Решение по дело №634/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите, вр. чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 102, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Образувано е по жалба от П. Д. Х. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 030422300520447/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите в Т. дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 3/29.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В жалбата се твърди, че актът е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в хода на производството не е бил уведомен и не е могъл да представи доказателства в своя полза. Оспорва фактите, изложени в акта, и посочва, че не са изследвани всички относими обстоятелства, а крайните изводи са направени въз основа на предположения. По-конкретно твърди, че в оборота за регистрация по ЗДДС не е следвало да се включват суми, получени на 26.11.2019 г. от С. Х., на 11.10.2022 г. от Т. Ш., а предоставените от А. Т. суми представляват заем, върнат през 2022 г. Счита, че при издаване на обжалвания акт е следвало да бъдат взети предвид и резултатите от производство за корекция на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Моли обжалваният акт да бъде отменен и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна. Посочва, че жалбоподателят е формирал приходи от продажба на право на строеж. Уведомяването за провеждане на производството за регистрация станало на електронен адрес, деклариран от жалбоподателя, и той участвал в производството. Конкретните твърдения във връзка с основанията на получаване на суми от Т. и действителните разчетни отношения с Т. Ш. не били доказани. С тези доводи счита обжалвания акт за правилен и законосъобразен и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Акт за регистрация по ЗДДС № 030422300520447/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите в Т. дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 3/29.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Съгласно отразените в акта констатации, П. Д. Х. е физическо лице, което не е регистрирано като търговец или свободна професия. Във връзка с подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. с Резолюция № 032692204647695/16.12.2022 г. по инициатива на орган по приходите е възложена проверка за установяване на наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС.

В хода на проверката е изпратено двукратно искане за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор на първото искане са представени документи за периода 01.2021 г. – 12.2022 г., и по-конкретно банкови извлечения от сметка в лева, писмени обяснения и разрешение за строеж на сграда в гр. Варна, [улица]. В отговор на второто искане са представени документи за период 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. Такива са представени на място в ТД на НАП – Варна от пълномощник на проверяваното лице.

Въз основа на събраните и представените документи са установени получените от лицето доходи по трудови и извънтрудови правоотношения, както и от прехвърляне на права върху имущество съобразно данните от кадастъра и имотния регистър. Установени са и постъпили по банкова сметка суми от лица, посочени като купувачи в нотариални актове, суми за доставка на обзавеждане и оборудване, суми с основание СМР, аванс, доплащане, плащане по договор и други. От постъпилите суми са разграничени сумите, чието основание е стипендия, върнат заем, пенсия и други подобни, които не могат да бъдат отнесени към независима икономическа дейност.

Във връзка със сделките с обекти в сграда в строеж в гр. Варна, [улица] и в гр. Варна, [улица]са установени страните по разпоредителните сделки и обектите, като е преценено, че към момента на вписване на сделките за покупко-продажба на право на строеж е имало издадено разрешение за строеж съответно № **/29.12.2017 г. и № **/12.08.2020 г. на район А. при Община Варна.

По данните за получени суми от купувачите по банков път и от нотариалните актове органите по приходите са определили облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС от м. 01.2018 г. до м. 12.2022 г., като за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. е установен облагаем оборот в размер на 124 915,80 лева и обстоятелството, че към момента на проверката не са отпаднали основанията за регистрация. Във връзка с това е издаден обжалваният акт за регистрация по ЗДДС от 06.02.2023 г., връчен на лицето на 13.02.2023 г.

Жалбата до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна срещу акта е постъпила на 11.08.2023 г. Производството по нея е прекратено от решаващия орган, впоследствие неговото решение отменено с определение по адм.д. № ***/2023 г. на Административен съд – Варна, с което съдът е върнал жалбата за произнасяне по същество. Предвид това, по жалбата срещу акта за регистрация е издадено Решение № 3/29.02.2024 г., с което актът е потвърден. В мотивите на потвърдителното решение се посочва, че през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. Х. е извършвал независима икономическа дейност – продажба на право на строеж на обекти в сгради с издадени разрешителни за строеж, продажба на апартаменти, СМР, оборудване и обзавеждане, която формира облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. облагаемият оборот е 124 915,80 лева, поради което са налице основанията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Решението е връчено на Х. на 06.03.2024 г., жалбата до съда е постъпила в Дирекция „ОДОП“ – Варна на 20.03.2024 г.

В хода на съдебното производство, въз основа на указания от съда ответникът уточнява, че сумата 9600 лева, получена за имот [ПИ], не е включена в облагаемия оборот, тъй като касае вещни права върху земя.

Предвид твърденията на жалбоподателя за висящи задължения на Т. Ш. по прехвърлителна сделка и за основание на преводите от А. Т., различно от прехвърлителна сделка, съдът е дал указания във връзка с доказателствената тежест. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени.

В хода на съдебното производство е изискано представяне на копие от акта, с който е приключила данъчна проверка по подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2021 г. Съгласно съставения при проверката Протокол № П-03000323024339-073-001/26.01.2024 г. Х. е бил поканен за отстраняване на несъответствия в подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Доколкото проверката се отнася до доходите на Х. за 2021 г., а периодът, в който според обжалвания акт Х. е реализирал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, е 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., констатациите в протокола нямат отношение към доставките, обосновали регистрацията по ЗДДС.

От таблицата за определяне на облагаемия оборот в обжалвания акт и събраните при проверката доказателства, съдът констатира, че този оборот за периода 01.01.2022 г- 31.12.2022 г. е формиран от следните суми:

- 7 340 лева, получени от Н. К. с основание „дооборудване ап. [жк], [улица]“, на 31.03.2022 г. (извлечение на л. 94 от преписката);

- 25 425,79 лева, получени от Р. Х., съгласно н.а. № ***(л. 46-47 от преписката), според който Х. купува от Х. апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, [улица], с [идентификатор], за сумата 48 000 евро, от която 25 425,79 лева ще бъдат платени след подписване на нотариалния акт.

- 20 000 лева, получени от Н. А., съгласно н.а. № *** (л. 48-49 от преписката), според който Х. продава на А. ателие № **, представляващо самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] на [улица]за сумата 20 000 лева, която ще бъде платена от купувача на продавача след подписване на нотариалния акт.

- 62 250 лева, определени въз основа на н.а. № *** (л. 22-25 от преписката). Според тези два нотариални акта Х. е продал на „Ш.“ ЕООД апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с кадастрален [идентификатор] в сграда на [улица], както и прилежащите към апартамента 63,90 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], съответно за сумата 60 850 лева и сумата 1700 лева, които ще бъдат платени на продавача по банков път след подписването на нотариалните актове.

- 9 600 лева съгласно н.а. № ***(л. 2-3 от преписката), по силата на който Х. е продал на Д. П. С. 454,63 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***в гр. Варна, с.о. „М., Б. и Д.“.

 

При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството, в което е издаден актът, е образувано по Резолюция за извършване на проверка № ***/16.12.2022 г. с предмет проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. С резолюцията са определени компетентните органи по приходите, срокът за извършване на проверката и за издаване на съответния документ. От обжалвания акт непосредствено се установява, че е издаден от определените в резолюцията органи и при спазване на срока за проверката и за издаването му. Изпълнени са законовите изисквания за форма и съдържание на обжалвания акт, като в него са изложени мотиви в достатъчен обем за целите на съдебния контрол за законосъобразността му.

Не се констатират твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения, засегнали правото на участие на лицето в производството. В хода на проверката на електронен адрес [електронна поща] на 20.12.2022 г. и на 17.01.2023 г. са били връчени искане за представяне на документи и писмени обяснения. По първото искане на 03.01.2023 г. по електронен път от същия електронен адрес са постъпили документи без опис. На 23.01.2023 г. пълномощник на Х. с изрично оформено за целите на проверката, възложена с гореизложената резолюция, е представил на проверяващите документи по опис, сред които нотариалните актове за продажбите, извлечения за движението по банкови сметки, разрешения за строеж, както и надлежно подписани с електронен подпис от проверяваното лице за целите на проверката и по конкретно посочените искания справки за обороти, писмени обяснения и декларации.

Същият електронен адрес е деклариран от Х. в заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК (л. 161 от преписката), като електронен адрес за кореспонденция с НАП. Предвид това и на основание чл. 29, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 2 от ДОПК връчванията на съставяните в хода на проверката документи, включително исканията за представяне на документи и писмени обяснения, следва да се приемат за редовни. Достигането им до адресата безспорно се установява и от действията на Х. в изпълнение на връчените на този адрес искания, който в представените документи цитира изрично номерата на исканията за представяне на документи и писмени обяснения. Евентуална непълнота на представените от проверяваното лице доказателства не може да бъде вменена на липса на знание у него за извършваната проверка. Твърденията за неизследване на всички относими документи са общи и не могат да бъдат проверени, като се има предвид, че органите по приходите са обсъдили всички представени документи, но в обхвата на 12-месечния период влизат само част от извършените от Х. продажби.

Във връзка с приложението на материалния закон съдът приема за безспорно доказано твърдението на органите по приходите, че през 2022 г. Х. е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, тъй като е осъществил множество продажби на право на строеж и прилежащите им ид.ч. от съответния недвижим имот в сгради скоро след получаване на разрешенията за строеж. Строителството на сградите Х. е възлагал като физическо лице, но не с цел удовлетворяване на собствени и на семейството нужди, а по занятие, с оглед получаване на регулярен доход, в продължение на целия проверяван период 2018-2022 г., през който е извършил над 20 продажби.

Предвид естеството на дейността си Х. следва да се приеме за данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, и съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията, действала към 31.12.2022 г.) е бил длъжен да се регистрира след като достигне облагаем оборот 50 000 лева за последните 12 месеца преди текущия.

Към момента на продажбите за сградите, в които се намират самостоятелните обекти, прехвърлени на третите лица на етап право на строеж, са били издадени разрешения за строеж поради което на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС прехвърлянето на правото на строеж не представлява освободена доставка.

Облагаемият оборот съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. Моментът на извършване на облагаемата доставка съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или датата, на която услугата е извършена, а съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС датата на данъчното събитие е датата на получаване на плащането, когато е извършено пълно или частично плащане преди възникването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В случая извършените от Х. продажби са в нотариална форма. Прехвърлянето на собствеността върху съответния имот или право на строеж става към момента на подписване на нотариалните актове. Ето защо правилно в оборота за задължителна регистрация по ЗДДС органите по приходите са включили сумите, посочени в нотариалните актове на Р. Х., Н. А. и „Ш.“ ЕООД, като цена на придобитото право на строеж и прилежащите му ид.ч. от поземлените имоти. За тези покупко-продажби по силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС датата на данъчното събитие е датата на прехвърляне на собствеността, а не датата на плащането, поради което доводите за неполучени от „Шапошник“ ЕООД плащания освен недоказани, са и неотносими. Данъчните основи на тези доставки са определени от органите по приходите въз основа на данните в самите нотариални актове и не са оспорени от жалбоподателя.

Получената по банков път сума 7 340 лева, преведена от Н. К. с основание „дооборудване ап. [жк], [улица]“, също следва да се приеме за данъчна основа на облагаема доставка. Във връзка с това плащане не са дадени обяснения при проверката, но липсват твърдения и доказателства, че предмет на доставката са необлагаеми или освободени услуги или стоки. Не се твърди и не се доказва и друг момент на данъчното събитие преди периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., който да окаже влияние върху оборота за този период, пораждащ задължението за регистрация.

В същото време извършената продажба на 454,63 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № 1*** в гр. Варна, с.о. „М., Б. и Д.“ за сумата 9 600 лева, за който имот няма твърдения или данни, че попада сред изключенията по чл. 45, ал. 5 от ЗДДС, следва да се приеме за освободена доставка и съответно сумата да бъде изключена от оборота за задължителна регистрация. Въпреки твърденията на ответника в съдебното производство тази сума е включена в определения от органите по приходите облагаем оборот за релевантния период и следва да бъде изключена от съда за целите на проверката за законосъобразност на извода за надхвърлен оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

Така оборотът по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. следва да бъде определен на 115 315,79 лева, като от посочените от органите по приходите 124 915,79 лева се приспаднат 9 600 лева, получени по освободената доставка. Въпреки това, дори в размер 115 315,79 лева, оборотът на Х. за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. надхвърля изисквания в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съответно били са налице предпоставките за регистрацията му по инициатива на органите по приходите и като краен резултат обжалваният акт за регистрация по ЗДДС не страда от твърдените в жалбата пороци. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл.160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Х. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 030422300520447/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите в Т. дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 3/29.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.

 

ОСЪЖДА П. Д. Х. от гр. Варна, [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите сумата 1000 (Хиляда) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.