РЕШЕНИЕ
№ 700
24.10.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 550 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Предмет на разглеждане в съдебното
производство е жалбата на Ж.И.Ж. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална
дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. З. към Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“, в
частта й с която се претендира прогласяване нищожността на същата
заповед, в частта на приложената с нея принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а",
„б“ и „в“ и ал.
2, т. 1 от ЗАвтП.
В жалбата се твърди, че ПАМ е наложена по отношение на м.п.с., което не е собственост на адресата на заповедта – И. П. Ж., а на жалбоподателя. Погрешното определяне на субекта спрямо, който следва да се издаде ПАМ и на когото с оспорената заповед се засягат права, се счита за основание за пълна отмяна на административният акт, като нищожен. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр. С. З., редовно призован ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че същия надвишава размера предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Около 16.20ч. на 07.04.2022г., в гр.С. на ул.“ ***“, служители на РУ –Харманли спрели за проверка лек автомобил“ Фолксваген Пасат“, с рег. №********, собственост на Ж.И.Ж..Установено било, че автомобилът е управляван от И. П. Ж., като в превозното средство се намират и лицата Д. П. Г. и Т. К. Д. и двамата живущи в гр.С., обл. Х.. При проведена беседа, проверяващите установили, че пътниците са имали уговорка с водача да му заплатят сумата от 2.00 лева за превоза им от кв.”Й.” гр. С., до центъра на гр. С.. От намиращите се в автомобила пътници били снети писмени обяснения, като за случая била уведомена и РД“АА“, гр. Стара Загора.
Установените, от органите на МВР обстоятелства при проверката, били отразени в Докладна записка с рег. № ЗМ№192 от 07.04.2022г.
На същата дата, инспектор при РД“АА“, гр.С. З. съставил против И. П. Ж. Акт за установяване на административно нарушение, с бл. № ******, за това че на 07.04.2022г. около 16.20ч. в гр.С., ул.“***“ е осъществил деяние представляващо нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 07.04.2022г., като в същия не били обективирани възражения. На база съставения АУАН, на 08.04.2022г. Директорът на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. З., към ИА“АА“, приложил, с оспорената заповед №РД-14-1695,принудителни административни мерки (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1,б. „а“, б.“б“,б.“в“ и т.4, б.“б“ и ал.2,т.1 и т.3 от Закона за автомобилните превози, а именно - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на м.п.с. и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на И. П. Ж. и на жалбоподателя Ж.И.Ж. на 03.05.2022г. Жалба срещу административният акт била подадена от Ж.Ж. на 09.06.2022г. – видно от пощенското клеймо на пощенският плик, с който е била депозирана, и заведена под вх. № 3954/13.06.2022г. в АдмС-Хасково.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. АУАН, обяснения на пътувалите с водача И. Ж. на 07.04.2022г. пълнолетни лица, както и допълнително представени от жалбоподателя и административният орган писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата насочена срещу Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. З. към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“, в частта й с която се претендира прогласяване нищожността на същата заповед, в частта на приложената с нея принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП е допустима за разглеждане - оспорването на административен акт с доводи за нищожност, не е ограничено със срок, жалбата е насочена против годен за обжалване административен акт и от лице разполагащо с правен интерес да оспори същия в посочената част.
Следва да се посочи, че в случая жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 197 от АПК, поради което и с определение от 01.07.2022г., оспорването е оставено без разглеждане в частта й с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП и в частта й, с която се претендира отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“,гр.С. З. към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, в частта й, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, като незаконосъобразна, което е определение е влязло в сила на на 14.07.2022г. Ето защо е преклудирана възможността за проверка от страна на съда дали акта страда от порок налагащ отмяната му, като съдът може да извърши преценка на същия само с оглед наличие на основания за прогласяването му за нищожен. В тази връзка съда намира следното:
Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че в случая не се установява наличието на основания за обявяване нищожността на обжалваният акт и разгледана по същество, жалбата в допустимата й част, е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С т. 2 от Заповед № РД-01-42 от 23.01.2020г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ са упълномощени директорите на дирекции“АА“ да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. Към датата на издаване на оспорената заповед ответникът е изпълнявал именно тази длъжност - Директор на РД“АА“, гр.Стара Загора, обстоятелство което не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото Заповед № 1308 от 30.07.2020г. и Заповед № 268 от 21.07.2021г. издадени от Изпълнителният директор на ИА”АА”, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган по смисъла на чл.107, ал.1, хипотеза – 2 - ра, от Закона за автомобилните превози.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си, съдържа фактически и правни основания за издаването и не страда от нарушения във формата, които биха могли да я определят като нищожен административен акт.
В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да водят до нищожност на проверяваният административен акт, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка. Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.
Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материално-правната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая също не се установяват. Заповедта в допустимата за оспорване част е издадена на основание чл.107, ал.1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", „б“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвПр. предвижда, че за преустановяване на административните нарушения може да се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца”, в случаите когато : с м.п.с. се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността – (б.”а”); м.п.с. не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община(б.”б”) или, с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11–(б.”в”). Ал. 2, т.1 на същата норма сочи, че налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". Съгласно чл. 107, ал.1 от ЗАвПр. правомощията да издават заповеди за прилагане на ПАМ от този вид са предоставени на изпълнителният директор на ИА”АА” или упълномощени от него длъжностни лица.
Следователно актът не е лишен от правно основание, напротив - основанието за издаване на такъв е изрично уредена в цитираните разпоредби, в които са посочени и органите, които могат да издават такива актове.
Твърденията на жалбоподателя, че
погрешно е определен субекта спрямо,
който следва да се издаде ПАМ, тъй като в случая последната е приложена спрямо
лице, което не е собственик на автомобила, не се подкрепят от събраната по
делото доказателствена съвкупност. ПАМ е приложена по отношение определено
м.п.с. и в заповедта, изрично е посочено, че собственик
на процесния автомобил е именно жалбоподателя, което обстоятелство по делото се
установява по несъмнен начин от приетото без оспорване от страните Свидетелство
за регистрация на м.п.с., Част I,
с № *********, като същата му е връчена на 03.05.2022г.
именно в това му качество. Следователно жалбоподателят е адресат на обжалваният
акт в посочената част. Следва да се посочи, че преценката налице ли
са всички основанията за прилагане на
ПАМ от конкретния вид „Временно спиране от движение до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 12 месеца”, касае законосъобразността на
обжалваният акт. Тази преценка е дължима от съда само в случай, че оспорената
заповед е била обжалвана в предвиденият от законодателя в чл.197 от АПК срок. В
конкретният случай, както вече бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, това не е сторено от
жалбоподателя и съответно такава преценка не може да бъде извършена в настоящото
производство.
Не е налице и несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил изрично възможността при наличие на хипотезите на чл. 106а, ал.1, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗАвПр. да се издават актове, с които се прилага принудителна административна мярка, с която временно и за посочения в закона срок, се спира от движение на м.п.с., с което е осъществено конкретното деяние, чрез отнемането на предната регистрационна табела на автомобила и свидетелството му за регистрация.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата, с която се претендира прогласяване нищожността на обжалваната заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ж.И.Ж. *** против Заповед за прилагане на ПАМ
№ РД-14-1695 от 08.04.2022г. издадена от директора на Регионална
дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. З. към Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“, в
частта й с която се претендира прогласяване нищожността на същата
заповед, в частта на приложената с нея принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а",
„б“ и „в“ и ал.
2, т. 1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: