Номер 200814.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100501573 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34309/05.06.2020г. на Областна Дирекция на МВР-
Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу решение № 1405 от 17.03.2020г., постановено по гр.дело № 18490/2019г.
на Варненския районен съд, 49-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. Д.
К. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 827,23 лв. /осемстотин двадесет и седем лева и
23 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за времето от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 11.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при
неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са
обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва
непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното
време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 268,27 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 122,07 лв. и 146,20 лв, съгласно заключението на вещото
лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването
на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение,
което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по
делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 34309/05.06.2020г. на Областна Дирекция
на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт
Богдана Йорданова, срещу решение № 1405 от 17.03.2020г., постановено по гр.дело №
18490/2019г. на Варненския районен съд, 49-ти състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на К. Д. К. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 827,23 лв. /осемстотин двадесет
и седем лева и 23 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за времето от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 1573/2020г. на ВОС за 29.09.2020г. от 14,00ч., за която
дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3