Решение по дело №380/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище [населено място] на Комисията за защита на потребителите. Жалбата е насочена срещу Решение № 16 от 16.02.2024г., постановено по а.н.д № 654/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено НП № В – 001992 от 22.03.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище [населено място] на КЗП. Със санкционния акт на „БИЛЛА България“ ЕООД [населено място], на основание чл.200 от ЗЗП е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.23 от същия закон.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на въззивния акт като постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и норми, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че с НП № В – 001992 от 22.03.2023 г. правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на „БИЛЛА България“ ЕООД, защото нарушението на чл.23 от ЗЗП било безспорно установено и доказано. Тези доводи се поддържат и в допълнително писмено становище, вх. №3107/18.06.2024г., депозирано от гл. юрисконсулт В. Подбалканска, представляващ АНО.

Иска се отмяна на Решение № 16 от 16.02.2024г., постановено по а.н.д № 654/2023 г. по описа на Районен съд – Разград и потвърждаване на санкционния акт, издаден от директора на КЗП-РД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък и се възразява срещу прекомерност на разноските, поискани от ответника.

Ответникът - „БИЛЛА България“ ЕООД в писмен отговор счита жалбата за неоснователна. Процесуалният представител на дружеството – юрисконсулт Ю. Г.-К. претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила на въззивното решение.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

Въззивната инстанция е приела, че отговорността на юридическото лице - „БИЛЛА България“ ЕООД била неправилно ангажирана. Анализирал е нарушената разпоредба на чл. 23 от ЗЗП, според която разпоредба за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка, а съгласно § 13, т. 9 ДР на ЗЗП това е цената за килограм. Приел е, че цената за единица мярка за посочените стоки – 1 килограм е била посочена, противно на твърдяното в санкционния акт. Не било спорно, че заедно с нея е посочена и цена за 100 грама за всяка от стоките. Тези безспорни факти го довели до извода, че търговецът е направил нещо повече, предоставяйки на потребителите допълнителна информация. С такива мотиви е уважил жалбата на „БИЛЛА България“ ЕООД и отменил НП № В – 001992 от 22.03.2023 г., издадено от директора на КЗП-РД.

Нормата на чл. 23 от ЗЗП определя, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.

В конкретния случай, станал повод за ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговеца, процесните стоки са хранителни, и обичайно седна част от тях се закупуват от потребителите в количества по-малки от 1 кг. За улеснение на потребителите санкционираният търговец е обозначил процесните стоки не само с цената им на мерната единица килограм, но и с дробна част от нея, като е посочил - цена за 100 гр. Така обозначената цена за килограм и за 100 грама е в полза на потребителя, понеже дава повече информация за стойността на определени части от насипната стока и улеснява избора му какво количество да закупи.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП не следва да се извършва формално, а да се съобразява с целта на Закона за защита на потребителите. В чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП законодателят е определил, че целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите като на първо място е посочил правото на информация за стоките и услугите. Няма как да се приеме, че след като за една и съща стока е посочена, както цена за 1 килограм, така и цена за 100 гр., е извършено административно нарушение на чл. 23 от ЗЗП.

Предвидените в ЗЗП задължения на търговците не са самоцелни, а са съответни на конкретни права на потребителите. Затова, за да се приеме, че конкретното деяние представлява нарушаване на чл. 23 от ЗЗП, наказващият орган следва да обоснове кое право на потребителя е нарушено. От съдържанието на процесното наказателно постановление не става ясно кое право на потребителя е нарушено от начина на обявяване на цените на описаните в него стоки.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилно съдебно решение. В резултата от изложеното то следва да се остави в сила.

Съдебният акт не страда от сочените от касатора пороци и жалбата срещу него е неоснователна.

Предвид на всичко изложено, Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.

С оглед изхода на спора, в полза на „БИЛЛА България“ ЕООД, следва да бъда присъдени направените в настоящото касационно производство разноски. Такива са поискани за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към дружеството-ответник, които съдът определя в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 16.02.2024г., постановено по а.н.д № 654/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

Осъжда Комисията за защита на потребителите да заплати на „БИЛЛА България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100(Сто) лева, направени и доказани разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.