№ 2
гр. Пазарджик , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201508 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. С., ЕГН ********** от с. Ветрен дол,
обл. Пазарджик против НП № 13-002212 от 28.09.2020 год. на директора на
Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.413 ал.1 от КТ във вр. с
т.2 от Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и
мотокари, посочени в Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от
07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари е наложена глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
незаконосъобразност на атакуваното НП, като се навеждат доводи за
маловажност на случая, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично , като поддържа
жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на становище
същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане
на разноски.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на работник
/мотокарист/ в „К.“ АД-гр.Септември, на 28.05.2020г., по време на работа не е
носил свидетелството си за правоспособност за управление и работа с мотокар.
Нарушението било установено от служители на Дирекция „ИТ”-
Пазарджик, сред които бил и св.Д., при извършена проверка на горепосочената
дата във вагоноремонтния завод на дружеството „К.“ АД в ***. Именно тогава
жалбоподателят С. бил заварен да управлява мотокар, без да нос ив себе си
свидетелството за правоспособност.
Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на т.2 от
Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари,
посочени в Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10/07.12.2004 година.
Нормата на чл.7, т.1 от Наредбата императивно разписва, че при осигуряването
на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида работа се
изпълняват и специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и
мотокари, посочени в приложение № 1, а т.2 от въпросното приложение сочи, че
по време на работа водачът е длъжен да носи свидетелството си за
правоспособност.
По този повод против жалбоподателя бил съставен е АУАН, въз основа
на който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на
санкционираното лице по пощата на 30.09.2020 г., видно от отбелязването в
известие за доставка на препоръчана поща /лист 6 от делото/, а жалбата против
него била подадена чрез АНО на 05.10.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
2
актосъставителя – св.Д., обясненията на жалбоподателя и от писмените
доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
притежаващо активна легитимация да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място следва да се отбележи, че не е спорно по делото, че на
посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят С. е изпълнявал служебните
си задължения, като е управлявал мотокар и не е носел в себе си свидетелство си
за правоспособност. Тези факти по същество не се отричат от страна на
жалбоподателя.
Не е спорно и това, че жалбоподателят С. притежава свидетелство за
правоспособност за управление и работа с мотокар, което към момента на
проверката се е намирало в съблекалнята на местоработата му и по-специално в
повереното му шкафче.
Установява се от неопроверганите обяснения на жалбоподателят и това, че
той не е носел в себе си въпросното свидетелство, т.к. по принцип не знаел, че
това е задължително, а отделно от това смятал, че като го държи в шкафчета то
ще бъде предпазено от унищожаване или повреждане. Установява се още, че
след проверката, т.е. след като от проверяващите С. научил, че трябва да носи по
време на работа свидетелството си, както и че може да направи ксерокопие на
същото, той изпълнил това и започнал да го носи. На последно място, но не по
значение, установява се и това, че жалбоподателят С. изпълнява служебните си
задължения и управлява мотокар само и единствено на територията на завода.
При това положение няма спор, че поведението на жалбоподателя от
формална страна запълва състава на вмененото му административно нарушение
по т.2 от Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и
мотокари, посочени в Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10/07.12.2004
година.
В същото време обаче, въззивната инстанция намира, че извършеното,
3
макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята явно незначителна степен на обществена опасност,
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Този извод следва недвусмислено от това, че на първо място С. е
притежавал валидно свидетелство за правоспособност като мотокарист. Да, по
време на проверката не го е носил в себе си, каквото е изискването на закона, но
то се е намирало на територията на завода – в шкафчето му в съблекалнята, което
значи, че във всеки един момент той би могъл да го вземе от там и да го
представи пред проверяващите. Не е без значение и това, че С. е управлявал
мотокара само на територията на завода, а не по пътища отворени за обществено
ползване, при което не би могло да се каже, че като не носи в себе си въпросното
свидетелство, той ще възпрепятства, затрудни, осуети и т.н. евентуална проверка
от контролни органи относно правоспособността му на мотокарист. Следва да се
отчете и това, че нарушението е на формално извършване, респ. от него не са
настъпили никакви реални вредни последици, а също и че веднага след
констатирането му, то е било отстранено, т.е. С. е започнал да носи ксерокопие
са свидетелството си за правоспособност. Не на последно място трябва да се
отчита и факта, че С. е с положителни характеристични данни, както и че до
момента не е бил наказван за нарушения от подобен вид, доколкото няма данни
за противното.
С оглед казаното да тук и ако АНО бе отчел всичко по-горе, то той би
достигнал до извод, че не следва да издава НП, а да предупреди нарушителя по
реда на чл.28 от ЗАНН, че при повторно извършване ще му бъде наложено
административно наказание.
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН
наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност
на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на
наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по
тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/. Това е достатъчно НП да се отмени.
4
При този изход от делото не може да бъде удовлетворено искането на
процесуални представител на АНО за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002212 от 28.09.2020 год. на директора на Дирекция
“ИТ” Пазарджик, с което на С. А. С., ЕГН ********** от с. Ветрен дол,
обл. Пазарджик, на основание чл.413 ал.1 от КТ във вр. с т.2 от
Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари,
посочени в Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5