3
С решение № 320 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 285/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори – с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – с.Чакаларово, общ.Кирково, област Кърджали, че Община Кирково има право да възстанови собственост върху гори в размер на 3 820 дка гора в землището на с.Могиляне, общ.Кирково, които съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ бъдат определени от Общинска служба по земеделие и гори – с. Кирково, обл.Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Общинска служба по земеделие и гори с.Кирково, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че се касае за учредено от държавата на общините право на вечно ползване върху гори, т.н.”балталъци”, което не подлежи на възстановяване, поради което представените доказателства не са такива по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд като незаконосъобразно и необосновано и да реши делото по същество. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище с подробни съображения. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът – Регионално управление на горите гр.Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора, с което е нарушил основни принципи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. По отношение на представените пред въззивната инстанция от въззиваемия доказателства счита, че същите не установяват частна собственост на общината върху процесните гори. Въззиваемият – Община Кирково, чрез своите представители по пълномощие, оспорва въззивните жалби. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззиваемият – Държавно лесничейство – Кирково, чрез своя законен представител изразява становище за основателност на подадените жалби. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от легитимирани да обжалват лице, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” с.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 3 820 дка гори в землището на с. Могиляне,общ.Кирково. На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково със седалище в с.Чакаларово. Видно от представеното по делото като доказателство удостоверение изх.№ 242/08.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, до 08.05.2007 г. Община – Кирково не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на с.Могиляне. Като доказателство пред въззивната инстанция е представено удостоверение № 3/10.01.2008 г., изд. от Държавна агенция “Архиви”, Териториален държавен архив- Смолян, от което се установява, че във фонд 117К “Околийско агрономство” – Златоград (1938-1944)”, инвентарен опис № 1, архивна единица № 15 със заглавие “Писма от и до МЗДИ (Министерство на земеделието и държавните имоти) – Дирекция за подобрение и увеличение на работната земя – София и други учреждения, със сведения за обработваемите и ползуваеми земи по общини и общо за Златоградска околия” с крайни дати 30 март 1941 г. – 20 март 1943 г., под лист с № 13 се съхранява списък с данни за наименованието на населеното място, броя на жителите, земеделските стопанства, обработваемите площи, общинските мери, скотовъдния фонд (в декари) и горите (в декари) в Златоградска околия, като по данни на фондообразувателя сведенията са към 31.12.1942 г. Представено е също така и сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирилската община, Златоградска околия, видно от което за с.Могиляне са посочени като общински гори 3 820 дка. При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет 3 820 дка гори, находящи се в землището на с. Могиляне, общ.Кирково, обл.Кърджали, за недоказан и като такъв – неоснователен. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, от представените по делото доказателства и в частност от цитираното по – горе сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. не се установява дали се касае до гори частна собственост на общината или до т.нар. „балталъци”, респективно, колко от тях са частна собственост на общината и колко – „балталъци”. Още повече, че в представеното пред първата инстанция писмено становище самият ищец твърди, че се касае именно до „балталъци”. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.1 от Закона за горите от 1925 г., общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.н. ”балталъци”, които представляват държавни гори отстъпени за вечно ползване. В тази връзка, съгласно разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.13 от 2007 г.), не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Тази разпоредба установява по един безспорен начин, че при т.н. „балталъци” се касае до предоставено на общините право на ползване, а съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. С други думи, „балталъците” не са собственост на общините, а представляват отстъпени от държавата гори за вечно ползване, поради което и не подлежат на възстановяване на общините. Предвид изложеното и доколкото от представените по делото доказателства не се установява дали се касае до гори частна собственост на общината, подлежащи на възстановяване или до т.нар. „балталъци”, респективно, колко от тях са частна собственост на общината и колко – „балталъци”, настоящата инстанция намира, че искът за признаване правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 3 820 дка гори в землището на с. Могиляне,общ.Кирково е недоказан и като такъв – неоснователен. Ето защо решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, а предявения иск да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 320 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 285/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково, със седалище с.Чакаларово, иск, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 3 820 дка гори в землището на с.Могиляне, общ.Кирково, обл.Кърджали, като неоснователен. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |