№ 1450
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501559 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на от К. Д. П. и П.
Г. П., двамата чрез адв. Н., срещу Решение №1356/25.04.2023 г., постановено
по гр. д. №2414/2020 г. по описа на РС - Варна, с което са отхвърлени искове
с правно основание чл. 284 ЗЗД за осъждане на П. М. Х. да заплати в полза на
всеки от ищците сума от 4889,50 лв., представляваща ½ част от изтеглена с
пълномощно с №10192/28.08.2018 г. от ответника на 07.09.2018 г. и
неотчетена на възложителя - наследодател на ищците, Б. П. Г.а, сума в общ
размер на 9779,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателите К. Д. П. и П. Г. П. считат, че първоинстанционният съд е
мотивирал акта си, позовавайки се на недопустими с оглед чл. 164, ал. 1 ГПК
гласни доказателства за отчитане на сума в общ размер на 9779 лв. Сочат, че
съдът е следвало да приеме отчетната сделка за частично разгледана по гр. д.
№2299/2020 г. по описа на РС - Варна и в. гр. д. № 2179/2021 г. по описа на
ОС - Варна, защото мандатът бил възложен с едно пълномощно. Поддържат,
че районният съд не е преценил правилно показанията на св. Тодоров и не е
1
отчел несъответствието между депозираните пред него показания и тези
депозирани по гр. д. №2299/2020 г., касаещи теглене на парични средства от
банка и целевото им предназначение. Посочват, че по делото е останало
недоказано твърдението на ответника, че наследодателят на ищците е имала
финансови затруднения, като по предходното производство били установени
сумите, с които тя е разполагала, а в настоящото производство се
установявало, че е имала доходи от социални помощи, била подпомагана
финансово и с храна от родителите си, имала апартамент, на който
извършвала ремонт, нямала заеми и редовно плащала битовите си сметки.
Сочат, че наведените от ответника в първоинстанционното производство
твърдения за разходване на процесната сума от 9779 лв. за покриване на
възникнали спешни разходи били идентични с тези по гр.д. №2299/2020 г.
относно сумата от 9795 лв. Излагат подробни доводи относно процесуалното
поведение на ответника по гр. д. №2299/2020 г., като изтъкват промени във
фактическите му твърдения досежно даване на отчет за изтеглените суми,
които районният съд е следвало да съобрази при формиране на изводите си.
Поддържат, че сумата за строителен консултант е дадена без предмет, защото
липсвали доказателства за изготвен архитектурен проект и разрешение за
строеж, а това било така, понеже било нелогично наследодателят да е
възложила проект за къща в дворно място, което възнамерява да продаде.
Излагат, че на 07.09.2018 г. ответникът е изтеглил общо 19574,15 лв., като в
настоящото производство не доказал кои пари са отчетени и в кой период.
Посочват, че твърдението му, че веднага след тегленето им сумите са
предадени на наследодателя, е изолирано и неподкрепено от
доказателствения материал, като същото било въведено едва няколко години
след започване на делата между страните, за да се коригира процесуалното
поведение на ответника. Излагат съображения, с които обосновават наличие
на противоречия и непълнота в показанията на двамата разпитани свидетели.
Считат за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
наследодателят е можела да брои големи суми предвид влязлото в сила
решение на ТЕЛК. Твърдят, че районният съд е постановил обжалвания
съдебен акт при непълен и необстоен анализ на доказателствения материал,
който не бил събран поради неприобщаване към него на гр. д. №19088/2018 г.
по описа на РС – Варна, приобщено към гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС –
Варна. Поддържат, че неправилно искът е квалифициран само по чл. 284 ЗЗД,
като не е допусната евентуалност по чл. 59 ЗЗД, тъй като съдът
преждевременно и въпреки липсата по делото на оригинал на пълномощното
е указал на ищците да отговорят дали приемат, че по силата на това
пълномощно е възникнало мандатно правоотношение. По изложените
съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия П. М.
Х., чрез адв. А. - Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва
като ирелевантно обстоятелството с какви пари е закупено дворното място в
2
с. Близнаци. Оспорва наличието на повтарящи се твърдения за изразходването
на сумите, изтеглени на 07.09.2018 г., както и на противоречия в
свидетелските показания. Възразява, че гласните доказателства са допустими.
Поддържа, че са събрани доказателства за възможността на Б. Г.а да използва
ръцете си, макар първоинстанционният съд да не е обсъдил част от тях и
затова да е приел, че не било установено какво е състоянието й към 2018 г.
Излага, че на 07.09.2018 г. е изтеглена не сума в размер на 9779 лв., а в размер
на 5000 евро от депозитна сметка в чуждестранна валута. Счита, че гр. д.
№2299/2020 г. по описа на РС – Варна е неотносимо към предмета на
конкретния спор, тъй като нито твърденията на страните, нито събраните
доказателства, касаят процесната сума в размер на 9779 лв. Отправя искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от К. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********,
двамата чрез адв. Н., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 284 ЗЗД за осъждане на П. М. Х., ЕГН **********, да заплати в
полза на всеки от ищците сума от 4889,50 лв., представляваща ½ част от
изтеглена с пълномощно с №10192/28.08.2018 г. от ответника на 07.09.2018 г.
и неотчетена на възложителя - наследодател на ищците, Б. П. Г.а, ЕГН
**********, сума в общ размер на 9779,00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищците К. Д. П. и П. Г. П. излагат, че на 21.10.2018 г.
П. М. Х. изтеглил на каса от банков клон в гр. Варна, представяйки
нотариално заверено пълномощно от нотариус Огнян Шарбански, вписано по
рег. №10192/28.08.2018 г., от банкова сметка с IBAN BG 15 UNCR 7000 2521
7787 37 в „Уникредит Булбанк“ АД на дъщеря им Б. П. Г.а, починала на
21.10.2018 г., чиито наследници били те, сумата от 9779 лв. Поддържат, че по
силата на пълномощното ответникът бил упълномощен да представлява Б. Г.а
пред банката, да тегли, внася, нарежда преводи и извършва всякакви други
действия по разпореждане със сумите в сметките й, както и да извършва
други изброени фактически действия. Той получил сумата от 9779 лв. със
задължение да я предаде на упълномощилата го Б. Г.а или да уведоми
наследниците й и да я предаде във връзка с изпълнението, да даде отчет за
действията си след откриване на наследството. Не отчел изтеглените
средства. Посочват, че с решение по в. гр. д. №2179/2021 г. по описа на ОС –
Варна били уважени техни искове срещу ответника с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД, като същият бил осъден да им заплати по ½ от 9795 лв. В хода
на посоченото производство узнали за изтеглената сума в размер на 9779 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. М. Х., с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не
оспорва, че на 07.09.2018 г. изтеглил сума от банковата сметка на Б. Г.а в
„Уникредит Булбанк“ АД, но посочва, че същата е била в размер на 5000
3
евро. Не оспорва, че е бил упълномощен от Б. Г.а да я представлява пред
„Уникредит Булбанк“ АД. Оспорва наличието на мандатно отношение с
наследодателя на ищците с твърдяното от тях съдържание. Поддържа, че
отчел на Б. Г.а изтеглената сума. Твърди, че заявката за тегленето й е
депозирана в банката лично от Б. Г.а. Следобеда на същия ден по поръчение
на Б. Г.а той предал сумата от 2500 евро в брой на строителен консултант, на
когото било възложено извършването на услуги във връзка с предстоящото
строителство в парцела в с. Близнаци. Същата вечер предал на Б. Г.а
документите във връзка с сключената през този ден покупко-продажба на
имота в с. Близнаци и остатъкът от 2500 евро в брой. Впоследствие
заплатената като капаро сума в размер на 2500 евро била възстановена от
консултанта поради прекратяване на сделката. Излага, че от края на 2015 г.
живеел заедно с Б. Г.а във фактическо съпружеско съжителство, като до
момента на смъртта й са полагали грижи един за друг и са споделяли изцяло
общо домакинство и общ бюджет. Б. Г.а била с влошено здравословно
състояние още от младежките си години, а през 2013 г. била освидетелствана
със 100% ТНР поради общо заболяване в резултат от травма на нервите на
горните крайници. През пролетта на 2018 г. двамата взели решение да закупят
парцел в с. Близнаци и да продадат нейния апартамент в гр. Варна, като
вложат част от средствата от продажбата в построяването на къща. За
сделката с апартамента ангажирали агенция за недвижими имоти, а на
проектант възложили изготвянето на архитектурни проекти за къща и му
заплатили капаро. В началото на лятото на 2018 г. здравословното състояние
на Б. Г.а рязко се влошило поради възникнали сериозни неврологични и
стоматологични проблеми, което обстоятелство наложило множество
посещения и консултации при медицински специалисти, чести пътувания в
страната, както и продължителен болничен престой за диагностициране и
лечение в неврологичното отделение на УМБАЛ „СВ. Марина“ – Варна. Той
извършвал по-голямата част от ежедневните дейности в домакинството, както
и формалностите във връзка със започнатите имотни сделки и предстоящото
строителство, като за целта бил упълномощен от Б. Г.а. Твърди, че през
цялата 2018 г. двамата погасявали значително по-високи разходи. През лятото
на 2018 г. той изпитвал временни финансови затруднения, а ежемесечните
доходи на Б. Г.а били незначителни, тъй като тя получавала единствено
инвалидна пенсия и социални помощи в общ размер около официалния
обявен размер на линията на бедност за страната. Това наложило
използването на спестени средства от сметките на Б. Г.а и заемането на суми
от приятели.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от представеното по
делото нотариално заверено пълномощно №10192/28.08.2018 г., че на
4
28.08.2018 г. Б. П. Г.а е упълномощила П. М. Х. да я представлява пред
„Уникредит Булбанк“ АД, като тегли, внася, нарежда преводи и извършва
всякакви други действия на разпореждане, без ограничение със средствата по
откритите на името на упълномощителя сметки.
Безспорно е между страните, а и се установява от представеното по
делото извлечение от банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, че на
07.09.2018 г. П. М. Х. е изтеглил от депозитна сметка в чужда валута – евро, с
IBAN BG 15 UNCR 7000 2521 7787 37, с титуляр Б. П. Г.а, сума в размер на
5000 евро, с левова равностойност - 9779,15 лв. Видно от вписаното в
основанието за извършване на тегленето, сумата е изтеглена от Х. въз основа
на пълномощно №10192/28.08.2018 г.
От приобщеното по гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС – Варна,
приложено в хода на въззивното производство като доказателство по
настоящото дело, извлечение от банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД,
че на 07.09.2018 г. П. М. Х. е изтеглил от депозитна сметка във валута – лева,
с IBAN BG 61 UNCR 7000 1521 1601 50, с титуляр Б. П. Г.а, сума в размер на
9795 лв. Видно от вписаното в основанието за извършване на тегленето,
сумата е изтеглена от Х. въз основа на пълномощно №10192/28.08.2018 г.
С Решение №1724/18.11.2021 г., постановено по в. гр. д. №2179/2021 г. е
отменено Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр. д. №2299/2020
г. по описа на РС - Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от К.
Д. П. и П. Г. П. срещу П. М. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 284
ЗЗД за осъждане на П. М. Х. да заплати разделно на всеки от ищците по ½
част от сума от 9795 лв., изтеглена от него на 07.09.2018 г. с пълномощно
№10192/28.08.2018 г. и неотчетена от ответника на възложителя –
наследодател на ищците Б. П. Г.а, като вместо него е постановено осъждане
на П. М. Х. да заплати на К. Д. П. и П. Г. П. по 4897,50 лв., представляваща ½
част от изтеглена с пълномощно №10192/28.08.2018 г. от него на 07.09.2018 г.
и неотчетена на възложителя – наследодател на ищците Б. П. Г.а сума в общ
размер на 9795 лв.
На 07.09.2018 г. „Параз“ ООД е продало на Б. П. Г.а, чрез пълномощника
й П. М. Х., следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно – ПИ с
ид. 04426.502.748 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-18/06.03.2015 г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, общ. Аврен, целият с площ от 900 кв.
м, за сумата от 3400 лв., изплатена в брой преди подписване на НА, за което е
представен НА за продажба на недвижим имот №98, том IV, рег. №10733,
дело №686/2018 г.
Представена е по делото разписка от 07.09.2018 г., от която се
установява, че на посочената дата Радослав Веселинов Желев е получил от П.
М. Х. сумата от 2500 евро, представляваща капаро за строителни услуги за
имот в с. Близнаци, ул. „Места“ 1.
Видно от представена разписка от 02.10.2018 г. сумата от 2500 евро
капаро е била върната от Р.Ж. на П. Х..
5
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, Б.
П. Г.а е постъпила в болничното заведение на 10.09.2018 г. и е изписана на
18.09.2018 г.
Представено е Експертно решение №03746/19.09.2016 г. издадено от
ТЕЛК, от което се установява, че Б. П. Г.а е била преосвидетелствана и
трудовата неработоспособност на лицето е оценена на 100% ТНР.
Безспорно е между страните, а и от препис – извлечение от акт за смърт
се установява, че Б. П. Г.а е починала на 21.10.2018 г.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Варна на
30.10.2018 г., Б. П. Г.а е починала на 21.10.2018 г., като след смъртта си е
оставила родителите си К. П. и П. П. като наследници по закон.
Приобщена е по настоящото дело справка от 31.08.2023 г., изготвена от
РП – Варна, от която се установява, че ДП №13/2021 г., образувано на
24.11.2021 г. и водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, е прекратено с
постановление от 01.08.2023 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. I НПК (деянието не е извършено).
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответника свидетели.
От свидетелските показания на Теодор Г. Тодоров се установява, че
познавал Б. Г.а от тридесет години. Тя живеела на семейни начала с П. Х.,
който много й помагал. Двамата купили имот в с. Близнаци няколко месеца
преди нейната смърт и проектирали къща в него още преди да го купят.
Имали уговорка със собствениците, когато последните дойдат в страната, да
се сключи сделката, затова започнали предварително да подготвят скици и
проекти за къщата. Б. имала банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. В
деня на сделката за имота, през 2018 г., по молба на Б., която не била много
добре през тези дни, свидетелят придружил П. до банката, за да изтегли пари,
и след това при нотариуса. Свидетелят изчакал в колата на П., докато
последният изтегли парите. Предполага, че П. е изтеглил 5000 евро и 10000
или 12000 лв. След това отишли при С., приятел на свидетеля, от когото П.
заел 6000 лв., защото нямало да му стигнат парите. В края на деня двамата с
П. се срещнали на паркинга на магазин „Метро“ – Варна със строителя,
комуто П. платил капаро, и изготвили разписки. След срещата със строителя,
двамата с П. отишли до с. Н., като П. върнал на Б. 2500 евро, две бандеровани
пачки по петдесет, т. е. 10000 лв., и документите от нотариуса. Б. изброила
парите в евро, като ги прехвърляла с една ръка. Б. имала сериозни
здравословни проблеми, затова упълномощила с няколко пълномощни П..
Парите били изтеглени за закупуването на имота, за сделката пред нотариуса,
за предстоящо лечение в болница, за капаро за строителя. Много пъти давал
пари на заем на Б. през годините, но за тези имоти не им е помагал.
От свидетелските показания на Р.В.Ж., се установява, че той е подписал
6
разписки от 07.09.2018 г. и от 02.10.2018 г. Запознал се с П. преди 4-5 г.,
който искал да строи къща близо до гр. Варна. Предоставяните от него услуги
като технически ръководител били уговаряни с П. и жена му Б.. Свидетелят е
посещавал двамата в с. Н. през лятото на 2018 г. два-три пъти, за да уговорят
изравняването на парцел в с. Близнаци, изчистването и ограждането му, ВиК
и ел. инсталации. В края на лятото се срещнали на паркинга на магазин
„Метро“ – Варна, получил от П. 2500 евро и му издал разписка за парите. П.
бил със свой приятел. С Б. щели да си изкарат разрешително за строеж и
очаквали пари от продажба на апартамент, за да започне изпълнението на
възложената му работа. Но много се забавили разрешителното за строеж, за
ВиК и за електричество, а свидетелят имал достатъчно работа и не можел да
поеме техния обект и затова се срещнал с П. и жена му на паркинга на
„Макдрайв“ и върнал получената сума в пълен размер и в евро на П. и
подписал разписка. П. предал парите на жена си, която била в колата,
преброила ги с две ръце и ги прибрала.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 284 ЗЗД.
С горепосоченото влязло в сила решение по в. гр. д. №2179/2021 г. по
описа на ОС – Варна е установено със сила на пресъдено нещо, че въз основа
на пълномощно №10192/28.08.2018 г. между страните е възникнало мандатно
правоотношение.
От представеното по делото пълномощно №10192/28.08.2018 г. се
установява съдържанието на мандатното правоотношение – доверителят Б.
Г.а възлага, а довереникът П. Х. се задължава, да представлява Г.а пред
„Уникредит Булбанк“ АД, като тегли, внася, нарежда преводи и извършва
всякакви други действия на разпореждане, без ограничение със средствата по
откритите на името на упълномощителя сметки.
При установено съдържание на мандатното правоотношение в тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил задължението си, уредено в чл. 284,
ал. 2 ЗЗД, да даде отчет на доверителя, като го уведоми за изпълнението,
даде му сметка и предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката
- полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във
връзка с изпълнението й.
В конкретния случай, страните по делото не спорят, че на 07.09.2018 г.
въззиваемият е изтеглил от депозитна сметка на Г.а сума в размер на 5000
евро, с левова равностойност 9779 лв., а и същото се установява от
представеното извлечение от банкова сметка с IBAN BG 15 UNCR 7000 2521
7787 37, открита в „Уникредит Булбанк“ АД на клиента Б. Г.а, като си е
послужил с процесното пълномощно.
Извършването на отчети от въззиваемия на Б. Г.а се установява от
събраните гласни доказателства – свидетелските показания на Тодоров и Ж..
7
Същите са процесуално допустими, тъй като разпоредбата чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК, според която свидетелски показания се допускат във всички случаи,
освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които
закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по
права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора
степен включително, не е относима към конкретния случай. В случая
свидетелите са допуснати и изслушани по въпроси, свързани с отчитане на
изтеглената сума. С тях ответната страна не се домогва да установи договора,
т. е. сключването му. Страните по делото не спорят за наличието на
упълномощителна сделка, а от процесното пълномощно се установява
съществуването на валидно мандатно правоотношение между наследодателя
на въззивниците, от една страна, и въззиваемия, от друга страна, като същото
е установено и със съдебно решение.
От показанията на свид. Ж., които съдът кредитира като достоверни,
доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви и подкрепени от
приложените по делото разписки от 07.09.2018 г. и 02.10.2018 г., показанията
на свид. Тодоров, в частта относно срещата на паркинга, и нотариален акт за
покупко-продажба на ПИ, находящ се в с. Близнаци, се установява, че на
07.09.2018 г. въззиваемият е заплатил на свидетеля капаро в размер на 2500
евро за строителни услуги за имот в с. Близнаци, ул. „Места“ 1. Сумата била
заплатена, след като въззиваемият и Б. Г.а се уговорили със свидетеля да
извърши за тях услуги по изравняване, изчистване и ограждане на парцел в с.
Близнаци, както за ВиК и ел. инсталации. Заплащането на капаро за
уговорените услуги е извършено в чужда валута – евро, поради което следва
да се приеме, че същото е извършено именно с част от изтеглената през този
ден сума в евро, а не с част от изтеглената през същия ден сума в лева. Този
извод се подкрепя от производството по гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС –
Варна и в. гр. д. №2179/2021 г. по описа на ОС - Варна досежно сумата от
9795 лв. Следователно с договора за поръчка ответникът се е задължил да
плати на техническия ръководител уговореното капаро и в изпълнение на
поръчката е извършил плащането. В този случай при изпълнение на
поръчката въззиваемият не дължи на Б. Г.а връщане на изтеглената от
банковата сметка сума. Такава не се дължи и на наследниците й. С плащане
на капарото задълженията по поръчката са изпълнени и отчетени. Дори да се
приеме, че дължимият в този случай отчет се изразява в предаване на
документите, свързани с плащането, т. е. на представената по делото разписка
от 07.09.2018 г., и не е доказано същият да е извършен, то недаването на такъв
отчет не е съизмеримо със сумата от 2500 евро, дадена от Г.а за изпълнение
на поръчката.
Връщането на сумата от 2500 евро от свид. Ж. на въззиваемия и
последващото й предаване на Г.а се установява от разписка от 02.09.2018 г. и
показанията на свид. Ж.. Последващото връщане на парите не съставлява
отчет по мандатното правоотношение, тъй като поръчката е изпълнена с
8
плащане на капарото на 07.09.2018 г. След като Г.а е получила от
въззиваемия сумата от 2500 евро, преброила ги е и ги е прибрала, то той я е
уведомил за тегленето на сумата и плащането на капарото най-късно в този
момент.
Без значение по настоящия спор е, че на 18.10.2021 г. Г.а е
упълномощила въззиваемия да се разпорежда със закупеното в с. Близнаци
дворно място, включително и като договоря сам със себе си, както и дали би
имала интерес от възлагане на проект за къща в него, тъй като плащането на
капарото е установено по безсъмнен начин.
На следващо място, от показанията на свид. Тодоров се установява, че на
07.09.2018 г. въззиваемият е изтеглил сума в размер на 5000 евро, като след
плащане на капаро за 2500 евро, ответникът е предал останалата сума на Г.а
още същата вечер, която ги преброила и ги прибрала. Съдът кредитира
показанията на свидетеля в тези части, доколкото са незаинтересовани и се
подкрепят от извлечението от банкова сметка, от която е видно, че
въззиваемият е изтеглил на тази дата посочената сума. Същите се допълват от
показанията на свид. Ж. и представената разписка от 07.09.2018 г.
Показанията на свид. Тодоров, депозирани по гр. д. №2299/2020 г. по описа на
РС – Варна, не са годно доказателствено средство по настоящото дело и въз
основа на тях не могат да бъдат изведени фактически и / или правни изводи,
поради което съдът не намира основание да не се довери на депозираните по
настоящото дело. С предаването на остатъка от изтеглената сума на Г.а,
въззиваемият се е отчел по поръчката.
Не е налице противоречие в свидетелските показания относно начина, по
който се описва броенето на сумите от наследодателя на въззивниците. От
същите се установява, че Г.а е преброила парите с две ръце, като с едната от
тях е прехвърляла банкнотите. Установеното от показанията преброяване не е
в колизия с експертното решение на ТЕЛК от 2016 г. и се подкрепя от
положения в пълномощното подпис от Г.а, което изключва медицинското й
състояние към 28.08.2018 г. и 07.09.2018 г. да е било толкова влошено, че тя
да е била в невъзможност изобщо и по абсолютно никакъв начин да използва
ръцете си. Трудно и бавно подписване не е равнозначно нито на
неподписване, нито на невъзможност за извършване на други дейности,
изискващи използване на горни крайници, в това число броене на пари.
Възражението на въззивниците, че по гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС
– Варна въззиваемият е твърдял, че със сумата от 9795 лв. е погасил
задължения, за които по настоящото дело твърди да са погасени със сумата от
9779 лв., се опровергава от материалите по посоченото дело, поради което е
неоснователно. Твърденията за сумата от 9795 лв. касаят покупката на
дворното място в с. Близнаци, разходите за прехвърлянето на имота и спешни
разходи в домакинството.
С оглед дадените отчети, съдебният състав приема, че не е налице
неизпълнение на поръчката от страна на въззиваемия, поради което не дължи
9
реално изпълнение на въззивниците.
По изложените съображения исковите претенции с правно основание чл.
284 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 1600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и доказателства за извършването им. Не са уговорени
и заплатени конкретни суми по всеки от двата иска, поради което следва да се
приеме, че адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено по всеки от
двата иска, е равно. Ето защо всеки от въззивниците следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия по 800 лв.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1356/25.04.2023 г., постановено по гр. д.
№2414/2020 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН **********, да заплати на П. М. Х., ЕГН
**********, сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
сторените във въззивното производство съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, да заплати на П. М. Х., ЕГН
**********, сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
сторените във въззивното производство съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10