№ 10193
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110124467 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по повод на искова молба на „********“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт К.
Г. /с пълномощно на л. 40/, срещу С. В. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. В. Б., чрез адвокат М. П. /с пълномощно на лист 29 от ч. гр. д. № 17585/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав/.
На ищеца следва да бъдат дадени указания за уточняване на правния интерес от
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда с писмена
молба с препис за насрещната страна да обоснове правния си интерес от предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове – предявени под условието, че съдът отхвърли
установителните искове поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. от 14:00
часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответницата С. В. Б. дължи на „********“ ЕАД заплащане на следните суми: 1/ 18 034,69 лева –
главница, формирана от месечните погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-
17075437/07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2029 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2023 г. до окончателното плащане; 2/ 3
391,21 лева – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 3/ 2 001,50 лева – мораторна
лихва за периода 21.04.2021 г. – 03.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9
1
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1/ 18 034,69
лева – главница, формирана от месечните погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-
17075437/07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2029 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане; 2/ 3 391,21 лева – договорна лихва за
периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 3/ 4 362,00 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. –
25.04.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2019 г., между „*** С.А., клон България“ – като
кредитор, и С. В. Б. – като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит №
PLUS-17075437, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на сумата от 20 000,00 лева, срещу насрещно задължение на
кредитополучателя да му я върне в срок до 20.06.2029 г., на 120 броя месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на по 338,19 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. По силата на договора
кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 700,00
лева, която сума кредиторът удържал от общия размер на кредита. Подлежащата на връщане от
кредитополучателя обща сума възлизала на 40 582,80 лева, в която се включва договорната лихва
по кредита в размер на 11 582,80 лева. Съгласно уговореното в договора за кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
вноска. Вследствие на неизпълнението в срок на поетите задължения на кредитополучателя била
начислена лихва за забава за периода от 21.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда в
общ размер на 2 001,50 лева, от който период е изключен периодът 12.03.2020 г. – 13.07.2020 г.
съобразно изискването, въведено с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът излага твърдения, че на
11.04.2022 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г. между „*** С. А., клон България“ и „********” ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-17075437/07.06.2019 г. е
било прехвърлено в полза на „********” ООД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Поддържа, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, а длъжникът е уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал
Файненс С. А. – клон България с уведомително писмо, получено от длъжника. Поддържа, че в
случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към
исковата молба представя и уведомително писмо за връчване на длъжника. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага твърдения, че ищецът
не е спазил законовите изисквания за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит, поради което такава не е настъпила. Поддържа, че в процесния договор за
кредит има множество неравноправни клаузи, с които ответницата не се е съгласявала, вкл.
изведените в Приложение № 2, част 3, т. 1 – фиксиран годишен лихвен процент от 9,81 %; т. 2 –
ГПР в размер на 11,20 %. Счита, че както начислените в договора за кредит и вече заплатени от
ответницата, така и претендираните в настоящия съдебен процес остатъчни акцесорни задължения
са нищожни, съответно недължими, тъй като се основават на договор за заем, съдържащ
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, накърняващи добрите нрави. Твърди, че
размерът на договорната лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г. е неоснователно завишен, а
размерът на мораторната лихва не отговаря на действителния размер на задължението. Навежда
твърдения, че е имала сключена застраховка на 07.06.2019 г. с „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ, която е предвиждала и
покритие на риск „безработица“. По време на Ковид кризата била останала без работа и поради
това застрахователят е покривал текущите вноски към „*** С. А., клон България“. Отделно от
това лично същата била извършвала плащания към дружество – кредитор. При така изложеното
поддържа, че заплатените от нея суми, са достатъчни за погасяване на по-голямата част от заетата
сума. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
2
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ наличие на сключен валиден договор за потребителски кредит №
PLUS-17075437/07.06.2019 г. между „*****“ С. А, клон България“ – като кредитор, и С. В. Б. – като
кредитополучател, с посоченото в исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на задълженията по
договора за заем за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя; 3./
уговорена възнаградителна лихва в претендирания размер; 4./ настъпил падеж на задължението за
връщане на заемната сума, респ. уговорена в договора клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответницата за предсрочната изискуемост – за
които обстоятелства не сочи доказателства; 5./ валидно постигната договореност за дължимост на
обезщетение за забава, забавата на длъжника и дължимата мораторна лихва, 6./ наличието на
валидно правоотношение по договор за цесия между и „*****“ С.А, клон България“ и ищцовото
дружество; 6./ уведомяването на ответника за цесията.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже обстоятелствата,
от които произтичат възраженията му.
С оглед на оспорванията на ответника относно недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи, че съдържанието и формата му отговарят
на изискванията на ЗПК, както и валидността на оспорените клаузи.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже, че е погасил
претендираните вземания, в случай че твърди това.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание да изразят становище
за наличие или липса на неравноправни клаузи в процесния договор.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 17585/2023 по описа на СРС, 29
състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 500,00 лева, от които 250,00
лева, вносими от ищеца, и 250,00 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С..
ДА СЕ ИЗИСКА от Националната агенция за приходите удостоверение относно месечния
осигурителен доход на С. В. Б., ЕГН **********, за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на информация от отдел
„Местни данъци и такси“ към Столична община, Национална база данни „Население“ и КАТ за
недвижимите имоти, семейното положение и регистрираните моторни превозни средства на
ответницата.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е
в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената ССчЕ.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4