О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на втори май през две хиляди и деветнайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
231/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Панайот Волов”№29,ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.В.А.,
против Разпореждане № 695/19.02.2019г.,пост.по ч.гр.д.№158/2019г.на РС-Ловеч, в
частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на
претендираното вземане за неустойка за неизпълнение
на задължение в размер на 20лв.и разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200лв.Счита, че
разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Развива,че целта на заповедното производство по
чл.410 от ГПК е да се ускори съдебният процес и разтовари правораздавателната
система,като се установи дали вземането се оспорва и се издаде изпълнително
основание по неоспорено вземане. В това производство не се проверява дали
вземането съществува. По правилото на чл.410 от ГПК заявлението следва да
съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията
на редовност на исковата молба по чл.127,ал.1, и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.
Счита,че в случая, при изложените в заявлението твърдения, може да се направи
извод, че вземането е за парична сума, като по правилата на родовата подсъдност
евентуалният иск за това вземане би бил от компетентността на районен съд. Твърди,че
заявлението отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.410,ал.2, вр.с
чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Акцентира,че в Закона липсва
препращане към изискването на чл.127,ал.2 от ГПК-т.е. не е нужно да се прилагат
доказателства за установяване на вземането. Заявителят може да приложи такива,
но не е длъжен, тъй като целта е да се провери спорно ли е вземането. Развива,че вложената в
заповедното производство цел е да се създаде опростена процедура,чрез която в
съкратени срокове кредиторът да може да се снабди с изпълнително основание
срещу длъжника. Това обуславя и основните характеристики на производството,като
факултативно, едностепенно и строго формално. Съдът дължи проверка само от формална страна
за външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а
споровете за обективираните в него материални
субективни права, като този за неустойка за изпълнение на договорното
задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания,
следва да се решават по исков ред,в случай,че длъжникът подаде възражение по
реда на чл.414 от ГПК.
По отношение на
претенцията за неустойка не се съгласява с изложените от съда мотиви. Позовава
се на т.3 от ТР №1/21.06.2010г. на ВКС-ОСТК по т.д.№1/2009г., където е
прието,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,за която е уговорена,излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая страните са се съгласили,че ако кредитополучателят не заплати текущото
си задължение на падежа,се задължава да предостави на кредитора, в 3-дневен
срок от падежа,на обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочени
предпоставки,за което между кредитора и поръчителя се подписва договор за
поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущо задължение на падежа.Съгласно договора при неизпълнение и на това
задължение,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница.Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение.Начислява се на 6-то число от
месеца,в случай,че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си
задължение. Или-неустойката е начислена поради виновното неизпълнение от
кредитополучателя на поето в договора задължение.Твърди,че формулирана в този
вид неустойката има санкционна функция по отношение на неизправната
страна.акцентира,че за периода,за който се търси неустойката,кредиторът не
претендира обезщетение за забава,с което не нарушава нормата на чл.33 от ЗПК.Размерът на неустойката е 10% от усвоената и непогасена главница и не
надвишава размера на законната лихва.
По отношение
претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране, излага,че са уговорени
и начислени съгласно чл.10а от ЗПК. Предвидено е при непогасяване на текущо
задължение по договора задължение за кредитополучателя в 3-дневен срок от
падежа,освен да обезпечи поръчител и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит,който да послужи за частично погасяване на
задълженията му.При забава на изпълнение на този ангажимент,кредитополучателят
дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.5лв.за
всеки ден,които се начисляват до изплащане на текущото задължение..В случай,че
кредитополучателят не предостави обезпечението,но заплати 15% от максималния
кредитен лимит,той не дължи разходите за действията по събиране на
задължението, но дължи неустойката по договора. Страните са се споразумели,че
при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер
на 120лв.,която включва дейността на служител/лице,което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Отново
счита,че и тази хипотеза не е налице противоречие със закона.
Позовава се и
на нормата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК,съгласно която при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита,не се включват тези,които потребителят плаща
при неизпълнение на задълженията си по договора. Извежда извод,че законодателят е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи. Отново напомня,че за периода,за който са
начислени тези разходи,не претендира обезщетение за забава и отново не е налице
заобикаляне на закона-чл.33 от ЗПК.
Счита,че в
заявлението по чл.410 от ГПК изключително изчерпателно е конкретизирал
формирането на отхвърлените претенции за неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране и длъжникът има възможност да прецени дали да оспори или да заплати
задължението си в срока за доброволно изпълнение.Твърди,че сумата е съобразена
с действащото законодателство към датата на сключване на договора и
неправилната квалификация на правното основание и неправилната обосновка са
довели до грешни изводи и частичното отхвърляне на заявлението.
В заключение
излага,че преценката на съда по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено в изложените от заявителя факти. Простира се до
там, доколкото въз основа на тях може да се установи едно
индивидуализирано,спорно вземане,основателността на което ще бъде изследвана и
доказвана в друг,евентуален процес-исковият. Затова счита,че заповедният съд е
превишил правомощията си по преценка,като е обсъдил по същество обстоятелство,
което е извън предмета на проверката му и не може да бъде повод за отказа за
издаване на заповед за изпълнение. Позовава се на практика на въззивни съдилища.
Поради
изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане на РС-Ловеч,което
прегражда развитието на производството съдът се произнесе по същество, като
уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и за
всички претендирани суми.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 13.03.2019г., а жалбата е подадена на 15.03.2019г.,т.е.
с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
158/2019г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 23.01.2019г. пред РС-Ловеч е
подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 158/2019г. по описа на съда.
Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД е предявила вземане
срещу Е.И.М. с ЕГН **********,***№7, в размер на - главница от 100лв.,
представляваща задължение по Договор за кредит с № 538371 от 22.03.2018г.,
договорна лихва в размер на 7.44лв., за периода от 05.04.2018г. до 06.06.2018г.,
неустойка за неизпълнение на задължение – 20лв.,за периода от 06.05.2018г.до
06.06.2018г., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението– 200лв.,
законна лихва от 3.99лв. за периода от 07.06.2018г. до 18.01.2019г.,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 23.01.2019г.до
окончателното изплащане на сумата. Като основание е посочен Договор за кредит
„Бяла карта” с № 538371 от 22.03.2018., сключен между Е.И.М.-кредитополучател и
„Аксес Файнанс”ООД-кредитор.
Изложено е, че с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е
получил и предварително се е запознал и съгласил с всички условия в
индивидуалния договор и Общите условия,приложими към него. Съгласно договора
кредиторът има право да прехвърли вземането си на трето лица. На 16.10.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „Аксес
Файнансис”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД,по силата на който вземането е прехвърлено изцяло и с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочено е, че на 18.10.2018г.
длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането към него от „Аксес Файнанс”ООД,
с писмо с обратна разписка. Твърди се, че по сключения договор кредиторът е
изпълнил задължението да предостави на длъжника договорената сума под формата
на револвиращ потребителски кредит в максимален
размер от 100лв.,с разрешен кредитен
лимит по международната кредитна карта,а длъжникът се е задължил да го ползва и
върне, съгласно условията на сключения договор. Твърди,че кредиторът е изпълнил
задължението си като е заредил картата с
уговорената сума в момента на активирането й-22.03.2018г. От усвоените суми по
предоставения кредитен лимит,към момента е дължима главницата от 100лв. Върху
така усвоената сума се дължи договорна лихва в размер по договора,а именно
7.44лв.,за периода от 05.04.2018г.- датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06.06.2018г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В
случай,че кредитополучателят не плати
текущото си задължение на падежа страните са уговорили задължение на
кредитополучателя да представи на кредитора в 3-дневен срок от падежа на
обезпечение чрез поръчителство със срок от 30 дни. Задължението възниква при
всеки отделен случай на забава на текущо плащане.При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение,кредитополучателят дължи неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,която е включена в текущото
задължение. Неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение на
задължението, на 6-то число от месеца,в който текущото задължение не е погасено
до 5-то число на следващия месец.На това основание е начислена неустойка в размер на 20лв.,за
периода от 06.05.2018г.до 06.06.2018г. Посочено е,че разпоредбите на договора предвиждат,че
в случай на непогасяване на текущо задължение,освен предоставянето на
обезпечение и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит,която да послужи за частично
погасяване на задължението му в 3-дневния срок за предоставяне на обезпечението.
При забава за изпълнение на това задължение,кредитополучателят дължи разходи за
действията по събиране на задължението в размер на 2.50лв.за всеки ден до
заплащане на сумите. Освен това,подписвайки договора, кредитополучателят се е
съгласил,че при настъпване на предсрочна
изискуемост дължи еднократно такса от
120лв.,включваща разходите на кредитора за дейността на служител,който
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
В случая е начислена такса за разходи в общ размер на 200лв.
Съгласно договора при неизплащане на минимум 15% от одобрения
кредитен лимит,в рамките на два последователни месеца,като в поне един месец
бъдат внесени общо 15% от сумата,то цялото му задължение става предсрочно
изискуемо.Тук предсрочната изискуемост е обявена на 06.06.2018г.,като от тогава
до подаване на заявлението длъжникът виновно не изпълнява задълженията си.
Считано от този момент дължи обезщетение за забава върху непогасената главница
в размер на законната лихва,а именно
3.99лв. за периода от 07.06.2018г.до 18.01.2019г.,ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Отправена е молба за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми. Претендира
и съдебни разноски –държавна такса от 25лв. и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78,ал.8
от ГПК в общ размер на 200лв.,от което 50лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка
на документи за завеждане на дело и 150лв. по чл.26 от НЗПП за защита в
заповедно производство.
С атакуваното Разпореждане № 695/19.02.2019г. РС-Ловеч е
отхвърлил заявлението в частта по отношение на претенцията за неустойка от
20лв. и 200лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението. В
мотивите съдът е изложил,че претенцията за неустойка е уговорена в противоречие
с нормата на чл.33 от ЗПК,където е предвидена възможност за кредитора при
забава да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума за периода на
забавата. Приел е,че уговорена по този начин неустойката е в противоречие с
добрите нрави,което я прави нищожна,поради което е отхвърлил заявлението в тази
част. По отношение претендираната главница,договорна и законна лихва
заявлението е уважено и е издадена Заповед №196/19.02.2019г.,която е в процес
на връчване на длъжника.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят
следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си
легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се
установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо
и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са
изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на
претенцията по отношение на главницата и търсените лихви, неустойка и такси.
Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и първата
просрочена вноска, ясно е от какво е формирана претенцията за главница.
Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за лихви и как са формирани. Подробно
е пояснен уговореният механизъм на формиране на задълженията за неустойка,
такси и разноски. След указанията по чл.129 от ГПК,е уточнено настъпването на
предсрочната изискуемост.В този смисъл следва да се приеме,че по отношение на
тези претенции е налице формална редовност на заявлението.
В проверката по
отношение противоречие със закона и добрите нрави,за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенциите
за неустойка и за разходи за извънсъдебно събиране на задължението не отговарят
на въведените законови критерии.
При анализа на кредитното
правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на
потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на
Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното
правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
Съставът намира, че по начина на уговаряне на клаузите за
неустойка и такси, противоречат на принципите на равнопоставеност
и добросъвестност на страните. Предвидено е възходящо натрупване на взаимно
обусловени задължения,в изключително кратък срок, с тежки санкции при
неизпълнение, при което реално се стига до осигуряване на дължим с голяма вероятност доход за кредитора, който не е предварително
регламентиран. На практика за неизпълнение на едно и също задължение-просрочие
на текуща вноска, са въведени две едновременно възникващи санкции и съотв.
доход за кредитора, извън обезщетението за забава, което противоречи на нормата
на чл.33 от ЗПК. Предвидени по този начин ясно прозира,че целта с въвеждането им е да се заобиколи забраната на нормите на чл.143,т.3 от ЗЗП и чл.33
от ЗПК, императивни по своя характер,което има за последица нищожност на тези
клаузи.
Съставът намира,че определена по този начин неустойката излиза извън присъщите на този вид
договорен ангажимент, функции. Съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г.,по
т.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС това е самостоятелно основание за прогласяване на
неустойката за нищожна. Предвидена е
като санкция за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредитното
задължение с поръчител. Ангажиментът за осигуряване на поръчител възниква в
3-дневен срок от падежа, има действие за 30 дни и се отнася за всеки отделен
случай на забава за плащане на текущо задължение. Като последица от
неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница,която е включена в текущото задължение за
месеца. Регламентирана така неустойка не
осъществява и обезщетителната функция, доколкото не
са ясни възможните вреди за кредитора. Както е известно основният ангажимент на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението. С уговорената в случая неустойка възстановяване на тези вреди не
се гарантира.
Не може да се приеме,че
изпълнява и санкционната функция,тъй като в случая заемателят е натоварен с
изключително обусловени ангажименти, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок,като по този начин се нарушава посоченият по-горе
принцип за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. На практика при неизпълнение на текущо задължение в рамките на 3 дни
за длъжника възникват две отделни санкции, които се начисляват за всеки следващ
месец.
Липсва и обезпечителният елемент,тъй като изначално не е
ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. Известно е,че е в негов интерес да си подсигури длъжник,който
да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
ангажименти. Проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. В избор на кредитора са
дадени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. (Не следва да се
забравя,че в тези правоотношения именно кредиторът се явява икономически
по-силната страна.) В случая с така въведения ангажимент за представяне на
обезпечение се налага извода, че кредиторът не е извършил предварителна
проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент(съгл.чл.16 от ЗПК), а вместо това въвежда изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Освен
това при настъпване на предсрочна изискуемост,отделно от всички описани по-горе
санкции, кредитополучателят дължи и такса от 120лв.,която е за покриване на разходите на кредитора по дейността на служител,който
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,за което
ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В
случая са посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са
правени. За да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл
заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за
възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и претендирането му в
този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и
равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение.
По изложените съображения съставът намира,че
клаузите за неустойка, такси и разноски за извънсъдебно събиране противоречат
на закона и добрите нрави. Правилно съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение за тези претенции, затова Разпореждане № 695/19.02.2019г. на РС-Ловеч,пост.по ч.гр.д.№
158/2019г., следва да се потвърди в обжалваната му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 695/19.02.2019г.,
пост. по ч.гр.д.№ 158/2019г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„Панайот Волов"№29,ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез
юрисконсулт Д.А., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу Е.И.М. с ЕГН **********,***№7, за претендирани по Договор за кредит с № 538371 от 22.03.2018г.- вземане за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на в
размер на 20лв.,за периода от 06.05.2018г.до 06.06.2018г. и разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението– 200лв.,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.