№ 29
гр. Царево, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200087 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Д. Т. Б. с ЕГН ********** от **, срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № **г., издадена от С.М.**, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа да бъде
задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ-Царево.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. М.Н. в с.з., която заявява, че поддържа жалбата, като
иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед,
като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за
задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът по жалбата – С.С., **, се явява лично в с.з. и взема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, пред надлежен съд.
Разгледана по същество жалбата, е основателна по следните съображения:
1
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок
до 24 часа, жалбоподателя е бил задържан в помещение за временно
задържане на РУ на МВР- Царево, като лице, което е заподозряно като
извършител на деяние по чл. 195, ал.1, т.3 от НК, за което има образувано ДП
**г. по описа на РУ-Царево.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни,
че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под
стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
2
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това, следва
да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт
изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се
направи обосновано предположени, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение
от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № ** и № ** – П. и П. срещу България, в
което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има
факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки
от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол. В случая, посредством представените по
делото писмени доказателства и събраните гласни такива от показанията на
разпитаната страна, категорично се установява, че към момента на издаване
на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на деянието по
чл. 195, ал.1, т.3 от НК, което е посочено в издадената заповед.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка
да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило
престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в
действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на
органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и
предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за
24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в
Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., Решение № 60 от
05.01.2017 г. по адм.д. № 13251/2015 г., Решение № 4712 от 18.04.2017 г. по
адм. д. № 1155/2016 г.; Решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. №
2271/2016 г. и др.
В конкретния случай има несъответствие с целта на закона, което
нарушава принципа за съразмерност, съобразно чл. 6 от АПК.
Същият доброволно е отишъл в РУП Царево и доброволно е дал
обяснения, като е отрекъл да има участие в извършването на престъплението.
Видно от събраните доказателства, лицето е било призовано по телефона да
се яви в РУ-Царево за провеждането на разпит в качеството на свидетел по
ДП№**г. по описа на РУ-Царево. След доброволното явяване на лицето в
управлението, полицейският инспектор е провел беседа с лицето с цел
снемане на сведения по процесното ДП№**г. по описа на РУ-Царево относно
разбиването и кражбата на пари от кафемашината. Лицето е заявило в хода на
беседата, че не е участвало в престъплението, след което е било задържано с
процесната заповед в 16:10 часа на 17.03.2022г. Видно от записите в книгата
за задържаните лица, с него не са били провеждани никакви процесуално-
следствени действия от момента на задържането му в 16:10 часа на
17.03.2022г. до момента на освобождаването му в 09:20 часа на 18.03.2022г.
От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и
обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че упражненото от
4
полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно
регламентираната възможност за налагане на административна принуда за
цел, различна от законово установената. В случая, видно от доказателствата
по делото, полицейските органи са установили самоличността на
жалбоподателя и не са налице данни за възпрепятстване на действията им,
които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на
неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е
осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго
противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде
предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се
укрие. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на
материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена
процесната ПАМ.
Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.
6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в
по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона
поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено
от необходимостта лицето да бъде задържано.
Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и
при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането му. /Решение № 59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. №
13359/2015 г., V о./
С оглед на така изложеното съдът намира, че жалбата против
процесната заповед се явява основателна, поради което следва да бъде
уважена.
Предвид изхода на делото, а именно отмяна на обжалваната заповед
съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
за основателно и мотивирано, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 400.00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№** г., издадена от
С.М.**, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано
задържането за срок от 24 часа на Д. Т. Б. с ЕГН ********** от **.
ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б. с ЕГН
********** от **, сумата от 400.00 лв. , представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6