№ 2594
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100107229 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Й. Г. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 29.06.2020
г. /датата на постановяване на присъдата/ до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2016 г. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ
СДВР, за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.
„*********, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е причинил
на С.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула, което му
причинило трайно затрудняване на речта и затрудняване на дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Ищецът бил задържан по реда на ЗМВР от
19.03.2016 г. до 22.03.2016 г., като с определение от 22.03.2016 г. по н. ч. д. № 5122/2016 г. на
СРС му била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, която била изменена в
„подписка“ с определение от 29.09.2016 г. по н. ч. д. № 16581/2016 г. на СРС. Било
извършено ново привличане на обвиняем от 19.09.2016 г. На 15.01.2018 г. срещу ищеца бил
внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1211/2018 г. на СРС. Производството
завършило с присъда, с която ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Присъдата влязла в сила на
15.07.2020 г. Ищецът търпял тежки морални вреди. Обвинението му се отразило тежко в
1
емоционалната сфера. Станал изнервен, загубил съня си, не искал да общува с колеги и
приятели. Отразило се и върху здравословното му състояние, което се влошило. Търпял
промяна в отношението на обкръжението му. Обвинението оказало влияние и върху
професионалното му развитие. Бил строителен работник, но поради обвинението
работодателите гледали с друго око на него. Установил се в Прага, но трябвало често да
отсъства от работа за явяване в съдебно заседание, поради което загубил работата си. Моли
за уважаване на иска. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN *********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Претенцията била нередовна и недопустима. Оспорва исковете по основание и
по размер. Липсвали доказателства за търпени вреди в личен и социален план от
повдигнатото обвинение. Липсвали доказателства и за търпени вреди в професионален план
и в професионалната реализация на ищеца. Възразява и за търпени вреди поради влошено
здравословно състояние. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се
моли за намаляването му. Сочи, че Прокуратурата не била станала причина за отлагане на
съдебни заседания. Счита, че при определяне евентуалния размер на обезщетението съдът
следва да вземе предвид, че ищецът е осъждан. Относно лихвата сочи, че същата може да се
претендира от датата на влизане на присъдата в сила и прави възражение за давност на
лихвата до 21.06.2021 г. Моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 16.08.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, а именно, че:
- срещу ищеца е образувано ДП № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ –СДВР
за престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК;
- с Присъда по НОХД № 1211/2018 г. на СРС ищецът е признат за невиновен по
обвинението, като присъдата е влязла в сила на 15.07.2020 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:
Установява се, че досъдебно производство № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07
РУ - СДВР е започнато на 20.03.2016 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на
19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „*********, чрез нанасяне на
удари с твърди предмети в областта на главата и тялото е причинил на С.Д.Б. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюст, скула и затворено ляво око от оток, което му
причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето — престъпление по чл. 129, ал. 1
НК.
Със заповед за задържане на лице от 19.03.2016 г. Б. Й. Г. е задържан за 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
С постановление от 20.03.2016 г. на прокурор при СРП Б. Й. Г. е задържан за срок от
72 часа, считано от датата и часа на фактическото задържане по реда на ЗМВР – 19.03.2016 г.
2
С постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2016 г. по ДП № 3382 ЗМК
676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, по пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП е привлечен
като обвиняем Б. Й. Г. за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“,
ул. „*********, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е
причинил на С.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула,
което му причинило трайно затрудняване на речта и затрудняване на дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по
чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. С постановление за
привличане на обвиняем от 19.09.2016 г. по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ -
СДВР, по пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП отново е привлечен Б. Й. Г. като обвиняем
за същото престъпление, като е конкретизирано, че счупването е на „лява ябълчна кост с
разместване“, като реализира медико-биологичната характеристика, счупване на челюст.
С влязло в сила на 26.03.2016 г. протоколно определение от 22.03.2016 г. по НЧД №
5122/2016 г. на СРС по отношение на Б. Й. Г. е взета мярка за неотклонение задържане под
стража.
С влязло в сила на 04.10.2016 г. протоколно определение от 29.09.2016 г. по НЧД №
16581/2016 г. по описа на СРС е изменена взетата по отношение на Б. Й. Г. мярка за
неотклонение задържане под стража в подписка.
Ищецът, Б. Й. Г., е признат за невиновен и оправдан с Присъда от 29.06.2020 г.
постановена по НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 15.07.2020
г., за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „*********,
нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на С.Д.Б., с което му причинил счупване на
лява ябълчна кост с разместване, което реализира медико-биологичната характеристика
счупване на челюст – средна телесна повреда, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК — престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ НК.
Отбелязването за влизането в сила на оправдателната присъда с подпис на съдия и
секретар се съдържа върху л. 139 от приложената към настоящото дело наказателна
преписка по НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, 23 състав, като в тази насока
възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни.
Видно от намиращата се на л. 39-41 от приложеното за послужване НОХД №
1211/2018 г. по описа на СРС, 23 състав справка за съдимост, по отношение на ищеца Б. Й. Г.
са налице предишни осъждания. Същият е осъждан с влязла в сила на 25.10.2007 г. присъда
№ 83/14.12.2006 г. по НОХД № 3565/2006 г. по описа на СГС, за престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 6, предл. второ и трето НК, вр. чл. 115 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на лишаване от
свобода за срок от 12 години /като е освободен условно предсрочно по НЧД № 2230/2014 г.,
влязло в сила на 06.06.2014 г./; с влязла в сила на 27.04.1997 г. присъда от 12.06.1997 г. по
3
НОХД 389/1997 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 6
НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. второ, т. 1 НК на десет месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
три години; както и със споразумение по НОХД № 1639/2005 г. по описа на СРС за
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложно
наказание глоба в размер на 500 лв.
Представени са по делото болничен лист от 28.08.2023 г., както и три броя епикризи,
съответно от 26.08.2023 г., от 24.01.2024 г. и от 15.10.2024 г., издадени от МБАЛ „Свети
Иван Рилски“ ЕАД – гр. София. В епикризите е вписана диагноза бронхиектазна болест с
придружаващи заболявания ХОББ и хроничен синуит, който имал от детска възраст и
протичал със сезонни обостряния, инфекциозен перикардит. Съгласно експертно решение №
90454/01.03.2024 г., издадено от Университетска Първа МБАЛ – София „Свети Йоан
Кръстител“ ЕАД, ищецът е с трайно намалена работоспособност от 50 % за период от една
година с водеща диагноза друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест.
По делото е представен трудов договор № 00201496/15.05.2017 г. между „Р. С.
Инженеринг“ ЕООД, в качеството на работодател и Б. Й. Г., в качеството на работник –
строителен работник в предприятие, сключен за срок до завършване на довършителни СМР
на обект административна сграда в УПИ – III, кв. 62, местност „Кръстова вада“ /л. 51-52/.
Видно от Заповед № 224 на управителя на „Ел Инста“ ЕООД, съществуващото между
последното търговско дружество и ищеца трудово правоотношение е прекратено, считано от
17.02.2017 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие между страните по повод
подадена молба за това от работника.
От представената на л. 55 от делото Заповед № 435 на управителя на „Мегатурс 1“
ЕООД се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с дружеството – работодател е
прекратено, считано от 20.06.2016 г., отново по взаимно съгласие след подадена молба от
работника.
Представени са с превод на български език и два броя трудови договори, както
следва: трудов договор № 37944/16.10.2017 г. и трудов договор № 38972/08.01.2018 г.,
сключени между ищеца Б. Г. и работодателя „Better Job B. Co”, като не се установява кога,
дали и на какво основание същите са били прекратени.
От свидетелските показания на свидетеля К.Л.С. /първи братовчед на ищеца/ се
установява, че ищецът бил задържан под стража за период от около седем месеца, през което
време се сринал психически. Ищецът споделил на свидетеля, че именно процесното
наказателно производство станало причина за прекратяване на връзката с приятелката му.
При всяка среща изразявал несигурност дали със свидетеля С. ще се видят пак, бил силно
притеснен, страхувал се за бъдещето си. Не бил добре здравословно, имал проблеми с
белите дробове и сърцето, но не било позволено да се носят лекарства в ареста от близките
на задържаните лица, защото по време на задържането се провеждало лечение и нужните
медикаменти за това били налични. След като бил оправдан всички, в т.ч. обществото,
4
близки и роднини, го отбягвали, не можел да си намери работа, поради което и заминал за
Чехия, но и там го уволнили, тъй като се налагало да се прибира в България, за да участва в
насрочените за разглеждане на процесното наказателно производство открити съдебни
заседания. Сринал се и емоционално, затворил се в себе си, бил изолиран, никой не искал да
говори с него, като това състояние продължило и 4-5 години след това. Свидетелят заявява,
че преди около 15 години ищецът бил осъден, като му било наложено ефективно наказание
лишаване от свобода.
От разпита на свидетеля П.Н.С. се установява, че с ищеца се познават от 2017 г.,
когато свидетелят оказал съдействие на Г. да си намери работа в Чехия, където се занимавали
с хладилни витрини. Работили около година на трудов договор заедно, но на ищеца се
налагало да се връща в България на всеки два месеца заради воденото срещу него
наказателно производство, което довело и до съкращаването му поради невъзможността за
изпълнение на трудовите задължения. Ищецът се поболял и трябвало да се прибере вкъщи.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото
му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва
въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната
не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от
страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по
силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от
прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение
независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали
добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
5
чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са
действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитните
органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са
допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата
по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че
цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2
ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и
вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о.
на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.
Обезщетението, отчитайки установените по безспорен начин релевантни обстоятелства,
следва в най-пълен смисъл да обезщети претърпените болки и страдания, явявайки се
своеобразен паричен еквивалент на същите. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
6
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случаи, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. Така, за да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- възрастта на ищеца, Б. Й. Г., към датата на повдигане на обвинението на 45 г., а към
дата на влизане в сила на оправдателната присъда 49 г.;
- от момента на привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда е изминал период от 4 г., 3 месеца и 25 дни;
- обвинението е повдигано за тежко умишлено престъпление, за което не е приложим
институтът на чл. 78а НК;
- отчита се и налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период
от шест месеца и половина – ищецът е задържан за 24 часа, след това за 72 часа и след това 6
месеца и 12 дни задържане под стража;
- до постановяването на оправдателната присъда, а именно за периода от 04.10.2016 г.
до 29.06.2020 г. /3 г., 8 месеца и 25 дни/ спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
подписка;
- по отношение на Б. Й. Г. са налице предишни осъждания, което се установява от
приложените по наказателното дело справки за съдимост;
- Б. Й. Г. се явявал за разпити, повдигане на обвинение в досъдебно производство,
както и се е явил и на проведените пред първата съдебна инстанция СРС 8 съдебни
7
заседания – 27.06.2018 г., 12.11.2018 г., 04.02.2019 г., 01.04.2019 г., 17.06.2019 г., 14.10.2019 г.
– в което е отложено разглеждането на делото за последваща дата поради неявяване на
представител на ответника в съдебното заседание, 11.12.2019 г. и 29.06.2020 г.;
- за периода на задържането му под стража ищецът е лишен от възможност да сключи
трудово правоотношение и да полага труд.
От свидетелските показания на свидетелите се установява претърпяването на
неимуществени вреди от страна на пострадалия, които обаче не надхвърлят по интензитет
обичайните за случая неудобства. Установява се неблагоприятно отражение на
реализираното наказателно преследване и върху личния живот на ищеца и по-конкретно
върху връзката с приятелката му. Без съмнение обвинението се е отразило на начина на
живот на ищеца.
Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за увреждане на
физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия.
Действително представена е медицинска документация, в т. ч. и три броя епикризи от МБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕАД – гр. София, където ищецът е постъпил съответно на 21.08.2023 г.
– 26.08.2023 г., 18.01.2024 г. – 24.01.2024 г. и 09.10.2024 г. – 15.10.2024 г. От медицинските
документи се установяват данни за наличие на белодробни заболявания – хроничен синуит
от детска възраст, ХОББ, бронхиектазна болест. По отношение на тях обаче е посочено
единствено, че хроничният синуит е установен при ищеца от детска възраст, преди
осъществяване на процесното наказателно преследване, а останалите две диагнози са
поставени едва през 2023 г. – 2024 г. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал никакви
доказателства налице ли е причинно-следствена връзка между обвиненията и медицинските
документи за наличие на белодробни заболявания или се касае единствено до последица от
хроничното заболяване в съчетание с установените и посочени като вредни фактори в
епикризите тютюнопушене и вредни влияния на работната среда /ацетонови изпарения/.
Още повече, че представените медицински документи са изготвени значителен период след
влизането в сила на оправдателната присъда.
Съдът съобрази, че по отношение на ищеца са налице предходни осъждания,
включително и за престъпление, за което му е наложено ефективно наказание лишаване от
свобода за значителен период от време и то за тежко умишлено престъпление против
личността. Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни
производства срещу същото лице, включително ако с тази присъда е постановено лишаване
от свобода, е от значение за естеството и размера на претендираните вреди, напр. накърнен
авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение и пр., но
не е основание за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при вредата от ефективното задържане
под стража – виж решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д № 812/2015 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о. на ВКС и др. Съдебното
минало и наличието други предишни осъждания, следва да бъдат отчетени при преценка на
личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата
8
биография, възраст, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично
достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други
престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение. Отделно, съдебното минало на
ищеца има значение и относно интензитета на терзанията на същия – страха от осъждане по
повдигнатото обвинение – виж решение № 179/20.07.2012 г. по гр. д. № 1294/2011 г. на III г.
о. на ВКС.
Не се установява и конкретно процесното обвинение да е довело до невъзможност
ищецът да си намери работа извън срока, за който е задържан под стража, или пък да е
довело до прекратяване на трудово правоотношение с някой от работодателите му.
Напротив, представени са доказателства за множество сключени трудови договори.
Трудовият договор с Р. С. Инженеринг ЕООД е сключен за срок до завършване на
довършителни СМР, а трудовите правоотношения с ЕЛ ИНСТА ЕООД и МЕГАТУРС 1
ЕООД са прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие между
страните по повод подадена молба за това от работника. Свидетелят С. твърди, че ищецът не
е могъл да си намери работа, защото е бил в затвора – т. е. поради предходните осъждания, а
не поради повдигнатото му обвинение – л. 137. Относно представените преведени на
български език доказателства за сключени трудови договори в Чехия, то ищецът не
представя доказателства за датата на прекратяването им, поради което и не се установява
наличието на причинно-следствена връзка между необходимостта да се явява в с. з. по
НОХД и прекратяването на трудовите правоотношения. Наказателното дело е образувано на
22.01.2018 г., като първото с. з. е проведено на 27.06.2018 г., когато не е даден ход и
производството е отложено за 12.11.2018 г. Последните данни за наличие на действащ
трудов договор с работодател в Чехия са от м.02.2018 г., като е представен и медицински
протокол за изписване от 27.02.2018 г. /л. 93-94/, от който се установява, че ищецът е бил
хоспитализиран, като е паднал в общежитието, в което е настанен от работодателя, при
анамнеза за употреба на алкохол и марихуана. С оглед представените писмени
доказателства, показанията на свидетеля С., че са работили заедно около 1 година и липсата
на данни за дата и основание на прекратяване на трудовото правоотношение с Lepsi Prace,
то съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си, че причина за това е
необходимостта от явяването му по НОХД, тъй като няма данни за периода след м.10.2018 г.
същият да е престирал работна сила при този работодател. Представеният автобусен
електронен билет по направление Прага-София от 08.08.2020 г. /след датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ не установява противното.
В обобщение, твърдените в исковата молба увреждания над обичайните като
интензитет и вид не се установяват по делото.
С исковата молба ищецът е поискал изрично съдът да съобрази и продължителността
на наказателното производство – л. 6 от делото. От ТР №1/27.11.2023г. по тълк. д. №1/2022
г. ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС следва, че отношението
между нормите на чл. 2б ЗОДОВ и чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ не е както специална към обща,
9
двете са позволяващи – създават субективни права; липсва пълно съвпадение във
фактическите им състави. Право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита
на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран
правопораждащия фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. Ако то
включи обстоятелствата относно нарушеното свое право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ в
обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като утежняващи отговорността
на ответника и обосноваващи по-голям размер на глобалното обезщетение, нарушеното
право по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ става част от предмета на спора. Тогава съдът е длъжен, след
отделно и съвкупно обсъждане на всички релевантни доказателства и доводите на страните,
да формира фактически и правни изводи по предпоставките за бавно правосъдие и да
определи конкретната сума в рамките на глобалното обезщетение, която се отнася за вредите
от неразумен срок – виж и решение № 99 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 325/2024 г. на III г. о.
на ВКС. Процесуалната предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за предварително изчерпване на
административната процедура за обезщетяване е такава за допустимост единствено на иска
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, но не и за този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, какъвто в случая е
предявен.
В случая фактическата и правна сложност на обвинението срещу ищеца не се
отличава с особена сложност. Срокът на наказателното преследване от почти 4 г. и 4 месеца
и то пред само една инстанция в съдебна фаза, обуславя нарушение на правото на чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. Ищецът активно е участвал в
наказателното производство като няма данни с поведението си да е станал повод за
неоснователно забавяне на делото. За негативните изживявания на ищеца е допринесла и
продължителност на наказателното производство, която настоящият състав приема, че
излиза извън обичайния и разумен срок /в случая в рамките на около 3 години/, поради
което следва да се завиши размерът на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От статистическа
гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в последните години
/включително и към 2020 г./ се наблюдават тенденции относно увеличаване средногодишния
доход и разход на лице от домакинството, както и тенденции за увеличаване на
минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната способност. Тези
критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-
икономически отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 8 000 лв. /от които 1 500 лв. са за
10
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок/. Подобен
размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото. За разликата над 8 000 лв. до
претендирания размер 30 000 лв. претенцията ще се отхвърли.
Относно законната лихва:
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за
забавата. В настоящата хипотеза оправдателната присъда е влязла в сила на 15.07.2020 г., от
който следователно се дължи и лихвата за забава. С отговора на исковата молба
своевременно е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от претендираната законна лихва за забава. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, от което следва, че възражението се
явява основателно за периода от 15.07.2020 г. до 20.06.2024 г. Оттук и като законна
последица върху уважения размер на главната претенция в размер на 8 000 лв. за
неимуществени вреди ще се присъди и законната лихва от 21.06.2021 г. до окончателното
изплащане, а претенцията за периода от датата на постановяване на присъдата 29.06.2020 г.
до 20.06.2021 г. е неоснователна /за част от периода като погасена по давност/.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Разноски се претендират само от ищеца.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. –
държавна такса, тъй като отговорността за разноски на ответника не е обусловена от
уважената част от претенцията.
Ищецът претендира и 4000 лв. за адвокатско възнаграждение, но доказва заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. – л. 96. Постъпило е възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК в срок, което е неоснователно. С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/22, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в
11
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с
оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Размерите по Наредба могат да се ползват
единствено като ориентир.
Съдът като съобрази правната и фактическа сложност на спора, както и
обстоятелството, че сумата от 2500 лв. е значително по-ниска от ориентировъчния размер по
Наредба намира, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно. На ищеца следва да
се присъди сумата от 666.67 лв. по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение.
Или общо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 676.67 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Б. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „*********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 8 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл.
131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, по което е бил оправдан с
Присъда от 29.06.2020 г. постановена по НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, влязла в
законна сила на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от
21.06.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата
над присъдения размер от 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 29.06.2020 г. до 20.06.2021 г.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Б. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 676.67 лв. – разноски
по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12