Решение по дело №1141/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в РУ Аксаково при ОДМВР-Варна, против Решение № 408/31.03.2025 г. по НАХД № 4381/2024 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от него НП № 24-0445-000511/9.08.2024 г. и ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на Т. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С изложени в жалбата аргументи за допуснато от ВРС нарушение на материалния закон изразяващо се в погрешните му правни изводи по приложението на разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДВП – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК , както и такива за прилагане на материалния закон към факти различни от действителните, по който начин всъщност е обективирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се отправя искане разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 10231/18.06.2025 год.

Ответникът Т. К. , чрез подадената от упълномощения адвокат К. Г. молба с.д. 10254/18.06.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна, включително и по различни от изложените в нея съображения.

С обжалваното НП са наложени на Т. К. на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП , а именно : затова, че на 24.05.2023 г. в 11.56 ч. , в община Аксаково, на път Втори клас № 29 , км. 8 + 400 , управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] , негова собственост , със скорост 98 км/ч. с приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача , при максимално разрешена скорост извън населено място от 60 км/ч. , въведена с пътен знак „В26“ и допълнителна табела „Т2“, като скоростта е измерена и заснета с АТСС АRH CAM S1 № 120ссda , а АУАН е съставен във връзка с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП и нарушението е в условията на системност.

За да отмени обжалваното НП , въззивният съд е приел , че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неизпълнена процедура по чл.186, ал.5 от ЗДвП за изпращане на покана за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП , поради което авторството на деянието не било установено.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при наличието на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Преди всичко, не АНО, а ВРС се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като същевременно е приложил неотносими правни норми. В тази връзка, въззивния съд не е изпълнил задължението си по чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 107, ал.2 от НПК да събере по свой почин необходимите за разкриване на обективната истина доказателства. Както в АУАН , така и в процесното НП, ясно е било записано , че е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП , но въпреки това съдът се е задоволил да посочи , че такава липсвала в административно-наказателната преписка , като не е направил необходимо процесуално усилие да изиска същата. Не са събрани и доказателства за основен релевантен факт , а именно за това чия собственост е процесното МПС – такова доказателство представлява липсващото в случая свидетелство за регистрация на МПС , но не и приложеното на л.6 и7 от въззивното дело пълномощно. Не е събрано и друго съществено доказателство – протокола указващ мястото на разполагане на АТСС и зоната на действие на визирания в НП пътен знак „В26“ с допълнителна табела „Т2“. Не са установени фактите и не са събрани съответните доказателства за дадената с обжалваното НП квалификация за системност на нарушението, което е било необходимо с оглед правомощията на районния съд да измени НП ако прецени, че са налице условията за прилагане на основния състав на адм. нарушение.

Наличните по делото данни за заснемане на нарушението с АТСС сочат на обоснованото предположение за съществуването на издаден по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш , регламентираната за който процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП не изисква изпращане на покана за представяне на писмена декларация , както това е регламентирано в разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДвП , която норма очевидно се има предвид от ВРС. Както нормата на чл.189, ал.5, така и нормата на чл.186, ал.4 от ЗДвП са приложими само и единствено при издаването на фишове , но не и при съставяне на АУАН с последващо издаване на НП както е в случая , при който освен глобата е наложено и адм. наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца – при всяка една от хипотезите по чл.186, ал.1 и чл.189, ал.4 от ЗДвП, фишове се издават само за адм. нарушения , за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС и отнемане на контролни точки. Ако е съществувала цитираната в НП декларация по чл. 188 от ЗДвП , то вероятно е имало издаден електронен фиш на друго лице в качеството му на собственик на автомобила , което с представената от него декларация е посочило като водач сега наказаното лице Т. К. , което пък поставя под съмнение обстоятелството дали последният е действителния собственик на процесното МПС.

В случай на липса на такава декларация , то данните за наличието на квалификация за системност на нарушението са предполагали налагане на адм. наказание лишаване от правото да управлява МПС , при което издаването на фиш е било правно невъзможно, съответно наложително е било съставянето на АУАН. За разлика от АУАН, фишът представлява наказателен акт, т.е. този негов характер изисква преди налагането на адм. наказание да бъдат точно установени фактите относно авторството на деянието , тъй като с техническото средство е обективно невъзможно да бъде установено дали автомобилът е бил управляван от собственика или от друго лице водач - в това се състои смисълът на процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП за изпращане на покана с препоръчано писмо с обратна разписка. Предвид различния характер и специфичната за АУАН установителна негова функция, то изпращането на покана преди съставянето му не е необходимо, тъй като посочените в него фактически и правни констатации могат да бъдат оспорени както с предявеното при съставянето му възражение, така и с подаването на възражение в 7-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.е. съществува процесуален ред за защита преди адм. наказание да бъде наложено с издаването на НП, в която връзка е и задължаващата наказващия орган да извърши разследване на спорните обстоятелства разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН. По тези съображения, като е отменил обжалваното НП , поради липсата на изпратена от контролните органи покана за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП , т.е. въз основа на неприложима към казуса норма, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, налагащо отмяна на постановеното от него решение, включително в частта му за разноските.

След отмяната не е възможно правилното прилагане на материалния закон от страна на касационния съд по причина, че релевантните за приложението му горепосочени факти не са установени от въззивния съд – въвеждащата забрана за фактически установявания норма на чл.220 от АПК предвижда, че проверката на касационния съд относно прилагането на материалния закон се извършва въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тази връзка, съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС , който да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, каквото в случая представлява прилагането на материалния закон към неустановени по въззивното дело релевантни факти, както и допуснатата противоречивост и неяснота в мотивите на въззивното решение, в което предмета на жалбата е нееднозначно определен – веднъж той е определен като НП, а друг път като ЕФ, като това най-вероятно е станало причина за смесване от ВРС на иначе отделните за всеки процесуален ред норми. За целта, необходимо е да бъдат събрани съответните относими за релевантните факти доказателства и едва след това да се пристъпи към прилагането на материалния закон.

При този изход на делото, разноските в касационното производство следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 408/31.03.2025 г. по НАХД № 20243110204381/2024 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС в съответствие с дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.