Определение по дело №37/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 37
Дата: 12 февруари 2019 г. (в сила от 12 февруари 2019 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20193300600037
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № …

 

гр. Разград, 12 Февруари 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Емил Стоев

    ЧЛЕНОВЕ:  1.  Валентина Димитрова

                          2. Теодора Нейчева

секретар .., с участието на прокурора .., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно чн дело №37 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

Производството е по чл. 243, ал. 8 от НПК.

Постъпила е жалба (вх. №974/28.01.2019 г. на РС Разград) и допълнителни съображения (вх. №1009/29.01.2019 г. на РС Разград) от К.Н.А., ЕГН ********** против определение №27/22.01.2019 г. по чнд №31/2019 г. на РС Разград.

Оплакванията са, че определението е незаконосъобразно, тъй като е потърпевша от използването на документите с невярно съдържание от Николов, документите са използвани в две последователни години, отнета е възможността да използва собствеността си и получава доходи. Позовава се на практика на ВКС – решение №131/23.05.2014 г. по нд №120/14 г. и по нд №1434/2014 г. ВКС. Изтъква, че е претърпяла имуществени вреди и има качеството на пострадал, тъй като има пропуснати ползи от това, че не е получила суми по чл. 37в ЗСПЗЗ.

Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на РС Разград за разглеждане по същество.

 

Съдът установи следното:

С обжалваното определение №27/22.01.2019 г. по чнд №31/2019 г. РС Разград е оставил без разглеждане жалбата на А. против постановление от 19.12.2018 г. на РП Разград, тъй като приел, че жалбоподателката не е активно легитимирана да подава жалба срещу прокурорски акт, с който е прекратено наказателното производство, поради това, че наказателно производство е водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а обект на престъплението са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те засягат реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите  и трайната съдебна практика приема, че пострадал от тях не може да бъде конкретно физическо лице.

 

 

         Наказателното производство е образувано, с постановление от 20.02.2018 г. (л. 1,т. 1), за престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че през месец юни 2016 г. и месец юли 2017 г., в условията на продължавано престъпление са били съставени неистински частни документи – договор за наем на земеделска земя от 20.06.2016 г. и от 20.06.2017 г., на които е придаден вид, че са подписани от К.А. и са употребени пред ОС „Земеделие“ Лозница за доказателство, че съществува наемно правоотношение между К.А. и Иван Николов.

         В сигнала от 14.09.2017 г. (л. 10, т. 1), подаден от А., въз основа на който е извършвана проверка и след това образувано нак.производство се сочи, че през 2015 г. сключила договор за наем на земеделска земя с Иван Николов и при проверка в ОС „Земеделие“ Лозница през август 2017 г. установила, че имотът е заявен за обработка.

Според заключението по назначената експертиза (л. 116 и сл. от т.1) коригирани са датите на договорите от 2016 г. и 2017 г. и след това са ксерокопирани.

Установява се, въз основа на събраните в хода на ДП доказателства, че К.А. и сестра й Тодорка Н. са съсобственици на земеделски земи и по договор с Иван Николов били отдадени под наем през 2015 г. Установено е, че договорът с коригирани дати – 2016 г. и 2017 г. бил копиран и земите заявени за подпомагане в ОСЗ Лозница. В разпита си на 15.03.2018 г. (л. 83, т.1) А. твърди, че след като подала жалба в полицията, Николов платил сумата 650, 85 лв. – рента за нея и сестра й и на следващия ден отново й предал сумата 650, 85 лв.

 

С обжалваното пред РС постановление прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 330 ЗМ- 20/2018 г. по описа на ОД МВР- Разград, образувано за престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради малозначителност на извършеното деяние.

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице могат да обжалват постановлението за прекратяване пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок.

Престъплението, за извършването на което е водено наказателно производство е по чл. 309 НК. Обект на този вид престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето и използването на документи. Те съгласно ППВС 3/1982 г. засягат реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации.

Пострадал от престъплението, съгласно чл. 74 НПК, е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. 

Престъплението по чл. 309 НК, за което е образувано нак.производство, няма имуществен характер и от него не са настъпили имуществени вреди, пряка последица от извършването му. Не се отрича възможността да има причинени вреди, последица от престъпление по чл. 309 НК, но в случая жалбоподателката няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК -  претърпял имуществени вреди от престъплението и съответно няма право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 4 НПК. Доколкото постановлението за прекратяване, съгласно чл. 243, ал. 10 НПК може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, то жалбоподателката може да сезира ОП Разград.

В хода на досъдебното производство не е установено, че А. има качеството на пострадал по чл. 74 НПК – да е претърпяла имуществени вреди, пряка последица на престъплението по чл. 309 НК.

Действително в посоченото в жалбата решение на ВКС се приема, че е възможно да бъдат нарушени права на конкретно физическо лице, съответно то да претърпи вреди, резултат на престъплението по чл. 309 НК, но в редица други решения (Решение № 158 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 342/2012 г., III н. о., НК, Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., Определение № 321 на САС по в. н. ч. д. № 448/2009 г.) е прието, че при престъплението по чл. 309 НК, с оглед обекта на защита не се причиняват съставомерни имуществени вреди и засегнатите нямат основание да бъдат конституирани в нак.производство. Съответно ако са причинени вреди, редът за обезщетяването им е в гражданското съдопроизводство и лицата, чиито законни интереси са засегнати не могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство.  

Обжалваното определение е законосъобразно. Жалбоподателката не е от лица, посочени в чл. 243, ал. 4 НПК, които могат да обжалват постановлението за прекратяване.

Ако жалбоподателката намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство накърнява правата й, може да поиска от горестоящата прокуратура – Окържна прокуратура Разград, по реда на чл. 243, ал. 10 НПК, служебно да отмени постановлението.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение №27/22.01.2019 г. по чнд №31/2019 г. на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

Председател:                         Членове: 1.                                     2.