Р Е Ш Е Н И Е
№ 771/25.10.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Господинова АНД (К) №927 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на М.Д.М. ***, подадена чрез пълномощник – адв. А.Г. ***,
с посочен съдебен адрес:***, против Решение №118/27.06.2019 г., постановено по НАХД
№42 по описа на Районен съд – Харманли за 2019 година.
В
касационната жалба се сочи, че решението на районния съд било неправилно и
необосновано. Неправилно съдът приел, че при издаването на НП били спазени
процесуалните изисквания на закона. Според касационния жалбоподател, в
процедурата по неговото издаване били допуснати формални пороци, водещи до
пълната му незаконосъобразност. Несъстоятелно съдът игнорирал съществуването на
данни за това, че актът за установяване на административно нарушение бил
съставен от лице, което не било очевидец на нарушението, както и че подписалия
го като свидетел служител на МВР също не бил пряк очевидец на нарушението. В
крайна сметка съставеният срещу М. АУАН
бил изготвен на база на докладна записка, която нямала характера на
доказателство в съдебния процес и която била изготвена от лица, които не били
разпитани като свидетели по делото. Очевидно било нарушено в случая изискването
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който повелявал, че актът следва да се състави в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Разпитаните по делото свидетели били категорични за това, че не
присъствали при констатирането на нарушението и не били негови очевидци. При
това положение ставало ясно, че не било спазено и изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели и това било
така, тъй като представения по делото АУАН носел подписа само на един свидетел,
а и не съдържал отразяване на обстоятелството, че той бил съставен в
отсъствието на свидетели на нарушението. Не била налице в случая и хипотезата
на чл.40, ал.4 от ЗАНН, която регламентирала случаите, когато било допустимо да
не се съставя АУАН. Процедурата по съставянето на АУАН била част от строго
регламентираните правила на закона, предполагащи издаването на един
законосъобразен санкционен акт. Неспазването на императивните процесуалноправни
норми винаги водело до опорочаване на самото наказателно постановление, защото
предполагало извода за накърняване на правото на защита на заинтересуваното
лице. Този факт първоинстанционният съд не отчел при постановяване на своя съдебен
акт, поради което неговото решение се явявало неправилно заради противоречие
със закона. От друга страна, неправилно съдът ценил събраните по делото гласни
доказателства и приел, че били осъществени от страна на жалбоподателя
твърдените от наказващия орган нарушения. В тази връзка съдът не отчел факта,
че никой от разпитаните свидетели не бил очевидец на нарушението, а приложената
по делото докладна записка не била годно доказателство в административно
наказателния процес и не можела да се цени като такова в съдебното производство
по обжалване на нарушението. Още повече, че съдържанието ѝ се оспорвало
от страна на жалбоподателя. Липсата на
гласни доказателства на свидетели очевидци и наличието на показанията, дадени
от доведените от страна на жалбоподателя свидетели следвало да доведе районния
съдия до извода за недоказаност на нарушението от обективна страна. Вместо
това, съдът на база негодни писмени и косвени гласни доказателства направил
предположение за осъществяване на деянията и приел наличието на вина у
жалбоподателя. Тези негови изводи противоречали на действителността и
доказателствата по делото и водели до неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на
наказателното постановление.
Ответникът-РУ
Харманли към ОДМВР-Хасково, редовно призован, не ангажира становище по
касационната жалба
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил
атакуваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-0271-001478/22.10.2018г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, с което на М.Д.М.,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването
на описаното в НП нарушение. Приел също, че за инкриминираното нарушение
жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия орган с „глоба“ в
размер на 150 лв., който е нормативно определен и не подлежи на
индивидуализиране.
Касационната
инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на
районния съд. Съображенията на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, за което му е наложена съответна санкция, са правилни, законосъобразни и обосновани, същите не противоречат на
събраните по делото доказателства и приложимия закон.
Административно наказателната отговорност на касатора
е ангажирана на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на посочените
в АУАН и НП дата и място не съобразява
поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за
движението.
От приобщената по делото докладна записка рег. № 271р-17334
от 25.06.2018г., изготвена от мл.и-р М. Д.
до ВПД Началник на РУ-Харманли, безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата, около 18.30
ч., наказаното лице е управлявало м.п.с.
– мотоциклет марка „П….“, с рег. № ………, както и че санкционираното лице преминава
през светофара на червен сигнал, създавайки предпоставки за ПТП. Посочените
обстоятелства са отразени в докладната записка, част от
административнонаказателната преписка. Самият касатор не е оспорил с конкретни
възражения установените в АУАН обстоятелства, поради което не е оборена тяхната
доказателствената сила. Още повече, че допълнително ангажираните доказателства
от жалбоподателя – Решение №71/04.04.2019г. на РС Харманли, и дадените в с.з.
от него обяснения, също не са от естество да променят окончателния извод на
въззивния съд. Посоченото решение действително касае осъществено на процесната
дата друго нарушение от същия жалбоподател, но съдът е отменил издаденото
наказателно постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение от
административнонаказващия орган в санкционната процедура. Дадените обяснения в
с.з. въззивният съд е обсъдил и макар с кратки мотиви се е обосновал защо не
следва да бъдат кредитирани, поради което и правилно е приел, че нарушението е
извършено от лицето, посочено в акта за извършител. Ето защо и касационната инстанция
споделя изводите на районният съд, че съставомерността на деянието от обективна
страна и вината на нарушителя са доказани по несъмнен начин.
Правилно въззивният съд е приел, че за
инкриминираното нарушение жалбоподателят е санкциониран от административно
наказващия орган с „глоба“ в размер на 150 лв., който е нормативно определен и
не подлежи на индивидуализиране.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 118 от 27.06.2019г.
постановено по НАХД № 42 по описа на
Районен съд, гр. Харманли, за 2019 година
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.