№ 1295
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221000502667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 262056 от 22.06.2022 г., постановено по гр. д. № 7020/
2018 г. Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, е отхвърлил предявения от Х. Г.
К. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Х. Белчев“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н. Д., срещу „М.М.Т. SEGUROS“, с
адрес: Кралство Испания, гр. Мадрид, Кале Трафалгар, 11, 28010,
представлявано от Р. М. Л. Н. - председател на борда на директорите, със
съдебен адрес: гр.София, ул. ",Хан Кардам“ № 27, чрез адв. Н. Р. и адв. Д. П.,
иск за присъждане на сумата 50 000.00 /петдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП настъпило на 27.05.2013 г. в гр.Мурсия, Кралство Испания, по ул.
„Камино де лас Виняс“, в посока от с. Аркрияс към гр. Бениел, на
кръстовището с ул. „Вереда дела Баска“, причинено виновно от Х. С. С. -
испански гражданин, при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиса“, с
per. № **** ***, който нарушил правилата за движение по пътищата и
движейки се по ул. „Вереда дела Баска“ се отклонил вдясно и блъснал
спрелият с велосипеда си на знак „Стоп“ в крайно дясно на ул. „Камино де лас
Виняс“, преди да се включи в движението на ул. „Вереда дела Баска“, Х. Г. К.,
с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято гражданска
1
отговорност била застрахована в испанската застрахователна компания
„М.М.Т. SEGUROS“ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта - 27.05.2013 г., до окончателното и
изплащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Х. Г. К.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушения на материалния закон, на съществени
процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че наказателното
преследване срещу виновния водач е прекратено с решение по дело за леко
нарушение № 0001034/2013 г. по описа на Следствен съд № 8 – гр. Мурсия
поради изтекла абсолютна давност, а не поради липса на вина за
реализираното ПТП и причинения от него вредоносен резултат. Оспорва
изводът на първоинстанционния съд, че причината за процесното ПТП се
дължи изцяло на поведението на пострадалия велосипедист, доколкото съдът
не е съобразил, че последният е уязвимият участник в движението и не е
оценил в достатъчна степен факта, че застрахования при ответника водач не
се е движел със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост.
Изложени са и съображения, че необосновано съдът е приел, че не е налице
противоправно поведение на водача на автомобила, което да е довело до
настъпване на инцидента. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна „М.М.Т. SEGUROS“ в срока за отговор и в съдебно
заседание, проведено на 26.10.2023 г., поддържа становище за недопустимост
на постановеното решение поради това, че спорът е вече решен с влязло в
сила решение, евентуално оспорва въззивната жалба и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
делинквента с правно основание чл. 76 от Закона за застрахователния
договор (LCS) във връзка с чл. 1 от Законодателен Кралски указ №
8/2004 г. за поправяне на причинени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 27.05.2013 г., чрез присъждане на обезщетение в размер на
50 000 лв., обективно съединен с иск с правно основание чл.18 от Закона за
застрахователния договор за заплащане на обезщетение за забава за периода
от настъпване на събитието.
Според твърденията на ищеца в исковата молба, на 27.05.2013 г., в гр.
Мурсия, Кралство Испания, по ул. „Камино де лас Виняс“, в посока от с.
Аркрияс към гр. Бениел, на кръстовището с ул. „Вереда дела Баска“, при
знака „СТОП“, като велосипедист, бил блъснат от водача на л.а. марка „Сеат“,
модел „Ибиса“, с per. № **** *** - Х. С. С., застрахован при ответното
2
застрахователно дружество „М.М.Т. SEGUROS“ по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на
което претърпял травматични увреждания, за вредите от които претендира да
му се присъди обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно с обезщетение за
забавата от датата на събитието.
Ответникът е оспорил иска като процесуално недопустим, на първо
място поради това, че за поправянето на същите вреди от същото
деяние и на същото основание вече е постановен влязъл в сила съдебен
акт на Следствен съд № 8, гр. Мурсия по дело за леко нарушение №
0001034/2013 г., евентуално – че за същото обезщетение ищецът е могъл да
предяви иск, срокът за което обаче е бил изтекъл, и евентуално поради това,
че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска е НББАЗ, а не
испанският застраховател. По същество е оспорил иска като неоснователен и
недоказан.
По противопоставените възражения за недопустимост на така
образуваното и висящо исково производство настоящият въззивен състав
намира следното:
За деянието на застрахования при ответника водач Х. С., от което за
ищеца К. са настъпили описаните в исковата молба вредоносни последици, е
било образувано наказателно производство, което е било прекратено поради
изтекла абсолютна погасителна давност с Определение на Следствен съд № 8
в Мурсия от 07.07.2014 г. по дело за леко нарушение № 0001034/2013 г. С
окончателен съдебен акт от 03.12.2014 г. ( преведен в титулната му част
като определение, а в разпоредителната - като решение, на л. 174-176
както и на л. 185-187 от въззивното дело) същият съд по посоченото дело за
леко нарушение № 0001034/2013 г. се е произнесъл и по гражданските
последици от деликта, като е определил максималната сума, която ищецът
може да получи като обезщетение от застрахователя на делинквента, в размер
на 7 124.94 евро. Видно от мотивите на посочения съдебен акт, в рамките на
наказателния процес пострадалият е предявил и граждански иск срещу
подсъдимия и срещу неговия застраховател по „Гражданска отговорност “за
поправяне на вредите от престъплението. От този граждански иск
пострадалото лице нито се е отказало, нито го е оттеглило, за да го предяви
впоследствие отделно, поради което наказателният съд го е разгледал
допълнително и е постановил окончателен съдебен акт, с който е определил
размера на вредите и лицето, което е отговорно да ги поправи. Видно от
диспозитива на същия съдебен акт, с него е определен „максимален размер
на обезщетението за претърпените вреди и щети като последица на
събитията, довели до настоящата съдебна процедура“, което обезщетение
съдът е постановил да бъде заплатено от застрахователната компания
„ММТ СЕГУРОС“. Същественото в случая е, че този акт, връчен на
заинтересована страна, който е окончателен и „не подлежи на никакво
обжалване“, има силата на изпълнителен лист. Следователно, същият
формира сила на пресъдено нещо по отношение на разрешения с него
3
правен спор между страните относно последиците на описаното в
исковата молба събитие. Ето защо, този спор не подлежи на пререшаване.
Настоящият въззивен състав не споделя извода на първоинстанционния съд,
че с това решение само се определя размера на иска, който може да бъде
предявен тепърва в един нов, бъдещ съдебен процес. Изразът от мотивите на
същия съдебен акт, че така определеният максимален размер на
обезщетението „може да бъде предявен“ като обезщетение за вредите следва
да се разбира в смисъл, че до тази сума, за която актът има силата на
изпълнителен лист, правоимащото лице може да образува изпълнително
производство, в рамките на което да претендира сумата по листа. Това е
така, защото пострадалият вече разполага с изпълнителен титул, тъй като
посоченият съдебен акт има сила на изпълнителен лист, и поради това за него
би липсвал правен интерес от образуване на нов съдебен процес, от който да
се снабди отново със същия титул за същата сума на същото основание срещу
същия отговорен застраховател. Налага се изводът, че спорът между страните
относно процесното събитие е решен със сила на пресъдено нещо. Съгласно
чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не
може да бъде пререшаван, като съгласно ал. 2 на същия чл. 299 ГПК,
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. На посоченото
основание съдът е следвало да прекрати производството по иска, с който е
бил сезиран, а като се е произнесъл повторно по същия спор по същество, той
е постановил един недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване,
съобразно чл. 270, ал. 3, изр.1 от ГПК.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция разноските,
сторени от ответника, възлизащи на сумата от 10 759,70 лв., следва да му
бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262056 от 22.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 7020/ 2018 г. Софийски Градски съд, ГО, I-4 състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Х. Г. К. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Х. Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н. Д., да заплати на
„М.М.Т. SEGUROS“, с адрес: Кралство Испания, Мадрид, Кале Трафалгар,
11, 28010, представлявано от Р. М. Л. Н. - председател на борда на
директорите, със съдебен адрес: гр.София, ул. "Хан Кардам“ № 27, чрез адв.
Н. Р. и адв. Д. П., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 10 759,70 лв.,
направени разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5