Решение по дело №160/2020 на Административен съд - Кюстендил

       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 191

                                                 гр.Кюстендил, 23.09.2020год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                           НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 160 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Т.Д.Т. с адрес ***, оспорва с касационна  жалба  решението на Районен съд - Дупница от 11.03.2020год. по НАХД № 49/2020год.,  с което е потвърдено Наказателно  постановление  № 6575 от 19.11.2019год., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр. София.   Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за липса на административно нарушение по чл. 53, ал.1 вр. с 26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата. Оспорва се достоверността на измерването на натоварването на процесното ППС  поради нарушен механизъм на извършване. Сочи се, че субекти на деянието са само превозвачите или собствениците на ППС, но не и водачите на същите. Възразява се срещу процедурата по установяване на административното нарушение в отсъствие на органи на службите за контрол на МВР. Поддържа  се, че деянието съставлява маловежан случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  отмяна  на наказателното постановление.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр.София , Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,  чрез процесуалния си представител юк Ивета Л.,   изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба. Оспореното решение се приема за правилно като постановено в съответствие със събраните доказателства и  материалния закон. Искането е да се остави в сила  оспорения съдебен акт.  

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  потвърдено Наказателно постановление  № 6575 от 19.11.2019год.,  издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“,  Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора Т.Д.Т. е наложено административно наказание  „глоба“  в размер на 1000,00лв.  на осн. чл.53, ал.1  във  вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата  във  вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Административнонаказателната  отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 23.10.2019год., в 11,20 часа на път І-1, км. 343+300, на 100м. преди  пътен възел с. Смочево в посока гр. Благоевград – гр. Дупница, е управлявал  / осъществявал е движение / съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Ман“ и полуремарке с три оси, което ППС е извънгабаритно и тежко ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а управлението му е  извършено без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.

АНО сочи, че ППС е тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001г., тъй като измереното с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118873, натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 12,010т при максимално допустимо натоварване  11,5т  съгласно чл.7, ал.1,т.4, б. „а“ от Наредба № 11/2001г., както и че ППС е извънгабаритно по см. на чл.2  от  Наредба  № 11/2001г.,  тъй  като измерената с техническо средство – ролетка 1238/18, дължина е 16,70м  при  максимално допустима дължина  16,50м  съгласно чл.5, ал.1, т.3,б. „в“ от Наредба № 11/2001г.

За  деянието е съставен  АУАН № 7295/23.10.2019г., в който е описана същата фактическа обстановка, а в съдебното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят на съставянето на акта, които потвърждават изложените в същия обстоятелства относно релевираното деяние, като описват механизма на измерването на процесното ППС, управлявано от нарушителя. 

Като доказателства по делото са приети: кантарна бележка съставляваща разпечатка от Система за измерване на оси тип DFW-KR, предназначена за измерване на оси на тежкотоварни превозни средства  за определяне на масата им, в която са отразени констатираните данни относно процесното ППС, а именно натоварване на осите, надвишаващо нормите по чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; удостоверение за признат и одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, издадено от БИМ относно везна с неавтоматично действие, тип   DFW със срок на валидност до 20.07.2013г.;  заявление от 27.03.2008г.  до  РО на ГД „МИУ“ за последваща периодична проверка на средства за измерване на везна  тип   DFW, ведно с регистрация на извършени последващи проверки,  последната от които е от 29.03.2019г., валидна до 03.2020г. и паспорт на везна електронна тип  DFW с регистрация на извършени  последващи  проверки, последната от които е от 06.07.2018г. 

От така установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Прието е, че административното нарушение е доказано, тъй като проверката на процесното ППС е извършена със средства за измерване, които са технически годни и валидни, което сочи на обективност на отчетените резултати и по същество на съставомерност на релевираното деяние. Допълнително съдът е дал отговор на възраженията на жалбоподателя, относими към субекта на нарушението, правната квалификация на същото, процедурата по установяването му, както и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи е потвърдил  НП.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила.  Изложените  правни  изводи  за законосъобразност на НП са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.  Обратно  на  поддържаното  в  касационната  жалба, районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните доводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Възраженията  в касационната жалба за нарушения на материалния закон са неоснователни.          

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за потвърждаване на НП като постановено при спазване на процесуалните правила на административнонаказателното производство и доказаност на релевираното деяние. Същото е  квалифицирано правилно от АНО като административно нарушение по чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата.  Визираните  разпоредби на специалния закон въвеждат  санкция за нарушение на забраната  за  дейност от специалното ползване на пътищата,  изразяваща се в движение на извънгабаритно  и  тежко ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. 

В случая съставомерното обстоятелство - движение на  извънгабаритно и тежко ППС е преценено като доказано от въззивния съд, който извод касационната  инстанция  счита  за  обоснован  и  правилен.  Съгласно  легалната дефиниция в Наредба №11/2001г.,  извънгабаритни ППС са  извънгабаритните ППС по чл.2   и/или тежките ППС по чл.3 от Наредбата,  като по казуса горната характеристика на процесното ППС е във  връзка с констатациита за  натоварване на осите на ППС, надвишаващо  стойностите по чл.7 от Наредбата, както и за дължина на ППС,  надвишаваща стойностите по чл.5 от Наредбата.  Възраженията на касатора са срещу данните за натоварване на автомобила, а преценката им съобразно събраните по делото доказателства, ги определя като неоснователни.  Конкретните  данни  са  за натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС, установено въз основа на измерване с електронна везна с неавтоматично действие, тип   DFW, за която  АНО   е доказал, че е технически годна и валидна към датата на проверката. Така формираният решаващ довод е обоснован от анализа на представените по делото доказателства за извършените периодични проверки на средството  за измерване. Механизмът за измерване е установен от показанията на разпитаните свидетели и е описан в АУАН и в НП. Недоказани са възраженията на касатора  за нарушение на  правилото на чл.38, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Оплакванията в жалбата в изложения смисъл се опровергават от писмените и гласни доказателствени средства, от анализа на което е видно, че са изпълнени изискванията на специалната   нормативна разпоредба. Срещу данните в издадената кантарна бележка липсват възражения от нарушителя, който изцяло е възприел същите. Следват изводи за обективност на резултатите относно натоварването на осите на процесното ППС, което го квалифицира като извънгабаритно ППС по см. на  по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. При горните стойности на натоварване, а и на дължина на процесното МПС, е било дължимо разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11/03.07.2001 г. от администрацията управляваща пътя, за дейност от специално ползване на пътищата. Безспорно такова не е представено при проверката,  от което следват изводи за извършено  съставомерно деяние по чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, както  правилно  е  приел  районния съд. Последното не разкрива признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН и изложените в този смисъл доводи в оспореното решение са обосновани и законосъобразни.   

Извън горното и във връзка с доводите на касатора, следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд за законосъобразно  ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на извънгабаритното   ППС.  Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя Т. се основава на нормата на  чл. 53, ал. 1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по  чл. 53, ал. 1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т. е.  кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и  с превозвачите по см. на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози, в какъвто смисъл са неоснователните твърдения на касационния жалбоподател.  Аргумент в подкрепа на горното  е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, а сочената от касатора разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП е неприложима по казуса.

Във връзка с реда за констатиране на нарушението, относимите норми на    чл. 56 от ЗП във вр. с чл.36 от Наредба № 11/2001г.,  сочат на  надлежно вменена и упражнена компетентност от органите на АПИ, а за службите за контрол на МВР е предвидена  форма за незадължително участие.

С оглед на горното,  издаденото НП е законосъобразно и като  го е потвърдил  по съображения, идентични на изложените, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция оставя в сила.

               Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 119 от 11.03.2020г.  на  Районен съд – Дупница,  постановено по  НАХД № 49/2020год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.