ПРОТОКОЛ
№ 23323
гр. София, 07.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря И.
и прокурора Л. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110217177 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СЕ РАЗГЛЕЖДА на
основание чл. 263, ал.2, вр. ал.1 от НПК при закрити врати с оглед
неразгласяване на факти и обстоятелства от интимния живот на гражданите и
с оглед опазване на принципите на добрите нрави в обществото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М., СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО, ДОВЕДЕН от
органите на ГД „Охрана“ към Министерството на правосъдието от
Следствения арест на НСлС гр.София и с АДВОКАТ И. К., СЛУЖЕБЕН
ЗАЩИТНИК от досъдебното производство, РЕДОВНО УВЕДОМЕНА.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е С ПРЕДСТАВИТЕЛ
РАЙОНЕН ПРОКУРОР К., редовно уведомена.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на СЛУЖЕБНИЯ
ЗАЩИТНИК АДВОКАТ И. К. да се запознае с материалите по делото.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ И. К. да комуникира със своя подзащитен, за да организира
защитата му.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.
1
При липса на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия, съгласно лична карта.
М. С. М. - роден на ........г. в гр. Л., българин, български гражданин,
начално образование, .......работещ ............, като общ работник и майстор в
областта на строителството, неосъждан, с едно дете/.........../, женен, с
адрес по лична карта: гр. ........., адрес на ............, и адрес по
месторабота:..........., с ЕГН **********.
МАЙКА – З. С. М.
БАЩА – С.С. М.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ М. С. М. в
настоящото производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М.: Разбирам правата си. С оглед развитието
на делото ми, моля да бъдат отчетени от прокурора, обстоятелствата относно
самия случай.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на ОБВИНЯЕМИЯ М. С. М. да
комуникира със своя защитник във връзка с осъществяване правото му на
защита и с оглед разясняваните му от съда права.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М.: Нямам въпроси. Нямаме възражения за
отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с
прочитане на предложението на Софийска Районна прокуратура, с което е
2
направено искане спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М. да се определи мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СРП).
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането. Нямам други искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М.: Оспорвам предложението на прокурора.
П. П. поиска пари от мен. Вечерта той заяви, че ще си легнем; ще направим
каквото правим и да му занеса парите, защото не му достигат за квартира.
Става дума за 100.00 лева. Купих си храна, цигари и ми бяха останали някакви
пари.
Оспорвам предложението на прокурора, защото нищо от това, което се
твърди, не е направено от мен.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М.: Нямам доказателствени искания.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА на основание чл.283 от НПК приложените по
делото писмени материали, и считайки, че делото е изяснено от фактическа
страна,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане за вземане на най –
тежката мярка за неотклонение„задържане под стража“. Моля да вземете по
отношение на обвиняемия М. най- тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Същият е бил привлечен с постановление, предявено му на
05.12.2024г. за обвинение по чл.150, ал.1 от НК, за което закона предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 2 (две) до 8 (осем) години. Същото се
явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. На този
етап от разследването събраният доказателствен материал обосновава
предположението, че именно М. е осъществил престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност.
Обоснованото предположение се извежда от разпитите на свидетелите
3
П., М., К., К. и П., които са алогични, последователни и непротиворечиви.
Отделно от това показанията на пострадалата П., също обосновават
предположението за извършеното престъпление, доколкото макар и да е
разпитвана два пъти, в тях не се съдържат противоречия относно времето и
мястото на деянието. Всички свидетелски показания, анализирани в своята
съвкупност кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото,
а именно с протокол за освидетелстване, с протокол за разпознаване, с
протокол за оглед на местопроизшествие. Считам, че към настоящия момент
обоснованото предположение е налице.
На следващо място са налице и другите кумулативно изискуеми от
закона предпоставки - опасност обвиняемият да извърши ново престъпление
и/или да се укрие.
Относно първата опасност, а именно от извършване на ново
престъпление, считам, че същата е реална, а не хипотетична, доколкото
самият механизъм на извършеното деяние се отличава с по - висока степен на
обществена опасност в сравнение на другите деяния от този вид, което от своя
страна е самостоятелна предпоставка, обосноваваща опасността на самото
престъпление.
Считам, че е налице опасност обвиняемият М. да се укрие, макар
същият да има постоянен адрес в гр. София. По делото е установено, че живее
в стая в новострояща се сграда, която сам е пригодил за себе си. Същият не
може да представи трудов договор, за да бъде призоваван чрез работодател.
По делото липсват данни да е пряко ангажиран с детето и майката на детето, с
която твърди, че има сключен граждански брак. По делото липсват данни за
негова месторабота или информация за други адреси, на които да пребивава
постоянно и да бъде призован. Ето защо намирам, че при наличието на
обосновано предположение и на другите две кумулативни предпоставки, а и
съгласно постигането на целите чл.57 от НПК, на обвиняемия М. следва да
бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в случай, че
съдът прецени това за правилно.
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането на СРП за вземане на най - тежка
мярка за неотклонение спрямо моят подзащитен. Считам, че не са налице
предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК. На първо място считам, че не е налице
обоснованото подозрение за авторството спрямо подзащитният ми за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че обвиняемия и пострадалото лице
съвсем доброволно и съзнателно са взели решение да прекарат нощта заедно в
едно легло, като преди това са напазарували, взели са си напитки, цигари,
пуснали са си музика, говорили са си и това е изцяло от показанията на
пострадалото лице, като подзащитният ми не е скрил влечението си към
пострадалата и желанието си да е по - интимен с нея. Отново от нейните
показания се установява, че двамата са легнали, той е бил по долни гащи
(боксерки), а тя е била без бельо. Тя посочва и че и в период от 15-20
(петнадесет-двадесет) минути, той я е гушкал и й е говорил за секс. Тя
4
посочва, че не е имала против неговите ласки. Няма спор и в това, че в
момента, в който пострадалата е казала „ох“, тоест изпитала е болка,
обвиняемият е прекратил всякакви действия и се е извинил. Казал е, че
съжалява, че не е искал да й причини болка и не искал да направи това. След
което й е повикал такси и тя си е тръгнала, като той се е погрижил тя да се
прибере при въпросният неин съпруг. Тези действия на обвиняемия не
показват неговото нежелание да се удовлетвори полово, сексуално чрез
насилие и без нейното желание. Той е имал съвсем реалната възможност да
довърши акта, ако е желал е могъл да довърши именно този резултат - да
блудства с нея, но не го е направил. Не считам, че конкретното деяние влиза в
съставомерността на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение. Считам, че в конкретния случай става въпрос за поставени неясни
граници в отношенията им и донякъде, поради ниската сексуална и
медицинска култура и на двамата.
На следващо място считам, че и самата пострадала през тези 15-20
(петнадесет-двадесет) минути в леглото е имала възможността да стане и да си
тръгне и да прекрати действията му, но по нейни думи, не е имала нищо
против ласките му. Ако това се случило насила, щеше да има явни следи от
насилие по ръцете, краката и торса на пострадалата, ако е била толкова дълго
дълъг период от време принуждавана да остане на леглото. От огледа за
освидетелстване на обвиняемото лице също не са налице следи от
одрасквания, наранявания.
На следващо място относно останалите предпоставки, предвидени в
нормата на чл.63, ал.1 от НПК, а именно опасност от укриване и от
извършване на друго престъпление, също считам, че не са налице. По данни от
делото обвиняемият не е осъждан, не е криминално проявен, поради това
считам, че не е налице висока обществена опасност. Категорично считам, че и
конкретното деяние също не се отличава с висока обществена опасност от
другите от този вид престъпления. В искането си прокуратурата е посочила, че
при определянето на по - лека мярка за неотклонение от „задържане под
стража“, обвиняемият би могъл да повлияе на пострадалото лице. Такава
опасност считам, че не е налице. Пострадалата е разпитана два пъти, което
беше предявено на мен и на обвиняемия. Същата съвсем спокойно и без
видим страх разказа показанията си, какво се е случило. Считам, че тя не се
страхува и обвиняемия не би могъл да й повлияе.
Относно другата предпоставка, опасност от укриване считам, че не е
налице. Обвиняемият е трудово ангажиран въпреки, че не можаха близките
му да осигурят документи по трудов договор и от материалите по делото се
сочи, че на мястото, където се е случило инкриминираното деяние, е негово
работно място и това помещение му е предоставено от неговия работодател. В
разпита си като обвиняемо лице, той е посочил адрес в гр. София при брат му,
където той също може да получава съдебни книжа и този адрес може да бъде
ползван за нуждите на досъдебното производство. Поради, което моля да не
уважавате искането на СРП за вземане на най - тежката мярка за неотклонение
и моля да наложите по - лека такава.
5
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М.: Поддържам казаното от моя защитник.
Искам да си гледам семейството, да се съберем с жена ми за празниците,
защото детето ми не иска да живее без баща. Всеки месец давам пари за
детска градина. Моля съда да определи по - лека мярка за неотклонение,
включително и по възможност „домашен арест“.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ М. С. М. ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА
ДУМА: Искам да се прибера. Искам на свобода. Искам за празниците при
близките си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението на
процесуалния закон, характера и предмета на наказателното производство по
реда на чл. 64 от НПК и предвид доводите, възраженията и исканията на
страните, НАМИРА СЛЕДНОТО:
СЪГЛАСНО ПРАВНАТА НОРМА на чл.63, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение „задържане под стража“ се определя в случаите, когато
събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства сочат наличие на обосновано предположение наказателно
преследваното лице да е съпричастно към престъпление от общ характер,
наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ в определени граници, като
материалите по делото следва да сочат в условията на кумулативност една от
алтернативно изискуемите предпоставки на така наречените „опасности“, а
именно - реална опасност от укриване и/или реална опасност от извършване
на престъпление.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е
ПОВДИГНАЛ на 05.12.2024г. обвинение спрямо БЪЛГАРСКИЯТ
ГРАЖДАНИН М. С. М. за престъпление от общ характер по състава на чл.
150, ал. 1 от НК, за това, че на 05.12.2024г. след полунощ, на конкретното
местопроизшествие в помещение е извършил действия с цел удовлетворяване
на полово желание, без съвкупление по отношение на пострадалото лице С.,
като за това е използвал сила - стиснал я с двете ръце и прегръщал силно чрез
тях горната част на тялото й. За посоченото престъпление законодателят
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 (две) до 8 (осем) години,
което по смисъла на чл. 93, т.7 от НК се явява повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление. От формална страна е изпълнена първата
предпоставка на процесуалния закон, а именно за конкретното престъпление
да се предвижда от законодателя определено наказание „лишаване от свобода“
6
в очертаните граници.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ досъдебното
производство е образувано с първото действие по разследването на
05.12.2024г. с разпита на пострадалото лице - С. Приложени са събрани по
реда и способите на НПК доказателства и доказателствени средства - оглед на
местопроизшествие, при който са били иззети предмети и които биха
подпомогнали изясняването на обективната истина от конкретното
местопроизшествие. Извършено е освидетелстване на обвиняемия М., като по
неговото тяло не са били установени наранявания. Разпитани са полицейските
служители от СДВР - Отдел „Специализирани полицейски сили“, а именно
свидетелите К., П. и А. Пострадалото лице С. е разпитвана три пъти, като
третият й разпит, СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ е проведен по реда и способите на
процесуалния закон в присъствието на защитник и обвиняемия М., като
последния се е бил възползвал от правото си да поставя въпроси на свидетеля
П. Разпитан е и свидетеля П., като с последния е извършено разпознаване на
обвиняемия М.. Изпълнена е съдебна медицинска експертиза от вещото лице
д-р Д. На пострадалото лице П. е реализирано освидетелстване. Приложен е
фотоалбум. Иззети са били сравнителни образци за ДНК експертно изследване
върху конкретните движими вещи и предмети. Приложени са протоколи за
доброволно предаване, които са с характер на разписка. Събрана е справка за
съдимост, като според данните от нея, обвиняемият М. е неосъждано лице.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ПОДЧЕРТАВА в изложението си, че конкретното
повдигнато обвинение по чл. 150, ал.1 от НК се квалифицира в съдебната
практика и доктрината, като така нареченото „насилствено блудство“.
Престъплението е двуактно и се реализира в две действия чрез две деяния -
чрез упражняване на принуда под формата на физическа сила или заплаха и
съответното полово действие което не е съпроводено със съвкупление и не
резултира в съвкупление, но това полово действие се реализира с цел
реализиране на полово желание. Принудата при половите престъпления, при
изнасилването и при блудствените действия може да бъде реализирана със
заплахи. В случая такива заплахи към пострадалото лице П. не са били
обективирани. Принудата при този вид престъпни деяния може да бъде
реализирана и чрез физическа сила или чрез активни действия от страна на
дееца, които са насочени към преодоляването на евентуална възможна
съпротива от страна на пострадалото лице по начин, че същата да не може да
бъде активна, да не може да се съпротивлява или в случаите, когато се създава
обстановка при, която пострадалото лице, дори физически да не се е
съпротивлявала и по нея да няма увреждания от приложена сила, не вижда
друг изход и приема против волята си и съгласието си да извърши било
съвкупление или насилствено сексуално действие. Тоест по този начин отново
се реализира престъпния състав на съответното полово престъпление. При
половите престъпления не е необходимо да има настъпили или проявили се
травматични увреждания по отношение на пострадалото лице. Такива в
случая не са установени, но съдебно-медицинската експертиза установява в
частта на обективното изследване на пострадалото лице П. травматични
увреждания в областта на аналната област, което сочи, че е имало проникване
7
между три и четири милиметра с разкъсвания в областта на аналната рагада,
като според вещото лице този резултат против телесната неприкосновеност на
пострадалата П. може да се получи от клиновидното действие от еректирал
мъжки полов член. В доктрината и в съдебната практика са разгледани
множество случай на полови престъпления, при които принудата може да се
реализира в различни форми на физически действия насочени към
преодоляване на съпротивата на пострадалото лице, без да се наранява самото
пострадало лице, без дори да си говори oт дееца, като физически се
преодолява съгласието й в случай, че има такова несъгласие за осъществяване
на съответното действие. Дори и понякога да е трудно доказването на
престъпленията против половата неприкосновеност, поради отсъствие на
преки доказателства, като например следи от насилие или непосредствени
свидетели, въпросът дали е осъществено полово престъпление, се решава
винаги при оценка на всички обстоятелства по случая. Основният източник на
преки доказателства при посегателствата срещу половата неприкосновеност са
винаги показанията на пострадалото лице. В тази насока съдът се позова на
Решение № 503/17.12.2012г. по наказателно дело № 54/2012г., на Първо
Наказателно отделение на ВКС, както и на Решение от 04.12.2003 година
на ЕСПЧ, съгласно жалба № 39272/1998г. 181. Следва да се посочи, че
отсъствието на видими физически белези от упражнена сила спрямо
пострадалото лице или липсата на морал у пострадалото лице, нямат значение
за преценката дали спрямо нея е била използвана принуда, за да бъде
извършено полово действие, блудствено такова или съвкупление.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ пострадалото лице П. в своите
три разпита излага конкретни, подробни, изчерпателни, непротиворечиви,
ясни и точни възприятия относно факта, не само на съответното сексуално
действие, а именно въпросното анално проникване, но и върху факта и
елемента на принудата. Принудата няма изискване да е преди началото на
самите интимни действия. Принудата може да възникне и по време на
интимните действия и в случай на липса на съгласие съдът счита, че се
извършва престъпление против половата неприкосновеност на лицето. В
случая безспорно пострадалото лице П. има житейски обременена, дори
съставът би добавил - тъжна съдба, като същата не имала избор, не е имала
възможност къде да живее; къде да остане, като дори според съда са налице и
доказателства, че е извършвала сексуални действия срещу заплащане.
Престъпленията против половата неприкосновеност могат да бъдат
реализирани спрямо всяко лице от женски пол, независимо дали това лице от
женски пол е съпруга, позната, непозната и дали е жена, която е наета за
неморални сексуални услуги срещу заплащане. Реализира ли се престъпление
против половата неприкосновеност на съответното лице от женски пол,
според съда следва да се носи наказателна отговорност от съответния
извършител. Събраните по реда и способите на НПК доказателства
установяват с изискуемите стандарти на НПК и в съответствие с
тълкувателните постановки на т.2 от Тълкувателно Решение № 2/2022г.
наличие на обосновано предположение обвиняемият М. да е съпричастен към
престъплението, за което е подложен на наказателно преследване. В тази
8
насока съдът подчертава, че показанията на свидетелят П. излагат възприятия
в пряка форма, като посочва, че докато е лежала в конкретното легло и
доколкото не се е противопоставяла на интимните ласки на обвиняемия М.,
същата ясно и недвусмислено е заявила, че не е съгласна да прави секс или да
има сексуални отношения със самия обвиняем М., като се е противопоставяла
независимо, че е била разположена в човешко положение, което не й е давало
възможност за съпротива, а именно била е легнала странично с гръб към
намиращия се зад нея обвиняем М., като в този момент същият с ръцете й
свалил панталоните й, като е била без бельо и с ръцете си я е прегърнал и я
обърнал с гръб, допрял я до себе си, като не я пускал, извършил анално
проникване, а същевременно пострадалото лице Петрова не е била съгласна
сексуалните действия да продължат. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ не е
необходимо сексуалните действия да стигнат до край или да се стигне до така
нареченото „свършване“. С факта на принудата и с факта на сексуалното
проникване престъпния състав е реализиран, независимо от лисата на морални
качества, независимо от предисторията в отношенията на двете лица преди
самото действие или събитие и независимо от последващото отношение на
свидетелят П., че е поискал заплащане на парична сума за случилото се.
СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ полицейските служители, лично са възприели и
тук в тази част показанията им са на преки очевидци, че пострадалото лице П.
е била разстроена, плачела е, заеквала е, като заекването й притесненията й и
преживявания стрес, не са давали възможност същата да говори или да
обяснява спокойно развилото се събитие, а според съда тези симптоми и
факти са косвено доказателство, че същата е преживява травма и тази травма
се описва в показанията й. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ съгласно
показанията на пострадалото лице П., изпитаната физическа болка по някаква
причина са довели до решение на обвиняемия М. да не продължава
сексуалните действия независимо, че престъплението е било довършено с
факта на проникването. Разследването е в началната фаза и обвинението не
следва да бъде доказано по безспорен и абсолютен начин така, както се
изисква в случаите на повдигане на обвинение с обвинителен акт или в
случаите, когато съдът следва да постанови осъдителна присъда, ако има
основания за това. Лицата от женски пол са представители на особено уязвима
категория лица в обществото - тази на жените. Същите по природа, по
физическо телосложение и реакции не могат да оказват съпротива, раними са,
не мога да се защитават, като в определени ситуации, дори биха били
безпомощни и незащитими във висока степен. Пострадалата П. е преживяла
конкретното инкриминирано събитие и с оглед преживяването му е нормално
за съда и логически обосновано е същата да има и естествена реакция и тази
реакция може да се изрази в заявяване, че ще подаде жалба и ще си търси
правата и така нататък, независимо от липсата на морални качества и
независимо от обремененото от житейски събития на пострадалото лице
минало.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПАСНОСТИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА,
съгласно събраните доказателства по делото, че и двете опасности са налице и
се установяват от доказателствата по делото. Обвиняемият М. е лице, което
9
дори по документи да има регистриран адрес, същият не пребивава трайно на
определено място, където да е съсредоточил своите жизнени и икономически
интереси. Трудовата му ангажираност не се доказва с надлежни доказателства.
Фактическото задържане на обвиняемия М. е довела до предотвратяване на
опасността същият да се отклони от органите на разследването. Опасността от
извършване на престъпление се извежда от опасността на извършеното тежко
умишлено престъпление и от вида на засегнатите обществени отношения и
настъпилите вредни последици. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът в
досъдебното производство има правото да докаже обвинителната си теза.
Присъствието на обвиняемия М. в хода на делото е задължително. Налице са
реални индикации по делото, които сочат, че престъплението е с висока
степен на обществена опасност, независимо от чистото съдебно минало на
обвиняемия М.. Процесуално-следствените действия следва да продължат с
висока интензивност, като следва да се даде възможност да се съберат
множество доказателства и доказателствени средства по стандартите на НПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ПРИЕМА, ЧЕ са налице основания обвиняемият
М. да извърши престъпление от същия идентичен вид, като това за което е
подложено на наказателно преследване или друго престъпление по НК, като
според съда най-ефективна, най-законосъобразна, най-пропорционална и най-
целесъобразна се явява мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Чрез тази мярка за неотклонение „задържане под стража“ ще се предотврати
опасността от виктимизиране на пострадалото лице П. от повлияване при
установяването на обективната истина или от попречване на органите на реда
да установят извършеното престъпление; ще се предотврати опасността от
укриване на доказателства и от оказване на въздействие върху свидетели по
делото, включително и спрямо пострадалото лице П. В ТАЗИ НАСОКА,
СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА НА Решението по делото „Матценетер срещу
Австрия“ на ЕСПЧ и приема че интересите на правосъдието по смисъла на
чл.1 от НПК чрез изискването за осигуряването на правото на защита на
обвиняемото лице и необходимостта от изясняване на предмета на доказване
по делото обуславят да се определи мярка за неотклонение „задържане под
стража“, спрямо обвиненото лице М. независимо от презумпцията за
невиновност и независимо от чистото му съдебно минало, при което
абсолютното му право на свобода търпи законово ограничение при отдаване
на приоритет на обществения интерес и интересите на правосъдието. Друга
по-лека мярка изначално е непропорционална и няма да спомогне за
постигането на целите на закона. Фактът на семейство, фактът на родственик
от първа степен (дете); фактът на полаган труд е следвало да бъдат възпиращи
обвиняемия М. юридически факти, същият да се въздържа от извършването на
престъпления по НК включително и от въздържане от извършване на
престъпления против половата неприкосновеност на пострадалото лице
Петрова, което в случая не е направил, напротив реализирал е съответния
престъпен състав.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
10
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на М. С. М., с ЕГН: ********** - обвиняем по №
......../ 2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № .../ 2024 г. на СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО изпълнение на определението на
съдебния състав, като подаването на жалба и/или протест не спира
изпълнението му на основание чл. 343 от НПК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от днес, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред Софийски Градски съд за
17.12.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. М. ДА БЪДЕ ОСИГУРЕН по надлежния
законов ред пред Софийски Градски съд чрез ГД „Охрана“ към МП, в случай
на жалба и/или протест.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ М. С. М., разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест може да
уведоми своите близки и/или друго посочено от него лице, че е задържан в
условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол ДА СЕ ИЗДАДЕ на служебния
защитник при поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:03
часа.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11