№ 13851
гр. ***, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20231110100090 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в правната сфера на „***“ АД съществуват вземания от Б. С. Х. за следните
суми: за сумата от 2050.58 лева, представляваща незаплатена цена на потребена вода в
имот, представляващ апартамент 6, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. 49, вх. А, ет. 2, за
която цена са издадени фактури в периода от 16.09.2015г. до 11.11.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 21.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както
и за сумата от 529.49 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
17.10.2015г. до 11.11.2021г. върху главното вземане, за които парични притезания по ч. гр.
дело № 9043/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ищецът „***“ АД твърди, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и
К услуги и че му били предоставени такива в следния имот: апартамент 6, находящ се в гр.
***, ж. к. „***“, бл. 49, вх. А, ет. 2. Клиентът не заплатил формираните за исковия период
парични задължения в срок, поради което ищецът претендира тяхната стойност,
обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки да е собственик или вещен
ползвател на процесния водоснабден имот, а с това и между него и ищеца да съществува
облигационно отношение за предоставяне на В и К услуги, като оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представената с исковата молба справка за лице от Агенцията
по вписванията. Оспорва и съществуването и влизането в сила на сочените в исковата молба
общи условия, както и приложимостта им по отношение на него. В условията на
евентуалност е релевирано възражение за погасяване на процесните задължения по давност.
1
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството потребител на В
и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период облигационно
правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния период ищецът е
предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия период са били
налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на потребено
количество вода по съответен ред/методика.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни
актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на
съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността
такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за
това.
За установяване на твърдението си, че ответникът е потребител на В и К услуги за
процесния обект ищецът е представил единствено справка по персоналната партида на Б. С.
за вписвания, отбелязвания и заличавания в Агенцията по вписванията, чиято
доказателстена стойност е изрично оспорена от името на ответника в отговора на исковата
молба.
Настоящият съдебен състав намира, че при задължение на ищеца съобразно
процесуалния закон- нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, указано му изрично с доклада по делото,
за пълно и главно установяване на обстоятелствата, на които основава претенцията си, и при
съдържащото се в отговора по чл. 131 ГПК оспорване на правнорелевантното обстоятелство
ответникът да е собственик или ползвател на процесното жилище, а с това и потребител на
доставяните до него през исковия период В и К услуги, представената с исковата молба
справка чрез отдалечен достъп до данни от Агенцията по вписванията не е годна в нужната
степен да докаже принадлежността на право на собственост или на ограничено вещно право
на позлване към правната сфера на Б.а С. през исковия период. Това е така, тъй като
съгласно нормата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за вписванията справки по партидите за
имотите имат само помощен характер и се извършват, за да се установи описанието на
имота. Тоест при действащите към момента правила за вписване справките имат единствено
2
информационен характер и не представляват пряко доказателство за съществуването на
описаните в тях материални права. Аналогична е и уредбата относно доказателствената
стойност на информацията, съдържаща се по партидите на недвижими имоти в Имотния
регистър, доколкото нормата на чл. 59, ал. 4 ЗКИР предвижда, че партидата е документ с
оповестително действие и няма характер на доказателство за вписаните факти,
обстоятелства и права.
Въз основа на така възпроизведената правна уредба се налага извод, че сама по себе си
справката за вписани обстоятелства по персоанлната партида на лице в съответната Служба
по вписванията не е пряко доказателство, че това лице е носител на вещни права по
отношение на конкретен имот, а съставлява косвено такова, което за целите на настоящото
производство би могло да послужи за формиране на положителен извод за принадлежност
на съответното вещно право към патримониума на ответника, в случай че това
обстоятелство с правно значение не се оспорва или е налице извънсъдебно признание на
същото по смисъла на нормата на чл. 175 ГПК, както и когато за установяването му са
ангажирани и други, макар и косвени, доказателства, които в своята съвкупност да
обосновават единствен възможен извод, че ответникът е бил собственик, респ. вещен
ползвател на процесния имот, т. е. когато пълното доказване е осъществено чрез верига от
косвени доказателства, каквато настоящата хипотеза не е. Както бе изяснено, в случая
ответникът е оспорил да е бил ползвател или собственик на имота, а ищецът не е ангажирал
достатъчно доказателства за пълно и главно доказване на този факт с правно значение,
поради което и само на това основание, при съобразяване на правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, недоказаното обстоятелство следва да се приеме за
неосъществено.
Последното, от своя страна, обуславя отхвърляне на предявения главен и на
обусловения от него акцесорен иск. Доколкото в хода на процеса не се установи първата от
разяснените материални предпоставки за основателност на исковете, безпредмето е
обсъждането на останалите твърдения, доводи и възражения на страните.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, в чиято полза
на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени следните суми: сумата
от 100.00 лева- адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от
600.00 лева- адвокатски хонорар за исковото производство, като, противно на поддържаното
от ищеца в исковата молба, последният не се явява прекомерен, доколкото в незначителна
степен надвишава минималния размер, определен съобразно материалния интерес по делото
и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно, съдът счита за основателно заявеното от
ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в частта му, касаеща
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
доколкото намира, че претендираната сума от 350.00 лева не е съответна на критериите за
справедливост и обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА при съобразяване
липсата на фактическа и/или правна сложност на заповедното производство, невисокия
материален интерес на същото, естеството на осъществяваната в хода му защита, свеждаща
се до подаване на възражение по утвърден образец без необходимост от обосноваване на
същото, както и на разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда
на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че в правната сфера на „***“ АД, ЕИК ***, съществуват следните
вземания от Б. С. Х., ЕГН **********, за следните суми: за сумата от 2050.58 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена вода в имот, представляващ апартамент 6,
находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. 49, вх. А, ет. 2, за която цена са издадени фактури в
периода от 16.09.2015г. до 11.11.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-
21.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 529.49 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 17.10.2015г. до 11.11.2021г.
върху главното вземане, за които парични притезания по ч. гр. дело № 9043/2022г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на Б. С. Х.,
ЕГН **********, сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4