№ 8275
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110146933 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от "***" ЕООД, с
ЕИК: *** против ***. c peг. № *** искове с правно чл. 318 ТЗ, вр. с чл. 328,
ал.2 ТЗ, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5 760 лева частичен иск
от общия размер от 31 919,04 лева, представляваща разноски, понесени от
ищеца в резултат от забавата на кредитора, за периода от 02.08.2020 г. до
02.08.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 676.78 лева, за
периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 18.08.2023
г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. между него и ответника бил
сключен договор за продажба на стоки. Сочи се, че ответника заплатил
сумите по договора за продажба, а стоките, предмет на сключения между
страните договор за покупка-продажба, следвало да бъдат предадени от
ищеца в гр. ***.
Твърди, се че въз основа на така сключения договор за покупко-
продажба, ищецът отделило и подготвило всички закупени от ответното
дружество стоки, за което е изготвен нарочен Лист за пакетиране (PACKING
LIST) от 01.08.2018 г. по поръчка ***, които доставил на уговореното място.
Излага се твърдения, че от посочената дата до настоящия момент ответното
дружество не е потърсило отделената му стока и не е изпълнило
задължението си да получи продадените вещи съгласно чл. 200, ал. 1, предл. 2
от ЗЗД. Сочи се, че в продължение на 5 години ищецът съхранява процесните
стоки в своите складови помещения на мястото, уговорено между страните за
предаването им по сключения между тях договор за покупко-продажба.
Изтъква се, че ищецът отправял многократни покани - на 13.09.2019 г.,
1
на 11.12.2019 г. и на 30.06.2020 г. към ответното дружество да прибере
закупените от него стоки, отделени за него в изпълнение на сключения между
страните договор за покупко-продажба, но ответника така и не предприел
такова действие. Твърди се, че ищецът претърпял загуби в размер на
средномесечния пазарен наем на заетата от стоките площ в размер на около
33 кв.м., който за периода между 01.08.2018 г. до 01.08.2020 г. е в общ размер
на 31 919,04 лева или в размер по 1 329, 96 лева за всеки от общо 24-те
месеца на посочения период. Твърди се се, че с Решение по гр.д. 53683/2020 г.
на СРС, 78 състав ***. е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 760 лева
частично от общия размер от 31 919,04 лева на вземането за разноски,
понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, за периода от
01.08.2018 г. до 01.08.2020 г., или в месечен размер на 240 лева за всеки от
общо 24-те месеца частично от пълния размер от 1 329,96 лева.
С оглед изложеното претендира ответникът да му заплати сума в размер
на 5 760 лева, частично от общия размер от 31 919,04 лева на вземането за
разноски, понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, за периода
от 02.08.2020 г. до 02.08.2022 г., равняваща се на месечен размер от 240 лева
за всеки от общо 24-те месеца частично от пълния размер от 1 329,96 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в която твърди, че искът е недопустим, доколкото е налице наличие на влязло
в сила осъдително съдебно решение, постановено на 25.02.2021г. срещу „***“
ЕООД, по гр.дело 65/2019 г., по описа на Първоинстанционен Следствен Съд
№ 1 ***, с което е обявено, че дружеството „***. LTD“ е прекратило договора
за изключителна дистрибуция на напитки, без да отправи законоустановеното
предизвестие, както и че осъжда Фирма ”***. LTD.” да заплати на ***.
следните суми:
-42.564,69 евро като обезщетение за клиентела;
-35.470,57 евро като обезщетение за вреди, причинени от пропуснати
ползи поради липса на предизвестие;
-87 956,00 евро като подлежащи на възстановяване авансово платени
суми за закупуването на недоставена стока;
Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано от
„***“ ЕООД, пред Окръжен съд на Овиедо, за което е образувано дело № 330
от 2021г., като с Решение № 374 от 29,10.2021 г. първоинстанционното
решение е потвърдено.
Навеждат се твърдения, че решението на Окръжен съд на Овиедо е
обжалвано пред Върховния съд на Испания, за което било образувано дело по
касация и процесуално нарушение №: 9565/2021г. С Определение от 08
ноември 2023г. се твърди, че Върховния съд на Испания отхвърля подадената
извънредна жалба на „***“ ЕООД, за процесуални нарушения и касационната
жалба.
Ответникът твърди, че е налице недопустимост на предявения иск
2
поради липсата на правен интерес от страна на ищеца, след като сам той
едностранно е прекратил предсрочно търговските си отношения си с
ответника. Поради което липсвало договорно основание за възникване на
задължението от страна на ответника-кредитор.
Посочва се, че твърденията на ищеца по отношение на процесния
период 02.08.2020-02.08.2022г. били несъстоятелни доколкото, търговските
му отношения били прекратени едностранно от него на 28.08.2019г.
Навежда доводи за неоснователността на иска, доколкото, не ответника,
а ищеца е в забава поради неизпълнението му да достави въпросните стоки до
складовете на ответника, както и че правоотношението между страните било
едностранно прекратено и в този смисъл се сочи, че ищецът взел
самостоятелно решение сам да съхранява стоката и начислява разноски за
сметка на ответника.
По тези съображения моли съда да прекрати производството по делото,
като недопустимо, алтернативно моли предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен. Претендират се разноски.
С определение от 19.01.2024 г. съдът, след като е приел, че не е налице
идентичност на предмета на настоящото дело и на гр. дело 65/2019 г., по
описа на Първоинстанционен Следствен Съд № 1 ***, е оставил без уважение
искането на ответника за прекратяване на производството по настоящото
дело, направено в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че между ответника и ищцовото дружество е
сключен договор за продажба на стоки от 01.08.2018 г. въз основа на който
бил изготвен нарочен Лист за пакетиране (PACKING LIST) от 01.08.2018 г. по
поръчка *** /л.6-10/.
По делото е приета покана от 30.05.2019г. /л.21/ от ищеца, отправена до
ответника, с която се приканва ответникът да вземе поръчаните стоки,
съгласно проформа фактура с № **/01.08.2018г., като претендира и заплащане
на сумата в размер на 14960 евро за съхранение на стоката.
По делото е прието като писмено доказателство, потвърждение от
16.07.2020 г. от ищеца до *** ЕООД /л.24/, от което се установява, че ищецът
ще съхранява процесните стоки срещу месечно възнаграждение от 1329.96 лв.
От приетото по делото Определение №110/15.09.2020г., постановено по
г.д.№ 267/20г., по описа на РС ***, се установява, че на основание чл. 97, ал.1
ЗЗД, процесните стоки са определени за пазене в склад на „***“ ЕООД,
находящ се в гр. ***, ул. „***.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 328 ТЗ, ал.1 Ако купувачът е в забава за получаване на
стоката, продавачът може: 1. да я предаде за пазене; 2. да я продаде по
пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му
3
съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; 3. при бързо
развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие. В ал.2 е предвидено, че
предаването за пазене и продажбите по ал. 1 са за сметка и на риск на
купувача.
В случая, по делото се установи от приетото Определение
№110/15.09.2020г., постановено по г.д. № 267/20г., по описа на РС ***, че на
основание чл. 97, ал.1 ЗЗД, процесните стоки са определени за пазене в склад
на „***“ ЕООД, находящ се в гр. ***, ул. „*** на 15.09.2020г.
Не се установи от доказателствата по делото, че процесната покана от
30.06.2019г., от ищеца до ответника, с която се приканва последният да вземе
поръчаните стоки, съгласно проформа фактура с № **/01.08.2018г., като
претендира и заплащане на сумата в размер на 14960 евро за съхранение на
стоката, е получена от ответника. Поради което и не може да се направи
извод, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото до него не е достигнала
информация за мястото, от което следва да получи процесните стоки.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени необходимите
и неотложни разноски от ищеца, които са направени за запазване на
процесните продукти. Необходими и неотложни разноски са тези, които са
пряко свързани със запазване съществуването на вложените продукти, без
чието извършване те биха погинали или качеството им би се влошило.
Извънредните разноски са свързани със запазването на вещите.
В случая от ищеца е поето задължение да съхранява процесните стоки,
видно от Определение №110/15.09.2020г., постановено по г.д.№ 267/20г., по
описа на РС ***, като осигури съответното помещение според обичайното
предвидено състояние, което да осигури запазване на продуктите.
С оглед изложеното ищецът не доказа, че такива разноски са реално
извършени, въпреки указаната му доказателствена тежест за това. По делото
липсват доказателства, както относно извършено осчетоводяване на
претендираните разходи, така и за реално заплащане на сумите, поради което
не може да се приеме, че посочените разходи са реално извършени от ищеца.
По делото не се установи, и между страните да е налице сключен
неформален договор за влог, въз основа на приетото по делото потвърждение
от 16.07.2020 г. от ищеца до „***“ ЕООД /л.24/, от което се установява, че
ищецът ще съхранява процесните стоки срещу месечно възнаграждение от
1329.96 лв. Това е така, доколкото не са налице доказателства да са налице
съвпадащи волеизявления на договарящите страни, относно условията,
посочени в потвърждение от 16.07.2020 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
4
Съгласно чл.78,ал.1 ГПК разноски се присъждат съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3
ГПК, в полза на ответника, следва да бъде присъдена сумата от 3973,80 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника за първа
инстанция, както и разноски за превод на български език от заклет преводач
на приложени към делото актове.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***" ЕООД, с ЕИК: *** против „***.“ c
peг. № ***, искове с правно чл. 318 ТЗ, вр. с чл. 328, ал.2 ТЗ, вр. с чл. 82
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в размер на 5 760 лева частичен иск от общия размер от 31
919,04 лева, представляваща разноски, понесени от ищеца в резултат от
забавата на кредитора, за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2022 г., както и
обезщетение за забава в размер на 676.78 лева, за периода от 02.08.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба 18.08.2023 г., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, "***" ЕООД, с ЕИК: ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „***.“ c peг. № ***, сумата от 3973,80 лв.,
представляваща направени по делото разноски пред първа съдебна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5