РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500695 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Б.С., действаща чрез
пълномощника си адв.В. У., БАК, срещу решение № 363/27.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 130/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен
установителен иск за сумите в размер на 2 146,27 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за целево финансиране № **********, 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение и 46.85 лева държавна такса, за които е
издаден изпълнителен лист от 30.08.2010г.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и
постановяване на атакуваното решение в противоречие със събраните по
делото доказателства и с трайната съдебна практика. Оспорва като
неправилен извода на първоинстанционния съд, че действието по депозиране
на молба за конституиране на нов взискател в процесното изпълнително
1
производство, на основание цесия, е действие което прекъсва погасителната
давност, с оглед на което и поради неизтичане на пет години, считано от това
действие до датата на подаване на исковата молба, предявените отрицателни
установителни искове са неоснователни. Твърди, че договорът за цесия не
прекъсва давността, респективно депозирането на молба за конституирането
на новия кредитор като взискател по изпълнителното дело не прекъсва срока
на погасителна давност. Сочи, че в случая молбата за конституиране на новия
кредитор като взискател не съдържа искане за изпълнителен способ, поради
което същата не може да прекъсне давността. Счита, че в случая последното
валидно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност е
извършено на 21.11.2012г. - налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, от който момент е започнала да тече
предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, изтекла в случая на
21.11.2017г. В тази връзка счита, че изпълнителното действие от 18.11.2019г.
като извършено след изтичането на петгодишната погасителна давност е
невалидно и не следва да бъде съобразявано от съда при постановяване на
решение по спора. Цитира съдебна практика.
На следващо място жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
не се е произнесъл по наведени от страната своевременно – с исковата молба,
твърдения и доводи /за погасяване на процесните вземания на различни
правни основания/. Излага подробни твърдения и съображения, с които
обосновава искане за уважаване на отхвърлената от районния съд претенция
като доказана и основателна. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – „А“ ЕООД, действащо
чрез пълномощник адв.В.А., САК, депозира писмен отговор. С подробни
доводи обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и
прави искане за отхвърлянето й като такава, и за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави
доказателствени искания. Не претендира съдебни разноски.
Пред въззивната инстанция за жалбоподателя се явява пълномощник, който
поддържа жалбата, не прави доказателствени искания, претендира съдебни
разноски, представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна не се явява
и не се представлява. Депозира писмено становище, обективиращо воля за
потвърждаване на атакуваното съдебно решение, не прави доказателствени
2
искания.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 130/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано въз основа на предявен от М. Б. С., ЕГН **********, действаща
чрез адв.В. У. срещу „А“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Т“, бул., представлявано от управителите Д. М и Х. М.,
отрицателен установителен иск за сумата от 4 996,65 лева, за която на
30.08.2010г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2418/2010г. по описа на
Районен съд-Благоевград, от която сума :
2 146,27 /две хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за целево
финансиране № **********,
196,43 /сто деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ лева,
представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2009г. до
31.05.2010г.,
2 508,95 /две хиляди петстотин и осем лева и деветдесет и пет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от
дата 03.08.2010г. до депозиране на исковата молба в съда /21.01.2021г./,
146,85 /сто четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ лева
представляваща съдебни разноски, от които : 46,85 /четиридесет и шест лева
и осемдесет и пет стотинки/ лева заплатена държавна такса и 100,00 /сто/ лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист и молба, подадени от
„Т К“ АД, ЕИК на 27.03.2012г. е било образувано изпълнително дело №
478/2012 година по описа на ЧСИ Г Ц, в хода на което на 09.04.2012г. е била
издадена ПДИ, връчена на длъжника М. С. на 18.04.2012г. Сочи, че на
21.11.2012г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Сочи, че на 25.06.2015г. съдебният изпълнител е бил сезиран с
молба за конституиране на нов взискател, на основание договор за цесия.
3
Сочи, че молбата е била уважена. Твърди, че на 18.11.2019г. ЧСИ е наложил
запор върху банкови сметки на длъжника в „И АД и „О б б“ АД, като считано
от тогава по изпълнителното дело не били предприемани никакви действия.
Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност. Счита, че всички гореизброени действия на ЧСИ не са изпълнителни
по своя характер и не прекъсват погасителната давност. Позовава се на т.10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС.
Ищцата сочи, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 21.11.2012г. е принудително и същото прекъсва погасителната
давност. Счита, че такова по характер е и извършеното на 18.11.2019г.
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, но в случая то не е
произвело действие, тъй като е осъществено след като е изтекла
петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за вземането, с начало
21.11.2012г. Сочи чл.116, ал.3 от ЗЗД и т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. на ВКС.
Наред с горното ищцата сочи, че в периода 21.11.2012г. до 21.11.2014г. по
изпълнителното дело не са били извършени никакви действия, поради което
делото е следвало да се прекрати поради перемпция, а всички извършени
действия по делото се заличавали с обратна сила.
По отношение на запора, наложен на 18.11.2019г., ищцата счита, че дори и
да се приеме за валидно извършено принудително действие, то до
18.11.2021г. други действия не били предприети, поради което делото отново
било прекратено поради перемпция, а извършените преди това действия се
заличавали с обратна сила. Сочи, че прекратяването поради перемпция
настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител, който акт има констативно значение. Счита, че когато е налице
прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, няма
валидни изпълнителни действия, а погасителната давност няма да се счита за
прекъсвана по време на неговата висящност по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД.
Счита, че последното валидно действие, прекъсващо погасителната давност е
издаването на изпълнителния лист на 30.08.2010г. по ч.гр.д. № 2418/2010г. по
описа на РС-Благоевград.
Ищцата обосновава становище за несъществуване на процесните вземания
– главно и акцесорни, поради изтекла петгодишна давност по чл.110 ЗЗД във
4
връзка с чл.119 ЗЗД.
В молбата се сочи, че предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК
тъй като ищецът се позовава на факт – изтекла погасителна давност, настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, с което обосновава наличие на правен интерес от
предявява на претенцията.
В законоустановения срок ответникът „А Б Б“ ЕООД, ЕИК, седалище и
адрес на управление гр.С, район „Т“, бул.“Б“ №, ап., депозира писмен
отговор, с който обосновава становище за неоснователност на предявените
искове. Сочи ППВС № 3/18.11.1980 г., Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017г., 4 г.о. ВКС, Решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г., 4
г.о. ВКС, с които обосновава теза, че за изпълнителни дела, които са били
образувани и висящи преди датата на постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва
да се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. В случая ответникът счита, че
давността за процесните вземания е започнала да тече едва в момента на
неговото прекратяване - 21.11.2014г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
поради непредприемане на други изпълнителни действия след извършеното
на 21.11.2012г. –запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи, че
процесното вземане по Договор за заем се погасява с петгодишна давност по
смисъла на чл.110 ЗЗД, който срок в случая е следвало да изтече на
21.11.2019г. Твърди, че преди тази дата – на 18.11.2019г. са предприети
изпълнителни действия – запор на банкови сметки на длъжника, поради което
вземането не е било погасено по давност.
По отношение на релевираната от ищцата перемпция ответникът твърди, че
същата е без правно значение за давността. Сочи решение № 37/24.02.2021г.
по гр.д. № 1747/2020г. на 4 г.о. ВКС. Счита, че единствената правна
последица от настъпила перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал
ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В хода на съдебното производство пред първа инстанция са събрани
5
представените от страните писмени доказателства в това число копие на
изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ Г.Ц.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал
районната инстанция е постановила решение № 363/27.06.2022г., с което е
уважила като доказан и основателен предявения отрицателен установителен
иск относно вземанията, за които е издаден на 30.08.2010г. изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2418/2010г. по описа на Районен съд-Благоевград, и въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ Г Ц,
а именно за сумите: 196,43 /сто деветдесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава за периода от
15.02.2009г. до 31.05.2010г. и 2 508,95 /две хиляди петстотин и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата, считано от дата 03.08.2010г. до депозиране на исковата
молба в съда /21.01.2021г./, а в останалата част – за сумите от 2 146,27 /две
хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ лева,
представляваща неплатена главница по Договор за целево финансиране №
********** и 146,85 /сто четиридесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева представляваща съдебни разноски, от които : 46,85
/четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ лева заплатена
държавна такса и 100,00 /сто/ лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство
/изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ Г.Ц./ - 27.03.2012г.,
съдържаща искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ,
погасителната давност по отношение на вземането е прекъсната на основание
чл.116, б.“в“ ЗЗД, като от същата дата е започнала да тече нова погасителна
давност - 5 г. по отношение на вземането за главница и разноски, по аргумент
на чл.110 от ЗЗД и 3 години по отношение на вземанията за неустойка и
лихви, по аргумент на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Районната инстанция е приела също,
че с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
21.11.2012г., погасителната давност в случая отново е прекъсната, като от
същата дата е започнал да тече нов погасителен срок -5 г. по отношение на
вземането за главница и разноски, и 3 години по отношение на вземанията за
неустойка и лихви. Съдът е приел, че с депозирането на молба от
дружеството-ответник, на 26.06.2015г. за конституирането му като взискател
6
по процесното изпълнително дело погасителната давност отново е била
прекъсната. Съдът е приел, че действието-предявяване на искане пред ЧСИ за
конститутирането на нов взискател, е аналогично на присъединяването на
кредитор по смисъла на чл.456 от ГПК, която хипотеза /последната/ изрично е
посочена в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и предвид на това, че до 25.06.2018г. по
делото не били извършени други действия, съдът е приел за погасени по
давност вземанията на взискателя по процесния изпълнителен лист,
представляващи представляваща неустойка за забава за периода от
15.02.2009г. до 31.05.2010г. и законна лихва за забава върху главницата,
считано от дата 03.08.2010г. до депозиране на исковата молба в съда
/21.01.2021г./. По отношение на останалите вземания съдът е приел, че
погасителната петгодишна давност не е изтекла, тъй като на 18.11.2019г. са
били наложени запори върху банковите сметки на длъжника, а от тази дата до
21.01.2021г. /предявяване на иска/ новата погасителна давност не е изтекла.
Първоинстанционното решение, в частта, с която установителният иск е
уважен, не е обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичане на срока по
чл.259 от ГПК.
Страните по делото не спорят, а събраните писмени доказателства
установяват по несъмнен начин, че във връзка с подадено от „Т“ ЕАД
заявление по чл.417 от ГПК е било образувано ч.гр.д. № 2418/2010г. по описа
на Районен съд-Благоевград, в хода на което са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Б. С. за сумите:
2 146,27 /две хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за целево
финансиране № **********,
196,43 /сто деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ лева,
представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2009г. до
31.05.2010г.,
2 508,95 /две хиляди петстотин и осем лева и деветдесет и пет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от
дата 03.08.2010г. до депозиране на исковата молба в съда /21.01.2021г./,
146,85 /сто четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ лева
представляваща съдебни разноски, от които : 46,85 /четиридесет и шест лева
7
и осемдесет и пет стотинки/ лева заплатена държавна такса и 100,00 /сто/ лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и молба на заявителя „Т“ ЕАД
молба, в която са посочени конкретни изпълнителни способи за
принудително удовлетворяване на горепосочените вземания, на 27.03.2012г. е
образувано изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ Г Ц с длъжник
М. Б. С..
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установяват, че на
21.11.2012г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 25.06.2015г. пред ЧСИ Г.Ц. е депозирана молба от „А“ ЕООД ЕИК,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Б“ №, представлявано от К Ч-
управител, с искане за конституиране на молителя като взискател по
процесното изпълнително дело. Сочи се в молбата за извършена цесия
/Договор от 23.02.2015г./ между „Т Ю ЕАД ЕИК /предишно наименование
„ТК“ ЕАД/ -цедент и „АПС Б Б“ ЕАД-цесионер, по силата на който
вземанията на първия от М. Б. С., ЕГН ********** по изпълнително дело №
478/22.03.2012г., ведно с всички привилегии и обезпечения към Договора за
цесия са прехвърлени на втория. Молителят сочи, че на 25.03.2015г.
длъжникът С. е уведомена за извършената цесия, поради което на същата дата
е настъпило прехвърлителното действие на договора за цесия.
С протокол от 25.06.2015г. ЧСИ Це е конституирал като взискател по
процесното изпълнитело дело „А Б“ ЕООД ЕИК, седалище и адрес на
управление гр.С, бул.“Б № , който замества като взискател „ТЮ ЕАД и
встъпва в неговите права.
На 08.10.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба вх.№ 12966 от
„Т Ю“ ЕАД с искане да се извърши справка в БНБ относно регистрираните
банкови сметки на името на длъжника и за налагане на запор преимуществено
на спестовните сметки и/или на последните две новооткрити банкови сметки.
Във връзка с тази молба, на 18.11.2019г. ЧСИ Г.Ц е наложил запор върху
банкови сметки на длъжника в „О.б „АД и „И“ АД“.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
8
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната част.
При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно - издадено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма.
Обжалваното решение е и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Относно правилността на атакувания съдебен акт
– в частта относно отхвърления отрицателен установителен иск, и
присъдените в тази съдебни разноски, съгласно чл.269, ал.1, изр. 2-ро от
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. В
останалата част решението не е обжалвано, поради което не подлежи на
въззивна проверка.
Жалбата е неоснователна. Съображения:
Погасителната давност е сложен юридически факт, представляващ
съвкупност от два елемента : изтичането на определен период от време и
бездействие на титуляра на правото.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е постановено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Не е налице изрична
правна норма, която предвижда какъв е срокът на давноста за вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, какъвто е
настоящият казус, но правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение
– същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
9
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелствата или доказателства, които са
били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди
до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно изброени в чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, аналогични на чл.303,
ал.1, т.1 и т.5 ГПК, приложими за влязлото в сила съдебно решение. Следва,
че погасителната давност за процесното вземане е общата пет годишна
давност.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността по отношение на вземанията-предмет на
същото, и по време на производството давност не тече.
В обратния смисъл е Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС, според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност – но тя не спира, затова е отменено ППВС.
Отмяната на ППВС с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като
дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по
висящите производства и нямат обратно действие.
С оглед на горното, доколкото процесното изпълнително дело № 478/2012г.
е било образувано преди отмяната на ППВС, то същото е приложимо в случая
до 26.06.2015г. /дата на неговата отмяна/, поради което следва да се приеме,
че от образуване на изпълнителното дело – 27.03.2012г., до 26.06.2015г.
давността по отношение на притезанието-предмет на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изп.дело, не е текла. Това е така тъй като
Постановлението на Пленума на ВС до обявяването, че същото е изгубило
действие е задължителна съдебна практика /аргумент от чл.280, ал.1, т.1 от
ГПК/. До момента преди да бъде обявено, че цитираното постановление на
ППВС изгубва действието си, съдилищата и съдебните изпълнители са
длъжни да се съобразяват с него, тъй като при постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
10
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и
същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред /в същия смисъл решение № 170/17.09.2018г. по
гр.д. № 2382/2017г., 4 г.о. ВКС/. До момента на обявяване изгубването на
действието на цитираното постановление, кредиторите е трябвало да се
съобразяват само с него, както по отношение на действията, така и по
отношение на бездействието си.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1
от ЗЧСИ- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ и др.
Във връзка с гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в
случая след прекъсването на давността на 27.03.2012г. /дата на образуване на
изпълнителното производство/, началният момент на новата погасителна
давност за вземанията –предмет на принудително изпълнение по процесното
изп.дело, е 26.06.2015г. Считано от тази дата до месец октомври, когато
взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на
конкретен изпълнителен способ /запор върху сметки на длъжника/ с цел
принудително удовлетворяване на вземането и налагането на запор през
месец ноември 2019г. са изтекли 4г. и 5 месеца, т.е. петгодишният
погасителен давностен срок не е изтекъл, поради което и непогасеното поради
неплащане вземане на кредитора по процесната заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, представляващо неплатена главница по Договор за целево
финансиране № ********** и съдебни разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 46,85 лева заплатена държавна такса, не е
било погасено по давност. Т.е. в случая започналата да тече на 26.06.2015г.
11
нова погасителна давност е била прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД с
предприетите през месец ноември 2019г. от ЧСИ същински изпълнителни
действия по налагане на запор, от който момент е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност, която в случая не е изтекла към датата на
предявяване на иска - 21.01.2021г.
По отношение на релевираните от жалбоподателя доводи за перемпция на
процесното изпълнително производство:
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната давност,
тъй като последиците от перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК имат
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право –този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Обезсилването на изпълнителните действия има значение за процеса на
принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на
страните, а давността е институт на материалното право.
Общото между перемпцията и давността е, че едни и същи факти могат да
имат значение както за перемпцията така и за давността. Тъй като обаче
давността и перемпцията са два различни правни института, различни са
правните последици на всеки от тях: давността изключва принудителното
изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още в него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува ново отделно
12
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител е
образувал или не ново изпълнително дело. Във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника.
Поради гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че доколкото в процесното изпълнително производство не са
извършвани същински изпълнителни действия в периода 21.11.2012г. –
21.11.2014г., след 21.11.2014г. е настъпила перемпция, която е обезсилила
извършените до този момент и в последствие принудителни действия,
респективно неоснователно е възражението за погасяване на процесните
вземания /за главница и съдебни разноски/ поради изтекла в периода
21.11.2014г.- 21.11.2017г. погасителна давност.
Неоснователно съдът намира и възражението на жалбоподателя за
постановяване на атакуваното решение в нарушение на процесуалния закон,
тъй като с него не били обсъдени сторени с исковата молба възражения.
Настоящият съдебен състав счита, че с атакуваното решение са обсъдени
всички своевременно въведени в процеса от ищцата/въззивник релевантни
обстоятелства и доводи, с които е обоснован предявения иск. В тази връзка и
предвид, че възражението е формулирано във въззивната жалба общо – без да
се сочи конкретно твърдение/довод/възражение, необсъдено от районната
инстанция, съдът следва да остави без уважение възражението без да излага
допълнителни съображения.
С оглед на изложеното съдът намира за недоказан и неоснователен
предявения отрицателен установителен иск за сумите по процесния
изпълнителен лист, представляващи неизплатена главница по Договор за
целево финансиране № ********** в размер на 2 146,27 лева и съдебни
разноски в размер на 46,85 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради горното и съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната
жалба се явява неоснователна, а решението в атакуваната част –правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора неоснователно е искането на въззивника за
13
съдебни разноски.
Право на разноски за въззивното производство има въззиваемото
дружество, което не претендира такива.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/27.06.2022г., постановено по гр.д. №
130/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14