РЕШЕНИЕ
№ 12103
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110155542 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Г. З.” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. “Ц. ш.” № 47А,
представлявано заедно от изпълнителния директор С. Б. и от изпълнителния
директор Т. М., чрез юрк. С. П., срещу ЗД “Б. И.” АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, представлявано
заедно от С. С. П. и К. Д. К.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на сумата от 10 лева, частичен иск от пълния размер на
иска от 5 584.24 лв., представляващ сбор от изплатеното от ищеца по щета №
67012201698 застрахователно обезщетение в размер на 5569.24 лв., както и
обичайните разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лв.,
ведно с мораторна лихва – частичен иск от 1 лев от сумата 780. 28 лева за
периода от 14.09.2023 – 18.09.2024 г. ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумите,
както и сторените по делото разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че на 21.11.2022 г. в гр. К. е
1
реализирано ПТП с участието на МПС Д. Ч. с рег. № .., управлявано от Д. Д. и
МПС П. 301 с рег. № .., управлявано от В. Т.. Водачът на МПС Д. Ч. с рег. № ...
рязко връща назад и удря автомобила зад него. В резултат на удара настъпват
вреди по преден капак. Според изготвения Двустранен констативен протокол
за ПТП от 21.11.2022г., вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС Д. Ч. с
рег. № ..., управлявано от Д. Д.. МПС П. 301 с рег. № ... е било застраховано по
застраховка „Каско Престиж“ в „Г. З.“ ЕАД със застрахователна полица № ,
валидна от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Във връзка с горепосоченото ПТП, в „Г. З.“ ЕАД е заведена претенция
под № .., в която подробно са описани констатираните по МПС увреждания.
С Възлагателно писмо от 20.04.2023 г. по щета № 67012201698, на
автосервиз „С. -Д.“ ООД – К. е възложено извършване на ремонт на
увреденото от ПТП МПС. На 24.07.2023 г. ремонтираният автомобил е
получен от застрахования. Обезщетение в размер 5569.24 лева е изчислено
съгласно условията на сключен договор с доверен сервиз на марката. Съгласно
получена фактура стойността на ремонта е в размер на 5569.24 лева. Видно от
банково извлечение от 09.08.2023 г. сумата за ремонт е изплатена на „С. Ф. А.“
АД. Направени са и обичайни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение в размер на 15.00 лв.
На основание чл. 411 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на
МПС марка Д. Ч. с рег. № ..., към датата на ПТП е налице валидна
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ЗД “Б. И.” АД, застрахователна полица № BG/02/122003387928. С покана с
изх. № 20-03-2099/11.18.2023г. /получена с вх. № 587353/14.08.2023 г./
поканил ответника да му заплати в 15-дневен срок от получаването на същата
претендираната с настоящия иск сума в размер на 5584.24 лв. До този момент
ответникът не е заплатил претендираната сума, поради което за „Г. З.“ ЕАД се
поражда правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. От
изтичане на 15 дневния срок от получаването, ответникът е в забава за
2
заплащане на горепосочената сума, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД
дължи заплащане на мораторна лихва за периода от 14.09.2023 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника ЗД “Б. И.” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.
бул. “Д. Б. ” № 87, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., с който
отговор оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и
недоказани. Ответникът не признава изрично фактите, твърдени от ищеца в
исковата му молба. Оспорва твърдения от ищцовото дружество механизъм за
реализиране на събитието, като твърди, че ищцовата претенция касае вреди,
които не са настъпили вследствие на процесното ПТП. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на водача на повредения автомобил. Ответникът
прави възражение по отношение на наличието на причинно[1]следствена
връзка между процесното ПТП и всички посочени от ищеца вреди по
процесния лек автомобил, както и че размерът на претендираното от ищеца
обезщетение е свързано с ремонт на детайли, които не са увредени при
настъпването на процесното ПТП. Намира, че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено и не отговаря на средните пазарни цени.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна
квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от застрахователна полица на л. 34 от делото, ищеца Г. З.“ ЕАД е
застраховател по застраховка „К. П.“ със застрахователна полица № .., валидна
от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г. за л.а. марка П. 301 с рег. № ..., управлявано от
В. Т., сключена със собственика на автомобила О. И. ЕАД.
Съдът намира за установено, че на 21.11.2022 г. в гр. К. е реализирано ПТП
с участието на МПС Д. Ч. с рег. № .., управлявано от Д. Д. и МПС П. 301 с рег.
№ .., управлявано от В. Т.. Водачът на МПС Д. Ч. с рег. № ... рязко връща назад
и удря автомобила зад него.
В тази връзка съдът кредитира съставеният двустранен констативен
протокол за ПТП от 21.11.2022 г., който представлява частен документ. По
отношение на механизма на ПТП вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза не може да даде становище, с оглед противоречието в
свидетелските показания. Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните
3
в протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
обезщетението по средни пазарни цени, е в размер на 5 754.55 лв. с вкл. ДДС.
Според експерта към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация от 1
година, 9 месеца и 5 дни.
Видно от неоспореното заключение по ССЕ, ищеца е заплатил на
09.08.2023 г. на собственика на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил – „С. Ф. А.“ АД, сума в размер на 5 569.24 лв. Според експерта
застрахователните вноски по договора за застраховка Каско са били заплатени
в цялост на четири равни вноски, всяка по 315.83 лв., както и допълнителна
премия в размер на 126.34 лв.
При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. 411 от
КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „каско”, е платил на собственика на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил – „С. Ф. А.“ АД, сума в размер на 5 569.24 лв.,
представляващи стойността на ремонта на увредения при ПТП л.а. П. 301 с
рег. № .., управлявано от В. Т.. Затова същият има право на регресна
претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски. Искът се явява доказан по основание и размер, според
приетата САТЕ, като в тази насока следва да се отбележи, че задължителната
съдебната практика, например РЕШЕНИЕ №52 от 08.07.2010 на
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по описа за 2009г. в производството по
чл.290 ГПК, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, се
тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл, че обезщетението се
присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки
доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени съдът
кредитира и приетата САТЕ, като неоспорена от страните. По отношение на
размера на иска, съдът следва да разгледа направеното от ответника
възражение относно липсата на вина на застрахования при него водач,
евентуално за съпричиняване на водача на увредения автомобил. Съдът
намира, че и двамата водачи имат вина за настъпилото ПТП, видно от САТЕ и
разпита на свидетелите, които са управлявали процесните автомобили, по
4
следните съображения.
Вина има водачът на МПС Д. Ч. с рег. № ... е предприел маневра на
движение на заден ход, без да се увери, че зоната зад превозното средство и
свободна и няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
т.е. същия не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Според тези разпоредби преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В тази насока следва да се има
предвид и че свидетелските показания на водача на този автомобил Д. Д. в
определени части, касаещи самия механизъм на ПТП и пътната обстановка са
нелогични, тъй като твърди, че се била подготвила за маневра заден ход, която
не била започнала, като в същото време твърди наличие на пресичащ
пешеходец и автомобил от дясната страна, в каквато насока по делото няма
никакви доказателства. Такива участници не са посочени в двустранния
констативен протокол, който е подписан и от свидетелката, а и няма данни в
тази насока от разпита на другия участник в ПТП – водача на л.а. П. 301 с рег.
№ ... В. Т.. Нелогични са показанията на свидетелката, която твърди от една
страна, че тъкмо когато се е подготвяла за маневра на заден ход, за да направи
място на пресичащи пешеходци, била ударена от автомобил в задната страна
на автомобила. Затова съдът намира за по – логични показанията на свидетеля
Т., че автомобилът пред него е започнал маневрата назад. В случая не е и
логично като водач на автомобил, намиращ се в близост до кръстовище да
започваш маневра движение на заден ход, при положение, че заявяваш, че си
спрял, за да дадеш път на пешеходци, които твърдиш, че са пред теб.
От друга страна последният също е нарушил правилата за движение не
се е съобразил дистанцията с автомобила пред него и пътната обстановка,
която сам твърди в показанията си, че е била усложнена, тъй като улицата е
била с наклон, имало е машини, които са събаряли къща в близост, възприел е
автомобилът пред него, а е наближавал и кръстовище, т.е. същият не е
изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 23, ал. 1
от ЗДвП. Според тези разпоредби водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и водачите
5
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Затова съдът намира за основателно направеното в
условията на евентуалност възражение за съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил марка П. 301 с рег. № ... и като съобрази степента на
принос на участниците в ПТП, съдът намира, че процента на съпричиняване
на този водач е 50%. Независимо от изложените съображения за
съпричиняване, доколкото размерът на частичния иск съвпада с
обезщетението при 50% съпричиняване, искът се явява основателен до пълния
предявен размер от 10 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че всички
твърдени вреди по лекия автомобил са във връзка с процесното ПТП, тъй като
вещите лица и по двете САТЕ са категорични, че описаните в протокола
увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за
основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 14.09.2023 – 18.09.2024 г., като след
изчисление с лихвен калкулатор дължимия размер е 780. 28 лв.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в
размер на 633.50 лв., представляващи държавни такси, депозити за вещи лица
и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът има право
на разноски в размер на 670 лв., представляващи депозит за свидетел и
платено адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът намира, че по делото
бяха представени договори за правна помощ с размер на платеното
възнаграждение от общо 1 280 лв., поради което претенцията в списъка за
6
разноски в размер на 2 080 лв. е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б. И." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. “Д. Б.” № 87, да заплати на “Г. З.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. “Ц. ш.” № 47А, сума в размер на 10 лева, частичен
иск от пълния размер на иска от 5 584.24 лв., представляващ сбор от
изплатеното от ищеца по щета № 67012201698 застрахователно обезщетение в
размер на 5569.24 лв., както и обичайните разходи за определяне на
обезщетението в размер на 15.00 лв., ведно с мораторна лихва – частичен иск
от 1 лев от сумата 780. 28 лева за периода от 14.09.2023 – 18.09.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба 18.09.2024 г. до пълното изплащане на сумите, както и сторените по
делото разноски в размер на 633.50 лв. за ПТП на 21.11.2022 г. в гр. К. с
участието на МПС Д. Ч. с рег. № .., управлявано от Д. Д. и МПС П. 301 с рег.
№ .., управлявано от В. Т..
ОСЪЖДА “Г. З.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. “Ц. ш.” № 47А да заплати на ЗД “Б. И." АД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. “Д. Б.” № 87, сума в размер на 670 лв.
разноски по делото.
Банкова сметка на Г. З.“ ЕАД, по която може да бъде платено вземането
– IBAN BG54STSA93000010340191 в „Б. ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7