Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 23.03.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....……...……….. в
публично ………….
заседание на шестнадесети март ……………...……....….………………....………………………………..
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при
секретаря ……………………………………….….…… Павлина
Петрова, ...................................
като разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов .......................
административно дело №15 ...... по описа за
......................... 2021 година ......................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с
чл.83, ал.6 и във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба от
И.Х.Й., с ЕГН *********, с посочен адрес ***, против Решение с Рег.№194700-41
от 05.01.2021 год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, на жалбодателя
е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси и са иззети за временно съхранение пистолет,
марка „Макаров”, кал.9х18, №*** и пистолет, марка „Макаров”, кал.9х18, №***.
Жалбодателят заявява в жалбата, че намира
постановения акт за неправилен и незаконосъобразен, като излага аргументи за това.
Твърди най-напред, че административният орган не е изяснил релевантните по
случая фактически обстоятелства и е мотивирал решението с формални мотиви, като
неоправдано, единствено на базата на информация за липса на регистрирани в РУ -
Кърджали заплахи за жалбодателя и семейството му е
изведена липсата на основателност относно подновяване на заявеното разрешение. Счита,
че по този начин незаконосъобразно органът е поставил в зависимост от
полицейската статистика наличието на възможна заплаха за живота и здравето,
като сочи, че право на засегнатия е да прецени, дали да уведоми компетентния
орган относно наличие на посегателства срещу него или не. Твърди също, че след
като разрешението веднъж е издадено за самоотбрана, то няма правна логика да се
отказва продължаването на срока, като сочи, че по делото е безспорно, че
притежава валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и е титуляр на субективно
право, учредено с акт на компетентен административен орган, като отказът и
отнемането на оръжието може да бъде оправдано само при наличие на хипотезата на
чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, която не била налице, доколкото с оспорения акт се
отказва издаване на разрешение, а не на отнемане на такова. Намира също, че в
съответствие с действащата нормативна уредба, началникът на РУ - Кърджали
следвало да зачете правния ефект на вече издаденото разрешение за дейности и че
зачитайки съдържанието на обжалвания акт, проверката е извършвана по реда и на
основание чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ, като в тези случай, проверката се ограничава
единствено до пълнотата и съответствието на представените документи, а при
констатирани непълноти/съобразно ал.2/ следва да се дадат указания с определен
срок. Твърди, че освен това се проверява единствено наличие на обстоятелствата
по чл.58, ал.1, т.3 от приложимата материя, т.е. дали са получени уведомления
по смисъла на чл.182, ал.2, т.2 или по чл.221, ал.6 от ДОПК, както и дали срещу
заявителя има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Сочи, че посочените
основания, оправдаващи отказа, не били налице и че в мотивната
част на решението няма изложени факти и обстоятелства в тази връзка, а вместо
това, органът се е позовал на липса на основание по смисъла на чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ, т.е. аргументи били извлечени от разпоредба, към която
очевидно липсвало препращане в цитираната от самия орган процедура на проверка.
Жалбодателят твърди също, че липсва овластяване за
преценка на тези обстоятелства, относно необходимостта за носене и употреба на
огнестрелно оръжие и че в случая административният орган е следвало да прецени
единствено обстоятелствата по чл.83, ал.1 – ал.3 от ЗБВВПИ и единствено в
посочените фактически и законови рамки трябвало да се ограничи проверката. Счита,
че постановявайки оспорения отказ по съображения, несъотносими
към заявеното, административният орган е упражнил незаконосъобразно
предоставената му компетентност, поради което издаденото решение е
незаконосъобразно. Жалбодателят моли, по наведените
съображения, жалбата да бъде намерена за основателна, а постановеният отказ да
бъде отменен като незаконосъобразен, ведно с изземването на оръжието.
Редовно призован за
съдебно заседание, жалбодателят И.Х.Й. от *** не се
явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв.Н. Х. П. от АК – ***, който заявява, че поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Намира, че постановеният отказ с
атакувания акт е изцяло незаконосъобразен и несъобразен с приложимата материя. Сочи,
че в жалбата подробно и аргументирано е защитено становището на жалбодателя, като твърди най-напред, че отказът на
компетентния орган е изцяло формален, не е съобразен с приложимата законова
материя и с процедурата, по която е следвало да бъде обследвано заявеното
искане към административния орган. Счита на първо място, че фактът, че до
момента не били заявени заплахи към жалбоподателя и към неговото семейство не
намира опора в закона, тъй като право единствено на заплашеният било дали да
упражни това свое право и да ангажира вниманието на полицейските органи. Твърди,
че от друга страна, в съдебно заседание са представени доказателства, от които
е видно, че във времето търговското дружество, съответно служители, които са
били трудово ангажирани към него, са били обект на посегателства, именно, във
връзка с упражнявания предмет на дейност - продажба и търговия със злато и
благородни метали и съответно изделия и бижута от тях. Намира указанието, че
съхранението на живота, здравето и имуществото на жалбоподателя могат да бъдат
съхранени единствено и само по посочения Закон за частна охранителна дейност, е
противозаконно, като компетентният орган само не бил посочил частна охранителна
фирма, към която трябва да се обърнат за съдействие, но това не било така, тъй
като в допълнителните разпоредби на двата нормативни акта, уреждащи материята,
не било посочено какво е самоотбрана, т.е. тя можела да бъде упражнявана по
всеки един начин. Твърди, също така, че компетентният орган надхвърлил
фактическите и законовите рамки, в които е следвало да протече процедурата по
изследване на всички обстоятелства, предвидени в тази материя, като намира, че
в случая, на основание чл.58, ал.1, т.3
от ЗОБВВПИ, органът трябвало да обследва само дали спрямо жалбоподателя
има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер и дали са
получени уведомления по смисъла на чл.182 и чл.221 от ДОПК, а всичко останало,
което било сторено като проверка, надхвърляло правомощията и компетентността на
органа и те били упражнени незаконосъобразно, доколкото в самото решение било
посочено, че проверката е била по реда на чл.83, ал.2 от приложимата материя. Моли,
също така, да се има предвид, че към настоящия момент търговското дружество имало
* магазина за златни и сребърни изделия, както и едно чейндж-бюро, намиращи се
в ***, *** и ***, а обектите в *** били затворени вследствие на престъпленията,
за които са представени доказателства, като твърди ,че след този случай
служителите на дружеството напуснали, но нямало как да удостоверят тези
обстоятелства с конкретни писмени доказателства. По тези съображения, моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на началника на РУ –
Кърджали и да върне преписката със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Ответникът по жалбата – началникът
на Районно управление/РУ/ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание и не се представлява. От същия, заедно с
административната преписка, е представено писмено становище, в което са
изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения акт. В същото се
сочи, че за да обоснове и мотивира издадения административен акт, началникът на
РУ - Кърджали извършил обстойна проверка на направеното искане и представените
мотиви и именно поради липса на такива и съобразно изискването на закона. Сочи
се, че необходимостта от издаване на разрешение за носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие се преценя към момента на направеното искане и
след представяне на основателни мотиви, от които административния орган да
прецени реалната нужда от това и ако данните не сочат потенциална или
непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на
лицето и неговото семейство, няма основание да се разреши придобиване, носене и
съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Излага се аргумент, че осъществяването
на стопанска дейност не може да е основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана, като се сочи, че в случая жалбоподателят
обосновава нуждата от носене на оръжие като юридическо лице за служебни цели, а
не за граждански, както и че твърдяната от жалбоподателя необходимост от
самоотбрана, поради обстоятелството, че пренася големи суми пари, също не е
основателна причина за издаване на разрешение, както поради наличие на други
начини за безопасен трансфер на парични суми, така и поради това, че този вид
охрана се осъществява по начин, уреден в Закона за частната охранителна
дейност. В становището се сочи също, че след извършената пълна проверка в
информационните масиви на МВР, относно закани и посегателства спрямо
жалбоподателя и членове на семейството му, такива не са установени и че в хода
на проверка е установено, че аргументите не са основателни и липсват конкретни
данни, обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимостта от
притежаване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана (самоохрана).
Сочи се, че към настоящия момент в РУ - Кърджали не са постъпвали жалби от
страна на жалбодателя за получени закани и заплахи и
няма данни, които да сочат потенциална или непосредственна
опастност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на лицето или на негови близки и роднини. В становището е посочено,
че така изложените от лицето факти и обстоятелства не навеждат на извод, че
жалбоподателят е заплашен в качеството си на физическо лице повече от всички
останали граждани на обществото, като било отчетено, че жалбоподателят е
притежавал на законно основание огнестрелно оръжие, но че процедурата и
изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени
в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане и фактът, че вече са
му е било издавано разрешение за носене и съхранение, не означава, че е налице
основание за неговото продължаване към настоящия момент с оглед необходимостта
от установяване на законовите и фактическите предпоставки за това. Изложен е и
довод, че при произнасяне по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, административният орган
действа при оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка
във всеки конкретен случай, която преценка не е обвързана само с преглед на
събраната от формална страна документация. Отново се сочи, че към момента не
съществува нито реална, нито потенциална заплаха за сигурността, живота и
здравето на жалбодателя, поради което жалбата на И.Й.
е неоснователна и следва да бъде оставена без последствия от съда, като бъде
потвърдено така издаденото решение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Оспореното решение е връчено
лично на жалбодателя И.Х.Й.,
на датата 06.01.2021 год., видно от оформената,
попълнена и подписнана разписка към решението, в
която е положен подпис на получателя и дата на връчване/л.13/. Жалбата срещу решението
е подадена направо
до Административен съд – Кърджали, по пощата с препоръчана пощенска пратка, на
датата 18.01.2021 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик/л.4/, като е постъпила в
съда на 19.01.2021 год., регистрирана в деловодната система с
Вх.№109/19.01.2021 год. От това следва, че жалбата е подадена, макар и не по
установения ред, на 12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на акта или в рамките на законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Същата
е подадена от лице – неин адресат, за когото решението
е неблагоприятно,
т.е. от лице с установен правен интерес и има изискуемото се съдържание, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните,
изложени съответно в жалбата и в хода по същество, както и в представеното от
ответника писмено становище и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред
административния орган е
започнало по повод подадено заявление/Приложение
№10 към чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ/ с Вх.№194700-4586/07.12.2020 год. от И.Х.Й. до началника на РУ
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за издаване на разрешение за съхранение и
носене на огнестрелно оръжие – 2/два/ броя пистолет, необходими му за
самоотбрана/л.23/. Към искането са били приложени: Свидетелство за съдимост
с Рег.№** от *** год., на лицето И.Х.Й. от ***, с ЕГН **********, издадено от Районен
съд – ***/л.26/; 2/два/ броя удостоверение за годност на оръжие от
07.12.2020 год., издадени от ЕТ ***, притежаващ разрешение за извършване на
ремонтни дейности на оръжие №***/*** год. на КОС - ГДНП на МВР – София, за
всеки един от двата притежавани от жалбодателя
пистолети, марка „Макаров”/л.27/; Удостоверение/Приложение
№3 към чл.13, ал.2 от ИДПРБ/ №*** от *** год., издадено от Окръжна
прокуратура – Кърджали, за липса на обвинения по неприключени наказателни
производства срещу И.Х.Й.
от ***, с
ЕГН **********/л.28/; Протокол/Приложение №16 към чл.95а
от ЗОБВВПИ/
№*** от *** год., за изразходвани боеприпаси, издаден от инструктор по спортна стрелба
Р. П., утвърден от управителя на „***” ООД ***/л.29/; Медицинско
удостоверение Изх.№**/** год./с бл.№**/, издадено от Държавна психиатрична
болница – **, на И.Х.Й.
от ***, с
ЕГН **********/л.30/; Копие от Разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с №** от дата ** год.,
валидно до 05.01.2021 год., издадено на И.Х.Й. от ***, с ЕГН **********, ведно с Приложение
към него, в което са описани два броя пистолета, марка „Макаров”,
кал.9х16/л.31/ и Квитанция за извършено
плащане чрез ПОС терминално устройство от 07.12.2021 год., за платени две
държавни такси от по 20.00 лева, в полза на ОДМВР – Кърджали/л.24/. Към заявлението е
представена и попълнена и подписана от заявителя декларация, от датата 07.12.2020
год., съставена и представена на основание чл.76, ал.4, т.2 и т.3 от ЗОБВВПИ/л.25/.
По повод така подаденото заявление, с писмо с Рег.№194400-4586 от 07.12.2020
год. на ***
КОС, адресирано до началника на сектор „ОП” при РУ – Кърджали/л.22/ и до началника на сектор КП при РУ – Кърджали/л.21/, на основание Методически указания, утвърдени със Заповед
№Із-2263/06.11.2012 год. на министъра на вътрешните работи, е изискано в срок
до 29.125.2015 год., извършването на проучване на заявителя И.Х.Й. от ***, с ЕГН **********, кандидатстващ за издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси/пистолет/ - презаверка.
По преписката е представена Справка с Рег.№** от ** год. на РУ – Кърджали,
относно извършено проучване на лицето И.Х.Й. от ***, с ЕГН ********** - кандидат за издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси/пистолет/ - презаверка,
изготвена от *** А.К./л.20/, в която е отразено, че от извършената проверка в масивите
на МВР е установено, че кандидатът няма данни за заявителски
материали, досъдебни производства и съдебни регистрации и че за лицето няма
данни за извършено домашно насилие, нарушения на обществения ред и злоупотреби
с алкохол. Отразено е, че за същия не са установени данни да контактува с лица,
представляващи интерес за полицията и че по местоживеене се ползва с добри
характеристични данни. В справката е дадено становище, че въз основа на
направеното проучване, заявителят И.Х.Й. може
да бъде допуснат да кандидатства за издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси/пистолет/ - презаверка.
По преписката е представена и Справка с Рег.№** от ** год. на РУ – Кърджали,
относно извършено проучване на лицето И.Х.Й. от ***, с ЕГН ********** - кандидат за издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие, изготвена от *** П.П./л.19/, в която са отразени идентични обстоятелства, както в
предходната справка, като е добавено,че лицето е съсобственик на магазин за
продажба на бижутерски изделия от „скъпоценни метали”(!?),
като също е дадено становище, че въз основа на направеното проучване,
заявителят И.Х.Й. може да бъде допуснат за презаверка
на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие.
В хода на проучването, с писмо Рег.№194700-4586 от
30.12.2020 год. на началника на РУ – Кърджали/л.18/, от заявителя И.Х.Й. е поискано да
представи в РУ – Кърджали документи/мотиви/ от които да е видно, че не е
отпаднала необходимостта му да притежава огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
Видно от попълнената и оформена разписка към писмото, същото е било връчено на
заявителя И.Х.Й. на 02.01.2021 год., срещу подпис, като в
отговор на това писмо, от страна на заявителя Й. е
представено саморъчно написано обяснение от 04.01.2021 год./л.17/, в което същият е заявил, че мотивите му са, че е
управител на фирма „***” ООД и че „основната дейност на фирмата е златарство,
сребро и обменно бюро” и че „магазините се намират в *** и ***”, както и че
„постоянно се движат към обектите и обратно със златна бижутерия или пари и
това може да ги направи цел.”.
Така, след извършената служебна проверка и проучване по
повод подаденото от И.Х.Й. заявление за продължаване срока на разрешение за носене,
употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, е била изготвена Докладна записка с
Рег.№*** от *** год. от *** „КОС” при РУ – Кърджали, до началника на РУ – Кърджали/л.15-л.16/, с която, след извършената проверка на обстоятелства,
свързани с личността на заявителя И.Х.Й. и на
изложените от него мотиви в даденото писмено обяснение относно нуждата от
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие/пистолети/,
е направено мотивирано предложение да се постанови отказ по това заявление, тъй
като по отношение на заявителя не е установена нуждата от издаване на исканото
разрешение и представените допълнителни мотиви не са основателна причина за
притежаване на такова оръжие, като е посочено, че развиването на търговска
дейност не е основание за издаване на разрешение за дейности с ОББ, с цел
охрана и самоотбрана, т.е. не е доказана необходимостта от издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за
самоотбрана.
След изготвянето и депозирането от *** „КОС” при РУ –
Кърджали на Докладната записка с Рег.№*** от *** год. на РУ - Кърджали, в същия
ден, началникът на РУ - Кърджали е постановил оспореното Решение с Рег.№194700-41
от 05.01.2021 год./л.12-л.13/, с което, на основание чл.83 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на жалбодателя И.Х.Й. е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение
на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е постановено изземване за временно съхранение
на пистолет, марка „Макаров”, кал. **, №*** и
пистолет, марка „Макаров”, кал. **, №***.
За да постанови акта си, началникът на РУ – Кърджали в
мотивите на оспореното решение е посочил, че заявителят е представил
изискуемите документи, съгласно Закона за оръжия, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ и че заявителят счита, че са
налице условията да му се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси. В мотивите е посочено, че на основание чл.83,
ал. от ЗОБВВПИ е извършена проверка по актуалността и верността на
представените документи и на обстоятелствата по чл.61, ал.4 от ЗОБВВПИ и че от
извършената проверка на документите по преписката не се установява
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, което заявителят И.Й. да
употребява за самоотбрана. Отразено е също, че към заявлението си е представил
допълнителни мотиви, от които не се доказва необходимостта от издаване на
разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, като е
посочено, че развиването на търговска дейност не е основание за издаване на
разрешение за дейности с ООБ с цел охрана и самоотбрана, както и че охрана на
имущество, както и лична охрана, се осъществяват по начин, уреден в Закона за
частната охранителна дейност и в Наредба №I-121/24.06.2004 год. за реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. В мотивите е
отбелязано, че към настоящия момент не са постъпвали жалби от негова страна за
получени закани и заплахи против неговата личност и имот или против личността
или имота на неговите ближни и че липсват данни, обосноваващи по безспорен и
убедителен начин необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие с цел
самоотбрана, като е прието, че към момента не съществува нито реална, нито
потенциална заплаха за неговата сигурност. Поради тези мотиви и така изложените фактически
основания, административният орган – началник РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е постановил с решението си отказ да
се издаде разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, на жалбодателя И.Х.Й.
В съдебно заседание, от
процесуалния представител на жалбодателя са
представени и съответно са приети по делото допълнителни писмени доказателства,
като от представеното Удостоверение с изх. №*** от *** год. за актуално
състояние на търговско дружество „***” ООД ***, издадено от Агенция по
вписванията/л.41-л.43/
е видно, че
жалбодателят И.Х.Й.
е съдружник в това търговско дружество и е един от управителите му. Представено
е и заверено копие от
призовка за страна от 12.02.2021 год. на Районен съд – ***, по НОХД №**/***
год., до „***” ООД, чрез управителите Т. Й., И.Й. и С. Й., като ощетено
юридическо лице/л.44/, за насроченото на 05.03.2021 год. дело
на ТО – *** към РП – *** срещу И. Н. А., както и е представен копие от Протокол
№** от *** год. по НОХД №**/*** год. по описа на Районен съд - ***, със
заличени лични данни/вероятно разпечатан от интернет страницата на Районен съд
– ***/, от който е видно, че е одобрено споразумението, сключено между прокурор
при Районна прокуратура - *** и адвокат от АК – *** и подсъдимия
И.Н.А./вероятно И. Н. А./. От този протокол, с който е одобрено споразумение по
това НОХД е видно, че подсъдимият И.Н.А./вероятно И. Н. А./ е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на
26.10.2020 год., около *** часа, в ***, от магазин за златна и сребърна
бижутерия – собственост на /заличено наименование/ ООД, с ЕИК/заличен/,
противозаконно е отнел чужда движима вещ – ***, на стойност *** лева,
собственост на /заличено наименование/ ООД, от владението на С.Д.Х. от ***, без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. От така представеното
копие от този протокол за одобрено споразумение може да се предположи, че
магазинът за златна и сребърна бижутерия, находящ се
в ***, от който е извършена кражба и съответно, самата движима вещ – предмет на
кражбата, са собственост на „***” ООД ***. Представени
са и са приети като доказателства по делото и заверени копия от Присъда №** от *** год.
по НОХД №**/*** год. по описа на Окръжен съд – ***/л.47-л.49/; Решение №** от ***
год., постановено по ВНОХД №**/*** год. по описа на АпС
– ***, с което е потвърдена Присъда №**/*** год., постановена по НОХД №**/***
год. на Окръжен съд – ***/л.50-л.59/ и Решение №** от **
год., постановено по наказателно дело №**/*** год. на ВКС, ***, с което е
изменено Решение №** от *** год., постановено по ВНОХД №**/*** год. на АпС – ***/л.60-л.64/. От посочената присъда
е видно, че с нея са признати за виновни две лица, за извършено при условията
на опасен рецидив и в съучастие престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.4, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, т.е. опит
за грабеж на вещи, извършен в съучастие и в условията на опасен рецидив. От
присъдата е видно, че престъпното деяние е извършено на 19.06.2008 год., т.е.
преди повече от 12/дванадесет/ години и половина, както и е видно, че
пострадалото от престъплението лице е М. А. М. от ***, но от така представените
доказателства, вкл. и от мотивите към решенията на Апелативен съд - *** и на
ВКС, по никакъв начин не се установява, каква е връзката й с жалбодателя И.Х.Й.
или с търговското дружество „***” ООД *** и въобще има ли някаква връзка между
тях.
Отделно от това, видно е от същата присъда, че движимите вещи – обект на опита
да грабеж, са били: дамска чанта, два мобилни телефона, две СИМ-карти, дамско
портмоне, пет ключа, от които един секретен и парична сума, в размер на **
лева, всичко на обща стойност *** лева, като е видно, че измежду тези вещи няма
такива, които да представляват златна,
сребърна или някаква друга бижутерия, а освен това, по никакъв начин не се
установява някоя от тези вещи да е собственост на жалбодателя
Й. или на търговското дружество, в което същият е съдружник и съуправител.
По делото не са
представени други писмени доказателства и не направени други доказателствени искания от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, в настоящото производство съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Така, при
така установеното от фактическа страна и при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав, от правна страна приема следното:
Съдът намира най-напред,
че административният акт, предмет на оспорване в настоящото производство, е
издаден от материално и териториално компетентен орган. Заявленията, по
образец, за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях се подават, съгласно чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ, до директора
на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на
заявителя и съответно, съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на
МВР или оправомощено от него длъжностно лице,
съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път
разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която, в едномесечен срок преди изтичането на
срока по чл.84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а,
подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на
МВР, като в случая се касае за подаване на заявление по този текст от закона и
съответно, за произнасяне по подадено заявление за подновяване на разрешение за
носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Решението
по това заявление е издадено от началника на Районно управление – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, който се явява материално, а и териториално компетентния
административен орган, с оглед обстоятелството, че постоянният адрес на заявителя
И.Х.Й. е на територията на ***.
На следващо място,
оспореното решение е издадено в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване
на административнопроизводствените правила при
издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени нарушения
на тези правила, тъй като съгласно чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал.1
на същия текст, т.е. за подновяване на разрешение за носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, се издава по реда на чл.83
от ЗОБВВПИ.
Съдът намира, че административният
орган е изпълнил задълженията си чл.83, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗОБВВПИ, които
кореспондират и всъщност са проявление на изискването на нормата на чл.35 от АПК. Видно от Писмото с Рег.№194700-4586 от 30.12.2020
год. на началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л.18/, адресирано до заявителя И.Й. и връчено му лично на
02.01.2021 год., същият е бил уведомен, че във връзка с подаденото от него
заявление за издаване на разрешително за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие/пистолет/, е необходимо да представи в РУ - Кърджали
документи или да изложи мотиви, от които да е видно, че не е отпаднала
необходимостта да притежава огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, след констатиране, че
основателна причина не е посочена в заявлението му, макар и в същото писмо да
не е указал на заявителя, че това следва да стане в 30-дневен срок. Независимо
от това, този срок е бил спазен от заявителя и той е депозирал на 04.01.2021
год. допълнителни писмени обяснения, в които е изложил мотиви/л.17
от делото/,
в които се е опитал да изложи такива основателни причини според него. С тези си
действия административният орган е изпълнил задълженията си по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, като е спазил законоустановения срок за
отстраняване на непълноти и/или несъответствия и макар да не е посочил изрично
в писмото до заявителя, че спира срокът, в който е задължен да постанови
административния си акт, то това следва от самата разпоредба на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, съгласно която, при констатиране на непълноти и/или несъответствия с
изискванията на този закон органът по ал.1 уведомява писмено заявителя и дава
указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал.5 спира да
тече. Независимо от това обаче, в случая е спазен и едномесечния срок за
произнасяне по заявлението, регламентиран в ал.5 на чл.83 от ЗОБВВПИ, тъй като
заявлението на жалбодателя И.Й. е регистрирано в РУ –
Кърджали с Вх.№194700-4586 на датата 07.12.2020 год., а оспореното решение е
издадено на датата 05.01.2021 год., т.е. в рамките на този едномесечен срок за
произнасяне.
На следващо място, съдът
в настоящия състав намира, че противно на твърденията и оплакванията в жалбата
за наличието само на формални мотиви, решението е в достатъчна степен ясно и
конкретно мотивирано и в същото са изложени както фактическите, така и правните
основания за издаването му.
На следващо място, във
връзка с правилното приложение на материалноправните
норми на закона, каквото нарушение се твърди и в наличието на което, всъщност,
се състои и основното оплакване в жалбата, съдът намира следното:
Правоотношенията по
издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества,
огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани
от специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Същият предвижда разрешителен режим за
придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него и възлага контрола върху него на компетентния административен орган.
Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно
оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за
увреждане на трети лица или самонараняване.
В случая компетентният
административен орган се е произнесъл по заявление за издаване на разрешение за
носене, употреба и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие/два броя пистолети от посочената марка/ и боеприпаси за тях,
т.е. за заявление, подадено от жалбодателя Й. на
основание чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ или иначе казано, касае се за процедура по
подновяване на разрешението за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Процедурата по подновяване на
разрешението за съхранение и носене на оръжие/каквато безспорно е процесната такава, инициирала постановяването на обжалвания
отказ/ следва процедурата за първоначално издаване на разрешение, предвид
препращащата разпоредба на чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно – същата препраща към разпоредбата на чл.83 от с.з.,
която, от ал.1 до ал.5, регламентира реда за издаване на разрешението. В този
смисъл, и в хипотеза на първоначално издаване на разрешение за придобиване,
носене и съхранение, и в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва
да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него. Предвид това, законодателят е въвел определени изисквания, наличието на
които следва да е установено по несъмнен начин при първоначалното издаване на
разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и да
бъде установявано периодично наличието им – на всеки пет години, съгласно нормата
на чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. Безспорно, в тежест на иницииралото производството
лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, към
момента на подаване на заявлението. В конкретния случай, данните по приложената
към делото административна преписка, а и представените допълнително в съдебно
заседание, обуславят извода, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на жалбодателя И.Й.
В новото
производство жалбодателят И.Й. е следвало да докаже
основателна причина за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него. В негова тежест е било да изложи конкретни факти и обстоятелства,
които да обосноват извод, че неговите или на членове на семейството му, живот,
здраве и имущество, са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. В подаденото заявление жалбодателят е
посочил, че оръжието му е необходимо: „за самоотбрана” и нищо повече, а в
допълнително дадените обяснения е изложил кратки мотиви относно необходимостта
от носенето и употребата на огнестрелно оръжие, която необходимост се е опитал
да обоснове с търговската дейност на дружеството, в което е съдружник и съуправител. При така заявените от жалбодателя
обстоятелства и при липсата на данни към момента на подаване на заявлението и
извършването на проверките от компетентните органи за реална опасност или
застрашаване на живота, здравето и имуществото на жалбодателя
или на членовете на неговото семейство, правилно административният орган, издал
оспорения отказ, е приел, че не е налице основателна причина, обосноваваща
необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късо нарезно оръжие.
С оглед приложимите в
конкретния случай материалноправни разпоредби,
посочени по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при всяко сезиране на
административния орган с искане за издаване на такова разрешително, същият е
длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на
положителните предпоставки, определени в закона, за придобиване, притежаване съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие, като противното би значело, разрешението
да не е ограничено със срок. Придобиването и притежаването, респ. носенето и
възможността за употреба на огнестрелно оръжие, е дейност, която представлява
източник на определена опасност за обществото и поради това, законодателят е
поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени
предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на
пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. Освен това, не съществува законово
задължение за органа, при веднъж издадено разрешение за придобиване и носене на
ООБ, задължително да продължава срока му на действие или да издава ново, в
случай, че заявителят е имал издадено предходно такова, както се твърди в жалбата
в настоящия случай и каквито доводи са развити. Предвид това, правилно
административният орган е изследвал предпоставките по чл.58 от закона, а
съгласно чл.58, ал.1, т.10
(доп. – ДВ, бр.100 от 2020 г.) от ЗОБВВПИ, разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
Анализът на текста на
цитираната правна норма сочи, че административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и липсата на обстоятелствата, посочени в цитираната
разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за
придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия, т.е.
доказването на необходимостта от придобиването, притежаването, носенето и
съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона
цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ. Така, спорният въпрос в настоящото производство се свежда до това,
дали по отношение на жалбодателя И.Й. са налице
основателни причини, които да задължават административния орган да разреши
носенето, употребата и съхранението на оръжие и боеприпаси за него или такива
обстоятелства не са били налице. Тук следва да се посочи, че към подаденото
заявление не са били изложени мотиви, като жалбодателят
Й., като причина, поради която иска издаване на разрешение за носене, употреба
и съхранение на огнестрелно оръжие, сочи единствено „самоотбрана”, а
впоследствие, в допълнително даденото саморъчно писмено обяснение са изложени
твърдения в насока, че е управител на фирма „***” ООД
и че „основната дейност на фирмата е
златарство, сребро и обменно бюро” и че „магазините
се намират в *** и ***”, както и че „постоянно
се движат към обектите и обратно със златна бижутерия или пари и това може да
ги направи цел.”.
Според чл.6, ал.1
от ЗОБВВПИ, огнестрелните
оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики, биват
за служебни или за граждански цели, като придобиването, носенето и
съхраняването на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ/за
граждански цели - за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим,
при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен и
несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В случаите на издаване на
разрешение за придобиване, респ. на продължаване на срока за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие, законът е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение, т.е. в
тежест на жалбодателя Й. е било да докаже необходимостта
си от придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие, като въз
основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и
доказателства. В случая, според настоящия съдебен състав, заявителят И.Й. не е
ангажирал убедителни доказателства, установяващи нуждата от самоотбрана/самоохрана/ към релевантния за делото период, а именно -
към момента на подаване на искането му за издаване на разрешение за
продължаване на срока на разрешителното за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие/два броя пистолети/. В
оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето
не отговаря на изискванията на закона - липсват данни, които да обосноват
необходимост от носенето и употребата на огнестрелното оръжие за самоотбрана от
страна на жалбодателя,
както и че развиването на търговска дейност не е основание за издаване на
разрешение за дейности с ООБ, с цел охрана и самоотбрана, като тук следва да се
добави, че
административният орган поначало не е задължен служебно да издирва или да презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална
необходимост за заявителя. Както бе посочено и по-горе, анализът на
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ
налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение
за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид
да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод,
че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.
Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от
законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице
придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие. В конкретния случай жалбодателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства
за необходимостта му от самоохрана, а както е
посочено и в мотивите към оспорения акт, към момента на издаването му не са
постъпвали жалби от страна на заявителя Й., за получени заплахи или закани
против неговата личност или имот или против личността или имота на членове на
семейството му или въобще на негови ближни.
Основателен, между
впрочем, е и довода на ответника по жалбата, изложен в представеното по делото
писмено становище, че аргументите на заявителя не са основателни и че липсват
конкретни данни, обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимостта от
притежаване и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана/самоохрана/, както и е основателен, според настоящия
състав, и доводът, че осъществяването на стопанска дейност не може да е
основателна причина за притежаване и носене на огнестрелно оръжие за
самоотбрана. Съдът намира за напълно основателен и аргументът на решаващия
орган, че в случая жалбодателят обосновава нуждата от
носене на оръжие като юридическо лице за служебни цели, а не за граждански,
както и че твърдяната от жалбодателя необходимост от
самоотбрана, поради обстоятелството, че пренася големи суми пари, също не е
основателна причина за издаване на разрешение, поради наличие на други начини
за безопасен трансфер на парични суми. Такава основателна причина, по разбиране
на настоящия състав, не може да бъде и броят на търговските обекти, собственост
на търговското дружество „***” ООД, дори и тези търговски обекти да са магазини
за продажба на златна и сребърна бижутерия, както и тяхното местоположение в
различни градове на територията на страната. В тази връзка следва да се
отбележи, че издаването и подновяването на разрешение за носене и съхранение на
оръжие за служебни цели (а не за граждански - за самоотбрана) се налага не от
наличието на опасност за заявителя, а с оглед нуждите на неговата служебна дейност. Това тълкуване противоречи на
разпоредбата на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ и въведеното с нея
разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с
оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му
характеристика. Законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за
самоотбрана и носенето с цел охрана като трудова дейност.
Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с
източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие.
Както се посочи, в хода на проведеното административно производство жалбодателят Й. не е обосновал необходимост от носене на
оръжие за граждански цели (самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди), а и
липсват доказателства, че същият извършва дейност,
която на самостоятелно основание да налага издаването на разрешение от вида на
искането, защото вида и естеството на занятието на жалбодателя
– управител на търговско дружество, осъществяващо търговска дейност с бижутерски изделия, не налага употребата на огнестрелно
оръжие, още по-малко пък на два броя такова, за каквото разрешително заявителят
е подал заявлението си. След като законодателят изрично е установил разлика
между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като
трудова или търговска дейност, правото на
лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели,
се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен
ред/В
т.см. Решение №14239 от 13.11.2012 год. на ВАС по адм.дело
№7599/2012 год., VII отд./. За служебни цели
оръжията се използват само от ЮЛ и търговци по смисъла на ТЗ за охрана на
собствеността, живота и здравето на личността и за други разрешени дейности, но в случая, нито първоначалното,
нито настоящето заявление е от ЮЛ или търговец по смисъла на ТЗ, за да се
навеждат и обсъждат служебни цели за използването на оръжието, а е подадено от
заявителя в лично качество, за граждански цели - самоотбрана. След като няма
данни за посегателства върху личността на заявителя и членовете на семейството
му не е доказана необходимостта от оръжието, поради което правилно е отказано продължаването,
на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Предвид това, настоящия
съдебен състав намира, че не се установява наличието на реална и непосредствена
опасност за живота или здравето на заявителя Й. или членове на неговото семейство.
Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия
риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от
сериозни и уважителни причини, като при преценката следва да се държи сметка за
степента на застрашеност на охраняваните обекти и
обществени отношения, а такава всъщност е и целта на закона и охраняваните
обществени интереси, видно от въведения разрешителен режим на дейностите с огнестрелно
оръжие. Така, при липсата на данни за реална и непосредствена или потенциална
опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбодателя
или на членове на неговото семейство, необходимостта от носене и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, не е доказана, като отново следва да
се посочи, че в този смисъл е самата разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ,
съобразно която, разрешение не се издава на лице, което няма основателна
причина и която в случая е посочена единствено като „самоотбрана”, т.е.
нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен живота
или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. От друга
страна, съобразно закона, тази нужда от „самоотбрана” следва да е доказана по
несъмнен начин, а в случая, както правилно е приел и административния орган, от
страна на жалбодателя И.Й. не са установени такива
обстоятелства. В тази връзка следва да се упомене, също така, че при
действащите законови разпоредби в страната, охраната на имуществото и
обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е единствено в правомощията на
органите на МВР, респ. на юридически лица, лицензирани по Закона за частната
охранителна дейност/ЗЧОД/ и осъществяващи такава дейност по реда на същия
закон, както и че издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични
средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на същия Закон за
частната охранителна дейност/ЗЧОД/, както и на Наредба №I-121
от 24.06.2004 год., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща
реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари.
Крайно несъстоятелен, според настоящия съдебен състав, е мотивът на заявителя,
че като управител/един от управителите/ на посоченото търговско дружество, постоянно
се движел към обектите и обратно, като пренасял златна бижутерия или пари, т.к.
в качеството си на управител на това търговско дружество, при всички случаи
същият може да организира дейността по снабдяването и зареждането на
търговските му обекти по друг начин, както и да извършва разплащанията
преимуществено по банков път, а не в брой, с носени от него парични средства,
но дори и да се налага понякога да пътува сам по тази причина и да се налага да
се разплаща в брой или да пренася бижутерия от благородни метали, то той, при
всички случаи може да организира тази си дейност в съответствие с изискванията
на цитираните по горе ЗЧОД и Наредба №I-121 от 24.06.2004 год.,
издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране
охраната при транспортиране на ценни пратки и товари.
Така, с оглед всичко
изложеното по-горе, съдът
в настоящия съдебен състав намира, че не е установена необходимостта от
издаване на исканото разрешение и в тази връзка, постановения с оспореното
решение отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие/два броя пистолети, марка „Макаров”/
и боеприпаси към тях, е съобразен с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, т.е. не е налице основанието за отмяната му по чл.146,
т.4 от АПК, като същият, при това положение, се явява издаден в съответствие и
с целта на закона.
Ето защо и предвид всички
изложените по-горе съображения, съдът намира, че административният орган правилно е
преценил релевантните обстоятелства и условия, предвидени в чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ, поради което постановеният административен акт - Решение с Рег.№194700-41
от 05.01.2021 год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали,
се явява законосъобразен,
издаден от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената
писмена форма, с изискуемото се съдържание и в съответствие с приложимите материалноправни норми, както и с целта на закона, поради
което, подадената срещу него жалба от И.Х.Й. от *** се явява неоснователна и
като такава, следва с решението по делото да бъде отхвърлена.
Деловодни разноски не са
претендирани от ответника по жалбата, а такива не са
и сторени от него в настоящото производство, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV, във
вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Й. от ***, с ЕГН *********, против Решение с
Рег.№194700-41 от 05.01.2021 год., издадено от началника на Районно
управление/РУ/ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.58,
ал.1, т.10 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, на жалбодателя И.Х.Й. е отказано издаването на разрешение за
носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и е
постановено изземване за временно съхранение на пистолет, марка „Макаров”, кал. **, №*** и на пистолет, марка „Макаров”, кал. **, №***.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :