№ 1760
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КУМАС ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Търговище, кв.“Въбел“, ул.“Хан
Аспарух“ № 2, представлявано от управителя Т.К., срещу Наказателно
постановление № 38-0001935/07.07.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“
- Русе, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството -
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин)
лева за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр).
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че процесното НП не съдържа изискуемите
реквизити по чл.57 от ЗАНН, като в текста му липсва посочване на точната
дата и място на извършване на нарушението, както и описание на
обстоятелствата, при които нарушението е било извършено. Сочи се, че не е
1
ясна волята на наказващия орган и по-специално дали същият приема, че
нарушението е извършено на 21.05.2021 г., съвпадащо с датата на проверката,
или на 21.12.2020 г., както е отразено в текстовата част на НП. Посочва се, че
незаконосъобразно АНО се позовава на международната товарителница, тъй
като тя подлежи на проверка на пътя, но не и при комплексна проверка. На
следващо място се сочи, че жалбоподателят „КУМАС ТРАНС“ ООД е
собственик на процесния товарен автомобил от 10.05.2016 г. и към момента с
него редовно е осъществяван превоз на товари, проверяван е многократно от
органите на ИА“АА“ без да са установявани административни нарушения.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Г., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество адв. Г. пледира за
отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – Русе, изразява
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
поради което моли депозираната срещу него жалба да бъде оставена без
уважение. Релевира се възражение за прекомерност на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2015 г. на дружеството - жалбоподател „КУМАС ТРАНС“ ООД
бил издаден лиценз на Европейската общност за извършване на
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение № 4064/09.06.2015 г. със срок на валидност до 08.06.2025г.
На 21.12.2020 г. дружеството – жалбоподател, в качеството си на
превозвач, извършило обществен превоз на товари с притежаваното от него
2
моторно превозно средство влекач „МАН“ с рег. № Т 3176 ТН, от категорията
N3, което обаче не било вписано в регистъра на моторните превозни средства
към лиценза на Общността, издаден на „КУМАС ТРАНС“ ООД.
На 18.05.2021 г. и с допълнително заявление от 19.07.2021 г., било
подадено заявление за вписване на посоченото МПС в регистъра на МПС към
лиценза на Общността, издаден на “КУМАС ТРАНС” ООД.
На 21.05.2021 г. свидетелят Г. Д. М. - инспектор при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе извършил планова проверка
на превозвача „КУМАС ТРАНС“ ООД, при която установил горните
обстоятелства и като счел, че „КУМАС ТРАНС“ ООД е нарушил
изискванията на чл. 104з, ал.5 от Закона за автомобилните превози, съставил
срещу дружеството и в присъствие на неговия управител, акт за установяване
на административно нарушение Серия А – 2020 № 290611/21.05.2021 г.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, след което бил предявен за запознаване на
управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт на 07.07.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 104з, ал.5 пр.2 от ЗАвтПр била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Препис от НП бил връчен на управителя на „КУМАС ТРАНС“ ООД на
15.07.2021 г., а на 21.07.2021 г. била депозирана и жалба срещу него, която
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. Д. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Г.М. се установяват обстоятелствата по
3
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на
гласните доказателства по същото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
4
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорвания
акт съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като съставеният в конкретния случай АУАН и
издаденото въз основа на него НП, не отговарят на императивните изисквания
на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение,
респективно обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й
право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
На първо място и с оглед възраженията на жалбоподателя следва да бъде
посочено, че действително в атакуваното наказателно постановление са
посочени две дати - 21.05.2021 г. и 21.12.2020 г., но това обстоятелство не
прави наказателното постановление неясно, напротив, в същото подробно е
описано, че на 21.05.2021 г. при извършена проверка е установено нарушение,
тоест това е датата на установяване на нарушението, а датата на самото
нарушение е експлицитно посочена като 21.12.2020 г. Въз основа на
изложеното, доводите на въззивника в противоположния аспект, съдът
намира за неоснователни.
Същевременно обаче, видно от съдържанието на акта и на наказателното
постановление, липсва посочване на мястото, респективно на
обстоятелствата, по извършване на нарушението, последното в разрез с
императивните правила на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, "превозвач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което
не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на
Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв.", тоест
нарушението, предмет на наказателното постановление, е осъществено чрез
действие, каквото именно представлява извършването на международен
превоз с невписано в регистъра МПС. Непосочването в наказателното
постановление на мястото на извършване на нарушението, в това число
територията, на която се твърди, че е извършен международен превоз на
товари, респективно на обстоятелствата по извършването му, представлява
5
съществено процесуално нарушение, водещо винаги до неговата отмяна, тъй
като същото е пречка от една страна за установяването на териториалната
компетентност на административнонаказващия орган и за установяването на
компетентния съд за разглеждане на спора (за това свидетелства и фактът, че
настоящото дело е било първоначално образувано при Районен съд – Русе,
след което изпратено по подсъдност първо в Районен съд – Търговище и
накрая в Софийски районен съд). От друга страна следва да бъде посочено, че
вмененото на въззивника нарушение се изразява в „осъществяване на
международен превоз на товари“, като никъде – нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не се сочи къде е
извършен този превоз, на чия територия, което препятства възможността на
жалбоподателя да разбере фактическите рамки на повдигнатото срещу него
административно обвинение, респективно и да упражни в пълнота правото си
на защита.
Качеството на превозвач по отношение на „КУМАС ТРАНС“ ООД е
доказано от писмените доказателства по делото, а също така и наличието на
лиценз за дейността на дружеството. Съдът намира обаче, че недоказани
остават обстоятелствата на нарушението, които не са прецизирани от
наказващия орган. Твърди се извършване на международен превоз на товари с
товарен автомобил, който не е включен във водения от Агенцията регистър,
но при какви фактически обстоятелства, включително и къде е осъществена
тази дейност, не се сочи изрично. Наказващият орган е отразил само, че се
касае до превоз, установен на база международна товарителница CMR №
********* от 21.12.2020 г. Няма спор, че същата би могла да бъде ползвана
като доказателство за фактите, но единствено цитирането й не може да
замести визираните обстоятелства, особено в издаденото наказателно
постановление, където посочването на същите е императивно зададено от
закона. Мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата на
нарушението са реквизити, които ЗАНН изрично е извел като безусловно
необходими при съставянето на акта и издаването на постановлението,
защото наличието или липсата им влияят върху обосноваността на тези
актове. Конкретно допуснатото процесуално нарушение се явява съществено
и представлява отменително основание.
Извън изложеното е необходимо да бъде посочено, че превозвачът следва
да спазва всички законови изисквания в упражняваната дейност, включително
6
и това по чл. 104 з ал. 5 пр. 2 от ЗАвПр и да не извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, което не е вписано в
регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността.
Независимо от горното обаче, конкретно събраните доказателства не водят до
безусловен извод за така осъществено нарушение, тъй като допуснатите в
хода на воденото производство процесуални нарушения са опорочили в
крайна сметка издаденото наказателно постановление, поради което същото
следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 360,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото Договор за
поръчка № 74/16.07.2021 г., пълномощно и фактура № **********/26.07.2021
г. Своевременно релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, настоящият
състав намира за неоснователно, доколкото същото е съизмерило с
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното,
претендираните разноски в пълен размер следва да бъдат присъдени на
въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001935/07.07.2021 г.,
издадено от Директор на РД “АА“ - Русе, с което на основание чл. 53, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр.) е наложена на дружеството - жалбоподател „КУМАС ТРАНС“ ООД,
ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр).
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с
7
адрес в гр.Русе, ул.“Котовск“ № 1, ет.4, да разплати на „КУМАС ТРАНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище,
кв.“Въбел“, ул.“Хан Аспарух“ № 2, представлявано от управителя Т.К.,
сумата в размер на 360,00 лева – представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8