Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 01.11.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 12777 по описа за 2015 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Б.Г. срещу „З.К.Л. И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 190000,00лв., частично от пълен размер 270000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 06,08,2015год., около 10,30 часа в с.Б., ул.“Г. Д.“, в района на № 24, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се вина за настъпилото ПТП да има деликвента М.Т.П., управлявал лек автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 Д”, с д.к.№ *******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Излага доводи в резултат на ПТП на ищцата, пострадала в качеството на пешеходец да са причинени неимуществени вреди описани в ИМ, за обезщетяване на които претендира процесната сума. Моли съда на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК да допусне предварително изпълнение на съдебното решение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна.
Претендира разноски.
Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва вината на водача М.П., като
твърди, че не е установено реализирано противоправно деяние. Оспорва механизма
на възникване на ПТП, както и причинната връЗ.а между произшествието и
получаването на твърдените от ищцата в исковата молба увреждания. Релевира
възражение за съпричиняване-нарушение на чл.113 от ЗДВП като ищецата е
предприела пресичане на пътното платно внезапно и без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на приближаващите МПС-та. Не е налице настъпил покрит
застрахователен риск. Оспорва всички твърдения за бъдещи вреди. Оспорва
твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили вреди в психологически
план. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва дължимостта на лихва върху обезщетението за претърпени
вреди от страна на застрахователя.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третото лице помагач –М.Т.П. оспорва предявения
иск с доводи за неоснователност.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 06.08.2015год., в с.Б., ул.Г. Д. пред №24, около 10:30
часа, ПТП с участието на лек автомобил с марка „Мерцедес “, модел
„Ц
220 Д“, с рег. № *******, управляван от деликвента М. Т. П.
и М.Б. Г., участвала в ПТП в
качеството на пешеходец.
Съгласно представения с исковата молба Констативен
Протокол рег.№967000-14398/29,09,2015год. за ПТП се сочи на пострадало лице М.Г.
като е посочено обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП да се в процес
на изясняване.
В с.з. проведено на 04.04.2016год,. на осн. чл.146
от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество, покриващо деликтната отговорност на виновния
водач към датата на настъпилото застрахователно събитие – 06.08.2015г. / В този
смисъл и застрахователна полица стр.196 от делото/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че пострадалата М.Г. е получила следните травматични увреждания:
1. Контузия на главата с увреда на кожната покривка, наложило хирургична обработка и използването на превързочен материал - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2. Контузия на лява мишница със
счупване на мишничната кост с разместване в долната и трета - Трайно /за повече
от 30 дни/ затрудняване на функцията на ляв горен крайник.
3. Счупване на двете срамни кости и двете седалищни кости с разместване и разчекване на лонното съчленение /диасхиза/ - трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на снагата и опорната функция на двата долни крайника. Двигателната функция на крайниците не е значимо нарушена, но е болезнена.
От заключението на СМЕ, в частта изготвена от вещо лице гинеколог се
установява, че на
06.08.2015г. към 10,30ч., след претърпяно ПТП, М. Г. е получила увреждания в
областта на половите органи - полифрагментна фрактура на двете пубисни и двете
седалищни кости. Установена е и вътрематочна бременност /ВМБ/ за 10 г.с. без
сърдечна дейност, без оплаквания за генитално кървене. На 12.08.2015г. след
открито наместване на фактурата с вътрешна фиксация на раменната кост е
проведено абразио резидуорум. Представената медицинска документация, от
установяване на бременността на 15.07.2015г. на пострадалата до 06.08.2015г. /
дата на ПТП/, обосновава извод за напредваща бременност. Към датата на ПТП е
установена ВМБ за 10 г.с. без сърдечна дейност. При ехографското изследване не
е описана деформация на плодния сак, не е изследвана бета-фракцията на човешкия
хорионгонадотропин (hCG) в динамика, няма промяна на
хемостазеологичните фактори при изследване на периферната кръв. От извършено
изследване и хистологичен резултат от 20.08.2016г. се установява -плацентарни
въси и децидуа. Фактическите данни за протеклия аборт сочат да не се обосновава
категоричен извод към датата на ПТП ембрионът да е бил вече мъртъв.
След ПТП е проведено лечение по спешност в гр. Враца, където е направена хирургична обработка на раната на главата с превръЗ.а на главата и оперативна репозиция на счупването на мишничната кост с метална фиксация. Провеждано е лечение с антиспазмолитици и маточно- тонизиращи средства /Бусколизин, Метергин/. Правени вливания на водно-солеви разтвори, даван е антибиотик, протововъзпалителни, обезболяващи и е провеждана антикоагулантна профилактика. При изписването е назначен антибиотик за още 5 дни и продължаване на антитромботичната и антиконвулсивната терапия за още 30 дни. Възстановителния период от травмите е 3-4 месеца. След приключване на възстановителния период при ряЗ.а промяна на атмосферните условия, висока влажност или натоварване шщцата ще търпи неприятни усещания до явна болка в местата на счупванията. Интензитета и продължителността на дискомфорта зависи от комплексни фактори, като един от основните е типа нервна система на пострадалата, който определя и нейния индивидуален праг на болката.
Съгласно СМЕ е налице нарушение целостта на костния родов канал поради зарастването с разместване на дясната срамна кост. При евентуална последваща бременност това би довело до задължително оперативно родоразрешение. Болезненост върху двете срамни кости, но повече в дясно има и към настоящия момент и се констатира известна нестабилност на таза.
Причина за настъпилите травматични увреди е удар с или върху твърд тъп предмет. Тазовата увреда е настъпила поради непосредствен удар с автомобила, а счупване на мишничната кост и контузия на главата могат да бъдат получени и при последващото отхвърляне на пострадалата и падане на земята.
При извършения личен преглед на лицето се констатира, че лявата ръка е с
ограничени движения в раменната става. Походката е самостоятелна, без помощно
средство, но тромава. Силна палпаторна болезненост върху лонно съчленение и
двете срамни кости повече в ляво. При опит за отвеждане на краката в страни
болезнеността се усилва. Останалите движения в тазобедренита стави -
сгъване-разгъване и ротация са с незначителни ограничения и сравнително
неболезнени. Отвеждането е ограничено двустранно и силно болезнено, като
болката е по цялата предна част на тазовия пръстен.
Становището на вещото лице
гинеколог сочи, че в голям процент от случаите след аборт фертилността не се
уврежда и често се последва от успешна бременност, но са възможни и усложнения
водещи до стерилитет. Последиците от ПТП, а именно аборта на плода ще определят
една следваща бременност като рискова, налагаща специален режим и допълнително
медикаментозно лечение по време на бременността.
Тазовите
кости образуват костния родов канал, през който преминава плода. При неправилно
зарастване на двете пубисни и седалищни кости може да се получи деформации и
стеснение на таза и това да доведе до невъзможността на плода да се адаптира към
таза и премине през него по време на раждането т.е. налице е пелвио-фетална
диспропорция, което състояние е индикация за оперативно родоразрешение.
От изслушаното по делото заключение
на съдебно- психологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд. акт се установява, че в резултат на процесното ПТП при ищцата е налице промяна в психологичното състояние в негативен план. Същото има
травматични последици, които не са отзвучали и към настоящия момент. По време
на инцидента е преживяла емоционален и болков шок, травматично е преживяла
загубата на плода си и перспективата занапред да няма деца. Понесла е болки и
неудобства по време на лечението и през възстановителния период. Развила е
чувство на безпокойство, тревожност, раздразнителност, страдала от безсъние,
загуба на апетит, лесна уморяемост, трудна концентрация и паметови смущения.
Изпитва страх да пресича улица сама, както и напрежение при пътуване. Основен е
страхът от физическа непълноценност занапред.
При пострадалата е диагностицирано рецидивиращо депресивно разстройство
/РДР/, за което приема антидепресант. От психологична гледна точка е налице
продължителна адаптационна /невротична/ реакция на травматичното събитие, с
тревожно-депресивен облик на преживяванията. Възстановяването на последиците от
травматичното събитие е свързано със стабилизиране на физическото й състояние като последиците от травмата се очаква
с времето да отшумят, без заличаване на травматичният спомен за случилото се.
Изслушаното
заключение на САТЕ установява механизмът на ПТП, а именно: На 06.08.2015г.
л.а.Мерцедес, с рег.№ *******, управляван от М.Т.П. *** с.Б. по ул.Г. Д.. В същото време пешеходката М.Б.Г. ***,
приближава до платното за движение и спира върху бордюра в дясно спрямо
посоката на движение на автомобила. В района на №42 има недобре изразена
/изтрита маркировка/ на пешеходна пътека. Пешеходката предприема пресичане с
посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. От момента, в който
л.а.Мерцедес се е намирал на около 20м от мястото на ПТП, пешеходката
предприема пресичане. Изминавайки 3-4 крачки, пешеходката бива ударена от
средната предна част на лекия автомобил - предна броня и преден капак. Ударът между МПС и ищцата настъпва в лявата й страна
в долните крайници, като предната част на автомобила е върху пешеходната пътека.
Скоростта на движение на пешеходеца е 5,51км.ч, скоростта на лекия автомобил
преди удара е 40,07км.ч., а опасната му зона за спиране е 23м. Отстоянието
на лекия автомобил преди удара е 20,37 м.
или ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил. Водачът на
л.а.Мерцедес е имал възможност да възприеме пешеходеца от разстояние 80-100м,
към момент, в който пострадалата е била на тротоара и не е представлявала
опасност на пътното платно. От момента, в който е предприела пресичане на
пътното платно,водачът е бил на разстояние по-малко от необходимото за спиране
на автомобила и предотвратяване на произшествието.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Ц.Е. - съпруг
на пострадалата, ценени по реда на чл.172 от ГПК, установяват неимуществените
вреди и състоянието на ищцата след ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.М.П.а-
пътник в Лек автомобил Мерцедес, от които се установява, че пешеходеца е предприел пресичане на платното за
движение , гледайки в посока обратна на движение на МПС.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежи на пълно и
главно доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищеца.
От събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно
деяние от М.Т.П.
- водач на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с
рег. № *******, нарушил чл.20, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Установената фактическа обстановка, съдът намира
да обоснова задължението на водача на
МПС да предвиди опасност за движението, виждайки пострадалата спряла на бордюра на на платното за движение и
обърната към пътното платно. Видно от
заключението на САТЕ водачът е имал видимост към пешеходеца от около
80/100метра. На следващо място и въпреки констатацията на вещото лице за
мястото на удара -на изтрита пешеходна пътека, водачът е следвало да съобрази
поведението си и скоростта на движение, доколкото на около 50 метра е бил наличен и пътен знак обозначаващ пешеходна пътека. В този
смисъл и въпреки, че автомобилът се е движил с разрешената за населеното място
скорост на движение –около 40,07км.ч, водачът е следвало да предвиди опасността
за движение и да предотварти настъпването на ПТП. Горното поведение е дължимо и
с оглед заложения принцип в чл.116 от ЗДВП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т.11, според
което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 95000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените увреждания-
Контузия на главата с увреда на кожната покривка, Контузия на лява мишница със
счупване на мишничната кост с разместване в долната и трета, наложило
необходимостта от извършване на оперативна интервенция с поставяне на метална
остесинтеза, довело до трайно затрудняване на функцията на ляв горен крайник,
Счупване на двете срамни кости и двете седалищни кости с разместване и
разчекване на лонното съчленение /диасхиза/ довело до трайно затрудняване на движенията на снагата и
опорната функция на двата долни крайника, както и извършения по медицински
причин аборт /абразио
резидуорум/. Възражението за липсата на причинно-следствена връзка на извършения аборт с ПТП съдът намира за неоснователно. Съображенията за това са
констатациите на СМЕ, като вещото лице сочи, че от установяване на бременността на 15.07.2015г. до 06.08.2015г. /
дата на ПТП/, документацията сочи на извод за напредваща бременност отговаряща за 10 г.с., без сърдечна дейност,
обстоятелство констатирано след ПТП.
Становището на вещото лице заявено в съдебно заседание от 17,10,2016год.
за липсата на хорманално изследване след
ПТП не променя извода в тази насока, тъй като по делото липсват данни за
проблемна бременност, констатирана преди ПТП или оплаквания на пострадалата, които да
обосноват, че е възможно спиране на сърдечната дейност преди ПТП. Ето защо
съдът приема извършения медици.ки аборт
да е провокиран от травматичните увреди предизвикани от ПТП. При съобразяване
размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалата,
възстановителния период около 3-4 месеца, при което 35-40дни същата е била „на
легло“, фактът, че за период от около 2месеца-докато зараснат тазовите
счупвания пострадалата се е нуждаела от непосредствени грижи в ежедневието си.
Следва да бъде отчетен фактът, че не е налице пълно възстановяване към
настоящия момент –1 година и 2м. след ПТП, тъй като се констатират ограничени движения на
лявата ръка в раменната става, промяна
на походката и наличие на силна болезненост върху лонното съчленение и двете
срамни кости. Наличното на увреждане на костния канал предполага опартивно
родоразрешение при бъдеща бременност, която би била рискова, а анатомичната
форма на тазовия пръстен не е възстановена. Следва да бъде съобразено и
отражението от преживяното ПТП върху емоцианалното и психологическо състояние
на ищцата, при която е констатирана продължителна адаптационна /невротична/
реакция на травматичното събитие, с тревожно-депресивен облик на
преживяванията. Отчита се и небоходимостта от последваща операция за изваждане
на металната остеосинтеза на горния крайник. Същевременно съдът съобрази младата
възраст на ищцата като благоприятстващ фактор за възстановяване,
обстоятелството, че прекъснатата
бременност е била в ранен етап-10г.с., без да се установи по делото последваща
детеродна неспособност, че се касае до прекъсната бременност при две деца на
ищцата, че в
бъдеще след 8-9 години е възможно разместванията на костите да бъдат „загладени“. Не се установи по делото
въпреки данните за посттравматичен синдром при ищцата да се е развило психично
разстройство, а последиците от психологично естество се очаква да отшумят.
За основателно по
делото съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пострадалата е нарушила чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДВП като не се е съобразила при пресичане на пътното платно с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение; Установи се от събраните
доказателства, че пострадалата е предприела пресичане на платното гледайки в
посока обратна на движението на МПС причинило увреждането. Посоченото
поведенеие съставлява грубо нарушение на правилата за движение от страна на
пешеходец, с което пострадалата е допринесла за настъпване на вредоностния
резултат, неполагайки минимално дължимата грижа
към собственото си здраве.
Така установеното съпричиняване,
ценено в съвкупност с конкретните фактически обстоятелства, обуславя според
настоящия състав процент на съпричиняване
- 40%, който следва да бъде
съобразен при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в размер
на 57000,00лв., в който размер следва да
бъде уважен предявения иск и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 190000,00лв. като
неоснователен.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта – 06.08.2015
год. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси
и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения
размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 2280,00лв. – държавна
такса и 219.00лв. - разноски за вещи лица от
общия размер 730,00лв./ 120-СМЕ, 240лв.-САТЕ, 220 СПЕ и 150 СМЕ.
Внесените от ищеца разноски в размер на 150лв. за
СМЕ са недължимо внесени, поради което не се присъждат по реда на чл.78, ал.1
от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 4364,50лв., от общ размер 6235,00лв., от които 6230лв. –юрисконсултско
възнаграждение и 5,00лв.-СУ./ депозит за свидетел от 50,00лв.-не е усвоен, а
разноски от 120,00лв.-вещо лице по СМЕ не са внесени/ .
На адв.Н.Д. на осн.чл.38 от зАдв., съобразно
уважената част от иска се дължи
възнаграждение в размер на 1869,00лв. от общо 6230,00лв. съобразно НМРАВ.
Не е налице основание за допускане на
предварително изпълнение на осн.чл.242, ал.2, т.3 от ГПК. От ищеца не се сочат
обстоятелства обосноваващи настъпването на значителни и непоправими вреди от закъснение на изпълнението или невъзможност/
значително затруднение за изпълнение на решението.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д, да заплати на М.Б.Г., с ЕГН: **********, със съд.адрес: ***,
офис №4 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 57 000 лв. (петдесет и седем
хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на
06.08.2015г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 06.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 57000,00лв. до пълния
предявен размер от 190000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2499,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Б.Г., с ЕГН: **********, със съд.адрес: ***, офис №4 да заплати на ЗК„Л.и.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 4364,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адв.Н.Д., с адрес ***, офис №4 на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 1869,00лв.-разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане предварително изпълнение на решението на осн. чл.242, ал.2, т.3 от ГПК като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на ТЛП- М.Т.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта с която е оставено без уважение искане по
чл.242 ГПК в едноседмичен срок.
СЪДИЯ: