№
_________
гр.
Варна _____________2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Мая Вълева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 403 на Административен съд – Варна по
описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалбата на Ц.А.Г.,
ЕГН: **********,*** против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107,
ал.3 от ДОПК № МД-АУ-13153/26.11.2018г. на ст.инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна, с който по парт.№ 6310191117004 за 2016г. и
2017г. са ѝ установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса
битови отпадъци /ТБО/, както следва: ДНИ общо в размер на 115,90лв., от които
за внасяне 98,34лв. и лихви 21,49лв; ТБО общо в размер на 205,65лв. и лихви
39,36лв.
Жалбоподателката
твърди, че АУЗ е незаконосъобразен и необоснован, като при постановяването му
са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Конкретно сочи, че за периода, за който са установени задълженията, не е била
собственик на имота. Собственик на имота била Първа инвестиционна банка - факт,
който бил известен на Община-Варна.
В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Ж., който
поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява,
че фактическата обстановка не отговаря на отразената в АУЗ. В същия е посочено,
че се събира ДНИ и ТБО за 2016г. и 2017г. за апартамент № 1, ет.1, находящ се
на ул.Стара планина № 48, а жалбоподателката не е собственик на този имот от
2014г. Счита, че в АУЗ е налице неяснота за кои обекти се събира ДНИ и ТБО. По отношение
на ТБО сочи, че в АУЗ е следвало да посочат дължимите суми по отделни
компоненти, а не общ размер. Иска отмяна на обжалвания акт и присъждане на
сторените в производството разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, представлявана
от юрк.Д., оспорва
жалбата. Сочи, че по делото не са събрани никакви доказателства за това, че
апартаментът на ул.Стара планина е продаден. Позовава се на представените по
делото писмени обяснения на органа по приходите, издал АУЗ, като сочи, че
подробно е описано кой обект, кога е продаден и кои конкретно обекти са
обложени. Относно твърдението, че ТБО е неправилно изчислена сочи, че
жалбоподателката не е ангажирала ССЕ, която да провери начислените размери.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
С
вх.№ ДК14001490/20.01.2012г. жалбоподателката подала до Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала
придобиването на:
земя – 50кв.м. – 1/1 ид.ч; О_01
жилище – ап.1 – 1/1ид.ч; О_02
гараж №2 – 1/1 ид.ч; О_03
други нежилищни обекти – офис 1 –
1/1 ид.ч; О_04 други нежилищни обекти
– офис 2 – 1/1 ид.ч. Така декларираните имоти били заведени по партида №
6310191117004.
В
хода на административното производство и за проверка на декларираните от лицето
данни, била извършена служебна справка в Служба по вписванията - Варна /СВ/,
при която било установено, че част от обектите по заведената партида са
продадени. С писмо изх.№ МД-Т18007398ВН/31.10.2018г. от СВ са изискани
постановления за възлагане във връзка с извършените продажби.
С писмо рег.№
МД-Т18007398ВН_001ВН/14.11.2018г. СВ – Варна представила 4 бр. постановления за
възлагане, от които е установено, че част от обектите по партида
№ 6310191117004 са закрити, както следва: О_01 – жилище /ап.1/ - закрит до
31.10.2014г. на основание влязло в сила на 02.10.2014г. постановление за
възлагане; О_02 – гараж № 2 – закрит до 31.07.2014г. на основание влязло в
сила на 08.07.2014г. постановление за възлагане.
По отношение на земята и О_03 – офис
№1, е установено, че са продадени на публична продан, както следва: 1/ С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 02.08.2016г., вх.рег.№ 33068, Акт 132, LXXXVIII/16.12.2016г.
на Първа инвестиционна банка е възложен недвижим имот: 50кв.м. ид.ч. от ПИ
10135.1501.645. Постановлението е влязло в сила на 05.11.2016г; 2/ С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 02.08.2016г., вх.рег.№ 32628/14.12.2016г. на Първа
инвестиционна банка АД е възложен недвижим имот – офис № 1 с идентификатор
10135.1501.645.1.4. Постановлението е влязло в сила на 19.11.2016г.
Съгласно датите на влизане в сила на
постановленията, партидата относно земята– 50кв.м. и обект О_03 – офис №1, е
закрита съответно до м.11.2016г. и до 30.11.2016г.
При така
установените данни, задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2016г. и 2017г., са
установени с АУЗ за следните периоди: за
50кв.м. земя - 01.01.2016г. – м.11.2016г;
за О_03 - офис 1 - от 01.01.2016г. –
м.11.2016; за О_04 – офис 2 – от 01.01.2016г. –
31.12.2017г. т.к. обектът е все още собственост на лицето.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на оспорения АУЗ, след изчерпване на задължителното
административно обжалване и в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК. Съгласно чл.155,
ал.1 от ДОПК, вр.чл.144 от ДОПК, срокът за произнасяне от решаващия орган е
започнал да тече от 19.12.2018г. (7 дневния срок по чл.146 смятано от
11.12.2018г. изтича на 18.12.2018г.) и изтича на 18.02.2019г. Жалбата е
подадена на 31.01.2019г., като срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК е изтекъл в
рамките на срока за отстраняване на нередовностите в жалбата, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК.
С оглед изложеното
жалбата е ДОПУСТИМА.
АУЗД е издаден от
компетентен орган по приходите съгласно Заповед
№ 1756/13.06.2017г. на кмета на Община – Варна, установява задължения за ДНИ и
ТБО в хипотезата на служебно издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК – неплащане
на задължението в срок и липса на проведено производство по чл.108 от ДОПК,
поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл.11 от ЗМДТ,
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото
вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите
си – чл.12, ал.1 от ЗМДТ. Данъкът се
заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не – чл.13 от ЗМДТ.
Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено
вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца,
следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването,
освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Съгласно чл.20 от ЗМДТ
данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на
общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида
на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава
на данъчно задължените лица.
Границите на зоните в
населените места и категориите на вилните зони на територията на Община-Варна
се определят съгласно Заповед № 1336/12.08.1998г. на кмета на Община-Варна и решение
№ 912-8 от Протокол от заседание на ОбС –Варна проведено на 27.03.2013г.
Размерът на данъка се
определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл.22 от ЗМДТ.
Размерът на ДНИ на
територията на Община – Варна е определен с Наредба на
ОбС – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община –
Варна, приета с Решение на ОбС – Варна №
271-4/4/06.02.2008г., последно изменена с Решение
№ 520-10(13)/29.09.2016г.
Съгласно чл.14 от
Наредбата, размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. ДНИ се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи и
се съобщава на лицата до 1 март на годината, за която се дължи – чл.19, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в срок до 30
юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ,
таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
За имоти, намиращи се
извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване – чл.63, ал.1 от ЗМДТ. Според ал.2 на с.р. границите на районите и видът на предлаганите услуги
по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят
със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на
предходната година.
Таксата се заплаща от
лицата по чл.11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет
– чл.64 и чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Когато до края на предходната година общинският
съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година,
таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната
година – чл.66, ал.3.
Съгласно чл.22, ал.1 от
Наредба на ОбС – Варна за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община-Варна, ТБО се определя ежегодно от
Общинския съвет в Приложение 1 към Наредбата.
Съгласно Заповед №
4506/29.10.2015г. и Заповед № 3864/18.10.2016г. на кмета на Община-Варна,
имотите попадат в границите на районите, в които през 2016г. и 2017г. общината
организира услуги по: събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на
битови отпадъци в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места.
Съгласно чл.18 от Приложение
№ 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община-Варна размерът на ТБО е определен както
следва: по т.1 за жилищни имоти на граждани и предприятия за 2014г. в размер на 0,98 на хиляда пропорционално на данъчната
оценка на имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, като
видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,35
на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,35 на хиляда; за
почистване на териториите за обществено ползване – 0,28 на хиляда; по т.2 за нежилищни имоти на физически лица за 2015г. в размер на 3,7 на
хиляда пропорционално на данъчната оценка на имотите, изчислена по норми
съгласно Приложение 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва: за
сметосъбиране и сметоизвозване – 2,00 на хиляда; за обезвреждане на битови
отпадъци и депо – 0,55 на хиляда; за почистване на територии за обществено
ползване – 1,15 на хиляда.
Съгласно чл.66, ал.3 от ЗМДТ в редакцията към 2016г. и 2017г., когато до края на предходната година
общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на
предходната година.
ТБО по чл.18 от
Приложение 1 към Наредбата ОбС-Варна за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна е определена въз
основа на Решение № 1231-2 по Протокол № 26/13, 14.12.2013г. и Решение
№ 1876-3 по Протокол № 37/19.12.2014г. на ОбС-Варна, като същите по правилото
на чл.66, ал.3 от ЗМДТ са приложими към 2016г. и 2017г.
Съгласно чл.20 от Наредба
на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община-Варна, вр.чл.69, ал.2 от ЗМДТ, таксата за
битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък
върху недвижимите имоти, т.е. съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и
до 31 октомври на годината, за която е дължима.
При така действащата за
периода нормативна уредба и доказателствата по делото, задълженията за ДНИ и
ТБО за 2016г. и 2017г. по конкретни имоти, са изчислени както следва:
|
Вид задължение |
Партиден №/Обект |
Период |
Данъчна оценка |
Ставка |
Задължение по декларация |
Внесена сума |
Дължима главница |
Дължима лихва |
общо |
|
ДНИ |
6310191117004; гр. Варна, ул. Стара планина №48 |
2016 |
|
2‰ |
76,01 |
17,56 |
58,45 |
16,47 |
74,92 |
|
|
земя - 50кв.м. |
01.01.2016 до м.11.2016 |
3510,00 |
2‰ |
6,44 |
|
|
|
|
|
|
О3 - офис 1 |
01.01.2016 до м.11.2016 |
16076,90 |
2‰ |
29,47 |
|
|
|
|
|
|
О4 - офис 2 |
01.01.2016 до 31.12.2016 |
20049,60 |
2‰ |
40,10 |
|
|
|
|
|
ДНИ |
6310191117004; гр. Варна, ул. Стара планина №48 |
2017 |
|
|
|
0 |
39,89 |
5,02 |
44,91 |
|
|
О4 - офис 2 |
01.01.2017 до 31.12.2017 |
19945,70 |
|
39,89 |
|
|
|
|
|
х |
х |
х |
х |
Общо ДНИ: |
98,34 |
21,49 |
119,83 |
||
|
ТБО - за трите услуги |
6310191117004; гр. Варна, ул. Стара планина №48 |
2016 |
|
|
131,85 |
0 |
131,85 |
30,08 |
161,93 |
|
|
земя - 50кв.м. |
01.01.2016 до м.11.2016 |
3510,00 |
0,98‰ |
3,15 |
|
|
|
|
|
|
О3 - офис 1 |
01.01.2016 до м.11.2016 |
16076,90 |
3,7‰ |
54,52 |
|
|
|
|
|
|
О4 - офис 2 |
01.01.2016 до 31.12.2016 |
20049,60 |
3,7‰ |
74,18 |
|
|
|
|
|
ТБО - за трите услуги |
6310191117004; гр. Варна, ул. Стара планина №48 |
2017 |
|
|
73,8 |
0 |
73,8 |
9,28 |
83,08 |
|
|
О4 - офис 2 |
01.01.2017 до 31.12.2017 |
19945,70 |
3,7‰ |
73,8 |
|
|
|
|
|
х |
х |
х |
х |
Общо ТБО: |
205,65 |
39,36 |
245,01 |
Така изчислените
задължения не се оспорват по размер. Същите кореспондират с неоспорените
данъчни оценки на имотите, с установените ставки за ДНИ и ТБО, и са правилно
изчислени. Вярно е, че в АУЗ размерът на ТБО е посочен общо, а не по отделни
компоненти, но това не е съществен порок на акта, т.к. установеният размер на
задълженията кореспондира със ставката по чл.18, т.1 и т.2 от Приложение 1 към
Наредбата на ОбС-Варна, установена общо за трите компонента.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че от съдържанието на АУЗ не става ясно за
кои конкретно имоти са установени задълженията, както и че са установени
задължения за закрита партида.
Видно от
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14001490/20.01.2012г.
жалбоподателката в т.3 е декларирала „земя и сграда“, а в Таблица 3 към част ІІ
„Сграда и обекти в нея“ е декларирала четири отделни обекта: О_01 – жилище,
ап.1; О_02 – гараж; О_03 – офис 1 и О_04 – офис 2. Всички обекти, ведно със
земята, са заведени в обща партида № 6310191117004 „земя и сграда“. Видно от
съдържанието на оспорения АУЗ, в т.І, изчерпателно са посочени данните за
подадената декларация и декларираните обекти, за кой обект до коя дата
партидата е активна, каква е данъчната оценка на земята и на всеки от обектите,
и какви права върху тях има задълженото лице. Датите, до които е прието, че
партидата за всеки от обектите е активна, кореспондират с получените от СВ
данни за извършените публични продажби и влизането в сила на постановленията за
възлагане.
Противно на
твърденията на жалбоподателката с АУЗ не са установени задължения за обекти,
които не са нейна собственост към 2016г. и 2017г. В тази връзка неоснователно
процесуалният представител на жалбоподателката сочи, че са установени
задължения за апартамент 1, който още от 2014г. не е нейна собственост. Нито в
мотивите към АУЗ, нито в разпоредителната му част е посочено, че се установяват
задължения за ап.1. Посоченият в диспозитива на АУЗ вид на партидата – „земя и
сграда“ не води до различен извод, т.к. както бе посочено по-горе, парт. №
6310191117004 е заведен общо за всички декларирани обекти, като от мотивите на
акта безспорно следва, че установените задължения касаят именно земята, офис 1
и офис 2, като органът по приходите се е съобразил с данните от СВ за
извършените продажби и датите на влизане в сила на постановленията за
възлагане.
От страна на
жалбоподателката не са представени доказателства за това, че задълженията за
ДНИ и ТБО са платени в сроковете по чл.28, ал.1 и чл.69, ал.2 от ЗМДТ, вр.
чл.20 от Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, поради което жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора в
полза на Община-Варна на основание чл.161, ал.1, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалвания материален
интерес – 364,84лв. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради
което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер на 300,00лв. (триста лева).
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.Г., ЕГН: **********,*** против Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-13153/26.11.2018г. на ст.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, с който по парт.№ 6310191117004 за 2016г. и 2017г. са ѝ
установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци
/ТБО/, както следва: ДНИ общо в размер на 115,90лв., от които за внасяне
98,34лв. и лихви 21,49лв; ТБО общо в размер на 205,65лв. и лихви 39,36лв.
ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН:
**********,*** да заплати на Община-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението
на основание чл.160, ал.6, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК не подлежи на касационно
обжалване.
Административен съдия: