№ 291
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3/16.7.2021 г. на СОС по т.д. № 122/ 2020 г. 3-то т.о. съдът е
отхвърлил предявените от ЕТ „Ранобудник - П. М.“, ЕИК ********* срещу „И. Т.“ ЕООД,
ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ за заплащане 1./ на сумата от 46 394.42 лева,
съставляваща продажна цена на доставено на ответника дизелово гориво по фактури № №
**********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020 год. и
**********/16.06.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2020
год. до окончателното й изплащане и 2./ за заплащане на сумата от 1 288.33 лева /хиляда
двеста осемдесет и осем лв. и тридесет и три ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на сумите по горните фактури, както следва : сумата от 294.47 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 6 163.29 лева по
фактура № **********/16.01.2020 год., дължима за периода от 16.01.2020 год. до 05.07.2020
год.; сумата от 416.35 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 10 706.15 лева по фактура № **********/17.02.2020 год., дължима за периода
от 17.02.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 218.91 лева, съставляваща мораторна лихва
за забава в плащането на главницата от 6 974.16 лева по фактура № **********/15.03.2020
год., дължима за периода от 15.03.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 170.89 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 412.19 лева по
фактура № **********/15.04.2020 год., дължима за периода от 15.04.2020 год. до 05.07.2020
год.; сумата от 113.37 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 7 557.67 лева по фактура № **********/13.05.2020 год., дължима за периода
от 13.05.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 72.51 лева, съставляваща мораторна лихва за
1
забава в плащането на главницата от 7 250.85 лева по фактура № **********/31.05.2020
год., дължима за периода от 31.05.2020 год. до 05.07.2020 год. и сумата от 1.83 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 330.11 лева по
фактура № **********/16.06.2020 год., дължима за периода от 16.06.2020 год. до 05.07.2020
год.; ведно със законната лихва върху сумата от 1 288.33 лева, считано от 09.07.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ЕТ „Ранобудник - П. М.“, който моли въззивният
съд да го отмени и да уважи предявените от него искове. Поддържа, че при постановяването
му, съдът не се е съобразил с представените доказателства. Представените в копия фактури
били изключени от кориците на делото без съда да съобрази, че оригиналите винаги се
предават на дружеството купувач с цел осчетоводяване и възстановяване на ДДС.
Поддържа, че не е уведомен за издаденото му удостоверение за получаване на преписи от
дневниците за продажби, които съдът следвало да изиска служебно от НАП. Не били
кредитирани представените фискални бонове. При наличие на категорични доказателства не
било наложително да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивникът не прави доказателствени искания.
Въззиваемият „И. Т.“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд
да я остави без уважение. Счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл.183, изр.2 от ГПК като е изключил представените в заверен препис
фактури. Ищецът е бил задължен да представи оригиналите и е бил уведомен за това.
Ищецът бил уведомен за издаденото удостоверение чрез връчването на определение от
27.01.2021 г. и негово процесуално задължение било да се снабди с издаденото
удостоверение. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви, в които задълбочено е обсъден
предмета на спора.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ЕТ
„Ранобудник - П. М.“ срещу ответника „И. Т.“ ЕООД обективно съединени искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ: за заплащане 1./
на сумата от 46 394.42 лева, съставляваща продажна цена на доставено на ответника
дизелово гориво по фактури № № **********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год.,
**********/15.03.2020 год., **********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год.,
**********/31.05.2020 год. и **********/16.06.2020 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.07.2020 год. до окончателното й изплащане и 2./ за заплащане на
сумата от 1 288.33 лева /хиляда двеста осемдесет и осем лв. и тридесет и три ст./,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумите по горните фактури, както
следва : сумата от 294.47 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 6 163.29 лева по фактура № **********/16.01.2020 год., дължима за периода
от 16.01.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 416.35 лева, съставляваща мораторна лихва
за забава в плащането на главницата от 10 706.15 лева по фактура № **********/17.02.2020
год., дължима за периода от 17.02.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 218.91 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 6 974.16 лева по
фактура № **********/15.03.2020 год., дължима за периода от 15.03.2020 год. до 05.07.2020
год.; сумата от 170.89 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 7 412.19 лева по фактура № **********/15.04.2020 год., дължима за периода
от 15.04.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 113.37 лева, съставляваща мораторна лихва
за забава в плащането на главницата от 7 557.67 лева по фактура № **********/13.05.2020
год., дължима за периода от 13.05.2020 год. до 05.07.2020 год.; сумата от 72.51 лева,
2
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 250.85 лева по
фактура № **********/31.05.2020 год., дължима за периода от 31.05.2020 год. до 05.07.2020
год. и сумата от 1.83 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 330.11 лева по фактура № **********/16.06.2020 год., дължима за периода от
16.06.2020 год. до 05.07.2020 год.; ведно със законната лихва върху сумата от 1 288.33 лева,
считано от 09.07.2020 год. до окончателното й изплащане. Иецът е претендирал и
разноските, които е направил по делото.
Ищецът твърди в исковата молба, че за периода от 16.01.2020 г. /дата на
издаване на първата фактура/ до 16.06.2020 г. /дата на издаване на последната фактура/ е
доставил на ответника 25 884.39 литра дизелово гориво на обща стойност 46 394.42 лева с
ДДС, за което издал фактури № № **********/16.01.2020 г., **********/17.02.2020 г.,
**********/15.03.2020 г., **********/15.04.2020 г., **********/13.05.2020 г.,
**********/31.05.2020 г. и **********/16.06.2020 г. и касови бонове за реализираните
продажби, описани по номера във всяка една от фактурите. До предявяване на исковете
ответникът не му заплатил цената на горивото, поради което му дължал и мораторна лихва в
общ размер на 1 288.33 лева за забава в плащането на сумите по всяка от фактурите,
дължима за периода от датата на издаването им до 05.07.2020 г.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че чл.7, ал.1 от Закона за
счетоводството не съдържа изрично изискване фактурата да бъде подписана от получателя
на стоката. Независимо, че оспорил получаването на стоката по фактурите, купувачът
осчетоводил същите и ползвал данъчен кредит по ЗДДС, а съгласно формираната трайна
практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит
по същата представлявали недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Ответникът „И. Т.“ ЕООД, чрез назначения му особен представител адв.К., е
подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.
Поддържа, че представените от ищеца данъчни фактури не установяват факта на
действителното осъществяване на търговската сделка, тъй като не носят подпис нито на
получателя на стоката, нито на изпълнителя на доставката. Поради липсата на подписи
отразените в тях дати на получаване на стоката или услугата не могат да бъдат третирани
като приемо-предавателни протоколи и не може да се приеме, че фактурите заместват
писмените доказателства за реалното извършване на твърдените доставки. Не можело да
бъде прието и че денят на падежа на задължението е този, посочен във всяка една от тях.
Представените от ищеца фактури са оспорени като частни документи с невярно съдържание
и поради липса на достоверна дата. Твърди се, че са съставени за целите на процеса. Оспорва
да са осъществени описаните в исковата молба доставки на дизелово гориво на ответника.
С допълнителен отговор ответникът поддържа, че липсата или наличието на
всички реквизити на данъчните фактури не води до никакви фактически изводи относно
реалността на доставките, а ново-представените с допълнителната искова молба фактури,
които носели подписи на съставител и получател, показвали че са съставени единствено, за
да бъдат използвани като доказателство в настоящото производство. Ответникът е поискал
на основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на
фактурите.
С исковата молба са представени копия на фактури № №
**********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020 год. и
**********/16.06.2020 год., издадени от ЕТ „Ранобудник - П. М.“ към „И. Т.“ ЕООД, ЕИК
********* за доставени количества дизел по тях, които не носят подпис на изпълнител и
получател.
3
С допълнителната искова молба са представени отново фактури № №
**********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020 год. и
**********/16.06.2020 год. издадени от ЕТ „Ранобудник - П. М.“ към „И. Т.“ ЕООД, ЕИК
********* за доставени количества дизел по тях, като фактури № № **********/16.01.2020
год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год., **********/15.04.2020 год.,
**********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020 год. носят подписа на изпълнителя, а
фактура **********/16.06.2020 год не носи такъв подпис. От тях **********/16.01.2020 год.
носи подпис и на получател /останалите не носят такъв подпис/.
С представените с допълнителната искова молба фактури са представени и
издадените и описани към тях фискални и служебни бонове, от които са формирани сумите
по фактурите.
Ищецът не е представил оригиналите на издадените фактури, поради което
съдът ги е изключил от доказателствата по делото.
Представен е „саморъчен списък“ с направените зареждания, в който
шофьорите, които са приели горивото, са се подписали за получаването му. Съдът го е
изключил от доказателствата по делото, като е приел, че същият е неотносим към предмета
на спора.
Във въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на цената на закупени стоки и обезщетение за
забавеното изпълнение на задължението на ответника да заплати цената на закупените
стоки.
Ищецът поддържа, че е в облигационни отношения с ответника по силата на
договор за продажба на горива като основава претенцията си на следните фактури: № №
**********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020 год. и
**********/16.06.2020 год.
Цитираните в исковата молба фактури не са приети като доказателства по
делото, тъй като ищецът ги е представил в ксероксни копия и не е представил техните
оригинали след предоставянето на такава възможност от страна на съда. С молба от
16.03.2021 г. ищецът е заявил индиректно, че няма да представи оригиналите, тъй като
същите се намират у купувача. По тази причина, независимо, че не се е явил в съдебно
заседание на 16.03.2021 г. съдът не е следвало да му предоставя нова възможност за
представяне на фактурите. За това заседание е постъпила молба от пълномощника на ищеца,
с която не е искано отлагане на делото, фактурите не са представени в оригинал, а е
повторено искането за приемане на заверените преписи.
Въззивният съд намира неоснователен довода на въззивника, че съдът е
допуснал нарушение. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -
доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга
или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се
документира с протокол по чл.117. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДДС фактурата се издава най-
малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. Това означава, че ищецът, в
качеството си на продавач по процесните сделки, също следва да разполага с екземпляр от
издадените от него фактури. С исковата молба са представени ксероксни копия на фактури и
въпреки задължаването на ищеца от страна на съда, той не е представил първообразите, от
които са направени ксероксните копия, като с молба е посочил, че не може да ги представи,
тъй като са у ответника. По тази причина съдът намира, че първоинстанционният съд
основателно и в съответствие с правилото на чл.183 от ГПК ги е изключил от
4
доказателствата по делото. Във въззивната инстанция липсва основание за тяхното
приемане. Дори да се приеме, че ищецът не разполага с оригиналите на фактурите, същият е
имал процесуалната възможност да снабди делото с тях като на основание чл.190, ал.1 от
ГПК поиска от съда да задължи ответника за тяхното представяне. В този случай съдът би
могъл да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК, ако ответникът откаже да ги представи.
По делото липсват други доказателства за отправени волеизявления от страна
на ответника за сключване на твърдяните от ищеца договори за покупко-продажба.
Следователно по делото липсват доказателства за сключен договор за покупко-продажба
между страните.
От друга страна, фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една
стока. С договора за търговска продажба продавачът прехвърля върху купувача
собствеността върху стока. Продажбата е неформален договор и е достатъчно страните да са
постигнали устно съгласие относно същественото му съдържание /права и задължения/, за
да е налице сделка. Задължението на продавача е да прехвърли собствеността върху стоката
и да я предаде на купувача. Цената се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е
извършена доставка и за това купувачът дължи заплащане на цена при предадена стока.
В процесния случай единствените приети по делото доказателства са касови
фискални бонове и дубликати - служебни бонове. Във въззивната жалба има изрично
позоваване за неправилност на решението поради тяхното необсъждане от съда и
въззивният съд дължи тяхното обсъждане:
По отношение на касовите фискални бонове следва да се има предвид, че
издаването им /„фискална касова бележка“/ е уредено от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин Фискалната касова бележка се издава от
продавача на стоката/доставчика на услугата и се дава на клиента при извършване на
плащането. Тя има определено в закона съдържание и одобрен от министъра на финансите
образец. Касовата бележка се издава в един екземпляр, а копие от нея се съхранява на
контролна лента на електронен носител. Фискалните касови бележки са и фактури, ако
отговарят на изискванията на ЗДДС. Тъй като касовата бележка съдържа наименованието и
адреса за кореспонденция на продавача/доставчика на услугата, наименованието на
търговския обект, наименование, количество и стойност на закупените стоки или услуги;
обща сума за плащане както и дата и час на издаване тя може да служи като доказателство за
факта, че е била осъществена търговска сделка.
Държателят на касовата бележка следва да е получателят на стоката, но в
случая те се представят от продавача.
Съдебната практика приема, че фискалната касова бележка служи като
доказателство за извършено плащане в случаите, когато продавачът на стоката/доставчикът
на услугата отрича, че е получил продажната цена, както и когато купувачът трябва да
докаже, че е изпълнил задължението си да плати цената на закупената стока/услуга.
При горните разяснения, настоящият съдебен състав намира, че представените
касови бележки удостоверяват извършено от купувача, посочен в тях плащане на цената на
стоката.
Отклонение от правилото, че фискалната касова бележка се издава от
продавача на стоката/доставчика на услугата и се дава на клиента при извършване на
плащането по сделката законът предвижда в изрично уредени хипотези:
Разпоредбата на чл.26а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин допуска при частични плащания фискалното устройство или
интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) да
5
се програмира така, че продажбите да се регистрират в департамент с обобщено
наименование „частични плащания“, в който се регистрират всички получени суми по
частични плащания. Информацията за продажбите на конкретните стоки/услуги, за които се
извършва частично плащане, следва да е отразена като свободен текст, оградена със знак "#"
в началото и в края на допълнителните редове. В този случай се издава системен бон, който
има същото значение като фискалната касова бележка, с тази разлика, че самата каса няма
фискална памет, а изпраща цялата информация в централен сървър. Това обслужва
продажби с частични плащания. И двете бележки – касова бележка или системен бон
служат за установяване на извършено плащане.
Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез
издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се
отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане
се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане".
От представените по делото служебни бонове съдът не установява същите да
удостоверяват частични плащания или отложени плащания, тъй като в тях липсват
изискваните от закона реквизити, указващи това.
Понятието „служебен бон“ означава така наречената „информативна“ или
„междинна“ сметка, която се води между отделните поръчвания, чрез която клиентът се
информира за натрупаното до сега задължение, В този случа търговецът е длъжен да издаде
фискална касова бележка. Служебната сметка няма счетоводна стойност. Единственото й
предназначение е да се ползва за служебни цели на продавача.
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и
за направени клиентски поръчки.
Съгласно т.3, б. „в“ от Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е допустимо издаването на един дубликат
за всеки фискален бон, означен с надпис "ДУБЛИКАТ", отпечатан на отделен ред
с букви с двойна широчина; издаденият дублиращ бон е служебен бон; дубликатът
се издава само непосредствено след последния издаден фискален бон, който дублира.
Съдът намира, че представените по делото дубликати – служебни бонове
представляват дубликати на издадени фискални бонове и удостоверяват същото, което по-
горе беше казано за фискалните бонове, а именно – извършено плащане.
При така направеното изясняване, съдът намира, че представените по делото
фискални и служебни бонове удостоверяват извършени от купувача плащания. При
твърдения за липса на плащане по изброените в исковата молба фактури, съдът намира, че
представените по делото доказателства не удостоверяват твърденията на ищеца, а напротив
сочат на тяхната невярност. Представените по делото касови и служебни бележки
установяват изпълнение на задължението на купувача по тях за заплащане на цената на
полученото от него гориво. Освен това в тях липсва указание, по коя фактура е направено
плащането.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и
6
първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е вземане, което възниква в
резултат на едно парично задължение. При неизпълнение на едно парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането
по чл. 86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за
времето на забавата. Презюмира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен
процент, действащ по време на забавата, и че кредиторът би могъл да получи заемообразно
на кредитния пазар сума, равна по размер на тази, невърната му в срок, като заплати лихви
по кредита. Именно техния размер ще получи ищецът като обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД,
но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея).
Обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено
между страните, затова се нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на
забавено изпълнение. Тя е акцесорно вземане и предполага наличието на главно задължение
- главница.
Изводът на съда за неоснователност на главния предявен иск за заплащане на
цената на закупени стоки обуславя неоснователността на предявения иск за заплащане на
обезщетение за забавеното му плащане. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и
в тази му част.
При този изход на спора отговорността за разноските по делото се носи от
въззивника-ищец, който следва да заплати и тези, направени от въззивнаемия. По делото
липсва направено искане от страна на въззиваемия за присъждане на разноски по делото.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/16.7.2021 г. по т.д.№ 122/ 2020 г. 3-то т.о. на
Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7