№ 9022
гр. София, 08.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110169574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. М. срещу „Т.“
ЕАД.
Ищецът твърди, че през 2008г. закупил собствен имот, находящ се в гр.
София..., като през 2009г. сградата била присъединена към топлопреносната
мрежа. На проведено ОС на ЕС било решено ищецът и още няколко
собственици да не ползват услугите на „Т.“ ЕАД. С оглед на това, на
14.10.2009г. бил сключен договор с ответника, по силата на който ищецът не
бил потребител на топлинна енергия. В договора изрично било посочено, че
топлинната енергия за сградна инсталация и за общите части трябва да се
разпределя между ползвателите, без никакво участие на отказалите се. За
периода 2009г.-2015г. ищецът нямал открита партида за имота и проблеми с
ответника, но през 2015г. ответното дружество му открило служебно такава,
като отказало да я закрие, въпреки отправеното искане от ищеца. През 2015г.
по заявление на ответника било образувано ч. гр. д. № 21321/2015г. по описа
на СРС, като ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, а заявителят не
предявил иск, с оглед на което заповедта била обезсилена. През 2017г.
ответникът подал второ заявление по чл. 410 ГПК, като този път се стигнало
и до исково производство, образувано под гр. д. № 30141/2018г. по описа на
СРС. Ищецът се защитавал сам по това производство, като отделил много
време за четене, станал изнервен, избухлив, изострили се отношенията със
семейството му. С влязло в сила съдебно решение предявеният от ответника
иск бил отхвърлен. През 2020г. ответникът образувал ново заповедно
производство спрямо ищеца, за което последният не бил уведомен надлежно,
но съдът приел, че заповедта е влязла в сила и издал изп. лист, въз основа на
който било образувано изп. дело.
Ищецът счита, че с действията си ответникът му причинява сериозни
неимуществени вреди, тъй като инициираните съдебните спорове му костват
много време, разстройват го психически и му пречат да развива бизнеса си.
Непрестанният тормоз от страна на ответника го направил нервен и избухлив,
1
започнал да има и проблеми със съня. Заявява, че приема поведението на
ответника като „тормоз чрез право“, тъй като чрез привидно допустими
правни действия грубо злоупотребява с правото си на иск и цели
осъществяване на психически тормоз над него.
Счита, че тъй като не е потребител на топлинна енергия и не се намира
в облигационна връзка с ответника, не дължи и сумата от 286,88лв.,
претендирана от ответника, за периода 03.12.2018г.-03.12.2021г.,
обективирана във фактура № 0015011055524/31.10.2021г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, както и да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата
от 286,88лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че през 2009г. е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с ЕС. Твърди, че в
договора е било предвидено, че при промяна на собствеността или правото на
ползване на имот, за който е налице съгласие да поеме топлинната енергия на
отказалите се абонати, ще бъдат представени в топлопреносното предприятие
нотариално заверени декларации от новите собственици. През 2011г. „С.“
ООД подало заявление за закриване на партиди поради продажба на
самостоятелни обекти в сградата, като приобритателите били поканени да
депозират горните съгласия, но такива не последвали, а сградата
продължавала да е топлофицирана. Счита, че след изтичане на указания срок
в поканата, индивидуалният договор прекратил действието си, поради което
съгласно ЗЕ и ОУ са открити служебно индивидуални партиди по отношение
на имотите в т. 2 от договора от 14.10.2009г., включващи и имота на ищеца.
Посочва, че поради неизпълнение на задълженията по договора, дружеството
го развалило с изпратената покана. С оглед тези обстоятелства и предвид, че
ищецът е собственик на имот в сградата, намира, че същият има качеството
клиент на топлинна енергия и дължи заплащане на цена. Счита, че вземането,
което се отрича от ищеца, може да е обхванато от СПН от предходните дела.
Оспорва иска за обезщетение, като твърди, че не е налице и
фактическият състав на непозволеното увреждане. Посочва, че
упражняването на конституционно гарантирано право на иск за защита на
нарушено материално право, предвид наличието на граждански спор, не може
да се приеме за правонарушение. Счита, че тези действия са правомерни.
Оспорва и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и
евентуално настъпили вреди. Твърди, че във водена между страните писмена
кореспонденция ищецът посочвал правоотношенията между страните като
забавни, поради което няма как да търпи вреди от тях.
В случай че съдът приеме, че договорът между страните не е развален и
продължава да действа, ответникът прави възражение за нищожност на
клаузите на т. 2 и т. 4 от договора поради липса на съгласие, тъй като от
протокола за ОС на ЕС не можело да се направи извод за формирана воля за
2
сключване на такъв вид договор.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и материалите по
делото, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По осъдителния иск в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на следните факти: че по възлагане от ответника негов служител е
извършил противоправно деяние, изразяващо се в злоупотреба с упражняване
на процесуални права (недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави)
посредством инициираните съдебни производства спрямо ищеца, знаейки че
същият не се намира в облигационно правоотношение с дружеството и с
намерение да го увреди, в резултат от което поведение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, излишна ангажираност,
нервност и др. под.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които
произтичат възраженията му, включително, че с ищеца се намират в
облигационни правоотношения по договор за доставка на топлинна енергия и
че е упражнявал правата си по предявяване на претенции спрямо ищеца
добросъвестно, както и евентуалното си възражение за нищожност на т. 2 и т.
4 от договора поради липса на съгласие.
По отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да проведе
пълно и главно доказване на следните факти: че за процесния период между
страните е съществувало договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия (че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота, който е
топлоснабден, или че има нарочно сключен договор за продажба на топлинна
енергия), обема на реално доставената до процесния имот топлинна енергия,
както и нейната стойност, като съдът му указва, че не сочи доказателства за
доставка на топлинна енергия, нейния обем и стойност.
Ищецът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в
отношенията им, че ищецът от 2009г. е собственик на ап. 1, находящ се в
сградата в режим на етажна собственост с адрес: гр. София., която е
присъединена към топлопреносната мрежа; че на 14.10.2009г. между
етажните собственици и ответното дружество е сключен договор /л. 9/, чието
съдържание не е спорно.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване вида и интензитета
на причинените неимуществени вреди се явява допустимо и относимо
доказателство средство, поради което следва да бъде уважено.
3
Предвид възражението на ответника, че претенцията, предмет на
отрицателния установителен иск, може да е обхваната от предходно
производство между страните и като такава да се явява недопустима, съдът
намира, че следва да бъде изискана информация за предмета, страните и етапа
на развитие на ч. гр. д. № 44256/2020г. по описа на СРС, 154-ти състав.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.05.2022г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца в насроченото открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатия му свидетел в откритото
съдебно заседание, като в случай че същият не се яви без наличие на
обективна и уважителна причина за това, доказана по надлежния ред,
определението, с което е допуснат, ще бъде отменено.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за страните, предмета и етапа на развитие на
ч. гр. д. № 44256/2020г. по описа на СРС, 154-ти състав. В случай че има
постановен и влязъл в сила съдебен акт, да се предостави препис от същия.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4