Определение по дело №2585/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2997
Дата: 14 юли 2020 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20204520102585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Русе, 14.07.2020 год.

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2585 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

          Предявен е отрицатален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от К.П.П. против ЕОС МАТРИКС ЕООД. Със същия моли съда да признае за установено, че  не дължи на ответника сумата  6 916.60 лева, представляваща, задължение към Райфайзенбанк (България) ЕАД, по силата на Договор за потребителски кредит от 23.01.2008 г., прехвърлен чрез цесия на ЕОС МАТРИКС ЕООД. Така описаната сума се претендира неоснователно спрямо ищеца ми от ответника извънсъдебно и е погасена по давност.

В исковата молба твърди, че от началото на 2016 год. ищецът започнал да получава телефонни обаждания и покани за доброволно изпълнение от служители на ответника. През 2019 и 2020 год. получил и писмени покани за изпълнение на посочено задължение. Заявява, че не е информиран за извършената цесия и че вземането на банката, а по този начин и на ответника е погасено по давност, поради което кредиторът е изгубил възможността принудително да осъществи вземането си било то по съдебен ред или чрез съдебен изпълнител. не навежда съдебно или изпълнително производство да са били инициирани от някой от кредиторите му.

Ищецът твърди че правният интерес от предявяването на този иск възниква с оглед възможността за бъдеща претенция на ответника за заплащане на дължимите суми.

          Като съобрази изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за процесуално недопустим.

          Установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК може да предяви само ищец, който има правен интерес да установи със съдебно решение обстоятелството, до което се отнася същия иск. Наличността на такъв интерес трябва да бъде доказана конкретно във всеки случай. Не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск в случаите, когато ищецът се домогва с него да установи обстоятелства, които да му послужат за предявяването на осъдителен или конститутивен иск, защото в производството по такива искове съществува правната възможност за установяване на всички твърдения и възражения на страните освен онези, които се отнасят до престъпни обстоятелства. Предварителното установяване с установителен иск по чл. 124 от ГПК на тези обстоятелства, за които не съществува законна пречка да бъдат установени в производството по осъдителния или конститутивен иск, е ненужно и безпредметно. В конкретния случай ищецът няма правен интерес да установи със съдебно решение твърдението си, че задължението му по договора за потребителски кредит са погасени по давност. Това обстоятелство би могло да има значение само при предявен осъдителен иск от ответника или подаване на заявление по чл. 410 или чл. 417 от ГПК. Този спор може да бъде разрешен именно в последващо производство по предявен иск от ответника и в зависимост от него може да се разреши и въпросът, въведен като предмет на настоящия установителен иск.

Предявяването на установителен иск за други факти, които законът не е издигнал изрично в предмет на същите, са недопустими. Те са неподведомствени на съдилищата и противоречат на изискванията за процесуална икономия. Ако биха били допустими, те биха размножили ненужно делата. Това е така, защото всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод на делото относно това правоотношение. В този смисъл е и трайната съдебна практика и теория – виж Гражданско процесуално право на Живко Сталев – стр. 199 и Решение № 1188/08.04.1960г. по гр.дело № 798/1960г. на ВС.

          Като процесуално недопустима исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а производството по гр.дело № 2585/2020 год. по описа на РРС да се прекрати.

          Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ВРЪЩА искова молба, подадена от К.П.П., ЕГН********** против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4- 6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев- управители, с която се иска да бъде признато за установено, че  не дължи на ответника сумата  6 916.60 лева, представляваща, задължение към Райфайзенбанк (България) ЕАД, по силата на Договор за потребителски кредит от 23.01.2008 г., прехвърлен чрез цесия на ЕОС МАТРИКС ЕООД, поради погасяването му по давност.

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2585/2020 год. по описа на РРС.

          Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: