ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…430
Самоков, 12.05.2025 г.
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми ноември през две хиляди двадесет и втората година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 267 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След частичното прекратяване на
производството с влязло в сила протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание по делото на 7.11.2022 г., същото е висящо по иска на М.С.В.
срещу В.Д.М., починал след подаване на исковата молба и заместен на основание
чл. 227 от ГПК от наследниците си И.В.М. и С.В.С., както и срещу Г.П.С., за
установяване, съгласно исковата молба и уточняващата я молба от 16.12.2021 г.,
че между ответниците не съществува правоотношение по договор за аренда, сключен
между В.М. и Г.С. на 8.4.2016 г., поради прекратяване на договора, настъпило на
21.9.2018 г. със сливане на страните по този договор и за вписване на
прекратяването на договора в Службата по вписванията – Самоков.
Ищцата твърди, че е собственик на
1/5 идеална част от описани в исковата молба земеделски земи в землището на с.
Рельово, Община Самоков и на 30.12.2015 г. сключила договор за наем на
земеделска земя с предмет – тези имоти, който бил вписан в Служба по
вписванията – Самоков на 27.1.2016 г. Действието на договора било продължено с
анекс към него от 2.2.2017 г., който бил вписан в Службата по вписванията на
3.2.2017 г. На 8.4.2016 г. бил сключен договор за аренда между първоначалния
ответник В.М. и ответника Г.С. с предмет – същите поземлени имоти за срок от 6
стопански години. Не се оспорва от ищцата, че съгласно действащата към датата
на сключване на договора за аренда разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за
арендата в земеделието В.М. е имал право да сключи този договор. Твърди се
обаче, че макар и вписването на договора за аренда да следва вписването на
договора за наем, по който ищцата е страна, то било извършено преди вписването
на анекса, който ищцата сключила за продължаване на договора за наем. На
21.9.2018 г. ответникът Г.С. придобил притежаваната от първоначалния ответник В.М.
1/5 идеална част от процесните имоти. Ищцата твърди, че по този начин е
настъпило сливане на страните по договора за аренда и от тази дата занапред
правоотношението по този договор не съществува, тъй като е погасено поради
прекратяване на договора на това основание. Ищцата сочи, че правният й интерес
от предявяване на иска се състои в това, че договорът за аренда, за който тя
твърди да е прекратен, е вписан по-рано от анекса на договора за наем, по който
тя е страна, поради което установяването със сила на пресъдено нещо на
несъществуването на правоотношението по договора за аренда е от значение за
нейните права по договора за наем.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Г.С. е представил отговор на исковата молба, в който е изложил
съображения основно във връзка с първоначалното съдържание на исковата молба, с
която са били предявени и обективно съединени искове за обявяване на нищожност
на договора за аренда, сключен на 8.4.2016 г. между В.М. и Г.С., като сочи, че
нищожността на един договор следва да се преценява към момента на неговото
сключване, тъй като българското право не познава института на т. нар.
последваща нищожност на договора. В тази връзка е оспорил всички първоначално
предявени искове.
В срока по чл. 131 от ГПК,
изтекъл преди смъртта на първоначалния ответник В.М., същият не е представил
отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание,
проведено на 7.11.2022 г., в което е даден ход на делото, ищцата не се явява,
не се представлява и не заявява допълнително становище по иска.
В същото съдебно заседание
ответникът Г.П.С. се представлява от пълномощника си адв. Екатерина
Вададжийска, която заявява, че поддържа отговора на исковата молба, подаден от
този ответник. В хода на устните състезания пълномощникът на ответника Г.С.
излага съображения за недопустимост на иска поради отпадане в хода на
производството на правния интерес на ищцата от предявяването му и отправя
искане производството по делото да бъде прекратено.
Новоконституираният ответник И.В.М.
не се явява, не се представлява и не заявява становище по иска.
Новоконституираната ответница С.В.С.
се представлява от адв. Е.А. – САК, назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
за неин особен представител. В хода на устните състезания адв. А. излага
съображения за недопустимост на иска, които са сходни с тези, изложени от
пълномощника на ответника Г.С., поради което моли за прекратяване на
производството. Евентуално, в случай че съдът приеме иска за допустим,
особеният представител на ответницата С. взема становище за неговата
неоснователност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че и в
частта му по иска, по който е останало висящо, производството по делото следва
да бъде прекратено поради недопустимост на такъв иск.
Производството е висящо по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване,
че между ответниците не съществува правоотношение, основано на договор за
аренда на земеделска земя, сключен на 8.4.2016 г. между В.Д.М. и Г.П.С. поради
прекратяване на договора, настъпило на 21.9.2018 г. поради сливане на страните
по договора и произтичащо от това вписване на прекратяването на договора в
Службата по вписванията – Самоков.
В хода на производството са
настъпили обстоятелства, които са довели до отпадане на правния интерес у
ищцата от предявяване на такъв иск, а наличието на такъв правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи
служебно в хода на цялото производство. По-горе са изложени твърденията на
ищцата за правния й интерес от предявяване на иска. Без да е необходимо те
отново да бъдат преповтаряни, от тях може да се направи извод, че към датата на
предявяване на иска такъв правен интерес е съществувал. Той е бил изведен от твърденията
на ищцата за това, че на 30.9.2015 г. тя е сключила с трето за процеса лице
договор за наем на земеделска земя с предмет – 13 броя земеделски земи в
землището на с. Рельово, Община Самоков, вписан в Службата по вписванията –
Самоков на 27.1.2016 г. като срокът му на действие е продължен за още 4
стопански години, считано от 1.10.2017 г. до 30.9.2021 г. с анекс от 2.2.2017
г., вписан в Службата по вписванията – Самоков на 3.2.2017 г., но преди
вписването на анекса на 8.4.2016 г. е бил сключен и на 12.4.2016 г. е бил
вписан в Службата по вписванията – Самоков договор за аренда на земеделска земя
между първоначалния ответник В.М. и ответника Г.С. с предмет 6 броя от тези 13
броя земеделски земи в землището на с. Рельово, Община Самоков и това
препятствало ищцата да изпълни задълженията си по договора за наем на
земеделска земя от 30.9.2015 г. и анекса към него от 2.2.2017 г. за осигуряване
несмущавано ползване на имотите от страна на наемателя, с възможни за нея
неблагоприятни последици от неизпълнението под формата на неустойки, въпреки че
още на 21.9.2018 г. договорът за аренда бил прекратен поради сливане на
качествата кредитор и длъжник по него, но това обстоятелство не било вписано в
Службата по вписванията – Самоков.
От съдържанието на уговорката в
чл. 1, ал. 1 от анекса от 2.2.2017 г. към договора за наем от 30.9.2015 г.,
сключен между ищцата и третото за процеса лице В. Данчов Парлапански се
установява, че продълженият срок на действие на този договор е изтекъл на
30.9.2021 г. Считано от 1.10.2021 г. занапред договорът за наем е прекратен
поради изтичане на срока му и считано от същата дата е отпаднала твърдяната от
ищцата причина за засягане на правната й сфера от договора за аренда, сключен
на 8.4.2016 г. между първоначалния ответник В.М. и ответника Г.С., с което е
отпаднал и правният й интерес от предявяване на иска за установяване
несъществуването на правоотношение, основано на договора за аренда от 8.4.2016
г. поради неговото прекратяване със сливането на страните по него.
Следва да се допълни, че такова
установяване със сила на пресъдено нещо в настоящото производство не би могло
да се отрази нито на изпълнение на договора за наем от страна на ищцата (този
договор е прекратен на 30.9.2021 г.), нито да се противопостави на наемателя –
неучастващ по делото при негова евентуална претенция спрямо ищцата за
отговорност за неговото неизпълнение, защото съдебното решение не би установявало
невиновна невъзможност за изпълнение на задължението на ищцата да предостави
ползването на имотите на третото лице, нито би съставлявало основание за
вписване със задна дата на прекратяването на арендния договор поради сливане на страните по него. Освен това,
предвид твърденията на ищцата, че е съсобственик с дял 1/5 идеална част от
имотите – предмет на договора за аренда от 8.4.2016 г., с оглед действащата към
21.9.2018 г. (датата на твърдяното негово прекратяване със сливане на страните
по него) разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, ищцата
не би могла самостоятелно да сключи и друг договор за аренда с предмет същите
земеделски земи. В обобщение, независимо от необходимостта от разглеждане с
широта на правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск, в
конкретния случай такъв правен интерес за ищцата към момента на приключване на
устните състезания не съществува не само предвид твърденията й в исковата
молба, а и изобщо. Затова производството по делото, включително и по предявения
иск, по който то е останало висящо – за установяване по отношение на
ответниците, че между тях не съществува правоотношение, основано на договор за
аренда на земеделска земя, сключен на 8.4.2016 г. и вписан в Службата по
вписванията – Самоков на 12.4.2016 г., следва да бъде прекратено поради
недопустимост на иска. В случая това означава производството по делото да бъде
прекратено изцяло.
С оглед изхода на делото и
направеното от пълномощника на ответника Г.С. искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
този ответник направените от него и посочени в списък по чл. 80 от ГПК разноски
за производството в размер 1500,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който служи и за
разписка за плащане на тази сума.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение по гр. д. № 267/2020 г. по описа
на РС – Самоков, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
7.11.2022 г., с което е обявен край на съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от
М.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.Д.М., ЕГН **********, починал
19.4.2021 г. и заместен в производството на основание чл. 227 от ГПК от И.В.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, и срещу Г.П.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, за установяване по отношение на ответниците, че
между тях не съществува правоотношение по договор за аренда, сключен между В.Д.М.
и Г.П.С. на 8.4.2016 г., поради прекратяване на договора, настъпило на 21.9.2018
г. със сливане на страните по този договор и за вписване на прекратяването на
договора в Службата по вписванията – Самоков.
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 267/2020 г. по описа
на РС – Самоков поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, М.С.В., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Г.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1500,00
лв. за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му
относно прекратяването на производството по делото, може да се обжалва с частна
жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: