№ 681
гр. Сливен, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 вр. чл.344 ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба срещу решение№ 815 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 5076 / 2021 г. на
PC Сливен в частта за произнасяне по чл.344, ал. 2 от ГПК имащо характер на определение.
С решението в тази част е осъден В. С. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ да
заплаща на М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. Кермен, ******** на основание чл.344,ал.2 от
ГПК обезщетение за ползване на недвижимия имот, намиращ се на адрес гр. Сливен,
************ в размер на 139,50 лв.месечно, считано от датата на връчването на В. С. Ч. на
нотариалната покана 27.05.2020 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска.
Частната жалба е подадена от В. С. Ч. чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради това
следва да бъде изцяло отменено. Решението имащо характер на определение, което се
атакува е немотивирано, респ. нищожно поради дълбока липса на мотиви. Същото
съдържало кратки мотиви, а правните изводи са в рамките на няколко изречения / дори без
нито едно/, в останалата част било описано, че е налице покана и че се кредитира
заключението за наема, който е 139.50 лева. Тези няколко изречения не отразявали какво е
прието за установено от фактическа страна за физическото ползване на имота, въз основа на
които да се уважи искането. Освен това съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. В този смисъл съдът е постановил
процесуално недопустим съдебен акт и не е съобразил с посочената императивна
процесуална норма, като е приел, че обезщетението се дължи от датата на нотариалната
покана от 27.05.2020 г., към която дата не е образувано делото. Направено било
1
предлажение десет месеца имота да се ползва от ищцата, два месеца от ответника, като
ищцата плаща обезщетение. Предвид вида на имота и отсъствието на ответника от страната,
ищцата не доказала, че не е възможно разпределение ползването му - страните, въпреки
желанието си да не могат да ползват такива части от имота, съответстващи на правата им в
съсобствеността, т.е възможно е. Ето защо, искането е неоснователно. В обобщение се иска
да се отмени решението в тази част.
Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа, че е неоснователна. По делото е
установено, че само жалбоподателя и единствено той, ползва този имот. Освен това не е
възможно споделено ползване на този имот, защото отношенията между страните са
възможно най - лоши и неприязнени, а освен това ищцата изпитвала страх от него да не
повтори насилието върху нея и да й причини тежки увреждания. Страхувала се и за живота
си. За така упражненото насилие по делото има представена нарочна съдебна заповед, която
доказва тези твърдения, които са доказани и от разпитаните двама свидетели - нашите
синове. Следователно и реч не може да става за разпределение на съвместно ползване, а и
ищцата се установила след развода в гр. София, където живее и работи. В обобщение се
иска да бъде оставена жалбата без уважение.
За да постанови решението в тази част съдът приел, че по направената претенция с правно
основание чл. 344 ал. 2 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение
за ползване на недвижимия имот, направеното искане е основателно. Установило се от
назначената съдебно техническа експертиза, че наема за процесния недвижим имот възлиза
на 139,50 лв. за ½ идеална част, а за целия недвижим имот възлиза на 279 лв. Доказало се в
производството, че ответника е получил нотариалната покана на 27.05.2020 г. и от тази дата
до окончателното извършване на делбата ответникът ще следва да заплаща на ищцата
обезщетение за еднолично ползване на делбения имот в размер на 139,50 лв.
От свидетелските показания е установено, че ищцата от 2018 г. живее в гр. София под наем.
Установено е още, че ищцата не е виждана в процесното жилище от пет години и последно
там са били ответника и майка му. Така следва да се приеме, че именно ответника е ползвал
жилището.
С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е допуснал
касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на привременната мярка по
чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за постановяването й или моментът на влизане
в сила на съдебния акт за постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК.
Прието е, че съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето т.е. от момента на влизане на постановения по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до окончателното приключване на делбеното
производство. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда
за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на
иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК
2
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да
бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на
делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната
квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на
изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение
за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по
сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако
обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу
ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по
чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на
решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал
период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни
актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените
императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с
решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по
материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението
си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи
изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и
противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят
чрез даване на указания от съда за уточняването им.
Съобразно тези разяснения обжалваното определение трябва да бъде отменено в частта, с
която е осъден В. С. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ да заплаща на М. М.
Ч., ЕГН ********** от гр. Кермен, ******** на основание чл.344,ал.2 от ГПК обезщетение
за ползване на недвижимия имот, намиращ се на адрес гр. Сливен, ************ в размер
на 139,50 лв.месечно, считано от датата на връчването на В. С. Ч. на нотариалната
покана 27.05.2020 г. до окончателното извършване на делбата и вместо това да бъде
осъден да заплаща дължимия наем от датата на влизане в сила на настоящето определение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение№ 815 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 5076 / 2021 г. на PC Сливен в частта
за произнасяне по чл.344, ал. 2 от ГПК, с която е определено В. С. Ч., ЕГН ********** от
гр. Сливен, ************ да заплаща обезщетение за ползване на недвижимия имот,
3
намиращ се на адрес гр. Сливен, ************ в размер на 139,50 лв.месечно, считано от
датата на връчването на В. С. Ч. на нотариалната покана 27.05.2020 г. като вместо това
ОСЪЖДА В. С. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ да заплаща на М. М. Ч.,
ЕГН ********** от гр. Кермен, ******** на основание чл.344,ал.2 от ГПК обезщетение за
ползване на недвижимия имот, намиращ се на адрес гр. Сливен, ************ в размер на
139,50 лв.месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4