№ 412
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500618 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. дело №
20215240101464 по описа за 2021 година е осъден Х. И. М., ЕГН **********
от гр. П., ул. „П.Б." №9,ет.1,ап.3, да заплати на А. К. Ч., ЕГН **********, с
адрес за призоваване гр. Б.,ул. П.С."№ 13, сумата 960 /деветстотин и
шестдесет лева/лв., представляваща обезщетение за нанесените му
имуществени вреди по собствената му автоматична гаражна секционна врата -
модел „Хьорман“, изразяващи се в : деформиране на долния панел на вратата,
ведно със законната лихва върху посочената сума от момента на увреждането
- 22.07.2020г. до окончателното и изплащане, както и сторените разноски в
размер на 630 ,00 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Х. М..
Счита , че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен.
Предявеният иск бил неоснователен и недоказан.
Претендира разноски ,прави възражение за прекомерност относно
разноските на другата страна.
Въззивната жалба , която е бланкетна е постъпила на 1.09.2022 година.
1
С молба от 27.09.2022 година са изложени съображения, поради които
се обжалва решението в следния смисъл:
Съдът не взел предвид, че видно от свидетелските показания,
разтоварването на дървата е станало със знанието и съгласието на ищеца по
делото, като същия не е имал нищо против мястото на разтоварване. Така
изначално ищеца е възприел възможността от евентуални повреди и се е
съгласил с тях.
Не били отчетени и показанията на свидетелите по делото които
категорично установявали, че вреди не е имало, дори служител на РУ,
посетил мястото, заявявал, че е имало две малки точици, което съвсем не
кореспондира с описаното в исковата молба и заключението на експерта..
Доколкото било възможно с течение на времето да са се появили някакви
повреди , то те не били причинени от ответника. Експертизата била оспорена ,
като се подържа становището , че е било възможно ремонтиране и не се
налага подмяна с нова.
Показанията на св. В.а не следвало да се кредитират поради
вътрешните им противоречия, както и поради това, че тя не е присъствала в
момента на разтоварване на дървата.
Тъй като на място било и лицето , по чиято поръчка са докарани
дървата, то за евентуалните вреди не следвало да отговаря ответника , а
лицето , което му е възложило работа.
Иска бил ненадлежно предявен и неправилно съдът приел,че не следва
да се занимава с този довод развит едва в писмената защита.
Неправилно съдът приел за доказано , че ответникът е собственик на
имота. С оглед представените доказателства дори да се приеме, че е такъв то
би могъл според правата си да претендира само за 1/3 част от обезщетението.
Тези доводи са изложени след изтичане на срока за обжалване , поради
което ,в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК , съдът няма да ги
съобразява.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва жалбата и намира решението за правилно.
Установено било по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот-
поземлен имот с идентификатор 06207.503.238 по кадастралната карта и
регистри на гр. Б., одобрена с Заповед №РД-18-43/19Л0.2012г., на
Изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Б., на ул.“П.С.“№ 213, ведно с
разположения в същия имот ГАРАЖ.
Изложени са обстоятелства по спора , идентични с тези , изложени в
исковата молба ,като ответникът счита, че в голямата си част, тази
фактическа обстановка не се оспорва от ответника, който не отрича, че на
процесната дата е разтоварил дърва пред гаража на ищеца, като обаче твърди,
че е било налице съгласието на ищеца и в присъствие на Н. К. П.. Оспорва ,че
2
част от дървата са паднали пред гаража и леко подпряли гаражната врата, но
въпреки това наранявания по вратата нямало.
Тези твърдения, се опровергавали от показанията на св.В.а , която била
очевидец.
Установеното в показанията и се потвърждавало и от заключението на
приетата по делото експертиза, както от представената докладна записка и
показанията на Н. П..
Чрез ангажираните от ответника доказателства , като се отчете и
заинтересоваността на свидетелите, не били опровергани изложените факти и
обстоятелства.
Счита ,че основанието на претенцията им е в нормата на чл.45 от ЗЗД.
Установено било ,че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
вреди.
Изпълнен бил фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , поради което моли
решението да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят ,чрез процесуалния си
представител подържа жалбата.
Ответникът не е се явил , представено е писмено становище и списък на
рзноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба против Х. М. ищецът А. Ч. твърди, че е собственик
на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
06207.503.238 по кадастралната карта и регистри на гр, Б., одобрена с Заповед
№РД-18-43/19.10.2012г., на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Б., на ул.
П.С."№13, ведно е разположения в същия имот ГАРАЖ. Съсед на имота била
Н.К.П., която живеела на №11. Тя поръчала на ответника да и докара дърва за
огрев.
На 22.07.2020 г., около 16.30ч. дървата били докарани от ответника.
Ищецът видял, че ответникът се готви да разтовари дървата на П., пред
собствения му гараж, , излязъл и го предупредил да не разтоварва дървата там
, тъй като може да повреди вратата на гаража , а и ще му пречат да изкарва
автомобила си.
Въпреки предупрежденията ответникът изсипал дървата пред гаража ,
при което една част от дървата ударили гаражната врата и я деформирали на
няколко места.
Ответникът не изразил съжаление за стореното , а съседката му
започнала да го обижда. За това и поведение била подадена тъжба ,
образувано производство , което приключило с осъдителна присъда.
3
С поведението си ответникът причинил увреждане на вратата на ищеца
- автоматична гаражна секционна врата, модел „Хьорман“. Увреждането се
състояло в деформиране на долния панел на вратата. Тези видими щети били
констатирани от всички присъстващи на инцидента и от органите на РУ-
Пещера.
Ответникът категорично отказал да поправи вредите.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 960 /деветстотин
и шестдесет лева/лв., представляваща обезщетение за нанесените му
имуществени ,ведно със законната от момента на увреждането -22.07.2020г.
до окончателното й изплащане, както и сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска.
Не оспорва ,че на 22.07.2020г., доставил дърва на Н. П.- съседка на
ищеца в гр. Б.. Когато пристигнал на мястото навън излязал А. Ч. и след като
разбрал, че гаража е негов, му казал ако иска да изкара колата си от гаража,
защото дърва ще попаднат и пред неговата врата . Ищецът отговорил, че не
му трябва колата в момента, а чак сутринта и се прибрал.
Ответникът не възразил относно мястото на разтоварването и, че
дървата ще попаднат пред гаража. При разтоварването някои от дървата
попаднали пред гаража на ответника и леко подпряли гаражната врата, но
наранявания по вратата нямало. Вратата била масивна и трудно можела да
бъде наранена при допир на дървата.
А. Ч. излязъл ядосан и започна да вика, че вратата е повредена, а според
ответника на вратата нищо и нямало.
Твърди, че не е увредил имущество на ответника , поради което и иска е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Видно от приложения към исковата молба нотариален акт ищецът е
собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот .Той твърди, че е
собственик и на гараж в този имот , като в писмения отговор не се съдържат
никакви доводи във връзка с правата на ищеца върху имота , съответно
активната му легитимация да претендира обезщетение на вреди .Видно от
нотариалния акт № 95 от 1977 година на ищеца е отстъпено право на строеж в
имот , принадлежал на К. Ч..
С присъда по НЧХД № 130/2020 година е призната за виновна Н. П. за
това ,че на 22.07.2020 година пред къщата е отправила към ищеца обидни
думи и е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Представени са доказателства , от които е видно ,че още на 24.07.2020
година ищецът е подал жалба за инцидент от 22.07.2020 година , при който е
4
била увредена гаражната му врата до РУ на МВР. Компетентните органи са
счели ,че няма данни за престъпление.
Пряк свидетел на инцидента на 22.07.2020 година е св. В.а. Тя
установява в показанията си ,че на тази дата около 16,30 часа на съседката на
ищеца са докарани дърва , нарязани ,но големи и тежки. Ищецът предупредил
ответника , който ги докарал с малко самосвалче, да внимава , да не повреди
вратата на гаража. Дървата били изсипани ,чул се шум и тя видяла ,че има
дърва и пред гаражната врата. Като прибрали дървата се видели драскотини и
дупки по вратата в ниското , където били дървата. Дървата били паднали
почти пред цялата врата на височина около 50 см.
Св .Цаков няма непосредствени впечатления за инцидента ,но той е
поръчал дървата и като разбрал от своята леля Н. П. за инцидента ,макар и
късно на същия ден отишъл и огледал вратата .Твърди, че нямало никакви
увреждания по нея. Разговарял със служители на МВР ,като те също
споделили, че не са видели увреждания на вратата. В такъв смисъл са и
показанията на св. Цакова.
Разпитани са и полицейските служители, които са осъществили
проверката , по повод жалбата на ищеца. И двамата твърдят ,че имало две
малки вдлъбнатини на вратата.
По делото е прието заключение на експерт , който е извършил оглед е
констатирал 7 повреди по долните два панела на вратата. Заключението на
експерта е, че тези повреди е възможно да са причинени по начина описан в
исковата молба.
Според експерта тези повреди не могат да бъдат отстранени по начин ,
че напълно да възстановят предишното състояние на вратата.
Според него пълното възстановяване на щетите изисква смяна с
оригинален панел, чиято цена е 960 лева, на каквато стойност е била и
офертата, направена на ищеца от фирмата , която доставя и монтира врати от
същия вид.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявеният иск за основателен.
Установени са всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Налице е действие на ответника, което е довело до причиняване вреди
на ищеца, които вреди са пряка и непосредствена последица от поведението
на ответника. При разтоварване на дървата ответникът не е положил
дължимата грижа , поради което се е стигнало до непозволено увреждане на
ищеца.
Показанията на св. В.а и заключението на експерта изцяло подкрепят
твърденията на ищеца относно механизма на причинените вреди ,както
относно вида и характера им.
Дори от показанията на двамата свидетели , служители на МВР е видно
5
,че по вратата е имало увреждания, които според тяхна преценка са били
незначителни, но непосредствено след инцидента ищеца е направил
оплаквания.
Показанията на св. Ц. очевидно са заинтересовани на първо място , а и
освен това те нямат непосредствени впечатления за действията , причинили
увреждането и показанията им, че на вратата не е имало никакви увреждания
са в противоречие с останалите доказателства по делото.
Причиителя на непозволено увреждане дължи възстановяване на
всички вреди , пряка и непосредствена последица от него.
От заключението на експерта е видно , че поради естеството на вещта
възстановяването и в състоянието преди увреждането е невъзможно.
Необходимо е да се извърши цялостна подмяна на вратата , което може да
бъде извършено за сумата 960 лева.
В такъв размер , ведно със законната лихва от момента на увреждането
иска е основателен и следва да бъде уважен.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение , което следва да бъде потвърдено при
условията на чл.272 от ГПК , като въззивната инстанция препраща и към
мотивите на районния съд , към които изцяло се присъединява.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 426,30 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пещера , постановено по гр.
д. дело № 20215240101464 по описа за 2021 година, с което е осъден Х. И.
М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.Б." №9,ет.1,ап.3, да заплати на А. К. Ч.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Б.,ул. П.С."№ 13, сумата 960
/деветстотин и шестдесет лева/лв., представляваща обезщетение за
нанесените му имуществени вреди по собствената му автоматична гаражна
секционна врата - модел „Хьорман“, изразяващи се в : деформиране на
долния панел на вратата, ведно със законната лихва върху посочената сума от
момента на увреждането - 22.07.2020г. до окончателното и изплащане, както
и сторените разноски в размер на 630 ,00 лева.
Осъжда Х. И. М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.Б." №9,ет.1,ап.3, да
заплати на А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Б.,ул. П.С."№
13 сумата 426,30 лева , разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7