№ 510
гр. П., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720106889 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 27782/10.12.2024 г., подадена от
„***” ЕООД (старо наименование „***” ЕООД) с ЕИК ***, представлявано от управителя Н
П. М. против С. П. М., за установяване дължимостта на сумата от 14266,57 лева – главница,
с която се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно, като не е възстановил
парични средства заплатени от ищцовото дружество във връзка с извършено плащане на
лични данъчни задължения на С. П. М., сумата от 298,00 лева – лихва за периода 30.07.2024
до 07.10.2024г. върху главницата от 11 250.00 лева и сумата от 15.00 лева - лихва за периода
от 25.09.2024г. до 07.10.2024г. върху главницата от 3016,15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата 14266,57 лева от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /08.10.2024 г./ до окончателното изплащане. При условията на евентуалност в
случай, че съдът отхвърли предявения установителен иск се моли да бъда постановено
решение, с което С. П. М. да бъде осъден да заплати на ищеца „***“ ЕООД (старо
наименование „***” ЕООД) с ЕИК ***, сумата от 14266,57 лева – главница, с която се
твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно, като не е възстановил парични средства
заплатени от ищцовото дружество във връзка с извършено плащане на лични данъчни
задължения на С. П. М., сумата от 298,00 лева – лихва за периода 30.07.2024 до 07.10.2024г.
върху главницата от 11 250.00 лева и сумата от 15.00 лева - лихва за периода от 25.09.2024г.
до 07.10.2024г. върху главницата от 3016,15 лева, ведно със законната лихва върху
главницата 14266,57 лева от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/08.10.2024 г./ до окончателното изплащане.
Ищецът излага в исковата молба, че от 2008г. до 10.09.2023г. Н П. М. и С. П. М. са
били съдружници в „***” ООД с ЕК ***, с равен брой дялове, като от 11.09.2023г. последния
бил изключен като съдружник. За да защити членствените си правоотношения от взетото
решение за изключването като съдружник и освобождаването като управител, С. М.
предявил иск по реда на ТЗ и било образувано т.д. № 62/23г. по описа на ОС П.. Предвид
предявения иск, процедурата по вписване в ТР била спряна до решаване въпроса за
законосъобразността на свикването, провеждането и вземането на решения на общото
събрание. В последствие ответника се отказал от иска си и делото било прекратено с
Определение № 133/02.07.2024г. на ОС П.. Преди да се входира отказа от иска, двамата
1
съдружници (Н М. и С. М.) сключили споразумение по силата на което, С. М. приемал и
признавал, че е изключен като съдружник в дружеството и освободен като управител, а
дружеството следва да му заплати ликвидационен дял в общ (брутен) размер на 285371,53
лева, определен по реда на ТЗ. Твърди се, че в периода между вписване на решението за
изключване на съдружника С. М. в ТР и реалното изплащане на ликвидационния дял, С. М.
с няколко трансфера, извършени лично от него си нарежда, от сметка на ищеца към негова
собствена лична банкова сметка, определения и договорен брутен размер на
ликвидационния дял. За да изпълни законовите си задължения ищецът внесъл дължимите
данъчни задължения в размер на 5(пет) % данък върху сумата от 285371,53 или данък в
размер на 14 266,57 лева, платени на два поти с платежно от 25.09.2024г. и с платежно от
30.07.2024г., които ответникът отказвал да възстанови. В тази връзка моли съда да уважи
предявените установителни искове, а при условията на евентуалност при отхвърляне на
главните да бъдат уважени предявените осъдителни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът, чрез адв. Т. М., оспорва предявените искове по
основание и размер, като излага подробни съображения. Излага съображения за нередовност
на исковата молба. Твърди, че въпреки уговорката между страните е била за заплащане на
ликвидационен дял в нетен размер на 285 371,53 лв., под натиска на управителя на ищеца,
на 24.07.2024 г. ответникът е възстановил по банковата сметка на дружеството сумата в
размер на 14 228,58 лева, разняваща се на дължимия данък върху ликвидационния дял преди
образуване на заповедното производство. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д.№ 5899/2024г. по описа на РС П. е видно, че
въз основа на Заявление по чл.410 ГПК е издадена Заповед № 3839 / 11.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните в настоящето
производство суми, произтичащо от заплатен от „***“ ЕООД на 30.07.2024 г. и на 25.09.2024
г. дължим данък за получен ликвидационен дял от 5%. Срещу така издадената Заповед в
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, което е обусловило правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Не е спорно по делото, а това се установява и от Протокол от проведено извънредно
общо събрание на съдружниците в „***“ООД от 11.09.2023г., както и Споразумение от
30.05.2024г., че съдружникът С. П. М. е изключен като съдружник в дружеството, освободен
като управител и му е определен ликвидационния дял в размер на 285 371,53 лева по реда на
ТЗ.
От представените платежни от 30.07.2024г. и 25.09.2024г. е видно, че ищецът е
заплатил в полза на НАП данък върху ликвидационен дял от 5% в размер на 11 250 лева и
3 083,58 лева на посочените дати.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т. е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск
кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Не се спори по делото, че членството на ответника в ищцовото дружество е
прекратено с Решение на общото събрание от 11.09.2023г., което се установява от
представения по делото Протокол. В изпълнение на същото решение и сключено
Споразумение от 30.05.2024г. съдружниците определили, че ищцовото дружество дължи на
напускащия съдружник имуществен дял в размер на 285 371,53 лева, която сума няма спор,
че изключеният съдружник лично си е превел, преди вписване на решението.
2
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, доходите в полза на ответника, като
местно физическо лице, от ликвидационни дялове са облагаеми с окончателен данък.
Съгласно § 1, т. 6, б. "б" от ДР на ЗДДФЛ, "Ликвидационен дял" е паричната равностойност
на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членството в
дружеството. Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ, сочи начинът на изчисляване на
дължимия данък – данъкът върху дохода от ликвидационен дял се определя върху
положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално
доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията и в размер 5 на сто,
съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. При установената парична равностойност на дружествения
дял на С. М. при прекратяване на членството /ликвидационен дял по смисъла на ЗДДФЛ/ е
285 371,53 лева, съответно дължимия данък е в размер на 14 268.58 лева. Следва де се
отбележи, че определянето на тази стойност е прието с Решение на Общо събрание на „***“
ООД от 11.09.2023г., като образуваното пред ОС П. производство по реда на чл. 74 ТЗ е
прекратено, поради отказ от исковете, направен от С. П. М..
На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 от ЗДДФЛ, за доходите по чл.
38, ал. 4 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в случая
ищецът, в срок до края на месеца следващ тримесечието, през което е начислен
ликвидационния дял. Ищцовото дружество е начислило данъка счетоводно, който е изцяло
платен от ищеца към НАП на две вноски от 11 250 лева на 30.07.2024г. и 3 083.58 лева на
25.09.2024г. Заплащайки данъка ищецът е изпълнил данъчно задължение на ответника,
действайки в качеството си на трето задължено лице.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от ДОПК, когато по силата на закон публичното вземане се
удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по
отношение на длъжника се прилагат и по отношение на третото лице. Съгласно ал. 2 на чл.
176 ДОПК, когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло
публичното задължение, то отговаря солидарно за него. Следва да се отбележи, че с оглед на
горепосочените разпоредби ищецът е задължен да плати данъка от името на ответника
предвид солидарната му отговорност произтичаща от закона.
От гореизложеното се налага извода, че в процесния случай ищецът, като задължено
по силата на закона трето лице е заплатил на Държавата процесната сума като данък, който е
следвало ответникът да заплати върху получения при напускането на дружеството
дружествен дял. С плащането на данък дължим от ответника т. е. погасявайки чуждо
задължение, платецът встъпва в правата на кредитора. Съгласно чл. 74 от ЗЗД, този който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. Законова суброгация по смисъла на чл. 74 от ЗЗД е налице при
наличие на следните предпоставки. На първо място следва да е налице изпълнение на едно
чуждо задължение. Изпълнението на това задължение следва да освобождава длъжника
спрямо неговия кредитор. От събраните по делото доказателства се установи, данъчно
задължение на ответника С. М. към Държавата, което е платено от ищцовото дружество. С
извършеното плащане от страна на ищцовото дружество се е погасил дългът на ответника
към кредитора – Държавата. Налице е и следващата предпоставка правен интерес на третото
лице да стори това. Както бе посочено с разпоредбата чл. 176 ДОПК е въведена солидарна
отговорност пред кредитора Държавата на ищцовото дружество и данъчно задълженото
лице – ответника, което обуславя правния интерес на ищеца да изпълни чуждо задължение.
Кредиторът по публичния дълг е приел изпълнението предложено от третото лице –
ищцовото дружество, което е различно от задълженото лице ответника С. М..
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на процесуалния
представител на ответника, че уговорката между страните е била ответникът да получи
посочената сума в нетен размер, видно от постигнатите между страните договорки в
представеното Споразумение от 30.05.2024г.
Заплащайки данъка ищецът е изпълнил данъчно задължение на ответника по ЗДДФБ,
действайки в качеството си на трето задължено лице. Обстоятелството, че данъкът е
заплатен от ищеца и то в претендирания размер се установяват от посочените и представени
3
от ищеца платежни нареждания.
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
когато няма друг иск, с който да се защити, дължи връщане на онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. В процесния случай ищецът, като задължено по силата на
закона трето лице е заплатил на държавата процесната сума като данък, който е следвало
ответникът да заплати върху получения при изключването му от дружеството дружествен
дял. Страните не спорят, че данъкът е бил дължим на държавата. От събраните
доказателства се установи, че ищецът наистина е платил на държавата данък дължим от
ответника. При определяне на размера на ликвидационния дял от съда, не се спори че
данъка внесен от дружеството не е приспаднат, а ответникът не представи доказателства
след получаване на дружествения дял сам да е платил дължимия данък или да е възстановил
сумата на ищеца, макар изложените твърдения. С плащането на данък дължим от ответника
т.е. погасявайки чуждо задължение за ищецът е настъпило обедняване за сметка на
ответника, който се е обогатил. Обогатяването на ответника се изразява в настъпило
намаляване размера на задълженията му към държавата /дължимия данък/. Въпреки, че
ищецът е бил длъжен да внесе чужд данък, то това е за сметка на лицето чийто данък се
внася и което го дължи, поради което изключеният съдружник дължи връщане на сумата в
размер на 14 266,15 лева, така както е предявен.
По отношение предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД настоящият състав
намира, че неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът
би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите
факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено увреждане,
сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от
кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай по делото няма
данни ответникът да е бил поканен да изпълни задължението си, поради което и предявения
иск за установяване дължимост на лихва за забава е неоснователен и недокаан, поради което
подлежи на отхвърляне.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда на 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има всяка от страни съразмерно с
уважената, респ.отхвърлената част от исковите претенции.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя
разноските по издадена заповед за изпълнение.
В настоящият случай със заповедта за изпълнение не са присъдени разноски, като
ищецът доказва сторени разноски в исковото за заплатена държавна такса в размер на 292
лева, от която следва да му бъде присъдена сумата от 285.73 лева, съразмерно с уважената
част от исковете на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
На ответникът на осн.чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски в размер на 38.64 лева –
заплатен адв.хонорар, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр.чл.59 ЗЗД по
отношение на С. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. ***,
съществуването на вземане на „***” ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес
4
на управление с. Л., общ. К., обл. П., представляван от Н П. М. – законен представител, за
сумата от 11 250,00 /единадесет хиляди двеста и петдесет/ лева - главница, представляваща
заплатен от „***“ ЕООД на 30.07.2024 г. данък върху ликвидационен дял на С. П. М., както
и сумата от 3 016,57 /три хиляди и шестнадесет лева и 57 ст./ лева - главница,
представляваща заплатен от „***“ ЕООД на 25.09.2024 г. данък върху ликвидационен дял на
С. П. М., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда / 08.10.2024 г./, до окончателното
изплащане на вземането за които суми в производството по ч.гр.д.№ 5899/2024г. по описа на
РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
отхвърля предявените искове по чл.433 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 298,00 лева – лихва за периода 30.07.2024 до 07.10.2024г. и сумата от 15.00 лева -
лихва за периода от 25.09.2024г. до 07.10.2024г., като неоснователни и недокозани.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК С. П. М., с ЕГН: ********** да заплати на „***”
ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ: ***, сумата от 285.73 лева – разноски за заплатена държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „***” ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ: *** да заплати на
С. П. М., с ЕГН: **********, сумата от 38.64 лева – заплатен адв.хонорар, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5