гр.София,...........................2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Татяна Шуманова и прокурора
Митко Димитров, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 5241 по описа за 2018г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.06.2018г. по НОХД № 20547/2016г. по описа на СРС, НО, 112
състав, подс. подсъдимата Ю.М.С./ със снета по делото самоличност/ е призната за виновна в това, че: На
15.03.2007г. , в гр. София, на ул. „**********, в нотариалната кантора
на нотариус В. Г., пред надлежен орган на властта — нотариус В.С.Г., вписана по
№ **0 в нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, като
свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на Д.В.Ц.-Г. и С.Н.Г., по отношение на имот, находящ се в гр.
София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **по нотариално дело № 104/2007 г.,
устно съзнателно потвърдила неистина с изразите: „Зная, че тя и съпругът й С.Г.в
продължение на дванадесет години обработват дворно място, с площ около 244
кв.м. Дворното място се намира в гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **Зная,
че в дворното място има една паянтова едноетажна къща, която двамата използват.
От Д. знам, че е било изоставено място и че в него са се били настанили цигани
и след това те са започнали да го обработват и стопанисват“ — престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК е
осъдена на наказание „пробация” при
следните пробационни мерки: 1 .Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично;2. Задължителни срещи с
пробадионен служител за срок от шест месеца.
С присъдата подс. В.Г.Д./ със снета по делото
самоличност е призната за виновна в това, че :На 15.03.2007г., в гр. София, на ул. „**********,
в нотариалната кантора на нотариус В. Г., пред надлежен орган на властта -
нотариус В.С.Г., вписана по № **0 в нотариалната камара, с район на действие
Софийски районен съд, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото на собственост на Д.В.Ц.-Г. и С.Н.Г., по отношение на
имот, находящ се в гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **, по
нотариално дело № 104/2007 г., устно съзнателно потвърдила неистина с изразите:
„Тя и съпругът й С. владеят имота веднага след 1987 г. Не знам от къде го имат,
използват като свой паянтова едноетажна къща и дворно място, находящо се в гр.
София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **.. .заключват дворното място, садят
дворното място, събират плодовете“ — престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК е осъдена на наказание „пробация” при следните
пробационни мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
С присъдата подс. Д.Р.А./ със снета по делото
самоличност/ е призната за виновна в това, че : На 15.03.2007г., в гр. София,
на ул. „**********, в нотариалната кантора на нотариус В. Г., пред надлежен
орган на властта — нотариус В.С.Г., вписана по № **0 в нотариалната камара, с
район на действие Софийски районен съд, като свидетел в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Д.В.Ц.-Г. и С.Н.Г.,
по отношение на имот, находящ се в гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **,
по нотариално дело № 104/2007 г., устно съзнателно потвърдила неистина с
изразите: „Зная, че владеят паянтова едноетажна къща и дворно място, с площ
около 244 кв.м. Д. Г. и С.Г.го използват като свое повече от десет години. Имат
имота като свой повече от дванадесет години. Зная, че те го владеят
непрекъснато, стопанисват го като свой“ — престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК е осъдена на наказание „пробация” при следните пробационни
мерки: 1 . Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.
Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от
защитника на подс. Ю.С., подс. В.Д. и подс. Д.А. – адв. П..
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника
на подс. С. и подс. А. – адв. П..
В жалбите и допълнението от адв. П. се излагат доводи
за неправилност, необоснованост на постановената присъда. Иска се отмяната й и
постановяване на нова –оправдателна такава. Прави се искане за допускане на
повторен разпит пред въззивния съд на св. С.Г.за конкретни обстоятелства по
отношение на спорния имот, доколкото в мотивите на СРС погрешно били
интерпретирани дадените от него показания.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства
в настоящото производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
защитата на подсъдимите – адв. П. поддържа жалбата по изложените в нея подробни
съображения. Счита, че не се установява, че инкриминираните в обвинителния акт
изрази съставляват истина или неистина. В този смисъл изтъква, че заявеното от
подсъдимите е било интерпретация на нотариуса и той е записал заявления, които
реално подсъдимите лица не са употребили. Излага, че съдът неправилно е
възприел местата, за които свидетелятГ. е дал показания, тъй като свидетелката В.
е заявила, че е гледала животни в своя собствен имот и гаража към собствения й
имот. Оспорва извършения анализ от първоинстанционния съдия като посочва, че
същият няма опора в доказателствата, претендира, че е едностранчив, без да са
съпоставени гласните доказателствени средства едно със друго, както и писмените
доказателства. Твърди, че мотивите не са адекватни на събраните по делото
доказателства, конкретно съдът приел във фактическата обстановка, че към 1997г.
след смъртта на наследниците на имота, семейство Г. са започнали да извършват
действия по владение на имота, но същевременно приел, че към този момент те
нямали намерение да го своят като свой. В този смисъл претендира за
постановяване на нова – оправдателна присъда, алтернативно за връщане на делото
за ново разглеждане, поради това, че мотивите съставляват съвкупност от думи,
без да намират опора в доказателствата.
Представителят на СГП счита жалбите за неоснователни,
поради което пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Намира наложените
наказания за правилно индивидуализирани, съобразени с личността на всеки един
от дейците.
Подсъдимата Ю.С. в правото си на лична защита заявява,
че не е излъгала пред нотариуса, а впоследствие и пред съда. Изразява
разочарование от това, че според нея казвайки истината е получила присъда.
В правото си на лична защита подсъдимата В.Д. заявява,
че е казала истината и е разочарована, че в крайна сметка е излязла
лъжесвидетел.
В правото си на лична защита подсъдимата Д.А. заявява,
че никога не е лъгала през живота си и не е дружала с хора, които лъжат.
В правото си на последна дума подс. Ю.С. моли да бъде
оправдана.
В правото си на последна дума подс. Вера Д. моли да
бъде оправдана.
В правото си на последна дума подс. А. заявява, че е много обидена от това, че е
решено, че е лъжкиня.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите
и допълнението към тях, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимата Ю.М.С. е родена на *** ***, с ЕГН **********, българка, български гражданин, с висше образование, неосъждана,
разведена.
Подсъдимата В.Г.Д. е родена на *** ***, с ЕГН **********,
българка, български гражданин, с полувисше образование, неосъждана, вдовица.
Подсъдимата Д.Р.А. е родена на *** ***,с ЕГН **********, българка,
български гражданин, с висше образование, неосъждана, разведена.
С Нотариален акт за собственост по закона за реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №94, том XXIX, дело №
5405/1959 г., Н.Н.продал на Н.В. идеална част от празно място, цялото от 497
кв.м. с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м., съставляващ парцел 1-995 от
кв. 295 по плана на гр. София, местността „Левски“, находящо се на ул. „*******“,
№ **С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №
188, том X, дело №21**/1961 г. на Д. К. и Н.В. се придават право на собственост
върху 80 кв.м., като на всеки се придава по 40 кв. метра, равно по 1/2 идеална част,
като дворното място се придава към парцел I кв. 295, в местността „Левски“ -
София, собственост на Д. К. и Н.В.. К. иВ.се спогодили със съдебна спогодба на
18.06.1975 г. по гр.дело № 3294/1975г. по описа на СРС, да бъде извършена
доброволна делба на този имот, като К. получил в дял жилищна сграда, находяща
се в източната част на имот, съставляващ парцел 1-995 от кв. 295, по плана на
гр. София, в местността „Левски“, заедно с 1/2 идеална част от дворното място,
цялото от 497 кв. м., аВ.получил в дял двуетажна жилищна сграда, находяща се в
северозападната част на имот, намиращ се на ул. “*******“,№ **, съставляващ
парцел I -995 от кв. 295 по плана на гр. София, в местността „Левски“, заедно с
1/2 идеална част от дворното място, цялото от 497 кв.м.
Н.В. бил женен за свидетелката Л.В., с която имали две
деца — син и дъщеря.В.е починал на 06.01.1998 г., като е оставил наследници в
лицето на съпругата си и двете си деца. Неговият син обаче е починал на
по-късен етап (едва през 2012 г.), като оставил за единствен наследник майка
си.
По действащия в днешно време подробен устройствен
план, парцел № I- 995 е разделен на две части - УПИ 1-208 и УПИ II-207. Тези
два парцела имат лице на север на ул. „*******“, а на юг граничат с УПИ XI 206,
като последният имот е собственост на родителите на свидетелката Д. Г..
Свидетелката Л.В. и съпруга й живеели в УПИ 208, а в УПИ 207 живеело
семейството на Д. К..
Д. и М.К.и починали към края на 80-те години, като в
имота УПИ II 207 останали да живеят техните двама синове. Те обаче имали
психически проблеми и един след друг починали в началото на деветдесетте години
(около 1993 - 1994 г.). Около 1994-1995 година Л.В., заедно със съпруга си (с
последния - до 1998 г., когато същият е починал) започнала да ползва това
дворно място, тъй като не са се явили никакви други наследници на този имот.
Към този момент в имота имало стара тухлена постройка, в която и живеели
двамата синове на К.. Л.В. садила зеленчуци, гледала животни и използвала имота
да си складира в него дърва и въглища. Имала и куче, което било вързано в
дворното място, а съпругът и пасял козите им в този двор. В. окопавала дворното
място и се грижила за него, за да не запустее, като ползвала непрекъснато този
имот до месец септември 2009 г., когато била уведомена от свидетелите Д. и С. Г.,
че те са закупили имота и че тя трябва да изнесе вещите си и да освободи имота.
Свидетелите Д. и С. Г. са съпрузи и живеели в дома на
родителите на Д. Г. от 1993 г., чийто административен адрес е на ул. „*******.
Техният имот граничел на север с УПИ I 208 и УПИ II 207. Оградата между тези
три имота била от стоманенобетонни колове и телена мрежа, като тя едновременно
се явява северна за имота на Г. и южна за имота на В. и другия имот УПИ 207.
Към 1997 г. тази ограда била амортизирана, тъй като имало дупки в мрежата,
откъдето влизали кучета в двора на Г., поради което те решили да я поправят и
го направили през 1997 г. по този начин те защитили собствения си имот като
преустановили възможността да се влиза в него през оградата на съседния от
север УПИ 207. След смъртта на синовете на К.и, и преди Л.В. да започне да
ползва имота им, Д. и С. Г. решили да разчистят този двор, тъй като имало
опасност да се превърне в бунище и да се избегне разпространяването на плъхове
и зарази. Тези действия били предприети от Д. и С. Г. със санитарна цел, без
намерение да ползват съседния от север имот УПИ 207 като свой.
Около 2005 г. приятел на С.Г., който бил юрист,
посъветвалГ., че може да придобие имота чрез непрекъснато давностно владение в
продължение на 10 години. Тогава съпрузите Г. решили да придобият този имот и
по съвет на въпросния адвокат, приятел на С.Г., трябвало да намерят трима
свидетели, които да заявят пред нотариус, че Г. са владеели имота повече от 10
години. Така Г. се обърнали към В.Д., живуща ***; към Д.А., която живеела на
около 500 метра от имота в същия квартал и била съученичка и приятелка на
майката на Д. Г., и към Ю.С. — позната на Д. Г. от повече от 20 години и нейна
колежка.
Д. и С. Г. били посъветвани, че за да получат
нотариален акт за собственост за придобиване на имота чрез давностно владение,
те трябва да са платили данъците на същия най-малко десет години назад във времето.
Ето защо през 2006 г. те заплатили дължимите данъци и задълженията за вода и
електричество.
Така, през 2007 г. след подадена молба от Г. се
стигнало до иницииране на нотариално производство №104/2007 г. пред нотариус В.
Г., с предмет признаване на право на собственост на Д. и С. Г. върху УПИ I 207 чрез
доказване на непрекъснато десетгодишно давностно владение.
Като свидетели в нотариалното производство се явили
подсъдимите В.Д., Ю.С. и Д. Адамовия.
На 15.03.2007 г. в кантората на нотариуса се явили
лицата Д. Г. и С.Г.в качеството им на молители посочените като свидетели в
нотариалното производство В.Д., Ю.С. и Д.А..
Нотариусът предупредил изрично трите свидетелки в това
производство, че носят наказателна отговорност за даване на неверни показания,
а те от своя страна обещали да кажат истината. Тогава нотариусът В. Г.
разпитала трите свидетелки, като заявеното от тях вписала в протокол от
15.03.2007г., като заявеното от всяка от свидетелките е буквално следното:
Ю.С. заявила: „Познавам Д.В.Ц.- Г. и С.Н.. — колежка
съм на Д. от повече от 12 години. Ходя често в тях. Живеят в съседен имот на
този, който е на родителите. Зная, че тя и съпругът й С.Г.в продължение на 12
години обработват дворно място с площ около 244 кв.м.. Дворното място се намира
в гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. „******№ **, намира се точно на гърба на
имота на родителите на Д.. Зная, че в дворното място има една паянтова
едноетажна къща, която двамата използват. Не съм чувала да има спорове за това
място и да са водени дела. От Д. знам, че е изоставено място и че в него са се
били настанили цигани. И след това те са започнали да го обработват и да го
стопанисват.“
В.Д. заявила: „Д.В.Ц.-Г. и С. Н.Г. живеят в квартала.
Познавам майката на молителката и самата нея.Тя и съпругът й С. владеят имота
веднага след 1987 г. Не знам от къде го имат, използват като своя паянтова
едноетажна къща и дворно място, находящо се в гр. София, кв. „Васил Левски“,
ул. „******№ **, дворното място е с площ 244 кв.м. и има за съседи север — ул.
„*******“, поземлен имот с пл. № 199, поземлен имот с пл. № 208 и поземлен имот
с пл. № 206. Къщата е едноетажна полусъборена. Не съм чувала да е имал някой
претенции за имота. Мястото е оградено с телена ограда. Заключват дворното
място, садят дворното място, събират плодовете. Не съм чувала да имат спорове
по отношение на имота с други лица. Не знам да са водени дела за този имот.“
Д.А. заявила: „Д.В.Ц.-Г. и С. Н.Г. познавам от много
години, а от повече от 35 години насам познавам майката на Д., съученичка съм
на майката на Д.. Зная, че владеят паянтова едноетажна къща и дворно място с
площ около 244 кв.м. Това дворно място е съседно на тяхното, в което е къщата,
в която живеят. Дворното място е с лице към ул. „*******“. Дворното място се
намира в гр. София, в кв. ,Васил Левски“, ул. „******№ ** и представлява
поземлен имот с пл. № 207, в кадастрален лист **4, със съседи север — ул. *******,
поземлен имот с пл. № 199, поземлен имот с пл. № 208 и поземлен имот с пл. №
206. Д. Г. и С.Г.го използват като свое от повече от десет години. За дворното
място и паянтовата къща няма заведени дела. Това дворно място бе на едни
възрастни хора, които починаха преди повече от 15 години, имотът остана
безстопанствен. В имота не остана никой. Не знам да имат някакви наследници или
поне не съм виждала такива. Имат имота като свой повече от 12 години. Това
дворно място е оградено от едната страна с Л. и К., а от другата страна с една
много възрастна жена, от трета страна са родителите на Д.. Знам, че те го
владеят непрекъснато, стопанисват го като свой.“
В резултат на тези свидетелски изявления, нотариусът
приела, че са налице предпоставките за признаване на правото на собственост на Д.
и С. Г. върху процесния имот, тъй като сметнала за доказано непрекъснато
12-годишно давностно владение. Ето защо било издадено постановление от
20.03.2007 г., с което правото на собственост на Д. и С. Г. било признато от
нотариуса. На същия ден бил съставен и нотариален акт за собственост на името
на Д. и С. Г..
След като получили документ за собственост, Д. и С.
започнали да правят редица подобрения в имота — през 2007 г. била подменена ел
инсталацията на къщата, били поставени бетонни блокове по земята, като по този
начин било обособено място за паркинг на автомобили, бил засят райграс в
останалата част от двора; през 2009 г. бил сложен нов водомер в съществуващата
водопроводна шахта и била пусната вода в имота, била подменена и оградата на
двора от източната страна; през 2010 г. бил сключен договор с ЧЕЗ, а през 2012
г. бил направен ремонт на покрива на къщата, която била в това дворно място.
През месец септември Д. и С. Г. поканили Л.В. да си
изнесе вещите от имота и й обяснили, че повече не може да го ползва за нищо,
тъй като са го купили за 5000 лева. В. изнесла нещата си, обаче решила да
провери дали тази информация отговаря на истината, поради което направила
справка за начина на придобиване на собствеността и установила, че това се е
случило чрез признаване на поведе от 10-годишно непрекъснато давностно владеене
от Д. и С. Г.. В. решила, че има нещо нередно в това, тъй като тя самата
владеела имота до 2009 г., поради което подала жалба до органите на МВР. В хода
на образуваното производство разследващите преценили, че са налице
доказателства за лъжесвидетелстване от страна на трите подсъдими, поради което
те били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК и били предадени на съд.
Горната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена на базата на събраните по делото доказателствени
материали, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Л.В., С.Г., Д. Г. - частично, А.Б.- частично,С.В., И.Л., Б. С. -
частично, В. Г., както и от обясненията на подсъдимите (също частично за всяка
от тях); писмени доказателства: справките за съдимост на трите подсъдими,
различните решения на СРС и СГС по делата, водени между Г. и Л.В.; копия на
бележки за платени данъци, копие на експертизата (л. 92 и сл. от делото, която
съдът цени само като писмено доказателство, но не и като експертно заключение),
скицата на процесния имот, жалба от Л.В., копие на книжката от нотариалното
дело, както и от останалите писмени доказателства, приобщени и прочетени по
реда на чл. 283 от НПК.
Въззивната инстанция, споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд. Атакуваната присъда е постановена
след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои
доказателствени източници кредитира и кои не. В тази връзка следва да се
отбележи, че оплакванията на защитата относно допуснати нарушения в
първоинстанционното производство при постановяване на присъдата, тъй като е
налице едностранчив анализ на доказателствата не намират опора в материалите по
делото. Първият съд е извършил пълен, всестранен и обективен анализ на
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите лица, като ги е
съпоставил с останалите доказателства и е извел въз основа на тях
действителната фактическа обстановка, относно инкриминираните деяния.
Правилно и обосновано е решението на районния съд да кредитира показанията на Л.В. относно факта, че е
използвала процесния недвижим имот, тъй като същите са логични, последователни
и се потвърждават напълно от останалия доказателствен материал, приобщен по
делото. Подобно на районния съд и настоящият съдебен състав се довери на
информацията, изводима от този доказателствени източник относно индивидуализацията
на този имот, времевия период, когато е бил използван от свидетелката, фактът,
че същата го е обработвала, държала животни там и отглеждала зеленчуци.
Несъмнено показанията й се потвърждават от тези на св. С.В., И.Л., както и тези
на св. С.Г., който пред съда посочва, че св. В. е гледала кози и кокошки, както
и складирала дърва вътре в имота. Макар свидетелятГ. да излага твърдения, че
тези си действия В. е осъществила не в спорния парцел, а на място намиращо се между
този имот и нейната къща, то съдът не се довери на казаното от него, доколкото се
опровергава от показанията на останалите свидетели, които съдът кредитира с
доверие и които споделят своите непосредствени впечатления, че св. В. е
отглеждала животни и зеленчуци именно в спорния парцел. В тази връзка е нужно
да се отбележи, че възражението на защитата, че не става ясно в кой точно имот
са извършвани горепосочените действия следва да се отхвърли като неоснователно.
Видно от показанията на св. В., които съдът кредитира изцяло, то същата много
детайлно и ясно индивидуализира конкретно имота, в който е отглеждала животни и
зеленчуци като не оставя никакво съмнение, че този имот е именно спорния между В.
и Г. парцел. В този смисъл сам в показанията си св.Г. пояснява, че тъй като
къщата на В. е на калкан и границата на
имота минава по ръба на къщата, дървата, които е сложила на практика са се
намирали в празния имот, навеса, който е бил изграден също се е намирал в
процесното място.
На
свой ред СГС обсъди показанията на св. С.Г.и Д. Г. и подобно на районния съд
кредитира същите частично, доколкото в голямата си част се явяват
противоречиви, опровергани от останалите доказателства, които се кредитират от
съда.
Така
настоящият съдебен състав се довери на показанията на св. С.Г.и Д. Г. относно обстоятелствата
свързани с индивидуализацията на спорния имот, къде се намира той, както и кой е бил негов обитател до смъртта на К.и. Подобно
на районния съд и въззивният съд не кредитира информацията, която обсъжданите
лица споделят, че св. В. никога не е използвала процесния имот. В този смисъл
показанията им се явяват опровергани от тези на св. В., които съдът кредитира
изцяло, както и от показанията на свидетелите В.,И.Л., които потвърждават
казаното от В., че в мястото си е държала дърва, засадила зеленчуци, отглеждала
животни. Разказът на тези свидетели е напълно еднопосочен и се основава на
придобити техни непосредствени впечатления, тъй като живеят в близост до процесния
парцел, поради което и съдът го възприе с доверие.
В
случая допълнителен довод за недостоверност на внесената от свидетелите Г.
информация, че В. никога не е използвала процесния имот се явява и фактът, че
двамата свидетели заявяват много противоречиви неща в подкрепа на това си
твърдение. В този смисъл докато Г. твърди, че В. е използвала само гаража и то
своят собствен такъв за да отглежда животни вътре, то св.Г. обстоятелствено
разказва как В. е отглеждала кокошки, кози, складирала дърва, насяла домати, който
разказ съответства на останалите доказателства, приобщени по делото. Именно
поради тази причина и настоящият съдебен състав възприе категорично, че св. В.
е използвала процесното място за да отглежда животни и зеленчуци.
Първостепенният съд
внимателно е анализирал показанията на свидетелите В. и И.Л., които живеят в
непосредствена близост до спорния между В. и Г. парцел. Въззивният съд напълно
споделя аргументите, с които районният съд е обосновал решението си да се
довери на показанията им, тъй като същите са хронологически и логически
последователни, непротиворечиви. Софийски
градски съд счита, че те кореспондират на обективната истина по делото и
отразяват реално възприетите и добросъвестно възпроизведени от свидетелите
факти. Оценката на свидетелските показания на В. и Л., основана на събрания и
проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват и в настоящия съд извод, че
нещата са се развили, по начина, по който те съобщават. В. изключително
детайлно разяснява как и кога В. е използвала процесния имот, описва, че В. е
отглеждала животни там, имала насаждения със зеленчуци. Тази информация намира
подкрепа в показанията на св. Л., който сочи, че Л. В. е имала овошки в имота,
кокошкарник, зеленчукова градина с домати и колове, които лесно се забелязвали.
Освен това показанията на св. Л. съдържат данни относно извършените подобрения
от Г. в процесния имот, което намира потвърждение в останалия доказателствен
материал по делото. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на
горепосочените свидетели.
Обосновано е прието от
първата инстанция, че са налице достатъчно доказателства, въз основа на които
да се направи извод, че Г. са внесли редица подобрения в процесното място. В
тази насока са показанията на самите С. и Д. Г., както и на А.Б., Б. С..
Подобно на първата инстанция и настоящата такава прецени, че показанията на А.Б.и
Б. С. относно времевия период на извършване на тези подобрения, а именно през
деветдесетте години противоречат на показанията на С.Г., който пояснява, че са
започнали да използват имота от 2005-2006г. като преди това само са го
разчиствали и оправили собствената си ограда, която е на границата между техния
имот и процесния такъв.
Съдът кредитира напълно
приобщените от досъдебното производство показания на св. В. Г., която в
качеството си на нотариус е съставила нотариален акт за собственост въз основа
извършена обстоятелствена проверка. Тя потвърждава, че подсъдимите са били
разпитани като свидетели пред нея и са потвърдили, че молителите /семейство Г./
са владели имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години.
Съгласно трайно
установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна
природа- те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия,
събран по делото доказателствен материал.
В случая обосновано районният
съд не е кредитирал обясненията на подс. Ю.С. относно заявеното от нея, че
подобренията в имота са започнали през 1995г. Сам свидетелятГ. заявява, че по
това време са извършили само разчистване на имота, а оградата, която са
изградили реално е била на собствения имот, което се потвърждава и от св. Г.,
която в своите показания разяснява, че по-голямата част от подобренията са
извършени след като са придобили имота, а оградата, която е била изградена
преди това е на границата на собствения им имот с процесния. Несъмнено съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимата С., в частта, в която заявява, че е
свидетелствала пред нотариус относно владението на сем. Г., че се е разписала
на документ и този документ й е бил прочетен, като написаното вътре вярно
отразявало, това, което казала.
Съвсем правилно е
отбелязано от първата инстанция, че подсъдимата В.Д. е имала преки възприятия
относно ремонта на собствената ограда на семейство Г., но не е имала такива по
отношение на обстоятелството, че Г. са почиствали мястото, а само е чувала за
това от техни обяснения. Съдът се довери
на заявеното от нея относно извършеното свидетелстване пред нотариус, това, че
се е разписала и по този начин удостоверила верността на казаното пред
нотариуса.
Като достоверни следва
да бъдат ценени обясненията на подсъдимата А., в частта, в която сочи, че
подобренията на процесния имот са извършени след 2007г., когато имота е
придобит от семейство Г.- тогава са сложени железни врати, плочки, поправен е
покрива. Същата обяснява, че е виждала Г. единствено да почистват имота,
потвърждава, че е свидетелствала пред нотариус, той е записал казаното от нея,
за което се е подписала.
Тук е мястото да се
отбележи, че защитата на подсъдимите релевира
възражение в смисъл, че конкретните записани изрази в протоколите са
съставени изцяло по усмотрение на нотариуса и не отразяват обективно
направените изказвания от подсъдимите лица. Възражението е неоснователно. В
обясненията на подсъдимите лица не се съдържа информация, че казаното от тях е
било интерпретация на нотариуса. Тъкмо напротив, подс. С., подс. Д. и подс. А.
изрично потвърждават, че нотариуса е записал това, което те са казали при
задаваните им въпроси, а подс. С. дори уточнява, че това, което е било записано
от нотариуса й е било прочетено преди това и вярно отразявало казаното от нея.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са молба-декларация, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 133, том I, рег. № 3361, дело №107 от 2007г., протокол от 15.03.2007г. /съдържащ инкриминираните свидетелски показания/, многобройни съдебни решения, справка за съдимост и др. При служебната проверка на същите, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е приел, че всяка една от подсъдимите е извършила престъпление по чл. чл. 290, ал. 1 от НК.
За да е налице престъпление по чл. 290, ал.1 от НК са необходими две обективни предпоставки: наличие на съответно производство и лице депозирало свидетелските си показания в това производство. В настоящия казус е налице производство по чл. 587 от ГПК, както и дадени в хода на това производство свидетелски показания от страна на подсъдимите. Законодателят изисква установяването и на обстоятелства, свързани с органа пред когото са депозирани свидетелските показания. Законово императивно изискване е това да бъде орган на власт. Нотариусът е лице, на което са възложени извършване на предвидените в закона нотариални функции, а нотариалното производство е регламентирано от ГПК като вид охранително производство, насочено към издаване на акт на държавно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни последици. В този смисъл, въпреки че нотариусът не е сред изрично посочените в чл. 93, т. 2 НК органи на власт, то същият осъществява функции, сходни с тези на органите на съдебната власт. Това означава, че умишленото депозиране на лъжливи показания пред нотариуса осъществява състава на чл. 290, ал. 1 НК.
Настоящата инстанция приема изцяло доводите на първоинстанционния съд, че свидетелските показания на подсъдимите, в тази им части, са направени изявления за неверни обстоятелства. Същите са депозирани пред Нотариус, който безспорно е орган на власт, който е съставил документ съгласно установен ред, какъвто е протокола за извършване на обстоятелствена проверка в хода на производство по чл. 587 от ГПК.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че изпълнителното деяние лъжесвидетелстване" е осъществено от подсъдимите, тъй като последните са депозирали пред надлежен орган на властта - нотариус В. Г. неистината, че Д. и С. Г. са владеели процесния имот повече от 10 години. Тези твърдения на подсъдимите са обективно неверни, тъй като те не са имали възприятия за обстоятелствата, за които са свидетелствали, поради това, че Г. не са владели имота за такъв период от време.
От субективна страна подсъдимите са извършили посоченото деяние под форма на вина пряк умисъл.Същите са съзнавали общественоопасния характер на престъпното деяние, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.
Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на защитата на подсъдимите лица, релевирано в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, че в случая са разглеждани и други производства на СРП с твърдения, че подсъдимите са лъжесвидетелствали в хода на граждански дела, т.е. налице е non bis in idem по отношение на настоящото наказателно производство. Възражението е неоснователно.
Принципът "non bis in idem " (не два пъти за едно и също нещо) е основен принцип в наказателното право и цели избягване възможността едно лице да бъде санкционирано два пъти за едно и също деяние.Неговото проявление е залегнало в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК предвиждаща основанията, когато не се образува наказателно производство или вече образуваното такова се прекратява. В конкретния случай чл. 24, ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на наказателното производство посочва, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Тази хипотеза очевидно не е налице в настоящия случай. Не е било образувано наказателно производство по смисъла на чл. 24 ал. 1 от НК по прокурорски преписки приобщени по делото, а именно – пр.пр. № 20868/2013 по описа на СРП, пр.пр. № 16950/2015г. по описа на СРП, тъй като това е видно от факта на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, с което се е се е произнесъл по всяка една от двете преписки наблюдаващият прокурор. Постановлението за отказ да се образува наказателно производство не може да бъде приравнено с постановлението за прекратяване на наказателно производство поради това, че последното предполага наказателното производство да е било образувано.
При това положение не би могло да се обоснове наличието на хипотезата по чл.24 ал.1 т.6 от НПК, респ. коментираното от защитата на подсъдимите правило „non bis in idem“
За пълнота е нужно да се отбележи, че в теорията и съдебната практика, включително и задължителната такава - Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС, НО - еднозначно се приема, че правилото non bis in idem се прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество на престъплението по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато става въпрос за същата дейност. Предметът на извършената проверка по пр.пр. №169850/2015г. по описа на СРП е установяване съставомерни ли са действията на лицето Ю.М.С. във връзка с дадените от нея показания като свидетел пред гражданския съд на 06.03.2015г. по гр. д. № 41297/2013г. по описа на СРС, ГО,36 състав. Предмет на образуваната предварителна проверка по пр.пр. №20868/15г. по описа на СРП е извършено ли е лъжесвидетелстване по гражданско дело № 57733/10г. по описа на СРС, ГО, 27-ми състав от страна на Ю.С., която е разпитана в качеството си на свидетел. От така изложеното става ясно, че не е налице тъждество на фактическите положения, доколкото настоящото дело има за предмет извършените от подс. С., Д. и А. действия като свидетели пред нотариус, а тези предмет на горецитираните прокурорски преписки са извършените действия от свидетелките във връзка с водените между В. и Г. граждански дела.
Относно вида и размера на наложените на подсъдимите наказания правилно СРС е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимите, изрядното им процесуално поведение, както и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, което е повече от 10 години. Последното е самостоятелно основание за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал.2 б"б" от НК. Съдът е заменил наказанието "лишаване от свобода" с "пробация" и е наложил на трите подсъдими следните наказания:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично.
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Като споделя изложеното от първата инстанция относно посочените смекчаващи обстоятелства, настоящият състав намира, че вида и размера на определените наказания съответстват на тежестта на извършеното, личността на подсъдимите и се явяват справедливи.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от
горното и на основание чл.3**, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.06.2018г. постановена по НОХД № 20547/2016г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.