Определение по дело №179/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно - чл.258 и сл. ГПК . Образувано е въз основа на жалба депозирана от Н. Л. В. от с.Д.,община Г. Д. против решение №1363 от 15.04.2011 г. г. по гр.дело № 6/2011 г. по описа на Районен съд - Г. Д..С цитираното решение РС е осъдилжалбоподателя да заплати на С. М., сумата от 1250лева -обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване на 06.12.2010 г. от куче, собственост на Н.В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане.

Недоволен от обжалваното решение е останал въззивника,който го обжалва в срок като твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка , в нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа становището си . Заявява , че получава пенсия от 136 лева. Определеното обезщетение е непосилно за него.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна . В съдебно заседание жалбата се оспорва от пълномощника на ищеца.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Окръженият съд, след преценка на изложените доводи във въззивната жалба и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Производството пред РС е образувано по искова молба от С. М. против Н. В.. От заявените обстоятелства и петитума предявеният иск правилно е квалифициран като такъв с правно основание чл.50 от ЗЗД , във вр. с чл.45 , ал.1 ЗЗД. Претенцията е за сума в размер на 1250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания в следствие на ухапване от куче, собственост на жалбоподателя.

Безспорно установено е , че на 06.12.2011 г., след обяд куче , чиито собственик е жалбоподателят е ухапало по левия крак С. М.. Близки на последния са го откарали в болницата в гр.Г. Д., където обработили раните хирургически. От показанията на свидетелите се установява , че около месец ищеца не е напускал дома си. Раните и болки му създавали неудобства и не могъл да излиза навън.

За да постанови обжалваното решение районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на съвкупната им преценка е достигнал до правни изводи, които настоящата въззивна инстанция споделя изцяло.Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото гласни доказателства изводите на съда са правилни и законосъобразни.

Установено по делото е,че кучето е собственост на ответника(жалбоподател). Кучето е било отглеждано от В. (св. Я.) в неговия двор. В тази насока са всички събрани по делото гласни доказателства, а това не се оспорва от В.,поради което съдът приема този факт за безспорно установен.

Безспорно установен е и факта на причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в търпени от него болки и страдания вследствие от ухапването от кучето.Емоционалните страдания от преживяното и продължилите след инцидента болки за продължителен период (около месец) са довели до невъзможност да излиза от къщи и нормално протичащо ежедневие.

Налице са предпоставките на чл.50 от ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника и присъждане на ищеца на обезщетение за вреди - неимуществени такива, произлезли от животно, собственост на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД ,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно, отговарят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор то се намира. В случая собственикът отговаря не за свои виновни действия, а само защото е собственик на кучето.В случая е налице безвиновна отговорност ,за наличието на която отговорност е достатъчен фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика на животното. В настоящия случай бяха установени и доказани елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.50 ЗЗД. При постановяване на решението и определяне размера на обезщетението РС е взел предвид вида и характера на телесното увреждане, степента и интензитета на претърпените в резултат на ухапването болки и страдания, продължителността им, негативните емоционални изживявания от изпитаното чувство на страх и стрес и съгласно разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД както и обстоятелството, че размерът на обезщетението следва да бъде определен към момента на настъпване на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 1250 лв., която е определил и районния съд би обезщетила ищцата за претърпените от него неимуществени вреди.Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт При служебната проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правата на страните в процеса, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

С оглед изхода на делото и направеното искане за разноски, и съобразно представеният списък по чл.80 ГПК,Н. В. следва да заплати на С. М. разноски в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1363/15.04.2011 г., постановено по гр.дело №6/ 2011 г. Районен съд –Г. Д..

Осъжда Н. Л. В. от с.Д.,община Г. Д. да заплати на С. М. 150 лева сторени разноски пред БОС.

Решението съгласно чл.280 , ал.2 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :