Решение по дело №301/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 74
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20213000600301
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Варна , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.
С решение №196/30.08.2021г. по чнд №937/2021г. Варненски окръжен
съд е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест
№210/28.05.2021г., издадена от съдия при наказателен съд в гр.Ръдъуци
/Radauti/, Република Румъния, и предаване на Р.А. Щ. - гражданин на
Федерална Република Германия, на румънските съдебни власти за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем
месеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв.А.А. в
качеството му на защитник на Р.А. Щ., в която се навежда довод за
незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата инстанция
искане за неговата отмяна и постановяване на отказ за изпълнението на
европейската заповед за арест, с която се иска предаването на Щ..
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като
1
довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението на
Европейската заповед за арест.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността
на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да
извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването
на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за
предаване на германския гражданин Р.А. Щ. по чл.36 и 37 ЗЕЕЗА, и дали
съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от същия закон.
По отношение изискванията на чл.36 и 37от Закона – с присъда
№185/24.03.2021г. на Съда в гр.Ръдъуци /Radauti/, влязла в сила на
21.04.2021г., Р.А. Щ. е бил признат за виновен в това, че 24.10.2019г. около
15.00 часа в окръг Сучава управлявал автомобил Volvo V40 с фалшиви
регистрационни табели, представил на полицейските служители фалшиво
свидетелство за управление на МПС; - на 16.04.2020г. отново управлявал
същия автомобил с фалшиви регистрационни табели и фалшиви документи,
при което съдът приел, че той е осъществил състави на престъпления, както
следва : - по 334 от Наказателния кодекс на Република Румъния – управление
на нерегистрирано превозно средство; - чл.335 – управление на моторно
средство без свидетелство за управление; - чл.320 и чл.48 – фалшифициране
на официални документи в съучастие; - чл.323 – използване на фалшиви
документи.
Така описани действията на исканото лице съставляват престъпления и
по българското законодателство – съучастието в изготвяне на неистински
официални документи /и в частност свидетелство за правоуправление/ е
наказуемо по чл.308 ал.2 от Наказателния кодекс на Република България с
лишаване от свобода до осем години, а използването на табела с
2
регистрационен номер издадена за друго МПС – по чл.345 с лишаване от
свобода до една година или глоба. Управлението пък на МПС с отнето
свидетелство за правоуправление /предвид твърдението в заповедта за арест/
съставлява престъпление по чл.343в ал.3 от българския наказателен закон,
което са наказва с лишаване от свобода до три години и глоба. С оглед
изложеното очевидно е, че условията на чл.36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени
са и формата и съдържанието на изпратената Европейската заповед за арест,
изискуеми от разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от
13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за
предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на чл.37 Закона за
екстрадицията и европейската заповед за арест. В тази връзка неоснователна е
жалбата на защитата – в издадената заповед /б.“д“ – Престъпления/ са
посочени детайлно фактическите обстоятелства, при които са извършени
престъпленията.
Основания за отказ – такива не съществуват.Видно от доказателствата
по делото не са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от
ЗЕЕЗА /или което и да било от тях/ , нито факултативните по чл.40 ал.1 от
ЗЕЕЗА. Тук следва да се обърне внимание, че извършените от Щ.
престъпления не попадат под юрисдикцията на българските съдебни органи, а
самият той не е български гражданин – по тези причини част от предвидените
основания за отказ не са относими към настоящия казус, а останалите пък не
са налични.
Липсват и предвидените от текста на чл.52 от ЗЕЕЗА хипотези за
отлагане изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.
Що се касае за задочното осъждане на лицето – това действително е
така, но в тази насока с оглед постановената задочно присъда, румънските
съдебни власти са дали изискуемите от разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА
гаранции /последните са включени в получената ЕЗА/.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че липсват каквито и да било
пречки от правно естество за предаване на Р.А. Щ. на молещата държава –
Република Румъния, за изтърпяване на наложеното му наказание от две
години и седем месеца лишаване от свобода. Което пък означава, че
атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв
3
следва да бъде и потвърден. Включително и в частта му по отношение взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – доколкото и въззивният съд
счита, че лицето следва да бъде предадено, то очевидно не се налага
изменение на тази мярка.
Поради това и на основание чл.48 ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №196/30.08.2021г. по чнд
№20213100200937/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато
изпълнение на Европейска заповед за арест №210/28.05.2021г., издадена от
съдия при наказателен съд в гр.Ръдъуци /Radauti/, Република Румъния, и
предаване на Р.А. Щ. /Stuckner Reginaldo-Andres/ - гражданин на Федерална
Република Германия, на румънските съдебни власти за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем месеца,
наложено му с присъда №185/24.03.2021г. на Съда в гр.Ръдъуци /Radauti/,
Република Румъния.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета по отношение на Р.А. Щ., до привеждане на присъдата в изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4