№ 50414
гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110103434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото са постъпили молби по чл. 248 ГПК от двете страни за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
С молба вх. № 358179/07.11.2024г., ищцовото дружество е формулирало искане
постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като в
полза на процесуалния представител на ответника не се присъжда възнаграждение в
заповедното производство, алтернативно същото да бъде намалено, а определеното
такова в исковото също да бъда намалено.
С молба вх. №361661/11.11.2024г., процесуалният представител на ответника -
адв. М.Л. е формулирал искане решението да бъде изменено в частта за разноските,
като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, доколкото той е осъществил процесуално представителство
на Н. И. в хода на заповедното производство.
Постъпил е отговор от адв. И. и адв. Л., с който молбата на ищеца се оспорва,
като се навеждат доводи, че същата е недопустима, доколкото не бил представен
списък по чл. 80 ГПК.
Постъпил е отговор от ищцовото дружество по молбата на процесуалния
представител на ответника, с който същата се оспорва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са депозирани в срока за
обжалване на процесното решение, намира същите за допустими.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението,
формулирано с отговора, депозиран от адв. И. и адв. Л., че молбата на ищеца е
недопустима, доколкото не е представен списък по чл. 80 ГПК, поради следните
съображения:
В т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2013г. е прието, че молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по
чл. 80 ГПК, е недопустима.
1
Настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата, при която се иска
изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответната
страна, списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата за
изменение.
В Определение № 60312 от 23.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1617/2021 г., I т. о.,
ТК е пояснено, че съдът по искане на страните, направено в законоустановените
срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за
разноските /чл. 248, ал. 1 ГПК/. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за правото по чл. 248, ал. 1 ГПК само в
хипотезата, когато страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на
присъдените й разноски за съответната инстанция, т. е. когато счита, че неправилно е
определен размерът на разноските, на които тя има право. Именно за тези разноски,
които е поискала да й бъдат присъдени, страната- молител по чл. 248, ал. 1 ГПК е била
длъжна да подаде списък в срока и по реда, регламентиран в чл. 80 ГПК. В
хипотезата, когато се оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на
ответната страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК не представлява процесуална
предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Напълно е възможно
една от страните изобщо да не претендира присъждане на разноски по делото, респ. да
не е направила такива, което изключва и представянето на списък по чл. 80 ГПК. Това
обстоятелство по никакъв начин не може да изключи правото на тази страна да
оспорва претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, респ. да иска
изменение на решението в частта, с която е осъдена да плати на ответната страна
разноски по делото.
По молбата на адв. М.Л.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Действително в заповедното производство адв. Л. е оказал безплатна правна
помощ на Н. И., а в хода на исковото производство безплатна правна помощ на
ответника е осъществена от адв. Н. И..
С постановеното по делото решение обаче, настоящият съдебен състав е
присъдил възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и в заповедното и в
исковото производство в полза единствено на адвокат Н. И..
По изложените съображения и съгласно мотивите по разноски, формулирани в
решението, съдът намира, че в полза на адв. М.Л., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., следва да бъдат признати разноски за оказана безплатна правна помощ на Н. И.
в заповедното производство в размер на 200.00лв. При съобразяване отхвърлената част
на претенциите, в полза на адв. Л. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 150.17лв.
Претенцията за заплащане на възнаграждение в по-голям размер се явява
неоснователна, доколкото съдът намира, както е посочено и в решението, че размерът
на дължимото се възнаграждение за депозирано възражение по чл. 414 ГПК следва да
се определи по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото с решението в полза на адв. Н. И. е присъдено възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производства, а както се
установи, същият е осъществил такава единствено в исковото производство,
определеното в негова полза възнаграждение следва да бъде намалено. Както е
посочено в мотивите за разноските, за исковото производство на адв. И. следва да се
признае адвокатско възнаграждение в размер на 1872.27лв. При съобразяване
отхвърлената част на исковете в полза на адв. Н. И. следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство в размер
2
на 1405.80лв., като решението в частта, с която е присъдено възнаграждение в по-
голям размер следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК, респективно
присъденото възнаграждение следва да бъде намалено.
По молбата на ищеца.
Действително от страна на ищеца е формулирано възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, с
молбата от 07.10.2024г.
На л. 14 от молбата или л. 102 по делото, обаче възражението е формулирано по
следния начин – „правя възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, като при евентуално присъждане, моля
същото да бъде определено на допустимия минимум съгласно Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. Адвокатския хонорар над определения
в Наредбата минимум, се явява прекомерен, с оглед това, че в настоящото
производство липсва каквато и да било правна сложност за защита“.
Определеното адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на
ответника е в минимален размер по наредбата, каквото е искането на ищеца с
формулираното възражение за прекомерност, респективно молбата се явява
неоснователна.
За пълнота, следва да се посочи, че съдът взе предвид, че с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и
че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели,
както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на
СЕС и изводите в него.
Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир
за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът е съобразил вида на спора, броя на предявените искове, цената
на всеки иск, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. При цялостна преценка на посочените показатели съдът
намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са правилно определени и
същите не следва да се редуцират.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 18693/17.10.2024г.,
постановено по настоящото гр.д. № 3434/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав,
в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. М.Л. Л. от САК, сумата от 150.17лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 361661/11.11.2024г., в останалата й
част, като неоснователна.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 18693/17.10.2024г.,
постановено по настоящото гр.д. № 3434/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 80-ти състав,
в частта за разноските, с която „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********
е осъден, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. Н. И. И. от САК,
сумата от 1555.97лв. – адвокатско възнаграждение, КАТО НАМАЛЯВА размера на
възнаграждението от присъдените 1555.97лв. на 1405.80лв – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, Молба вх. № 358179/07.11.2024г., за изменение на Решение
№ 18693/17.10.2024г., постановено по настоящото гр.д. № 3434/2024г., по описа на
СРС, IIIГО, 80-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4