Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2719 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 65474/2019г. на СРС, ГО, 75 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.А. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сума в размер на 2 246,
66 лева – цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. № 22,
находящ се в гр. София, жк “**********, за периода от м.10.2015г. – м.04.2018г.
и за вземане в размер на 45, 54 лева - цена за извършена услуга дялово
разпределение, както и за сумата от 245, 57 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия в периода от 15.09.2016г. до
02.10.2018г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва:
иска за главница за топлинна енергия - за сумата над 2 246, 66 лева до
пълния предявен размер от 2 431, 59 лева и за периода от м.05.2015г. до
м.10.2015г.; по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – обезщетение за забава върху
главното парично вземане, представляващо стойност на топлинна енергия – за
разликата над сумата от 245, 57 лева до пълния предявен размер от 253, 65 лева,
както е отхвърлен изцяло иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение
в размер на 8, 08 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени исковете
за разликата над половината от сумите /за разликата над 1 123, 33 лева до
2 246, 66 лева – стойност на потребена топлинна енергия; за разликата над
сумата от 22, 77 лева до 45, 54 лева – такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение и за сумата над 122, 79 лева до 245, 57 лева – обезщетение за
забава/, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника С.Й.А..
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон
при постановяване на първоинстанционното решение в посочените части. Поддържа
се, че по делото е установено, че ответникът не е едноличен собственик на
топлоснабдения имот, поради което счита, че не следва да отговаря за пълния
размер на претенцията, а само до размер на ½ част от сумите. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части.
Решението, в частта, в която са уважени предявените
искове до размер на сумите от 1 123, 33 лева – стойност на потребена
топлинна енергия; за сумата от 22, 77 лева – такса за отчитане на уредите за
дялово разпределение и за сумата от 122, 79 лева – обезщетение за забава, както
и в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Т.С.“
ЕАД е подала отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
неблагоприятните последици с оглед разпределената в процеса доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът
приема следното:
Със сила на пресъдено нещо се ползва решението относно
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. В основанието на иска се включва конкретният правопораждащ
юридически факт, въз основа на който се поражда претендираното материално
право. В конкретния случай постановеният от СРС съдебен акт в необжалваната му
част, с която са уважени предявените искове, се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на следните правопораждащи факти: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. относно наличието на договорно правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през
процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; количеството и стойността на
доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането. Установените
с влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право
се ползват със сила на пресъдено нещо и възраженията на ответника относно тези
факти следва да се считат за преклудирани.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че между
страните по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът С.Й.А. е съсобственик на процесния
имот и има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД; че стойността на доставената топлинна
енергия за топлоснабдения имот – ап. № 22, находящ се в гр. София, жк “**********,
за периода от м.10.2015г. – м.04.2018г. е в общ размер на 2 246, 66 лева;
стойността на услугата дялов разпределение е размер на 45, 54 лева; че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на главното парично задължение за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до
02.10.2018г. и размерът на обезщетението е в размер 245, 57 лева.
На етапа на въззивното производство основният спорен
въпрос е свързан с установяване на обема на имуществената отговорност на
ответника. По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема
следното:
От представения по делото договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.11.1989г. се
установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от С.Й.А. и Г.Т.А..
Следователно ответникът се явява съсобственик на имота. Ищцовото дружество е
предявило претенция срещу С.А. за пълния размер на доставената в топлоснабдения
имот топлинна енергия, съответно – за пълния размер на цената на предоставената
услуга дялово разпределение и на акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение за забавено изплащане на главното парично вземане, при заявени
фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота и по силата на
императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е клиент на топлопреносното
дружество. Както бе посочено по-горе, ответникът не е едноличен собственик на
имота, а притежава същия в условията на съсобственост, възникнала между него и
трето за спора лице. При липсата на твърдения, както и на доказателства, че
имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с лицето Г.А., или
че за процесния период ответникът е станал изключителен собственик на същия по
някой от предвидените придобивни способи, или че между С.А. и ищцовото
дружество е възникнало правоотношение по изричен договор за продажба на
топлинна енергия при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора – например чрез откриване на индивидуална партида на лицето по негово
искане, не може да се направи извод, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговоря за пълния размер на доставената в имота топлинна енергия. Всеки съсобственик дължи цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съразмерно с дяловете си в съсобствеността, независимо от това как се
ползва имотът /чл. 30, ал. 3 от ЗС/. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците
се считат равни до доказване на противното и доколкото по делото не се
установява купувачите С.А. и Г.А. да притежават различен обем от правото на собственост,
то и в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
един отговаря по равно за разноските, свързани с ползуването на имота.
По тези съображение се налага извод, че като
притежател на ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот
и в качеството му на страна по презюмирания договор за продажба на топлинна
енергия до размер на притежаваната от него квота от собствеността, ответникът следва
да отговаря за по 1/2 от предявените размери на исковите претенции.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което предявените
искове в посочената част да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер
на 325 лева, от които 25 лева за държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени в частите, в който в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени
съдебни разноски в заповедното производство за сумата над 48, 61 лева и в
частта, в която в полза на ищцовото дружество са присъдени съдебни разноски в
първоинстанционното производство за сумата над 277, 53 лева.
В полза на адв. Р.Н. –
процесуален представител на ответника в първоинстанционното производство следва
да се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на
сумата от още 318, 82 лева.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20265265 от 01.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 65474/2019г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която e уважен предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.А. иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за разликата над сумата от 1 123,
33 лева до уважения размер от 2 246,
66 лева – цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. № 22,
находящ се в гр. София, жк “**********, за периода от м.10.2015г. – м.04.2018г.
и за сумата над 22,
77 лева до уважения размер от 45, 54 лева – стойност на услугата дялово разпределение, в частта, в
която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
разликата над сумата от 122, 79 лева до уважения размер от 245, 57 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия в периода от 15.09.2016г.
до 02.10.2018г., както
и в частите, в които ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски в исковото производство за сумата над 277, 53 лева и разноски в
заповедното производство за сумата над 48, 61 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********,
седалище и адрес на управление *** Б срещу С.Й.А., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за установяване съществуването
на вземане за разликата над сумата от 1 123, 33 лева до 2 246, 66 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2015г.
– м.04.2018г., за топлоснабдяван имот, находящ се в
гр. София, жк “**********, ап. 22 и за сумата над 22, 77 лева
до 45, 54 лева – цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2018г. до окончателното изплащане и за установяване съществуването на вземане за разликата над
сумата от 122, 79 лева до 245, 57 лева - обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 02.10.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 66070/2018г. по описа на СРС, ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********,
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на адвокат Р.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес на упражняване на дейността – гр. София, бул. „*********партер, офис №
1, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително сумата
от още 318, 82 /триста и осемнадесет лева и 82
ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на С.Й.А. по гр.д. № 65474/2019г. по описа на СРС, ГО, 75
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********,
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на С.Й.А., ЕГН **********,***,
на основание чл. 273, вр. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 /триста двадесет и
пет/ лева - съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "П.И.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.