Определение по дело №22/2015 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 11
Дата: 19 април 2018 г.
Съдия: Стойко Драганов Спасов
Дело: 20156200200022
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2015 г.

Съдържание на акта

                                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 11

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Днес, 19 април 2018 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив - сградата на съда, в  открито съдебно заседание в състав:

 

ВОЕНЕН СЪДИЯ: полковник СТОЙКО ДРАГАНОВ СПАСОВ

                           

при съдебен секретар Виолета ДРАГИЕВА и с участието на прокурора от Пловдивската военно-окръжна прокуратура полк. Димо БЪЧВАРОВ, разгледа докладваното от военния съдия нохд № 22 / 2015 г.,  по описа на съда.

 

         Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК.

         Във Военен съд – Пловдив е постъпила молба, входирана в деловодството на съда под № 458 от 14.03.2018 г., с която, съгласно протоколно определение на Софийски градски съд от 28.02.2018 г. по  гр.д.  4342/17 г., 4 състав, се иска да бъде изпратена информация по нохд № 22/15 г. по описа на Военен съд – Пловдив, с какво ЕГН е подсъдимия, спрямо който е постановена присъдата, допусната ли е явна фактическа грешка в присъдата, отстранена ли е с последващ акт на съда, тъй като в присъдата е отразено, че М.Т. Н. е роден на *** г.,  а е записано ЕГН : **********.

В съдебно заседание, насрочено и проведено на 18.04.2018 г., по искане на съда, осъденият *** Н. представи личната си карта, с  № *********, с валидност до 10.01.2022 г., от която се установи, че същият е с ЕГН : **********. Отделно представи и служебна карта МО № 076616, върху която като ЕГН е изписано **********.

         В съдебно заседание прокурорът е на становище, че се касае за допусната явна техническа грешка при изписването на единия граждански номер в диспозитива на присъдата по отношение на *** Н. и същата следва да бъде поправена. Следва да се разменят първите две цифри в ЕГН-то на М. Т. Н. и да се приведат в съответствие с истинското ЕГН – **********.

         В съдебно заседание а.Л.Д., в качеството на защитник на осъдения пояснява, че наказателното право и наказателния процес не познават понятието явна фактическа грешка, за разлика от гражданския процес. Обръща внимание, че присъдата, по отношение на наложеното наказание, е изпълнена с приключването на събирането на вземането, което е видно от цитирания от съда изпълнителен лист и по този начин, съдът не е изправен в хипотезата на привеждане в изпълнение на присъдата. Акцентира, че ако е налице неяснота на присъдата или очевидна фактическа грешка, съдът е изпълнил присъдата в нарушение на закона. Констатира обаче, че при отстраняване на очевидна фактическа грешка, волята е правилно формирана, но е погрешно изразена в писмения документ, както е в конкретния случай. Неоспоримо е, че тук няма неяснота, има конкретно посочен един факт. Прави бележка, че може и да е техническа грешка на съда, но тя няма как да бъде изправена по реда на  чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в НПК няма предвидена изрична процедура. Прави извода, че обвинението е било изначално незаконно повдигнато с всички последици. Моли съдът да отхвърли искането на прокурора за отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като е бил проведен един наказателен процес, който е бил изначално, с привличането  като обвиняем, сбъркан в индивидуализацията на подсъдимия.

         Осъденият *** Н. е солидарен със становището на защитата.

 

Съдът, след като се запозна с материалите по нохд № 22/2015 г. по описа на Военен съд – Пловдив, приема за установено следното : с постановление на водещия разследването разследващ п. при „***“ гр. Пловдив, на 20.11.2014 г. *** М.Т.  Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем по военно досъдебно производство № 29-РП/2014 г. по описа на ВОП – Пловдив, в присъствие на упълномощен от него а. защитник Л.Д. (т. 3, л. 37 д.п.). В постановлението на военния разследващ п. е записано, че обвиняемият е роден на 31 юли 1978 г. и е бил посочен неправилния единен граждански номер на Н. **********. Непосредствено след това, е бил разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на адвоката  (т. 3, л. 39 д.п.). В протокола за разпит като обвиняем, при снемането самоличността на обв. Н., като ЕГН е записано **********. Бил е извършен на 15.12.2014 г. последващ разпит в качеството на обвиняем (т. 3, л. 40 д.п.). В протокола за разпит като обвиняем, при снемането самоличността на обв. Н., като ЕГН е записано **********. След приключване на разследването, материалите по делото са били внесени с обвинителен акт във Военен съд – Пловдив, въз основа на който, е било образувано и нохд № 22/2015 г. по описа на Военен съд – Пловдив. В диспозитива на обвинителния акт, след трите имена на обвиняемия *** М.Т.Н. е била допусната техническа грешка и грешно е бил изписан единия граждански номер **********. В хода на съдебното производство нито подсъдимия Н., нито неговия защитник а.Д., са направили възражение, че внесения обвинителен акт не се отнася до него, а касае друго лице, със същите имена, но различен единен граждански номер. В хода на съдебното производство, безспорно е било установена участието на подсъдимия *** М.Т.Н. в инкриминираното деяние. Съдебното производство е приключило в първоинстанционния съд с осъдителна присъда срещу Н.. Подсъдимият Н., чрез своя процесуален представител защитник по делото адв. Д., е обжалвал присъда № 22/2015 г. на Военен съд – Пловдив пред въззивната инстанция. В тази инстанция, отново не са били направени възражения от подсъдимия и неговия защитник, че обвинението, поддържано срещу Н., не касае него, а друго лице. Присъдата на Военен съд – Пловдив № 22 от 16.11.2015 г. е била потвърдена с Решение № 10 от 20.04.2016 г. от Воненно-апелативен съд – София и наказателното производство е приключило с влязла в сила на 20.04.2016 г. осъдителна присъда срещу Н..

         След влизане на Присъдата в сила, срещу Н. е бил издаден изпълнителен лист с правилното ЕГН **********. Бил е издаден бюлетин на съдимост на осъдения Н. с правилното ЕГН **********.

         Съдът намира, че в конкретния случай, се касае до допусната явна техническа грешка при изписването на единния граждански номер в диспозитива на присъда № 22 от 16.11.2015 г. Като няма спор, че лицето, което е следвало да отговаря наказателно е същото, спрямо което са проведени всички процесуални действия, но при някои от тях, елемент от неговата самоличност – единен граждански номер ЕГН е неточно посочено, се касае за техническа грешка. Следва да бъде допуснато поправяне на тази явна техническа грешка, досежно правилното изписване на единния граждански номер на осъдения М.Т.Н., който, видно от приложеното заверено копие на лична карта на лицето, е с № **********. Съдът напълно споделя довода на а.Д., че при отстраняване очевидна фактическа грешка, волята е формирана правилно, но е погрешно изразена в писмен документ.

 

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Присъда № 22 от 16.11.2015 г  по нохд № 22/2015 г. по описа на Военен съд – Пловдив, досежно единния граждански номер на осъдения М. Т.Н., като се посочи правилния такъв : **********.

Определението не подлежи на жалба и протест.

 

ВОЕНЕН СЪДИЯ :

                                                        (полк. С. Спасов)