Р Е Ш Е Н И Е № 754
05.07.2019 г., град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 06.06.2019г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1490 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Д.И.Т. твърди,
че със съобщение, изпратено му от частен съдебен изпълнител П. Г., бил
уведомен, че дължи по негово изп.дело № 963/2018г. общо 13 791.04лв. Също,
че то е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на „ВиК Сливен”ООД
за сумата 256.86лв., представляваща стойността на доставена му от дружеството,
на адрес С., кв.”С. З.”бл…., вх…., ап…. питейна вода, за периода 01.11.2013г.-
30.04.2015г.
Мъжът обаче
счита, че не я дължи, защото вземането е погасено с изтекла в негова полза
давност- краткия, тригодишен срок по чл.111 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. На стр.втора от исковата молба излага по подробен начин
разсъжденията си защо според него вземането за всеки месец от посочения период
е погасено по давност. Към това наслагва и тезата си, че от момента на издаване
на изпълнителния лист- 27.07.2016г., до момента, когато е образуван в
изпълнително дело- 04.12.2018г., ответника по настоящото дело „ВиК Сливен”ООД,
като кредитор е бездействал и по тази причина вземането му вече е било погасено
по давност, когато е образувано изпълнителното дело. Поради това претендира
съда с решението си да признае, че не дължи на това дружество сумите, за които
на последното е издадена в производството по ч.гр.д.№ 2053/2016г. на СлРС,
заповед за изпълнение № 1325/ 20.05.2016г.: главница в размер 256.86лв.; лихва
за забава, изтекла към 05.04.2016г. в размер на 31.85лв. и разноски от 26лв.
Ищецът
претендира и сторените от него разноски по настоящото дело.
На ответника бе
връчен препис от исковата молба и в своевременно депозирания писмен отговор той
оспорва искове- намира ги неоснователни, защото вземанията му не са погасени по
давност.
В проведеното
съдебно заседание ищеца бе представляван от пълномощник-адвокат, чрез който
поддържа исковете. Ответникът не изпрати представител, но в писмено изявление
поддържа становището за неоснователност. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установени следните факти:
Видно от приложеното
към настоящото дело ч.гр.д.№ 2053/2016г., то е образувано по подадено на
18.05.2016г. в Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК. На заявителя-
ВиК Сливен е издадена заповед за изпълнение – 1325/ 20.05.2016г., с която на
ответника в заповедното производство- Д.И.Т., е разпоредено да му заплати: главница
в размер 256.86лв. представляваща стойността на доставена му от дружеството, на
адрес С., кв.”С. З.”бл…., вх…., ап…. питейна вода за периода 01.11.2013г.-
30.04.2015г.; лихва за забава, изтекла към 05.04.2016г. в размер на 31.85лв. и
разноски от 26лв.
Заповедта е
връчена в условията на чл.47 от ГПК- чрез поставяне на уведомление в продължение
на две седмици- както на постоянния, така и на настоящия адрес на Т.. След това
е издаден- на 27.07.2016г., изпълнителен лист въз основа на заповедта за
изпълнение.
Той пък е
образуван в изп.дело № 1963/2018г. по описа на ЧСИ П.Г.- с рег.№ 837, по
заявление на ВиК Сливен от 04.12.2018г.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът счита,
че не дължи на ответното дружество парични суми, за които на ВиК Сливен са
издадени заповед за изпълнение, а след това – и изпълнителен лист. Според Т.,
тези му задължения са погасени с изтекла в негова полза погасителна давност-
кратката 3-годишна, по чл.111 от ЗЗД.
Искът е неоснователен-
защото в полза на ищеца не е изтекъл дори този кратък срок. Така е, защото съгласно
чл.439 от ГПК, длъжника по изпълнително дело може да оспори чрез иск изпълнението,
но този иск той може да основе само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълнителното основание.
В случая
изпълнително основание е изп.лист, който обаче е издаден не в приключил исков
процес, а в т.н. заповедно производство. При това то се е развило и приключило
преди измененията на Гражданския процесуален кодекс, публикувани в ДВ бр.27 от
2017г. Това означава, че тогава- през 2016г., за съда не съществуваше задължение
да уведомява заявителя за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземанията, за които му е издадена заповед за изпълнение. В старата редакция на
ГПК, ако съда не успееше да връчи заповедта за изпълнение на ответника в
заповедното производство, лично или чрез лице от домашните му, което се съгласи
да я приеме със задължение да му я предаде, поставяше уведомление по чл.47 от ГПК- на постоянния и настоящия му адреси и ако в двуседмичен срок от този
момент ответника не се явеше в съда, кметството и т.н., за да получи
предназначените за него книжа, съда ги прилагаше като редовно връчени- в този смисъл
изрично ал.5 и ал.7 на чл.47 от ГПК. Ако пък в двуседмичен срок след редовното
връчване, вкл. и по реда на споменатите текстове, ответника не подаде възражение,
заповедта за изпълнение влиза в сила- на осн.чл.416 от ГПК, и съда издава на
заявителя, въз основа на същата, изпълнителен лист. Точно по този начин е
постъпил и съда по ч.гр.д.№ 2053/2016г.
Следвайки
логиката на закона- чл.439 от ГПК, в настоящото производство ищеца може да се
позове на изтекла погасителна давност, но с начален момент влизането на
заповедта за изпълнение в сила. Така е, не само поради изричния текст на
разпоредбата, а и защото възраженията си против заявеното вземане ответника в
заповедното производство трябва да направи именно с възражението по чл.414 от ГПК, а не го ли стори, възможността за това за него се преклудира- заповедта
влиза в сила, което означава и че
подлежи на изпълнение, т.е. въз основа на нея се издава изп.лист- чл.404 т.1,
предл. четвърто от ГПК. Видно от материалите по ч.гр.2053/2016г., Д.Т. не е бил открит, за да
му бъде връчена заповедта, поради което това е сторено чрез поставяне на уведомление.
Най-напред е залепено на постоянния му адрес- на 27.05.2016г., а след това – и на
настоящия- на 21.06.2016г. Считано от втората от тези дати, е започнал да тече
2-седмичния срок за ответника да се яви в канцеларията на съда/на кметството и
да си получи предназначените за него книжа /заповед за изпълнение/. Срокът е
изтекъл на 06.07.2016г. и от 07.07. е започнал да тече 2-седмичния срок за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Такова обаче Т. не е депозирал, а
срока е изтекъл на 21.07.2016г. От следващия ден е започнала да тече
погасителната давност, на която съгласно чл.439 от ГПК има право да се позове
ищеца- защото само тя ще представлява новонастъпил факт. На изтеклата преди това погасителна давност ответника е
следвало да се позове в самото заповедно производство- с възражението по чл.414
от ГПК. Такова той не е подал и е загубил това, а и всички други възражения,
които е могъл да противопостави на кредитора си. Т.е., неприложими са в
настоящия исков процес разсъжденията, изложени на стр.втора от исковата молба.
Тях Т. е трябвало да направи с възражението
по чл.414 от ГПК в заповедното производство.
Лесно
забележимо е, че три години /с каквато давност действително се погасяват
вземанията на ВиК дружествата за извършената от тях услуга- т.н. главница, а и
вземанията за лихви за забава/ не са били изтекли нито към момента на
образуване на изпълнителното дело №1963/2018г. /по описа на ЧСИ П. Г./-
04.12.2018г., нито дори към момента на образуване на настоящото дело-
18.03.2019г. Вземането за разноски в заповедното производство пък се погасява с
общия, петгодишен давностен срок.
Ето никой от исковете не е основателен.
При този изход
на делото на ищеца не се следват разноски- по аргумент за противното от ал.1 на
чл.78 ГПК. Ответникът обаче има право на разноски, при това в пълен размер-
ал.3 на чл.78 от ГПК. В случая ВиК Сливен направи разноски в размер на
заплатеното възнаграждение на пълномощника-адвокат. Видно от документа, представляващ
„гърба” на лист № 21 от материалите по делото, то е 360лв.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Д.И.Т. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.М.М. с
правно основание чл.439 от ГПК, да бъде прието за установено, че не дължи на
„ВиК Сливен”ООД, с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление
на дейността- ул.”Шести септември”№27, поради погасяването им, с изтичането на
3-годишния давностен срок по чл.111 от ЗЗД в полза на мъжа, сумите, за които на
търговското дружество е издадена, в производството по ч.гр.д.№ 2053/2016г.,
заповед №1325/20.05.2016г., за
изпълнение на следните суми: главница в размер 256.86лв., представляваща
стойността на доставена от дружеството, на адрес Сливен, кв.”С. З.”бл.91, вх.Б,
ап.3 питейна вода за периода 01.11.2013г.- 30.04.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 18.05.2016г. до окончателното й изплащане; лихва за забава,
изтекла към 05.04.2016г. в размер на 31.85лв. и разноски от 26лв.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на Д.И.Т. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН: ********** ***ООД, с ЕИК *********, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последното разноски по настоящото дело, в
пълен размер- 360лв. /триста и
шестдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва
да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ.