О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260046/ 26.08.2020 г. град
С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 26.08. Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 1456 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.414, ал.1
и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 и ал.2 от ГПК и във връзка с чл.422 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от В. Х.Н. лично за себе си против Разпореждане
№ 5877 от 30.06.2020 год. на РС-С.З., с което на основание чл. 414, ал.2 от ГПК
се ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№3363/31.10.2019г. от длъжника В.Х.Н.,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.дело №5717/2010г. на
СтРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, арх.№7036/2011г., унищожено с Акт за унищожаване от 24.04.2017г.,
поради изтичане на срока за съхранение на делото, образувано в ч.гр.дело №
692/2020г. по описа на РС Ст.Загора.
В законния срок по чл.275, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалва посоченото по - горе Разпореждане и
Моли съда да го отмени, поради следните съображения:
Твърди, че обжалваното
Разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място
иска да посочи, че подала възражението си на 31.01.2020г., а не на
31.10.2019г., както е посочено в обжалваното разпореждане.
Уточнява,
че на 22.01.2020г. получила, от ЧСИ Д.Ц., per. № 872, покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 688/22.01.2020г. по изп.дело № 20198720400577 по описа на този ЧСИ, в която
се твърдяло, че към 22.01.2020г. дължала по изпълнителното дело общо 2034.34лв.
- дължими суми към „А.Б.Б.”ООД и ТД на НАП, както и че ми е наложен запор на
банковите сметки. Задължението произтичало от ИЛ от 06.10.2010г., издаден по
ЧГД № 5717/2010г.
Ден
по-късно на 23.01.2020г. посетила и кантората на ЧСИ и се запознала с
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 5717/2010 г.
Всъщност
до 22.01.2020г. не знаела, че срещу нея е образуваното ЧГД № 5717/2010г. по
описа на РС-С.З., не знаела за прехвърлянето на вземането на първоначалния
кредитор към „А.Б.Б.”ООД, и най-вече твърди, че не е имала никакви
правоотношения с заявителя по ЧГД № 5717/2010 год. по описа на РС- С.З.„Т.Б.А.К.”
ЕАД, още по-малко е подписвала в полза
на това дружество Запис на заповед от 29.08.2008г.
Действително
получила съобщението да представи доказателства за връчването на заповедта за
изпълнение по ЧГД № 5717/2010г., за което представила покана за доброволно
изпълнение изх. № 688/22.01.2020г. на ЧСИ Д.Ц. и Заповед № 3861 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.10.2010 г. по
ЧГД № 5717/2010г.
Ето защо на основание горните съображения моли съда да
отмени обжалваното разпореждане, с което е оставено без разглеждане
възражението й, че не дължа изпълнение по издадената по ч.гр.д. № с № 5717/2010r. на
СтРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.
417 от ГПК и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия като
бъдат дадени задължителни Указания на Първоинстанционния съд за спиране на
изпълнението.
Жалбоподателят счита, че обжалваното Разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно и като такова молят въззивният Окръжен съд-С.З.да
го отмени изцяло и вместо това да се върне делото на първоинстанционният съд
РС-С.З.за продължаването на съдопроизводствените по същото, ведно с всички
законни последици от това. Подробните съображения за това са изложени в
частната жалба на жалбподателката.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв не е постъпил от другите страни по делото.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд
намери за установено следното:
С Разпореждането си с № 5877 от 30.06.2020 год. на РС-С.З., на основание
чл. 414, ал.2 от ГПК същият съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение
вх.№3363/31.10.2019г., подадено от длъжника и жалбоподателка В.Х.Н., че не
дължи изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.дело №5717/2010г. на СтРС
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, арх.№7036/2011г., унищожено с Акт за унищожаване от 24.04.2017г., поради
изтичане на срока за съхранение на делото, образувано в ч.гр.дело № 692/2020г.
по описа на РС Ст.Загора.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като
изхожда от активно процесуално легитимирана
страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на
въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен
едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Окръжният съд намира, че частната жалба разгледана по съществото си относно
нейната материална основателност същата се явява основателна поради следните
съображения:
Производството пред първостепенния съд е образувано по заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от “Т.Б.А.К.” ЕАД гр.С.
като взискател ПРОТИВ ответницата В.Х.Н.
за присъждането на сумата от 570.28 лева ведно със законната лихва за забавата считано
от 05.10.2010 год. по чл.86 от ЗЗД до окончателното изплащане, както и сумата
от 65 лева разноски по делото. Посоченото заявление е образувано в ч.гр. дело
под № 5717/2010 год. по описа на РС-С.З..
Със Заповед под № 3861/06.10.2010 год. по гр. дело с № 5717/2010 год. РС – С.З.е
уважил изцяло заявлението на ищеца по отношение на претендираните с него суми.
Против тази Заповед на първоинстанционния съд е постъпило възражение от
жалбподателя В. Х.Н. по реда на чл.414 от ГПК, с което моли спиране на същата Заповед
на РС – С.З.от първостепенния съд, тъй
като твърди, че не дължи изпълнението на вземането по издадената срещу нея
Заповед.
Първостепенният РС-С.З.с Разпореждането си без № от 14.02.2020 год. е указал
на жалбподателката В.Х.Н., в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателствата си кога е върнала й е връчена заповедта за изпълнението по
чл.417 от ГПК по ч.гр.дело с № 5717/2010 год.
Съобразно
дадените й указания по делото в дадения й от съда 1-седмичен срок от
получаването на съобщението жалбподателката В. Х.Н. е депозирала писмена молба
вх. № 12361/29.05.2020 год. при ОС-С.З., с която е уточнила, че на 22.01.2020г.
получила, от ЧСИ Д.Ц., per. №
872, покана за доброволно изпълнение с изх. № 688/22.01.2020г. по изп.дело №
20198720400577 по описа на този ЧСИ, в която се твърдяло, че към 22.01.2020г.
дължала по изпълнителното дело общо 2034.34лв. - дължими суми към „А.Б.Б.”ООД и
ТД на НАП, както и че ми е наложен запор на банковите сметки. Задължението
произтичало от ИЛ от 06.10.2010г., издаден по ЧГД № 5717/2010г.
Ден
по-късно на датата 23.01.2020г. посетила и кантората на ЧСИ и се е запознала с
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 5717/2010 г.
Всъщност
до 22.01.2020г. твърди, че не е знаела, че срещу нея е образуваното ЧГД №
5717/2010г. по описа на РС-С.З., не знаела за прехвърлянето на вземането на
първоначалния кредитор към „А.Б.Б.” ООД, и най-вече твърди, че не е имала
никакви правоотношения с заявителя по ЧГД № 5717/2010 год. по описа на РС- С.З.„Т.Б.А.К.”
ЕАД, още по-малко е подписвала в полза на това дружество Запис на заповед от
29.08.2008г. Ведно със същата молба е депозирала и поканата за доброволно
изпълнение изх. № 688/22.01.2020 год. изпратена до нея от ЧСИ Д.Ц. по изп. дело
с № 20198720400577.
Действително
жалбоподателката е получила заповедта си за изпълнение по ЧГД с № 5717/2010г., ведно
с поканата за доброволно изпълнение изх. № 688/22.01.2020г. на ЧСИ Д.Ц. и съответно
самата Заповед № 3861 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 06.10.2010 г. по ЧГД № 5717/2010г. именно на
22.01.2020 год. когато е изготвена и изпратена самата покана. Жалбподателката Н.
е депозирала възражението си с вх.№3363/31.10.2019г. по реда на чл.414 от ГПК.
Съгласно специалната и
императивна разпоредба на чл. 414., ал.1 (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
от ГПК Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или
срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите
по чл.
414а. Според ал.(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Възражението се прави
в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде
продължаван.
Въззивният
съд намира, че на практика от приложените документи е видно, че възражението на
жалбподателката Н. е в срок, тъй като го е подала в РС-С.З.на датата 31.01.2020г.,
т.е едва 8 дни от изходящия номер и датата посочени в поканата за доброволно
изпълнение - изх. № 688/22.01.2020г. Видно е, че
възражението на същата е подадено изцяло в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Освен това настоящата инстанция следва да отбележи, че
жалбоподателката е изпълнила точно и стриктно укказанията на съда, като е представила
доказателства, че възражението й е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
но дори да се приеме, че не е представила доказателства или не ги е представила
в срок, в съобщението си съдът не й е посочил последиците, а именно че ако не
представи доказателствата, ще остави без разглеждане възражението й.
В тази връзка съдът приема, че по правния си характер
оплакванията в частната жалба на жалбподателката В. Х.Н. са основателни и
доказани, поради което жалбата следва да бъде уважена, ведно с всички законни
последици от това.
Именно поради това въззивният съд счита, че
следва да бъде отменено обжалваното Разпореждане с № 5877 от 30.06.2020г. на РС-С.З.,
с което същият съд е оставил без разглеждане възражението на жалбподателката на
основание чл. 414, ал.2 от ГПК във връзка с чл.414, ал.1 от ГПК и възражението
следва да бъде прието от въззивния съд, като бъде спряно изпълнението на
Заповедна и делото върнато на Районен
съд - С.З.за даването на указания на заявителя, че може да предяви иска за
вземането си пред първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а
обжалваното Разпореждане на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва
да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото
Разпореждане на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд – гр. П.,
тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е
предвиден и специален ред за неговото обжалване по ГПК.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане с № 5877 от
30.06.2020 год. на РС-С.З., с което на основание чл. 414, ал.2 от ГПК се ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№3363/31.10.2019г. от длъжника В.Х.Н. с ЕГН **********,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.дело №5717/2010г. на
СтРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, арх.№7036/2011г., унищожено с Акт за унищожаване от 24.04.2017г.,
поради изтичане на срока за съхранение на делото, образувано в ч.гр.дело №
692/2020г. по описа на РС Ст.Загора, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
приема възражение
вх.№3363/31.10.2019г. от длъжника В.Х.Н. с ЕГН **********, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената по ч.гр.дело №5717/2010г. на СтРС заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като спира изпълнението на Заповед с №
3861/06.10.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документа по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. с № 5717/2010r. по описа на СтРС.
ВРЪЩА делото на
Районен съд С.З., за даването на указания на заявителя “Т.Б.А.К.” ЕАД гр.С.,
ул. “****, че може да предяви иска за вземането си пред първоинстанционния съд
по реда на чл.415 и чл.422 от ГПК.
ОПРЕДЕлението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.