Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 11.11.2022
г.
Административен съд – Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 368/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на Ф.Л.И. от ***, срещу
Решение № 2153-08-339/ 09.08.2022 г. на
„За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
лицето срещу Разпореждане № 2113-08-428#9/ 22.06.2022 г на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
постановен в противоречие с материалния закон, неговата цел и необоснованост.
Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че периодът на наборна
военна служба с продължителност 03 години 00 месеца и 00 дни, не следва да се
зачита за „действителен стаж“. Твърди се, че административният орган неправилно
е пресметнал действителния стаж на жалбоподателя в размер на 11 г. 09 м. 15 д.,
вместо 14 г. 09 м. 15 дни. Искането е да се отмени оспорения административен
акт. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, вх. № 2113-08-428/ 01.04.2022
г. Ф.И. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като приложил изискуемите документи, сред които
и военна книжка № ***/ *** г.
С Разпореждане № 2113-08-428#9/ 22.06.2022 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане поисканата
ЛПОСВ. Съгласно мотивите в този административен акт, лицата които за 2022 г.
нямат изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО от 39 г. и 2 месеца
за мъжете, придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66 години и 10
месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО. Периодът на наборна военна служба с продължителност 02
години 01 месец и 23 дни въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от
ДРКСО. Поради изложеното е прието, че Ф.И. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на
ЛПОСВ.
В разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж на лицето е както следва: II-ра категория – 03 год. 00 мес. 00
дни; III-та категория – 10
год. 10 мес. 15 дни. Общ осигурителен стаж без превръщане
– 13 год. 10 мес. 15 дни. Действителен осигурителен
стаж – 11 год. 09 мес. 15 дни. Навършена възраст към 01.04.2022
г. – 66 год. 10 мес. 15 дни.
По жалба на Ф.И. срещу разпореждането на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата на Ф. И. срещу разпореждане № 2113-08-428#9/ 22.06.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали
като неоснователна. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между „осигурителен стаж“ и
„ действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО.
Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в
чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен
стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност,
за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така
и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които
за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща
както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на
същински осигурителен стаж. Действителния стаж обхваща единствено
периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били
осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в
себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на
закона им се признава осигурителен стаж. Поради изложените съображения е
направен извод, че не може да се зачете за действителен стаж:периода на наборна
или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано;
времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2
от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011г. ал. 2
и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че продължителността на действителния стаж на Ф.И. е
определена като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието,
че е в размер на 13 г. 10 м. 15 дни, се извади периода на наборна военна служба
от 2 г. 01 м. 00 дни, за да се получи 11 г. 09 м. 15 дни „действителен стаж“.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, изпълняващ функциите на директор на ТП на НОИ – Кърджали съгласно
Заповед № 1015-08-13/ 27.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и БЛ №
***/ *** г. от д-р М. Я., от който се установява, че С. Я. е отпуск поради
временна неработоспособност от 08.08.2022 г. до
18.08.2022 г.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от
закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е постановен в
съответствие с материалноправните норми.
Съгласно посоченото фактическо основание в
оспореното решение, жалбоподателят не отговаря на кумулативното изискване в
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен
стаж.
В жалбата се твърди, че неправилно е зачетен
действителен стаж в размер на 11 г. 09 м. 15 дни, вместо 14 г. 09 м. 15 дни,
както и, че неправилно не е зачетен периода на наборна военна служба с
продължителност 03 г. 00 м. 00 дни.
Настоящият състав на съда приема, че
неправилно не е зачетен за действителен осигурителен стаж периода на наборна
военна служба, който, съгласно военна книжка № ***/ *** г. (л.26 д.) е с
продължителност от 04.10.1982 г. до 03.11.1985 година. Т.е. 02 год. 01 мес. 00 дни, а не 03 г. 00 м. 00 дни, както се твърди в
жалбата.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата
към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесния период, се
зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата
на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т. 12 от ДРКСО.
Независимо от изложените съображения за
неправилно незачитане на този стаж за действителен, оспореното решение е
законосъобразно, защото действителният стаж на жалбоподателя е правилно
определен въз основа на представените документи за осигурителен стаж, посочени
в опис (л.38 д.). Общият размер на осигурителния стаж, в съответствие с наличните доказателства, правилно е определен
на 13 години 10 месеца и 15 дни. Неоснователно и необосновано е твърдението в жалбата,
че действителният стаж е 14 години 09 месеца и 15 дни. То не е подкрепено с
претенция за незаконосъобразно прилагане на разпоредби от КСО или НПОС. В
случай, че се има предвид превръщане на осигурителния стаж от II-ра категория, който е 03 г. 00 м. 00 д. в стаж в III-та
категория, то не съществуват нормативни основания за това предвид разпоредбата
на чл.15, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно
цитираната разпоредба, При преценяване на правото по ал. 1 и определяне размера
на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в
трета категория. В ал.1 на чл.15 от НПОС е посочено при наличието на кои
кумулативно предвидени изисквания се придобива правото на ПОСВ по чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО, а в настоящия случай е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3
от КСО. В обобщение следва да се посочи, че при отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3
от КСО, на основание чл.15, ал.4 от НПОС, осигурителният стаж от първа,
съответно – втора категория, не се превръща в трета категория съобразно
правилото в чл.104, ал.2 от КСО.
Следователно, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
От страните не е поискано присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ф.Л.И. от ***, срещу Решение №
2153-08-339/ 09.08.2022 г. на „За“
директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу
Разпореждане № 2113-08-428#9/ 22.06.2022 г на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: