№ 5807
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20071891/19.12.2022г., поправено с решение
№20078084/06.02.2023г., постановени по гр.д. №57642/2020г. по описа на
СРС, 138 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба на: поземлен
имот – 442, находящ се в с. Мировяне, общ. Столична, район Нови Искър, ул.
„*******, представляващ съгласно скица на поземлен имот №15-540587-
24.06.2020г. на АГКК – Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, ПИ с идентификатор 48393.4988.1079 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-15/23.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед №18-7709/28.05.2014г. на Началника на СГКК, София,
с площ от 1253 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), предходен
идентификатор 48393.4988.442, номер по предходен план – квартал: 14,
парцел VII-172, при съседи на имота: 48393.4988.1048, 48393.4988.589,
48393.4988.1078, 48393.4988.1044, заедно с построената в имота едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ по доказателствен документ за
собственост около 60 кв.м., състояща се от две стаи, хол и кухня, която
1
жилищна сграда съгласно Скица на сграда №15-540592-24.06.2020г. на АГКК
– Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, представлява
жилищна сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-15/23.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед №18-7709/28.05.2014г. на Началника на
СГКК, София, с адрес на сградата с. Мировяне, общ. Столична, район Нови
Искър, ул. „*******, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 48393.4988.1079, със застроена площ от 77 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор 48393.4988.442.1, между Л. Л. Л., Н. Д. З. и
„РПЗ А.“ ЕООД, при квоти за Л. Л. Л. – 1/3 идеална част от ПИ с
идентификатор 48393.4988.1079, и от построената в него жилищна сграда с
идентификатор 48393.4988.1079.1, за Н. Д. З. – 2/3 идеални части от жилищна
сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, и за „РПЗ А.“ ЕООД – 2/3 идеални
части от ПИ с идентификатор 48393.4988.1079.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от Н. Д. З., чрез
пълномощника адв. Л. Г., като се излагат оплаквания, че същото е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че Н. З. се е
разпоредила с притежаваните от нея ид. части от делбения имот преди
завеждане на делото, поради което счита, че за нея не е налице процесуална
легитимация по иска за делба. Счита, че решението е постановено в
противоречие с практиката на ВКС, според която при прехвърляне на земята
купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са
изключени изрично като предмет на сделката. В случая липсвала изрична
уговорка за запазване на собствеността върху едноетажната паянтова сграда.
СРС не изискал от ищцата да представи писмени документи за правния режим
на сградата – кога е била построена, законно ли е била построена, подлежала
ли е на събаряне. Излагат се доводи, че сградата е била построена през 30-те
години на миналия век и същата била необитаема и в състояние на
саморазрушаване от поне 20 години. В жалбата се поддържа, че решението е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В
нарушение на чл.214 от ГПК ищцата прибавила още един ответник по делото
без да направи съответното изменение и на първоначалното искане в
исковата молба. СРС не допуснал внимание на тази нередност и допуснал
2
делба на имотите между ищцата и двамата ответници при напълно различни
квоти, с които не бил сезиран. Било налице произнасяне по непредявен от
ищцата конкретен петитум на исковата молба. Спрямо ответника Н. З.
производството било недопустимо, тъй като същата не била собственик на
процесния УПИ и искът спрямо нея следвало да бъде отхвърлен. Поради
изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение в частта относно
допуснатата делба на жилищна сграда поради липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника Н. З. за този имот, както и да бъде върнато делото
на СРС с указания да се произнесе по предявения иск за делба на УПИ при
квоти 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответника Н. З.. По
така предявения иск липсвал изричен диспозитив, с който същият да бъде
отхвърлен.
Подадена е въззивна жалба и от ответника „РПЗ А.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Л. Г., срещу решението, като се излагат оплаквания, че
същото е незаконосъобразно необосновано и неправилно. Било допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в
обжалваното решение липсвали мотиви по възраженията на ответника. По
делото не бил налице документ, който да отговаря на изискванията за искова
молба. молбата за изменение на иска не била вписана в имотния регистър.
„РПЗ А.“ ЕООД било конституирано като ответник две години след
образуването му, както и след провеждане на общо 4 открити съдебни
заседания по делото. Искова молба срещу дружеството би била допустима
само при образуване на ново исково производство. Н. Д. З. не била пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск за делба, тъй като не била
собственик на идеални части от имотите. Поради това производството срещу
нея следвало да бъде прекратено. Неправилно било определението, с което
дружеството било конституирано като ответник по делото. Изменението на
иска било направено след изтичане на предоставения на ищцата срок от съда,
а и искането било преклудирано. Молбата на ищцата била юридически неясна
и в нея липсвало посочване на правното основание, въз основа на което е
мотивирано искането. Нямало изрично искане от страна на ищцата
дружеството да бъде конституирано като ответник по делото. Не било
направено искане за замяна на ответника. Дружеството не било съгласно да
встъпва като ответник по делото. Двамата ответници не били задължителни и
необходими другари, защото Н. З. не притежавала право на собственост върху
3
имотите. Поради това производството срещу дружеството следвало да бъде
прекратено поради незаконосъобразното му привличане. Същото било
допустим ответник по иска за делба, но само ако бъдела подадена нова искова
молба, по която да бъде образувано ново исково производство. Прави
възражение за симулативност на придобивното основание на ищцата с НА
№73/21.04.2020г., като излага доводи, че не са представени доказателства за
заплащане на цената. Неправилен бил и изводът на съда по отношение на това,
че дружеството не е придобило правото на собственост върху едноетажната
паянтова сграда, като поддържа, че същата не е била изключена като предмет
на сделката, поради което била приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС,
съобразно установената практика на ВКС в този смисъл. Поради изложеното
моли обжалваното решение да бъде обезсилено по отношение на ответника
„РПЗ А.“ ЕООД и производството по делото да бъде прекратено или да бъде
върнато на СРС за повторна проверка на редовността на исковата молба. При
условията на евентуалност моли решението да бъде отменено по отношение
на ответника като неправилно.
Подадени са писмени отговори с идентично съдържание от насрещната
страна Л. Л. Л., чрез пълномощника адв. Д. Т., по реда и в срока на чл.263, ал.1
от ГПК, с който жалбите се оспорват и се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответницата Н. Д. З. е останала собственик на 2/3 идеални
части от процесната сграда. Следвало да се приеме, че когато в договора няма
изрична уговорка за запазване на собствеността върху сградата, но от
обстоятелствата по случая следва, че тя не е предмет на договаряне, нито
изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността в уговорената
цена на имота презумпцията на чл.92 от ЗС следва да се счита оборена. Не
били допуснати от първоинстанционния съд и твърдените нарушения на
съдопроизводствените правила, свързани с конституирането на „РПЗ А.“
ЕООД като ответник. Съдебната практика била категорична относно
задължителното необходимо другарство на всички лица, за които е
установено, че притежават идеална част от правото на собственост, придобити
преди предявяване на иска за делба. Предприетите от първоинстанционния
съд действия целели да гарантират законосъобразното протичане на
делбеното производство, при което следва да вземат участие всички лица,
които притежават в съсобственост имотите, предмет на делбата.
4
Възраженията във връзка с редовността на исковата молба не държали сметка
за особения характер на делбеното производство и специфичните правила, по
които същото протича. В производството за делба съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, т.е. кои от
имотите, предмет на делбата са съсобствени, между кои от съделителите,
както и какъв е делът на всеки съделител, при което не е обвързан от
твърденията на страните за правата им в съсобствеността. Доколкото въпросът
за частите на съделителите е по правилно приложение на закона, съдът бил
длъжен да го изследва служебно и да определи действителните им права в
съсобствеността въз основа на данните, съдържащи се в събраните по делото
доказателства и според предписанията на приложимата правна норма. Поради
изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на съсобствени
недвижими имоти.
Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че ищцата Л. Л. Л. е придобила правото на собственост
върху 1/3 идеална част от процесния ПИ с идентификатор 48393.4988.1079 и
построената в него жилищна сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1 на
основание договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, за който
е съставен НА №72, том I, рег. №1803, дело №68 от 2020г. по описа на
нотариус К.Б. с район на действие СРС, и договор за продажба на идеални
5
части от недвижими имоти, за който е съставен НА №73, том I, рег. №1804,
дело №69 от 2020г. по описа на нотариус К.Б. с район на действие СРС.
Поддържаните във въззивната жалба доводи за симулативност на сделката по
НА №73, том I, рег. №1804, дело №69 от 2020г. по описа на нотариус К.Б. с
район на действие СРС не следва да бъдат обсъждани, тъй като са заявени за
пръв път с въззивната жалба и са преклудирани.
Не е спорно също така, че ответницата Н. Д. З. е била собственик на 2/3
идеални части от процесните ПИ и жилищна сграда на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот
№105, том II, рег. №13067, дело №260/2001г. по описа на нотариус Снежанка
Стоянова и наследствено правоприемство от П.Г.З., починал на 19.10.2009г.
Същата се е разпоредила с правото си на собственост върху посочените имоти
на 10.04.2020г., като е прехвърлила притежаваните от нея 2/3 идеални части от
същите на „РПЗ А.“ ЕООД с договор за дарение на идеална част от недвижими
имоти, за който е съставен НА №26, том I-А, рег. №3682, дело №25 от
10.04.2020г. и договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими
имоти, за който е съставен НА №27, том I-А, рег. №3683, дело №26 от
10.04.2020г. по описа на нотариус Р.Б. с район на действие СРС.
Неоснователни са поддържаните във въззивните жалби доводи във
връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Съобразно установената практика на ВКС (напр. решение №60/17.07.2017г.,
постановено по гр.д. №3431/2016г. на ВКС, I ГО) задължителното другарство
представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда
необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата
допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното
другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и
невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без
участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия
момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР
3/2017г. на ВКС, ОСГК, което се отнася за другарството на съпрузите само по
исковете за собственост. Задължителното другарство обуславя съвместната
процесуална легитимация на съсобствениците. За нея съдът следи служебно и
има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е
ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на
останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има
6
данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В разглеждания
случай от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
„РПЗ А.“ ЕООД е придобил правото на собственост върху идеални части от
процесните делбени имоти преди завеждане на делото за делба, поради което
същият правилно е бил конституиран като страна по делото. Неоснователни са
и доводите, че производството е недопустимо по отношение на ответницата Н.
Д. З., тъй като същата не била съсобственик на имотите, доколкото това е
въпрос по съществото на спора. Неоснователни са също така и оплакванията,
че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, с оглед особения
характер на производството по делба. С решението по допускане на делбата
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Според практиката
на ВКС (решение №43 от 17.04.2015г. по гр.д. №6347/2014г. на ВКС, II г. о.,
решение №50059 от 02.08.2023г. по гр.д. №2017/2022г. на ВКС, I г.о.)
разпоредбата на чл.344, ал.1, изр. 1 от ГПК е от императивен порядък, тъй
като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба
за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който
държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би
било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при
уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на
съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права
на съделителите предполага безусловно установено право на собственост
върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. Съдът е длъжен да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон, който определя правата на съделителите в
съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти, независимо от
твърденията на ищеца.
Първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е
допусната делбата между Л. Л. Л., Н. Д. З. и „РПЗ А.“ ЕООД, при квоти за Л.
Л. Л. – 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор 48393.4988.1079, и от
построената в него жилищна сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, за Н.
Д. З. – 2/3 идеални части от жилищна сграда с идентификатор
48393.4988.1079.1, и за „РПЗ А.“ ЕООД – 2/3 идеални части от ПИ с
идентификатор 48393.4988.1079. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че ответницата Н. Д. З. е останала собственик на
7
построената в ПИ с идентификатор 48393.4988.1079 сграда с идентификатор
48393.4988.1079.1, тъй като същата не била описана изрично като предмет на
прехвърлителните сделки, легитимиращи ответника като собственик на
идеални части от поземления имот. Съобразно установената практика на ВКС
прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя
собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако изрично
постройките не са изключени от предмета на разпореждане (решение № 37 от
04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 125 от
29.10.2019 г. по гр.д. № 6161/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 183 от
18.06.2012 г. по гр.д. № 88/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №50053/05.10.2022г.
по гр.д. № 1948/2022г. на ВКС, І г.о. и др., постановени при действието на ГПК
от 2008 г., както постановените при действието на ГПК – отм. решение № 370
от 06.07.2009 г. по гр.д. № 994/2008 г. на І г., решение № 756 от 17.03.1970 г. по
гр.д. № 133/1970 г. на І г.о. и др.). Посоченото правно разрешение се основава
на разпоредбата на чл. 92 ЗС, съгласно която собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, т.е. че е била създадена отделна собственост върху земята и
постройката при условията на чл. 63 ЗС било като собственикът на терена
учреди на друго лице правото да построи сграда в собствения му имот; като
прехвърли вече построената сграда отделно от земята или земята отделно от
сградата. При прехвърляне на поземлен имот, в който има построена сграда, за
да се изключи действието на приращението по отношение на сградата, е
необходимо запазването на собствеността върху нея да е било изрично
уговорено в нотариалния акт, или от обстоятелствата по делото да може да
бъде направен несъмнен извод, че при извършване на сделката волята на
страните е била да се създаде разделна собственост върху сградата и земята,
върху която е построена. Във всички случаи оборването на установената в чл.
92 ЗС презумпция е в тежест на лицето, което твърди да е собственик на
сградата, без да е собственик на земята. С оглед на изложеното, в
противоречие с материалния закон – чл. 92 от ЗС, първоинстанционният съд е
приел, че след като в договорите за дарение и продажба не било посочено, че
се прехвърля и собствеността върху идеални части сградата,
прехвърлителката е останала собственик на 2/3 ид. части от процесната
сграда. По делото е безспорно, че в нотариалните актове не се съдържа
изявлението на прехвърлителката, че си запазва правото на собственост върху
8
притежаваните от нея идеални части от построената в прехвърляния поземлен
имот сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, като липсват и
доказателства, оборващи установената в чл. 92 ЗС презумпция. Поради
изложеното и доколкото е установено по делото, че ответницата Н. Д. З. се е
разпоредила с притежаваните от нея идеални части от делбените имоти преди
завеждане на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е допусната делбата между Л. Л. Л., Н. Д. З. и „РПЗ А.“ ЕООД, при
квоти за Л. Л. Л. – 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор 48393.4988.1079, и
от построената в него жилищна сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, за
Н. Д. З. – 2/3 идеални части от жилищна сграда с идентификатор
48393.4988.1079.1, и за „РПЗ А.“ ЕООД – 2/3 идеални части от ПИ с
идентификатор 48393.4988.1079. Искът за делба по отношение на Н. Д. З.
следва да бъде отхвърлен, като делбата следва да бъде допусната между Л. Л.
Л. и „РПЗ А.“ ЕООД при квоти: 1/3 идеална част за Л. Л. Л. и 2/3 идеални
части за „РПЗ А.“ ЕООД.
При този изход на спора, с оглед отхвърляне на иска по отношение на
ответницата Н. Д. З. на същата следва да бъдат присъдени на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените разноски за първоинстанционното производство в
размер на 800 лева, както и на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение за
предоставена на въззивницата безплатна правна помощ за въззивното
производство в размер на 800 лева, като разноските са намалени на основание
чл.78, ал.5 от ГПК по направеното възражение за прекомерност от насрещната
страна, което съдът приема за основателно с оглед фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални
действия.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20071891/19.12.2022г., поправено с решение
№20078084/06.02.2023г., постановени по гр.д. №57642/2020г. по описа на
СРС, 138 състав, В ЧАСТТА, с която е допусната делбата между Л. Л. Л., Н.
Д. З. и „РПЗ А.“ ЕООД, при квоти за Л. Л. Л. – 1/3 идеална част от ПИ с
идентификатор 48393.4988.1079, и от построената в него жилищна сграда с
9
идентификатор 48393.4988.1079.1, за Н. Д. З. – 2/3 идеални части от жилищна
сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, и за „РПЗ А.“ ЕООД – 2/3 идеални
части от ПИ с идентификатор 48393.4988.1079, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. Л., ЕГН **********, срещу Н. Д. З.,
ЕГН *******, иск да делба на следните недвижими имоти: поземлен имот –
442, находящ се в с. Мировяне, общ. Столична, район Нови Искър, ул.
„*******, представляващ съгласно скица на поземлен имот №15-540587-
24.06.2020г. на АГКК – Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, ПИ с идентификатор 48393.4988.1079 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-15/23.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед №18-7709/28.05.2014г. на Началника на СГКК, София,
с площ от 1253 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), предходен
идентификатор 48393.4988.442, номер по предходен план – квартал: 14,
парцел VII-172, при съседи на имота: 48393.4988.1048, 48393.4988.589,
48393.4988.1078, 48393.4988.1044, заедно с построената в имота едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ по доказателствен документ за
собственост около 60 кв.м., състояща се от две стаи, хол и кухня, която
жилищна сграда съгласно Скица на сграда №15-540592-24.06.2020г. на АГКК
– Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, представлява
жилищна сграда с идентификатор 48393.4988.1079.1, по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-15/23.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед №18-7709/28.05.2014г. на Началника на
СГКК, София, с адрес на сградата с. Мировяне, общ. Столична, район Нови
Искър, ул. „*******, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 48393.4988.1079, със застроена площ от 77 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор 48393.4988.442.1.
ДОПУСКА извършването на делбата на ПИ с идентификатор
48393.4988.1079, и построената в него жилищна сграда с идентификатор
48393.4988.1079.1, между Л. Л. Л., ЕГН **********, и „РПЗ А.“ ЕООД, ЕИК
*******, при следните дялове: 1/3 идеална част за Л. Л. Л., и 2/3 идеални
части за „РПЗ А.“ ЕООД.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №20071891/19.12.2022г., поправено с
решение №20078084/06.02.2023г., постановени по гр.д. №57642/2020г. по
описа на СРС, 138 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Л. Л. Л., ЕГН **********,
да заплати на Н. Д. З., ЕГН *******, разноски по делото в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Л. Л. Л., ЕГН **********, да
заплати на адв. Л. М. Г. сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена на въззивницата Н. Д. З. безплатна правна помощ за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11