Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. №1745/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 932/30.06.2020
г. по н. а. х. д. № 5853/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03–011960/30.10.2019 г. на директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. чл.152 от КТ на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, на „Елитис мегастор” ЕООД е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1700 лева.
Касаторът сочи, че приложените графици за
работа, на които се позовава наказващия орган са частни писмени документи,
съставени и утвърдени от управителя, като е представен от него на проверяващите
и удостоверяват неизгодни факти за страна, която ги е съставила и представила,
поради което следва да се кредитират с материална доказателствена сила. Следва
да се приеме, че те отразяват реално отработеното време от лицата заети в
дружеството.
Намира за неправилен извода,
че работодателя е изготвил втори график, който важи за работниците в обекта. На
основание чл. 9а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, не е
възможно наличието на различни графици за работно време на служителите, тъй като подлежат на
утвърждаване и се представят за запознаване на работниците. Изменението на
графика може да стане само при условията на чл. 9а, ал.2 от НРВПО. Счита, че
свид. М. е в трудови правоотношения с
наказаното дружество, поради което показанията му не следва да се кредитират.
Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка при съставяне на графика,
работодателят е можел да представи на проверяващите действителния график. Това
е сторено едва в съдебното производство. Управителят е дал обяснения в
административното производство и следва да се ценят за преценка на материалната
и доказателствената съвкупност. Към преписката е приложен протокол №
ПР1931952/22.10.2019 г. от т.3 се установява, че нарушение по чл. 152 от КТ е
допуснато и по отношение на други лица. Представения в съдебната фаза график,
се налице заложени смени, с които се нарушава междудневната почивка на други работници. Корекция е извършена само
за Денев. Поради това намира, че не се касае за техническа грешка, а
представения график е изготвен да послужи за целите на съдебното производство.
Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В
съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез юрисконсулт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – „Елитис мегастор“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Отправено е искане за оставяне в сила оспореното решение и присъждане на
сторени разноски в настоящото производство.
Представителят на ОП –
Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от
първоинстанционния съд, че на Служители на
ДИТ – Варна извършили проверка на „Елитис мегастор“ ЕООД и установили, че
лицето И. Д. е положил труд
на 01.03.2019 г. от 8.30 до 20.30 ч. /втора смяна/, след което на следващия
ден - от 07.00 ч., с което не му била
осигурена непрекъсната 12-часова междудневна почивка.
Графикът
бил изготвен от св. М. в края на м.
февруари. Още преди началото на м. март, служител ТРЗ му обърнал внимание, че е
допуснал грешка, поради което св. М. изготвил нов график, който представил за
утвърждаване на Директора. Именно по новия график били отработени смените за м.
март, включително тези на лицето И. Д. . При извършване на
проверката от ДИТ-Варна, св. М. поради
пропуск представил грешния график за работа, който не бил утвърден от
работодателя. В последствие представил и утвърдения.
Районен
съд – Варна е приел, че НП е издадено
от компетентен орган и в законовия срок от установяване на нарушението, при
спазване на процесуалните правила.
Съдът е
приел, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като дружеството е
наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършило.
От една страна, писменото обяснение, че графиците служат и за отчитане на
присъствието на работа, не следва да се кредитира, тъй като по същината си то
не е писмено доказателство. То съдържа гласни доказателства, които е
недопустимо да се събират по този ред, тъй като следва да се съберат пряко и
непосредствено пред съда. От пряко събраните пред съда гласни доказателства
става ясно, че е имало втори график, по който охранителите са полагали труд за
м. март. Видно от този график, Д. не е полагал труд на 01.03.2019 г. втора
смяна от 8.30 до 20.30 ч. и на следващия
ден - от 07.00 ч. Това се е потвърдило и от
показанията на свид. М. .
Решението е правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.
9а, ал.1 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/ (Нов
- ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г., изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.), Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на
работното време по чл.
142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва
да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава
работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по
тях.
В хода на
административното производство от дружеството е представен график за работата
през м. март 2019 г., който е подписан от лицето, което го е изготвило. Липсват
подписи на служителите включени в графика, както и на лице, което е компетентно
да утвърди графика. АНО не се е съобразил с това, а е приел същия за действащ
само въз основа на писмени обяснения дадени от управителя на наказаното дружество, в които е
посочено, че относно форма 76, същата съвпада с графиците за работното време по
обектите и представлява реално изработените дни и часове от м. 03 до м. 09.2019
г.
Наличието на
признание за негативен факт относно извършител на нарушение не следва да се
приема като доказателство за наличие на нарушение, по общата презумпция, за
невинност на извършителя на нарушения, чл. 53, ал.1 от ЗАНН. Дадените обяснения
са равностойни на обяснения дадени от обвиняем, поради което само върху тях не
може да се основава обвинението – чл. 116, ал.1 и 2 от НПК /Обвинението и
присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия;
Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението
им да събират и други доказателства по делото/.
Фактът, че по
представения график е положен труд е следвало да се докаже по безспорен начин с
допустими доказателства в административното, съответно съдебното производство.
Графикът представен в
административното производство е без изискванията за валидност, защото е без
подписи на лице което го е утвърдило и на служителите, които са включени в него.
Представен е в съдебното производство график, който е с подписи на служителите и
лицето, което го е изготвило, като в него е посочено, че Д. на
01 и 02.03.2019 г. е бил втора смяна, т.е. спазено е изискването за почивка.
Това се потвърждава от отчет за работата през м.03.3019 г. Проверката е
извършена на 22.10.2019 г. и е следвало проверяващите органи, съответно АНО да
събере доказателства за отчет за работата, от който се установява
действителното време на положен труд. Законосъобразно е прието от районния съд,
че липсват данни за извършено нарушение.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От ответника е представено писмено становище. Извършено е процесуално представителство, съгласно чл. 21, ал.1, т.2 и 3 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.07.2020 г. между „Елитис мегастор“ ЕООД и адв. К., съгласно който е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, което е под минималния размер от 242 лева, който е бил предвиден с чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 /ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, вр. 143, ал.4 от АПК следва да се осъди жалбоподателят – ДИТ – Варна да заплати в полза на ответника сумата от 150 лева.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 932/30.06.2020
г. по н. а. х. д. № 5853/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна за плати в полза на „Елитис мегастор“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.