МОТИВИ към
Присъда № 315/14.12.2017г., постановена
по НОХД № 7652/2017г. по описа на Пловдивски
районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу Х.Т.Х.
– роден
на ***г***, живущ ***, *****, български гражданин, със средно-специално образование,
неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 01.03.2017г. в гр.Пловдив
е причинил други му – В.В.И. *** средна телесна повреда изразяваща се в счупване
на долната челюст в областта на десния
ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето –
престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Пострадалият В.И. е конституиран в качеството му на
частен обвинител по делото.
Съдебното производство е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия,
като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Прокурорът
приема, че в обвинителният акт детайлно е описана фактическата обстановка, от
което се установява от обективна и субективна страна, че именно подсъдимият е
извършил престъплението, за което е предаден на съд, а доказателствата изцяло
подкрепят обвинителната теза. Предлага на Съда да признае подс.Х. за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде около минималния предвиден в закона
размер. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия предлага на Съда да отложи
изтърпяването на наказанието със съответен изпитателен срок, както и да възложи
на подсъдимия разноските по делото. Веществените доказателства да останат по
делото или да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Повереникът на частния обвинител
В.И. – адв.П. също счита, че обвинението е доказано по категоричен начин и моли
Съда да признае за виновен подс.Х., като подкрепя предложението на прокурора за
наказанието. Моли Съда да бъдат възложени в тежест на подсъдимия направените от
доверителя й разноски.
Частният обвинител В.И. подържа
изцяло изложеното от повереника му.
Защитникът на подс.Х.Х. – адв.Х. заявява, че производството
е протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК и неговия подзащитен е признал изцяло
фактите, посочени в обвинителния акт. Ето защо моли Съда да определи и наложи
наказание пробация в размер на една година и шест месеца при задължителните
пробационни мерки. Навежда твърдения, че подзащитният му е трудово ангажиран,
като евентуално друго наказание би му попречило да работи. Не възразява
разноските да бъдат възложени на подсъдимия, като не се съгласява с доводите на
повереника на частния обвинител, че подс.Х. има лоши характеристични данни.
Защитникът дори заявява, че пострадалият ако не е бил спрял, то тогава и нямало
да бъде пострадал, просто в тази ситуация подсъдимият бил по-силен. С оглед на
всичко това моли Съда да наложи наказание пробация в предложения размер.
Подсъдимият Х.Х. поддържа изложеното от защитника си и
изказва съжаление за стореното. Моли за наказание пробация за да не пречи на
другите му задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Х.Т.Х. е роден на ***г***, живущ ***, *****,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Св.В.В.И. работел като **** в МБАЛ "Каспела"
в гр.Пловдив. На 01.03.2017г. той бил на работа, като около 11,00ч. излязъл от
медицинското заведение, за да занесе ****ство на своята болна приятелка, с която
живеел в гр.Пловдив, на бул."****" №****. Св.И. се придвижил до дома
си със собствения си лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с
рег.№****, като на връщане към болницата, около 11,20ч. се движел по
бул."Копривщица", в посока към бул."Свобода". На
кръстовището св.И. завил с автомобила си надясно, за да продължи движението си
в посока към МОЛ Пловдив и медицинското заведение, в което работел.
По същото това време св.Д.Н.К. управлявал лек
автомобил „Нисан Примера" с рег.№ ****, като се движел по бул.“Копривщица"
към бул."Свобода", в посока срещуположна на тази, в която се движел
автомобила управляван от св.И.. На предната дясна седалка в автомобила на св.К.
се намирал подс.Х.Т.Х., негов приятел.
На прелеза в посока МОЛ Пловдив св.К. направил маневра
„завой наляво" с автомобила си, опитвайки се да отнеме предимството, с
което разполагал автомобила, управляван от св.И., който обаче успял да продължи
движението си в желаната посока. Така двата автомобила започнали да се движат
един зад друг по бул."Свобода", след железопътния прелез, в посока
към МОЛ Пловдив. Във връзка със създалата се ситуация възникнало напрежение
между св.И. и непознатите за него тогава лица – подс.Х. и св.К..
След като автомобила, управляван от св.К., се изравнил
с този на св.И., подс.Х., който се возел на предната дясна седалка, отворил
прозореца и се изплюл върху вратата на автомобила на св.И.. Св.И. спрял колата
си до бордюра на парковото пространство на бул."Свобода" и излязъл от
него. Св.К. също спрял автомобила си и излязъл навън, като между него и св.И.
възникнало словесно спречкване, при което двамата започнали да се дърпат и
бутат. През това време подс.Х. също излязъл от автомобила, приближил се до св.И.
отдясно и докато той се разправял със св.К. изненадващо го ударил с юмрук в
долната челюст вдясно докато устата му била отворена. Св.И. политнал наляво, но
успял да запази равновесието си и се дръпнал настрани. След това подс.Х.
подканил св.И. да преминат върху тревните площи и да се бият, но той
категорично му отказал. В това време св.К. влязъл в автомобила си и го
преместил пред автомобила на св.И., защото шофьорите на минаващите по булеварда
автомобили свирели с клаксоните си и той решил, че колата пречи на движението.
Не след дълго и подс.Х. се качил в автомобила, след което двамата потеглили.
Св.И. също се качил в
автомобила си и се върнал на работното си място в УМБАЛ "Каспела" – гр.Пловдив
и продължил да изпълнява задълженията си там. В процеса на работата обаче той
установил, че челюстта му силно го боли, направил рентгенова снимка, при която
станало ясно, че челюстта му е счупена. На св.И. били извършени различни
манипулации за закрепване на челюстта му, като всичко това довело до негативни
преживявания и страдания за един сравнително дълъг период от време за него.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.Х.Т.Х., направени по
реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите В.В.И., Д.Н.К. и И.З.И.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни,
незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Показанията на свидетелите кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства,
а именно протоколи за разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за оглед и копия на медицински документи.
Видно от заключението на назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза
/л.33 от ДП/ се установява, че на пострадалия св.В.И. е било причинено счупване
на долната челюст в дясно в областта на ставния израстък. Това увреждане е било
причинено в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаряло да е
причинено по начин и време, описан в ДП.
Предвид лаконичното заключение разследващият
орган е назначил допълнителна съдебно – медицинска експертиза за установяване
на травматичните увреждания, като и кой удар е довел до настъпване на
увреждането, с оглед събраните доказателства. От заключението по допълнителната
съдебно – медицинска експертиза /л.37-42 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Й.Ш.,
се установява, че на пострадалия В.И. е причинено счупване на долната челюст в
областта на десния ставен израстък. Това счупване е наложило извършване на
оперативно лечение, с поставяне на метални шини и междучелюстна фиксация.
Последното е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок
по-голям от един месец. Вещото лице прави задълбочен анализ на видовете
счупвания на долната челюст и приема като извод, че механизмът на причиняване
на това счупване е именно нанасяне на юмручен удар в дясната лицева половина на
пострадалия по време на говорене, когато е отворена устата и долната подвижна
челюст е отворена, а не сключена към горната челюст. В резултат на този юмручен
удар долната челюст се е изместила на ляво, което е довело до счупване от
огъване в областта на десния ставен израстък. Вещото лице анализира и друг
юмручен удар, който е в областта на предните зъби, но кинетичната енергия на
този удар би била поета от предните зъби и горната челюст, поради което е
по-малко вероятен да е причинил увреждането на пострадалия И..
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица
като обективни, пълни, съобразени с поставените задачи и специалните знания на
вещите лица. Заключенията кореспондират и със събраните свидетелски показания и
медицинските документи, представени по досъдебното производство и кредитирани
от Съда, както бе посочено по-горе.
При така установената по несъмнен
и категоричен начин фактическа обстановка Съдът достига до извода, че подсъдимият
Х.Т.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 01.03.2017г. в гр.Пловдив е причинил
други му – В.В.И. *** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
долната челюст в областта на десния
ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.Х.Х.
е нанесъл удар с юмрук в долната челюст от дясно на лицето, в момент в който
пострадалия св.В.И. е говорел и устата му била отворена. Така долната челюст се
е изместила на ляво, което е довело до счупване от огъване в областта на десния
ставен израстък. Това счупване е наложило извършване на оперативно лечение, с
поставяне на метални шини и междучелюстна фиксация. Това увреждане на св.В.И. е
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок по-голям от
един месец. С оглед на това Съдът приема, че именно подс.Х.Х. със своите
действия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият
е разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да увреди пострадалия св.В.И., като за целта го е ударил с юмрук в дясната
лицева част в момент, в който пострадалият дори не е очаквал нападение от
страна на подсъдимия.
За извършване на престъпление
по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда на Глава
XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.Х. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока прави
самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с
чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. При определяне на наказанието, Съдът констатира като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, младата възраст, формалното
изказване на съжаление за стореното, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се приеме упоритостта в действията на подсъдимия и
това, че дори и след нанасянето на изненадващия удар на пострадалия го е
приканил да продължат да се бият, което мотивира Съда да приеме, че липсва
критичност в поведението на подсъдимия. Последният само формално изразява
съжаление за стореното, с оглед реда, по който е протекло настоящото съдебно
производство. Въпреки това превес следва да вземат смекчаващите отговорността
обстоятелства, като Съдът счита, че наказанието следва да се определи по реда
на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да
бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съдът счита, че
по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има
превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
С оглед фактът, че
производството е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, то Съдът следва да намали
така определеното наказание лишаване от свобода с една трета, като това
наказание да се счита лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Налице са всички предвидени в
закона предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и така
наложеното наказание лишаване от свобода не следва да се търпи реално, а това
изпълнение следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият Х.Т.Х. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител В.И. сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща направените от частния обвинител разноски за повереник в
съдебното производство.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс. Х.Т.Х., следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МРВ – Пловдив сумата от 233 лева,
представляващи разноски в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване
на деянията – незачитане на установения в страната правов ред и незачитане на
личната неприкосновеност.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.