Решение по дело №5930/2019 на Районен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№                              10.12.2019 г.    гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                  гражданско отделение

На четиринадесети ноември                                    две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №   5930  по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***7, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на В.Н.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***1, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 2878/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 722,45 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №5410759/19.01.2018г., сключен с *****, като задължението е прехвърлено на заявителя *****на 03.12.2018 г. с Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 100,26 лв. /сто лева и двадесет и шест стотинки/, договорна лихва за периода от дата на първа вноска – 18.02.2018 г. до 16.10.2018 г. - дата на последна вноска; сумата 309,15 лв. /триста и девет лева и петнадесет стотинки/, такса за експресно разглежданена документи,  сумата 309,33 лв. /триста и девет лева и тридесет и три стотинки/, неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.01.2018 г. до 16.10.2018 г., сумата 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 13,52 лв. /тринадесет лева и петдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода 17.10.2018 г. до  11.02.2019 г. върху сумата от 722,45 лв.

В исковата молба се сочи, че на 19.01.2018г. между  и „*****бил сключен Договор за заем №5410759/19.01.2018 г, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на  900 лв. Договорено било възнаграждение в размер на 100,26лв. Заемателят заявил и услуга за експресно разглеждане на документи, за която дължи такса 309,15 лв. Общото задължение по договора възлизало на 1455.48 лв., която сума била разсрочена на 9 месечни вноски - всяка по 161.72 лв. с краен падеж 16.10.2018г. Поради неизпълнение на уговорено задължение на заемателя да представи банкова гаранция или поръчител, била начислена и неустойка в размер на 397,71лева, която била разпределена на 9 равни части към погасителните вноски. По договора били извършени плащания на стойност 572 лв. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на другите вноски на падежите им е начислена съобразно договора такса разходи за събирането на задълженията и обезщетение за забавено плащане върху непогасената главница от 722,45 лв. в размер на законната лихва, считано от крайния падеж за връщане на заема. По силата на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 03.12.2018г. и Приложение от 01.12.2016 г., „*****прехвърлил н.*****, ЕИК ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответника бил уведомен с исковата молба. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на договор за заем между ответника и третото за производството лице „*****, и получаването на сумата от 900 лв. по него.  Оспорва редовното уведомяване на длъжника за извършена цесия. Счита, че договора за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл.10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т.7- т. 12 и т.20 и ал. 2, чл. 11 ал.2, чл. 12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК. Възразява срещу уговорената неустойка по т. 5 и такса по т. 1.3 от договора като противоречащи на чл. 143 ЗЗ, и на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 от ЗПК. Твърди, че чрез плащане е погасено цялото задължение по договора равно на получената сума. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. №  2878/2019г. на ВРС се установява, че в полза н.   „*****, ЕИК ***** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Н.Ч., ЕГН:********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.

От писмените доказателства - копия от: договор за паричен заем № 5410759 по 19 Януари 2018г.с тарифа на ,,*****, относима към договора; рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. между ,,*****и ,,*****с Приложение № 1 от 01.12.2018г., и потвърждение към него; уведомление за цесия; пълномощно от цедента за извършване на уведомление за цесията от негово име,  се установява, че:  на 19.01.2018г. между В.Н.Ч. и „*****бил сключен Договор за заем №5410759/19.01.2018г, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 900 лв. Договорено било възнаграждение в размер на  40,3% на година. Заемателят заявил и услуга за експресно разглеждане на документи при такса 391,71лв. Общото задължение по договора възлизало на 1455.48 лв., която сума била разсрочена на 9 месечни вноски - всяка по 161.72 лв. с краен падеж 16.10.2018г. Било уговорено задължение на заемателя да представи банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 397,71 лева, която била разпределена на 9 равни части към погасителните вноски. По договора били извършени плащания на стойност 572 лв. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на другите вноски на падежите им е начислена съобразно договора такса разходи за събирането на задълженията и обезщетение за забавено плащане върху непогасената главница от 722,45 лв. в размер на законната лихва, считано от крайния падеж за връщане на заема. По силата на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 03.12.2018г. и Приложение от 01.12.2016 г., „*****прехвърлил н.*****, ЕИК ***** цялото непогасено вземане по договора за заем.

             Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99 .

 Искът е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от  установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: изправността на заемодателя - цедент по валиден договор за кредит, от който е възникнало задължение на ответника за заплащане на претендираните суми, вкл. размера на договорната лихва - главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент, период; размер на обезщетението за забава;  предоставена услуга за експресно разглеждане;  наличието на валиден договор за цесия, включващ и процесното вземане; извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

 По делото не се спори, че във връзка с процесния договор заемателят е получил от заемодателя сумата от 900 лева, и му е върнал 572 лв. Не се спори и относно наличието на валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца относно процесното вземане.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г.  по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.

В случая, съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

От ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието с които съдът следва да следи и служебно.

В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора, с който са уредени такса за експресно разглеждане и задължително предоставяне на обезпечение, респ. - неустойка при неизпълнение на това задължение, дължима още преди падежа на първата от разсрочените погасителните вноски, противоречат на императивните норми за съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно дължимата от кредитора преддоговрна информация/  и чл. 11 ал.1, т. 9а /методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/ и т.11 /условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването от ЗПК./

В случая е видно, че клиентът с предложението от 19.01.2018г. е поискал 1500 лв. при месечна вноска 195,88 лв., което съществено се разминава с окончателния договор – 900 лв. при вноска 161,72 лв.  В това предложение няма яснота как се изчислява таксата за експресно разглеждане и наличието на задължение за неустойка при непредоставяне на поръчител.

Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.

Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда изрично, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По тази причина  присъждането на договорната лихва би било в пряко противоречие с тази ясна и недвусмислена императивна норма.

По делото не се спори, че заемодателя е получил от заемателя сума в размер на 572 лв., поради което искът следва да бъде уважен частично – за претендираната главница над този размер до първоначално отпуснатия от 900 лв. –  328 лв. и отхвърлен за остатъка от главницата до 722,45лв., лихви, неустойка и такси

Ответникът следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси /269,21лв./ и адвокатско възнаграждение /300 лв. с ДДС/, са в общ размер от 569,21 лв., съразмерно на уважената част от иска – 121,26 лв. Съразмерно следва да се присъдят и разноските в заповедното производство – 17,21 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА на представлявалия ответника адвокат следва да се присъдят 300 лв. за адвокатско възнаграждение в производствто по чл. 422 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска  -  236,09  лв. и в заповедното производство – 50 лв. /пределено съобразно чл. 6, ал. 1 вр. §1 от ДР към Наредба 1/2004г. на ВАдвС и наложилата се практиката на съдилщата – пр. Определения по ч.в.търг.дело № 14/2017 г. на Апелативен съд – Варна, по в.чт.д. № 1854/2019г. на ВОС; по в.ч.т.д. № 199 /2017 г. на ВОС, по в. ч. гр. д. № 123/2018 г. на ОС Габрово и др./ съразмерно на отхвърлена част от иска – 39,35 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1527 и В.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***1, че съществува ЧАСТ ОТ присъденото с издадената по ч.гр.д. № 2878/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР НА сумите от: 328 лева, представляваща неплатен остатък от главница по Договор за паричен заем №5410759/19.01.2018г., сключен с *****, като задължението е прехвърлено на заявителя *****на 03.12.2018 г. с Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението

като ОТХВЪРЛЯ иска за:  горницата до 722,45 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 100,26 лв. /сто лева и двадесет и шест стотинки/, договорна лихва за периода от дата на първа вноска – 18.02.2018 г. до 16.10.2018 г. - дата на последна вноска; сумата 309,15 лв. /триста и девет лева и петнадесет стотинки/, такса за експресно разглежданена документи,  сумата 309,33 лв. /триста и девет лева и тридесет и три стотинки/, неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.01.2018 г. до 16.10.2018г., сумата 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 13,52 лв. /тринадесет лева и петдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода 17.10.2018 г. до  11.02.2019 г. върху сумата от 722,45 лв.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  В.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***1 да заплати н. „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1527 сумата от  121,26  лева, представляващи разноски по настоящото дело и  17,21 лева разноски по ч.гр.д. № 2878/2019г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 З. „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1527  да заплати на  адвокат *****- ВАК сумата от 236,09 лева, представляващи  адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 39,35лева - адвокатско възнаграждение  по ч.гр.д. № 2878/2019г. по описа на ВРС

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: