ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 28.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-22 СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Алексиева търговско дело № 706 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
В хода на
администриране на допълнителната искова молба на ищеца по реда на чл. 373 от ГПК е постановено решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на
Република България, по конституционно дело № 9 от 2020 г., с което са
обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019
г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата
несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила
от 19.04.2019 г./, § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./
и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /обн.
ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./. Това решение е обнародвано в
ДВ, бр. 48/08.06.2021 г., съответно влязло в сила на 11.06.2021 г. – арг. от
чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България /Конституцията/ и чл. 14, ал. 3 от Закона за конституционен съд.
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от
деня на влизането на решението в сила. С решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд, по конституционно дело № 5/2019 г., е прието, че по отношение на заварените от решението на
Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на
висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се
прилага.
Предмет на
делото е предявен на 15.04.2021 г. от синдиците на „К.Т.Б.” АД - /н/ срещу „С.М.К.” АД /н/ иск с правна квалификация чл.
59, ал. 3 от Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/. С решението на Конституционния съд от 27.05.2021 г. е
обявен за противоконституционен § 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ,
бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), съответно следва да се приеме, че
приетите с ДВ, бр. 22/2018 г. изменения не следва да се прилагат за откритите
до датата на влизането им в сила производства по несъстоятелност. Ето защо по отношение на откритото на 22.04.2015 г.
производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /н/ приложение следва да намери
чл. 62, ал. 1 от ЗБН, в редакцията, преди измението обн. в ДВ, бр. 22 от
13.03.2018 г. Следователно искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е следвало да бъде
предявен в рамките на 2-годишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност на банката или до 24.04.2017 г. /първият присъствен ден след неприсъствения
22.04.2017 г./. Искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, във връзка с който е образувано
настоящето производство, не е предявен в рамките на този срок, поради което се
явява процесуално недопустим. Предвиденият в чл.
62, ал. 1 от ЗБН срок е преклузивен и с
изтичането му се погасява правото на иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН на синдиците
на банката във връзка с производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /н/.
Предвид изложеното, Съдът намира, че към настоящия момент, предявеният
по делото иск е процесуално недопустим, съответно исковата молба подлежи на
връщане, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, като образуваното във връзка с
нея съдебно производство следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, ответникът има право на направените разноски,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, но предвид липсата на заявено от него искане
за присъждане на такива, разноски не му се следват.
В настоящето
проицводство ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса,
на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН. С
настоящия акт се слага край на производството и
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна
такса по делото в
размер на 823317.05 лева. Изводът на
съда за дължимост на държавната такса от ищеца не се променя от
обстоятелството, че производството не приключва с акт по съществото на спора,
доколкото внесената от ищеца държавна
такса не се явява
недължимо платена при прекратяване на производството /независимо от основанието
за прекратяване/ и не подлежи на връщане. В случая ищецът е освободен от
предварителното внасяне на държавна такса, но това не означава, че не дължи
държавна такса при приключване на производството, а относно дължимостта на държавната такса, съдебната практика приема, че прекратяването
на производството поради недопустимост на иска следва да бъде приравнено по правни последици на отхвърлянето на иска
/в този смисъл са
напр. определение № 394 от
09.07.2018 г., по ч. т.д.
№ 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; определение
№ 22 от 25.01.2013 г., по т. д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І
Т.О.; определение № 1057/27.03.2017 г., по ч. гр. д. № 1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9
състав/.
Мотивиран от
горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК,
исковата молба с вх. № 37629/16.04.2020 г., във връзка с която е образувано т.
дело № 706/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 823317.05 лева /осемстотин
двадесет и три хиляди триста и седемнадесет лева и 5 ст./.
Определението да се
съобщи на страните по делото, като може
да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия: