Р Е Ш Е Н И Е № 261934
гр. Пловдив, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 30.06.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18317 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от П.Й.П., ЕГН ********** ***“ АД, с която е предявен осъдителен
иск за присъждане на сумата в размер на 6 181.09 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило
на 27.12.2018 г. застрахователно събитие ПТП, причинено от трето лице, което е
страна по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2019 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 27.12.2018 г. ищецът се намира със собвтения си лек автомобил „Мерцедес Б
180 Д“, с рег. № ***,
пред КАТ – Пловдив, сектор Пътна полиция, за да регистрира автомобила си в
Република България. В колоната от автомобили, които чакали за регистрация в
КАТ, зад автомобила на ищеца се намирал товарен автомобил „Форд Транзит“, с
рег. № ***,
собственост на „Лъч Моторс“ ЕООД, управляван от Ц.К.М.. Около 13.30 ч. водачът
на товарния автомобил изненадващо решил да напусне колоната от чакащи
автомобили, при което не се съобразила с паркирания пред нея лек автомобил
„Мерцедес Б 180 Д“, с рег. № ***
и допуснала ПТП, като ударила последния със своята предна дясна част в лявата
задна част. Бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на
товарния автомобил признал вината си за настъпване на ПТП. В резултат от ПТП-то
възникнали щети в автомобила на ищеца, подробно описани в исковата молба.
Автомобилът на ищеца е откаран за отремонтиране в специализиран сервиз на
Мерцедес за България – „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, от който издали фактура за
възстановяване на щети по лекия автомобил на ищеца в резултата на описаното
ПТП в размер на 6 181.09 лева,
която сума била заплатена от ищеца. С молба от 05.12.2019 г. подробно е описано
как е формирана посочената сума. Към момента на ПТП товарния автомобил, с който
е предизвикано същото е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Ищецът отправил искане до ответника на 15.02.2019 г. по реда на
чл.390 от КЗ за изплащане на обезщетение, но до момента липсвало произнасяне
от последния, което пораждало интереса
му за завеждане на настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че в тази връзка
Двустранният констативен протокол няма обвързваща материална доказателствена
стойност. От доказателствата не се установявала и вината на водача на товарния
автомобил. Оспорва настъпилите вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП. Оспорва размера на вредите, счита стойността на същите за прекомерни.
Заявява, че във връзка с образуваната пред ответника щета от ищеца, щетите са
оценени на 479.13 лева, която сума била заплатена на ищеца като обезщетение на
17.05.2019 г. Не били налице данни процесния автомобил да е бил в гаранционен
срок на употреба, което да налага отремонтирането му в официален сервиз, на
цени над средните за пазара. На следващо място се излагат твърдения, че щетите
по автомобила на ищеца са покрити от неговия застраховател ЗАД „Армеец“ АД,
поради което ищецът нямал право да търси повторното им заплащане от ответника.
Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният не се е произнесъл по
искането на ищеца и след представянето на поисканите документи, в рамките на
законосия срок /л.18-21/.
По
същество:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът
следва да установи наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента, както и наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на собственика
на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *** фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение,
механизма на ПТП, размер на вредите.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в
отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение от 25.02.2020 г. като безспорно
между страните е отделено, че л.а. „Форд“,
модел „Транзит“,
с рег. № *** е собственост
на собственост на „Лъч Моторс“ ЕООД и
към дата 27.12.2018 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
по застраховка № ***.
Не се спори и, че лек автомобил
„Мерцедес Б 180 Д“, с рег. № ***
е собственост на ищеца.
От представения по делото Двустранен констативен
протокол за ПТП /л.9/ е видно, че същият е подписан на 27.12.2018 г., като е
отразено, че лек автомобил л.а.
„Форд“,
модел „Транзит“,
с рег. № ***, собственост на
„Лъч Моторс“ ЕООД и управляван от Ц. К. М. е предизвикал удар в задната част на
лек автомобил „Мерцедес В180“, с рег. № ***, собственост на П.Й.П., който бил в спряно състояние,
като са причинени видими щети на последния автомобил – задна броня, заден стоп,
заден ляв калник, капак и др..
Този документ представлява частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща материална стойност за съда.
От показанията на
свидетеля Ц.К.М. /протокол от о.с.з. от 22.03.2021 г. л.116/, се установява, че
на 27.12.2018 г. на опашка на КАТ за регистрация на автомобили, свидетелката,
управлявала л.а. „Форд“,
модел „Транзит“,
с рег. № ***, с който била
непосредствено зад лек автомобил„Мерцедес В180“, с рег. № ***, който бил на същата опашка. Свидетелката искала да
напусне опашката с управлявания от нея лек автомобил, като за тази цел ищецът й
съдействал, като и давал навигация. Свидетелката не усетила как давайки назад с
автомобила си ударила автомобила на ищеца отзад. В резултат на удара по лекия
автомобил на ищеца настъпили щети по заден фар, заден капал, заден калник,
багажника. Доколкото управлявания от свидетелката автомобил бил висок, същата
нямала видимост в неговата долна част. Автомобилът на ищеца преди удара нямал
никакви забележки и увреждания.
Съдът кредитира
показанията на така разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Същият дава сведения за
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Установява механизма на
ПТП. Установява и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ***, който при предприемане на маневрата да излезе от
паркирано състояние не се е съобразил с намиращия се пред него паркиран лек
автомобил и е предизвикал ПТП, представляващи нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП.
Вредите по лекия
автомобил са описани в опис – заключение на ответника /л.38/, като щетите са
оценени на стойност 479.13 лева, която сума е преведена на ищеца с платежно от
17.05.2019 г. /л.42/, което ищецът изрично признава с молба от 01.06.2021 г.
/л.146/
От представената от
ищеца фактура /л.15/ се установява, че същият е предоставил процесния автомобил
за ремонт в сервиз на Мерцедес, като в нея са посочени подробно извършените
дейности по ремонта, включително и са констатирани допълнителни щети – повреда в
панел заден ляв. Щетите са отремонтирани за сумата в размер на 6181.09 лева,
която сума ищецът е заплатил в пълен размер, видно от представените фискални
бонове /л.14 и л.15/
От изслушаната,
приета и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа
експертиза /л.125/ се установява, че е налице причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и констатираните вреди по лекия автомобил на ищеца, както по
описа, извършен от ответника, така и от представената фактура. Вещото лице
заявява, при изслушването си в открито съдебно заседание от 21.04.2021 г.
/л.137/, че повредата на заден панел ляв е възможно да е настъпила в резултат
от процесното ПТП, доколкото същия кореспондира с всички останали увредени
елементи по автомобила, описани от ответния застраховател.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се
установи фактическият състав на разпоредбата на чл.
432,
ал.1 КЗ, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, в резултат на която за ищеца са
настъпили вреди. Ответникът не обори презумпцията за виновност.
По отношение на размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата
в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество.
В случая от САТЕ
се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, съобразно
описа по щета е в размер на 3 076.62 лева, а съобразно представената
фактура, с включена смяна на панел заден ляв е в размер на 7 574.81 лева.
В случая
съдът не приема, че е приложима Наредба № 24 от 08.03.2006 г., отм ДВ, бр.90 от
31.10.2014 г., доколкото на първо място същата е отменена, а и не съответства с
икономическите стандарти към датата на ПТП – 27.12.2018 г. Предвид което съдът
не може да приеме, че обезщетението следва да се определи, съобразно
методиката, предвидена в посочената Наредба.
Съдът
приема, че стойността на вредите подлежат на отстраняване за сума в размер на
7 574.81 лева с включена подмяна на панел заден ляв, доколкото се
установи, че такъв действително е увреден и вредата е настъпила в резултат от
процесното ПТП.
В случая
ищецът е заплатил сума в размер на 6181.09 лева, с която са отстранени вредите
по лекия автомобил, причинени в резултат от процесното ПТП, която сума е реално
претърпяната вреда.
От тази сума
ще се извади платена от ответното застрахователя обезщетение в размер на сума в
479.13 лева, която ищецът
признава, че не извадил от претендираното обезщетение.
С оглед горното на
ищеца ще се присъди обезщетение в размер на 5701.96 лева, като за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 6181.09 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Следва да се
посочи, че видно от изпратена преписка от трето неучастващо по делото лице
„Армеец“ АД по щета № *** на ищеца е отказано заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат от процесното ПТП по застраховка
„Каско“, доколкото към датата на процесното ПТП тя не е била действаща /л.161/.
Като законна
последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.11.2019 г. до окончателното плащане,
каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, които
са направили своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 247.25 лева – платена държавна такса, 1200 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.5/,
120 лева – депозит САТЕ. Общо разноски направени от ищеца 1567.25
лева.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в становище от 11.08.2020
г. /л.92/, което съдът намира за основателно. Ищецът е договорил адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева. Същото е близо два пъти по-високо от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум,
което е определяемо съгласно чл.7, ал.2, т.3 / 639.05 лева/ с оглед интереса.
Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, която в
случая не е висока, следва да се определи адвокатско възнаграждение на ищеца в
размер на 900 лева, като се съобразиха броя на проведените съдебни заседания,
причината поради която същите се отлагат, а именно невъзможност да се призове
допуснатия един свидетел по делото и поради отменен ход по същество.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от
претенцията следва да се присъди сума в размер на 1169.02 лева.
Ответникът доказа следните разноски – 20 лева – депозит за свидетел и 80
лева – депозит за САТЕ. Общо разноски, направени от ответника в размер на 100
лева. По делото не се доказа, че ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение. Видно от представени към отговора на исковата молба договор за
правна помощ и съдействие /л.37/ в него е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 766.86 лева с ДДС, като е посочено, че същото е платимо по банкова
сметка. *** на това адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да
се присъжда.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
ответника ще се присъдят разноски в размер на 7.75 лева.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.
К. ДА ЗАПЛАТИ НА П.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 5701.96 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, в резултат от настъпило на 27.12.2018
г. пред КАТ – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, застрахователно
събитие ПТП, причинено от трето лице, което е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2019
г. до окончателното плащане, както и сумата от
1169.02 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 6 181.09
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К. сумата в размер на 7.75 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ