ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
642/14.5.2020г. гр. Пловдив 14.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, XXV състав
в закрито заседание на 14.05.2020г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №809 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба вх.№ 5272 от 27.03.2020 г.. на инж. Ч.И.К., адрес: ***, уточнена
с молба вх.№ 5768/30.04.2020г. след дадени указания на съда за отстраняване на нередовности.
Жалбоподателят
оспорва действие под формата на бездействие на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район". Твърди,
че в участък от сметище „Цалапица“ от руслото на р. Марица се добиват материал
от 4 фирми, като иска от съда да установи кои са те, какви разрешителни
притежават и как са ги получили. Описва наличието на нарушения при извършването
на добив. Изрично заявява,че не оспорва административен акт,нито обжалва
договор за концесия на добив на инертен материал, а начинът, по който същият се
добива. Иска да се наложат санкции на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район“ като институция, както и на експертите по добив на инертни материали,
водоснабдяване и съхранение на отпадъците за проявено бездействие.
Съдът
намира, че така формулираните искания не са основание за образуване на съдебно
производство.
От
една страна, изложеното от жалбоподателя не обосновава пряко въздействие върху
негови права и законни интереси като правен субект, поради което и няма как да
се приеме наличието на правен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1
от АПК право да оспорват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда
задължения.
Посочените
като засегнати обществени отношения са регулирани от различни нормативни актове
като Закона за подземните богатства, Закона за опазване на околната среда,
Закона за биологичното разнообразие, Закона за управлението на отпадъците,
Закона за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите нормативни актове по
тяхното приложение. Законодателството, регламентиращо опазването на околната
среда, включително международните актове, по които Република България е страна
урежда множество процедури, в които изрично е предвидено участие на
заинтересовани лица в защита на обществения интерес, в административното и
съдебното производство, сред които не попада издаването на решение за
предоставяне на концесия по реда на чл. 29 във вр. с
чл. 54 ЗПБ. В случая няма ясно
дефинирано искане в нито една посока.
В
чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на
обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по
въпроси на околната среда предвижда участие на обществеността във вземането на
решения за околната среда, каквото е решението по ОВОС, но не и това за
предоставяне на концесия.
В
легалната дефиниция на "засегната общественост", дадена в § 1, т. 49
от ДР на Закона за подземните богатства (ЗПБ), е предвидено това да са физически и/или юридически лица, техните
сдружения, организации или обединения, които са засегнати, има вероятност да
бъдат засегнати или имат интерес от вземането на решения по част първа, глава
осма, в т.ч. неправителствени организации, съдействащи за защитата на околната
среда и отговарящи на изискванията на българското законодателство;
Изложеното
от жалбоподателя не съдържа обстоятелства, с които да се направи извод пряко да
е засегнат той,като правен субект. Посоченото нарушаване на концесионен договор
не касае правоотношения,в които жалбоподателят е участник.
Ето
защо съдът приема,че не е налице право на жалба по така формулираните искания.
От
друга страна, изложените искания към съда са такива с характера на сигнал срещу
незаконни действия на неизвестни субекти и срещу неизпълнение на задължения на
компетентната администрация в областта на управлението на подземните богатства,
което не е от компетентността на съда, а е предмет на контрола, упражняван от
изпълнителната власт. Твърди се незаконен добив на инертни материали. Управлението
на подземните богатства, каквито са и инертните материали, е възложено на
министъра на енергетиката. Той е и административнонаказващ
орган. /чл.95 от ЗПБ/ Едва след наличието на упражнен или не фактически контрол
и превенция от компетентността на изпълнителната власт, може да се прояви
възможността за упражняване на съдебен контрол.
Ето
защо така подадената жалба съдът
възприема като сигнал до изпълнителната власт. Поради което ще следва да се
изпрати по подведомственост на Министъра на енергетиката.
Водим
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 809/2020 г. по описа на Административен
съд - град Пловдив.
ИЗПРАЩА жалбата на Ч.И.К.,
адрес: ***, като сигнал по ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ
на МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: