РЕШЕНИЕ
№
14.08.2013 г. гр. Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански
състав на двадесет и пети юни през две
хиляди и тринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар
К.Л.
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
228 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е за делба и е във фазата по допускането.
Производството е образувано по повод исковата молба на С.Р.И.,
ЕГН **********, М. Й.Й., ЕГН **********, П.Й.И., ЕГН **********, Р.С.И., ЕГН **********,
всички живущи в гр. Б., ул. „Ц.А.”, № .., ет.1, против С.В.Г., ЕГН **********,***,
П.В.П., ЕГН **********,***, Д.С. Г., ЕГН **********, и Л. Стефанова Г., ЕГН **********, последните
двама живущи в гр. Б., ж.к. „М.Р.”, бл..... Твърди се, че между страните е
налице съсобственост и се моли да бъде допусната делба на сграда с
идентификатор 11538.501.281.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
с административен адрес гр. С.В., ул. „С.С.К.М.”, № .., със застроена площ от
196 кв.м., брой етажи- 4, предназначение- еднофамилна, жилищна сграда, при
квоти: за С.И.- 17/100 ид.ч., за М.Й., П.И. и Р.И.- по 1/100 ид.ч., за С.Г.-
5/100 ид.ч., за П.П., Д. Г. и Л.Г.- по 25/100 ид.ч.
Ответниците
С.Г. и П.П. считат, че следва да се допусне делба по посочените в исковата
молба квоти. Ответниците Д.Г. и Л.Г. вземат становище за недопустимост на иска,
респективно неоснователност. Твърдят, че между страните няма съсобственост
предвид на това, че представените от ищците нотариални актове са нищожни поради
липса на предмет. Това било така тъй като за сградата не бил издаден протокол
от общинската администрация, с който да се констатирало изграждането на
сградата. Твърди се и неоснователност на иска поради симулативност на сделката.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
приложеният по делото н.а. № 18, т.І, н.д. № 33/1992 г. е видно, че Д.М. Г. и С.В.Г.
са продали на Д.С.Ж. еднофамилна жилищна сграда с три сутерена, гаражен, два
жилищни и тавански етаж, както и правото на строеж върху ½ ид.ч. от
държавно урегулирано място, цялото на площ от 500 кв.м., представляващо парцел
№ ХІV- общ, кв.23, по плана на с. Влас, за сумата от 18 466 лв. Видно от
удостоверение за наследници Д.Ж. е починала на 07.04.1993 г. и е оставила за
свои наследници В. Г. Жеков- съпруг, последния починал на 31.12.1997 г., С.В.Г.-
син, и П.В.П.- дъщеря. Преди смъртта си Д.Ж. е написала саморъчно завещание,
съгласно което е оставила на последните две ответнички по ½ ид.ч. от
„собствената ми къща и дворно място, находящо се в с. Влас, Б.ка област, ул. „К.М.”,
№ ..”. Завещанието е било обявено с протокол от 15.04.2008 г. С н.а. № 86,
т.ІІ, рег. № 1629, н.д. № 283/2013 г. на нотариус С.А., между С.В.Г. и С.Р.И. е
извършена замяна като Г. е прехвърлил на И. 1/5 ид.ч. от сграда с идентификатор
11538.501.281.4 в гр. С.В., като вместо това е получил МПС. С н.а. № 151, т.ІІ,
рег. № 1922, н.д. № 346/2013 г. С.Р.И. е прехвърлил на М.Й.Й. 1/20 ид.ч. от 1/5
ид.ч. от сградата. С н.а. № 152, т.ІІ, рег. № 1923, н.д. № 347/2013 г. С.И. е
дарил на П.И. и Р.И. по 1/20 ид.ч. от 1/5 ид.ч. от сградата.
С
оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че между страните по
делото е налице съсобственост върху процесната сграда. Д.С. Г. и Л.Г. притежават по ¼ от сградата,
което съставлява по 25/100 ид.ч., придобити въз основа на посоченото по- горе
завещание. П.В.П. също е собственик на ¼ от сградата, придобита по
наследяване от баща й В. Жеков. На същото основание С.В.Г. е наследил ¼
от сградата. Впоследствие обаче е прехвърлил на С.Р.И. 1/5, като е останал
собственик на 1/20 или 5/100 ид.ч. от сградата. Последният е прехвърлил на М.Й.Й.,
П.Й.И. и Р.С.И. по 1/20 от 1/5 или по 1/100 ид.ч. от сградата, като по този
начин е останал собственик на 17/100 ид.ч. от същата.
От
страна на ответниците Д. и Л. Георгиеви бе направено възражение, че са
еднолични собственици на имота тъй като договора, обективиран в н.а. № 18, с
който Д.Ж. закупила сградата и местото, бил симулативен като прикриващ дарение.
В тази връзка от страна на ищците бе заявено, че било водено гр.д. между
страните по договора с предмет твърдяната симулация. След служебна справка обаче
се установи, че гр.д. № 353/1994 г. по описа на РС- Несебър е унищожено в
цялост като от отбелязването в деловодните книги не можа да се направи
категоричен извод какъв е бил предмета на спора. Представеното в тази връзка
възражение, подадено по посоченото дело, внася някаква яснота относно спора, но
в частта за симулативност на договора е посочено, че е поради ниската стойност
на сделката. В настоящото производство твърденията са не в този смисъл, а в
смисъл, че продажбата прикрива дарение. В тази връзка обаче не се ангажираха
доказателства от страна на ответниците, позовали се на този порок на договора,
в чиято тежест бе това. Нещо повече в хода на съдебното производство бе
разпитан св. Д., който заяви, че е присъствал на предаването на парите от страна
на купувачите на продавачите, поради което не може да се направи извод, че
сделката е била безвъзмездна. Св. Г., също разпитана в настоящото производство,
е била страна по договора- единия от продавачите. От показанията й обаче също
не може да се направи извод за симулативност. Същата заяви, че е имало уговорка
между нея и бившия й съпруг, че сградата ще остане за децата им. Въпреки това
обаче е била прехвърлена на майката на С.Г.- Добра Г.. Наличието обаче на
уговорка между страните не опорочава волята им при сключване на договора,
обективиран в н.а. № 18, да продадат имота, още повече, че се установи, че
купувача е платил посочената в нотариалния акт цена. Предвид на това не са
налице доказателства относно твърдяната абсолютна симулативност на сделката. Не
сме изправени и пред хипотезата на нищожност на договорите поради невъзможен
предмет, посочено като липса на предмет, на което се позовават ответниците
Георгиеви. Видно от приложените по делото нотариални актове, изброени по- горе,
налице е постигнато съгласие на сключилите го предвид наличието на подписите
им, сключени са в предвидената от закона форма, имат основание- заплатената
сума или получена насрещна престация при замяната, и не са привидни. Ето защо
договорите са щожни и пораждат посочените в тях правни последици. Процесната
сграда, видно от представените схеми, фигурира в кадастралната карта, поради
което настоящата инстанция няма основание да приеме, че такава сграда не
съществува. Обстоятелството, че била изградена в отклонение с архитектурните
проекти не води до нищожност на договора поради невъзможност на предмета.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че следва да бъде допусната делба върху
процесната сграда при посочените по- горе квоти.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С.Р.И., ЕГН **********, М. Й.Й., ЕГН **********, П.Й.И., ЕГН
**********, Р.С.И., ЕГН **********, всички живущи в гр. Б., ул. „Ц.А.”, № ..,
ет.1, С.В.Г., ЕГН **********,***, П.В.П., ЕГН **********,***, Д.С. Г., ЕГН **********,
и Л. Стефанова Г., ЕГН **********, последните
двама живущи в гр. Б., ж.к. „М.Р.”, бл...., върху сграда с идентификатор
11538.501.281.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с
административен адрес гр. С.В., ул. „С.С.К.М.”, № .., със застроена площ от 196
кв.м., брой етажи- 4, предназначение- еднофамилна, жилищна сграда, при квоти:
за С.И.- 17/100 ид.ч., за М.Й., П.И. и Р.И.- по 1/100 ид.ч., за С.Г.- 5/100
ид.ч., за П.П., Д. Г. и Л.Г.- по 25/100 ид.ч.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от уведомяване-то на страните за
изготвянето му пред Окръжен съд- Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: