№ 89
гр. Стара Загора , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от ГПК и сл.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез
адв.В.П., против протоколно определение от 15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 491/2020
г. по описа на Чирпански районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение
и претендира за отмяната му.
В законоустановения срок насрещната страна Л. Р. Д. не е представил отговор.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ,,Ю.Б.“ АД –
*** срещу Л. Р. Д. от ***, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 2804/2013 г . по описа на Казанлъшки районен съд.
С обжалваното протоколно съдът е прекратил производството по делото, т.к. е приел
че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска предвид че по ч.гр.д.№ 2804/2013
г . по описа на Казанлъшки районен съд липсвало издадено разпореждане по силата на
което Л. Р. Д. да е бил осъден /с осъдителен диспозитив/ да заплати на заявителя паричните
суми, предмет на установителния иск.
От материалите по приложеното ч.гр.д.№ 2804/2013 г . по описа на Казанлъшки
районен съд се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, в полза на „А.Б.“ А.Е., чрез клона й“ А.Б.а - Клон България“КЧТ е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу Л. Р. Д. от ***.
1
В законоустановения срок Л. Р. Д. е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, а в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, редакция ДВ бр.42/2009 г., „А.Б.“ А.Е., чрез
клона й“ А.Б.а - Клон България“ е предявило установителен иск по чл.422 от ГПК.
В хода на разглеждане на производството“ А.Б.а - Клон България“КЧТ е прехвърлило
цялото си търговско предприятие на ,,Ю.Б.“ АД
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице,
в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Предмет на установителният иск по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на
оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.
Правният интерес от предявяването на такъв иск се обуславя от подадено от
длъжника възражение по чл.414 от ГПК, което от своя страна предполага наличието на
издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК при наличието на отрицателна преценка за някой от
хипотезите, предвидени в т.1-т.5, заповедният съд издава заповед за изпълнение.
Нормата на чл.425, ал.1 от ГПК предвижда, че министърът на правосъдието издава
наредба, с която утвърждава образци на заповедите за изпълнение, заявленията за издаване
на заповедите за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
Тези образци са утвърдени с Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци
на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа
във връзка със заповедното производство, където в чл.5 е прието, че за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК се подава писмено заявление по образец съгласно
приложение № 4, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист, като се представя документ по чл.417 от ГПК, а чл.6
предвижда, че при уважаване на заявлението по чл.5 съдът издава заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по образец съгласно приложение № 5 /за парично задължение/, съответно
съгласно приложение № 6 /за предаване на вещ/.
В Наредба № 6/20.02.2008 г. и приложенията към нея липсва предвидено издаването
на разпореждане, с което съдът да разпореди издаването на заповед за изпълнение и на
изпълнителен лист, когато уважи заявлението, както липсва и образец на такова
разпореждане.
От своя страна нормата на чл.418, ал.4 от ГПК предвижда, че заповедният съд
постановява разпореждане в случаите, когато отхвърля изцяло или отчасти молбата за
издаване на изпълнителен лист.
Анализът на цитираните разпоредби обуславя изводът, че действащата нормативна
уредба /макар и недостатъчно прецизна/ не задължава заповедният съд да постанови
разпореждане, с което да разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, а при уважаване на искането изцяло или отчасти съдът направо издава
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК по образец, в която се съдържат данни за
кредитора, длъжника и вземането, за което се издава заповедта за изпълнение. Въз основа на
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК се издава изпълнителният лист, без да е
необходимо заповедният съд да постановява изрично разпореждане, с което допуска
2
незабавното изпълнение на заповедта, и разпореждане по чл.406 от ГПК за издаване на
изпълнителният лист.
В този смисъл е и обилната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, касаеща заповедното производство и в частност издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че липсата на издадено разпореждане
по ч.гр.д.№ 2804/2013 г . по описа на Казанлъшки районен съд по силата на което
длъжникът Л. Р. Д. да е бил осъден /с осъдителен диспозитив/ да заплати на заявителя
паричните суми, предмет на установителния иск обуславя липсата на правен интерес от
предявяването на иск по чл.422 от ГПК при наличието на подадено възражение срещу
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не намира опора в закона, поради което
обжалваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на
Чирпанския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Относно разноските:
Разноски не се присъждат, т.к. липсва отправено до съда искане в тази насока.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.ІІ-ро
ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 491/2020
г. по описа на Чирпански районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Чирпански районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск по чл.422 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3